ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 172
гр. Пазарджик, 09.04.2019 г.
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 150/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 1809/27.02.2019 г. (пощ. кл. –
25.03.2019 г.) на Г.В.Б., чрез адв. Т.М. от САК, срещу „ВКТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Академик Иван П. Палов“ № 1А.
Подадена е уточнителна молба от 27.03.2019 г. от ищеца.
От изложеното в исковата и уточнителната молби може да се обобщи, че ищецът
навежда възражение за недействителност (нищожност) на допълнително трудово споразумение
от 27.03.2002 г., от което незаконосъобразно е последвало изменение на
трудовото му правоотношение. Тоест до прекратяване на същото ищецът не е преставал да изпълнява длъжността, на която е бил първоначално назначен, а именно „Ръководител ТРС“, но пък не е получавал дължимото за тази длъжност трудово възнаграждение, а по-малкото по размер възнаграждение за променената
длъжност „пазач“. От тази незаконосъобразна промяна в трудовото правоотношение
са възникнали и твърдяните имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 74, ал. 2 КТ трудовият договор се обявява за
недействителен от съда по реда на глава осемнадесета като трудов спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 357 от КТ, трудови са споровете между работника или служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението
на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.
Доколкото в случая се претендират вреди от
невалидно изменено трудово правоотношение, обстоятелство което изисква
изследване съществуване, респ. изпълнение и прекратяване на трудово
правоотношение, съдът намира, че настоящият правен спор подлежи на разглеждане
от районния съд, съгласно изричната разпоредба на чл. 104, т. 4, пр. 2 от ГПК (трудови
спорове), а не от окръжен съд. Родовата подсъдност по дела относно трудови
спорове (на районен съд) не е обусловена от размера на претенцията, видно от
цитираната правна норма. Тоест същата следва да се приложи и за двата
кумулативно предявени иска, доколкото се твърди, че вредите (имуществени и
неимуществени) са настъпили във връзка с ненадлежното изменение на
трудовоправната връзка с ответника. В подкрепа на този извод е и константната
съдебна практика, че споровете по чл. 200 от КТ (вкл. за неимуществени вреди в
размери над 25 000 лева) са трудови и това обуславя родова подсъдност на
районен съд – в този смисъл виж Решение № 111 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010
г., IV г. о., Решение № 53 от 23.01.1997 г. на ВКС по гр. д. № 4282/1995 г., IV г. о.
С оглед на горното, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 1 от ГПК,
съдът приема, че делото не му е
подсъдно и същото следва
да се изпрати на
надлежния родово и местно компетентен Районен
съд – Велинград.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото гр.
д. № 150/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Районен съд – Велинград, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: