Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав
На двадесет
и шести май две хиляди
двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
М.Иванова-Даскалова
Членове: 1. Марияна Ширванян
2. Станислава Стоева
Секретар:
Пенка Михайлова
Прокурор:
Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №657 по описа за 2022г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на М.И. *** против Решение №245/17.02.2022г. на Районен
съд – Варна по АНД №4694/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№21-0819-004319/18.10.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ –
Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и е
осъден да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение от 80лв.
С
жалбата се оспорва Решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила. Пред въззивната инстанция
било направено искане за допускане на експертиза, което не е уважено, в
резултат на което съдът формирал в решението си неправилни и незаконосъобразни
изводи. Така правото на защита на И. било нарушено от ВРС. Претендира се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено. Направено е
искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, което в съдебно заседание
е оттеглено. В хода по същество процесуалният представител на касатора моли жалба
да бъде уважена. Счита случая за граничен заради закъснението само с 6 минути
за даване на кръвната проба. Поддържа доводите изложени и пред ВРС в тази
връзка и оплакването за неправилно посочване в медицинските документи на точния
част на явяване на И. в лечебното заведение. Счита за неправилно взето предвид
установената концентрация на алкохол в издишания въздух с конкретното
техническо средство. Претендира отмяна на решението на ВРС и на НП, или в
евентуалност – изменение на наложеното наказание с прилагане на разпоредба за
по-леко наказуемо деяние.
Ответникът
– Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна се
представлява от юрисконсулт, който в писмени бележки оспорва касационната жалба
и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита Решението на ВРС за
постановено след пълно и всестранно установяване на относимите факти и
обстоятелства, въз основа на анализ на всички събрани доказателства. Правилно
РС констатирал, че производство е проведено при спазване на процесуалните
правила в ЗАНН, както и че в случая чл.28 от ЗАНН е неприложим. Моли
касационната жалба да бъде отхвърлена и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, ведно с претенцията на касатора
за присъждане на адвокатско възнаграждение, моли то да бъде определено в
минималният размер от 300лв. по чл.18
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. в редакцията от
31.07.2020г.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за неоснователна и
предлага да бъде оставена без уважение. Позовава се на чл.220 от АПК, която
въвежда забрана за нови фактически установявания от касационния състав. Предлага
Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна и е допустима. Депозирана е от страна в производството пред Районен съд
- Варна, за която е налице правен интерес и активна легитимация да оспори
неблагоприятния за нея съдебен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията в чл. 348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи служебно по аргумент от чл. 218 от АПК. В
жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона.
ВРС
е постановил валидно и допустимо решение.
Въз
основа на правилна преценка на събраните доказателства в решението на ВРС са
установени фактите и обстоятелствата, свързани с проверката, с установяване на
нарушението и издаване на НП. С оглед забраната в чл.220 от АПК за нови
фактически установявания, настоящият състав извърши проверката за правилното
приложение на закона към установеното от фактическа страна в Решението на ВРС:
на 14.09.2021г. около 01:39часа в град Варна служители от сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Варна спрели движещия се по ул. "Девня"
към кръговото кръстовище с бул. „Левски“ л. а. „Опел“ с ДК № В****НР и
установили, че водачът му е М.И.И. с ЕГН **********,***. При проверката му с
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с № ARNA 0167 констатирали 0, 86 ‰
концентрация на алкохол в кръвта. За това нарушение на забраната в чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП на място бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, който бил връчен на нарушителя и подписан от него без
възражения; постъпилите такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били оставени без
уважение от административнонаказващия орган. На И. бил издаден и талон за
медицинско изследване на кръвта №08567/14.09.2021г., със задължение той да се
яви до 45 минути в МБАЛ „Св. Анна“ за вземане на кръвна проба, като ВРС
установил, че И. се явил там 6 минути след указания в талона час. Въззивния съд
установил, че въз основа на съставения акт, като били взети предвид показанията
на техническото средство, тъй като кръвната проба била дадена след указания
час, на И. е издадено НП №21-0819-004319/18.10.2021г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ – Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. РС
установил, че в НП административно-наказващият орган изцяло възприел фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението в акта като деяние нарушаващо
забраната в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача И. на основание чл.174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Въз
основа на правилна преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата и
приложимите разпоредби в Решението са направени решаващите изводи: че НП е
издадено от компетентен орган – Началника сектор ПП при ОД-МВР – Варна, който е
оправомощен за това съгласно Заповед № I-81213/2018г. на Министъра на
вътрешните работи; че НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок и в
съответствие с разпоредбите за
задължителните реквизити на съдържанието, визирани в чл. 57 от ЗАНН. ВРС
намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно; че е правилно
квалифицирано, а привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото
си на защита, поради което не са допуснати нарушения на процедурните правила в
производството по издаването му. РС разгледал оплакванията на И. срещу НП и ги
отхвърлил като неоснователни и след като при служебната проверка не установил
основание за отмяна на НП, го потвърдил като правилно и законосъобразно
издадено.
