Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 14.01.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 849 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът М.Л.Н.,***, посочва, че притежавала лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. ***, с рама № WVWZZZ6NZWVY225955 и двигател       № APQ136971, който ползвала за упражняване на трудова дейност. От есента на 2019 година работела по трудов договор към „ЛН Сълюшънс“ ООД гр. София. Въз основа на допълнително споразумение към трудовия договор извършвала и услуги за доставка със същия автомобил.

На 29.03.2020 г. претърпяла ПТП с автомобила. Потърсила ответника за отстраняване повредите. На 31.03.2020 г. служители на        РУ гр. Лом я уведомили, че по време на ремонтни дейности, извършвани от ответника по автомобила, същия се запалил и напълно изгорял. Отишла на място и установила, че автомобила е изгорял, не може да бъде ремонтиран, поради което малко по-късно му прекратила регистрацията.

Докато си закупи друг автомобил, за времето от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