Касационният
състав намира изводите в Решението на РС за правилни и законосъобразни. За да
бъде реализирана отговорността на лицата по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
необходимо да бъдат установени две групи факти – първо, че лицето управлява
МПС, и второ, че концентрацията на алкохол в кръвта му по времето на управление
на МПС е над допустимото ниво. В случая след проверката с техническо средство -
„Алкотест дрегер 7510“ с № ARNA 0167, е установено, че концентрацията на
алкохол в издишания от водача И. въздух в момента на проверката е 0, 86 ‰.
Поради установеното количество на алкохол в кръвта над допустимото ниво му е
бил издаден талон за явяване в рамките на 45 минути от връчване на талона за
даване на кръвна проба, която да бъде изследвана. По делото не е имало спор, че
И. се явил в МБАЛ "Св. Анна", където след проведено изследване,
отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръвта, било установено наличие на алкохол в кръвта 0, 45‰, но след
указания му времеви интервал, със закъснение от 6 минути. Разрешението в тези
хипотези е дадено от законодателя в чл.6, ал.6, т.2 от Наредба №1/19.07.2017г.,
съгласно която на водача се връчва талон за медицинско изследване, в който се
посочва срок за явяване – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор. Правилно и изцяло в полза на водача в талона му е
бил даден този максимален срок за явяване в лечебното заведение за даване на
кръвна проба. Контролните органи са отчели отдалечеността на мястото за
извършване на съответното изследване и възможността за ползване на обществен
или друг превоз за отиване до него. В случая проверката е в гр. Варна, до
кръгово кръстовище на ул. "Девня" и бул. „Васил Левски“, което е на
не повече от 5,6 км с МПС от МБАЛ "Св. Анна"- Варна на бул. Цар.
Освободител №100, в зависимост от предпочетения маршрут, където е следвало
наказаното лице да даде кръвна проба. Това разстояние с автомобил може да бъде
изминато за около 10 минути, особено предвид обстоятелството, че се касае за
късната част на нощта, когато няма почти никакъв трафик. Поради това изцяло във
възможностите на И. е било да организира транспорта си до болницата и да се яви
там много преди да изминат дадените му 45 минути от връчване на талона в
02:00часа.
При
установените факти районният съд правилно е приел, че за процеса относими
остават показанията на техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с № ARNA
0167, което отчело концентрация на алкохол от 0, 86 ‰ в издишания от И. въздух.
При неговото използване са спазени предвидените в горепосочената Наредба
правила, издадени са и съответните документи, което налага извод, че
фактическият състав на нарушението на чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се явява
осъществен и то е изцяло доказано, поради което НП правилно е потвърдено от
въззивния съд.
Неоснователно
е оплакването за нарушаване правото на защита на наказания поради недопускането
на съдебно-химическа експертиза пред въззивния съд. Правилно РС приел, че за изясняване на случая назначаване
на съдебно-химическа експертиза не е необходимо. В хода на въззивното съдебно
производство са събрани писмени доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата по оплакванията на жалбоподателя за валидността на дрегера и
часа на явяването му в болничното заведение за вземане на кръвна проба за
изследване. Поради това спорните факти и обстоятелства между страните са били
изяснени със събраните доказателства и правото на защита на наказания не е било
нарушено с неуважаване на искането му за допускане на експертиза. Той сам е
осуетил възможността да бъде зачетен резултата от кръвната му проба, като не се
е явил своевременно на даването й в МБАЛ „Св.Анна“. Поради това правилно РС е
взел предвид законовата уредба, която при неявяване в указания срок за даване
на кръвната проба от страна на водача изключва като относим резултата от
изследването й и с оглед установеното от приетите писмени доказателства, че
водача се е явил в лечебното заведение след указаното му време в талона.
Водачът е със замерено и установено с техническо средство съдържание на алкохол
в издишания въздух и само чрез даване на кръв за изследване в указания му срок
в талона е предвидения в закона способ той да опровергае тези данни. Поради
това РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е
оставил без уважение искането за допускане на съдебно-химическа експертиза, в
рамките на която вещото лице няма да установи с точност какво е било
количеството алкохол в кръвта, а може само да даде предположение за него.
Неоснователни
са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради
неправилно приложение на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, тъй като чл. 15, ал. 5 от нея се отнасяла за задължения на
болничния персонал относно вземането на проба. В Наредбата липсва разпоредба в
посочения от касатора смисъл. Както бе посочено, тя въвежда два начина за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по време на управление на
МПС – чрез техническо средство и/или химическо изследване на кръвна проба. В
конкретния случай са приложени и двата начина, като с „Алкотест дрегер 7510“ с.
№ ARNA 0167 е установено ниво от 0, 86‰, т.е. над допустимото ниво 0, 5 ‰ и на
водача е издаден талон за кръвна проба, а водача е дал кръв за изследване, но
след предвиденото за това време от 45 минути от връчване на талона. При разлика
на резултатите от двете изследвания проби, Наредба №1 от 19.07.2017г. ясно
разписва коя е меродавната проба, но само ако лицето се е явило за даване на
кръвна проба в указания му в талона времеви период. В настоящия случай заради
закъснение от страна на водача, той се е явил за даване на кръвна проба в
болничното заведение след времето, което му е определено за това, поради което резултата
от кръвната проба не може да бъде зачетен и актосъставителя и от наказващия
орган са обвързани само от установеното с техническото средство. В чл.15 от
Наредбата са разписани допустимите случаи на закъснение за вземане на кръвна
проба, както и по какъв начин и от кого се отразяват те, но в хипотезата на
явяване на водача в указания му времеви период, а забавяне от страна на
медицинския персонал за вземане на кръв за изследване. В случая от
доказателства се установява, че не се касае за такова закъснение на медицинския
персонал, а за неявяване навреме на водача в болничното заведение.
Поради
това Решението на РС се явява постановено в съответствие със събраните
доказателства, въз основа на правилната им преценка и мотивирани и
законосъобразни изводи, в с приложимите разпоредби и не е налице основанието по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна. РС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Решението
е мотивирано. В него установяванията за
релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред наказващия орган са основани на преценка по отделно, но и в
съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с
фактическите установявания РС-Варна е формирал правните изводи за липсата на основание
за отмяна на НП. Поради това от РС не са допуснати нарушения, които да са
съществени и да са основание за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1
т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Правилно
и законосъобразно с оглед отхвърлянето на жалбата и потвърждаването на НП с
решението И. е осъден да заплатеното на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер .
Тъй
като не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна,
Решението на РС – Варна следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника следва да бъде уважено. На основание на основание
чл. 63д, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ М.И.И.
следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от това, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 245/17.02.2022г. постановено по АНД №4694/2021г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА
М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.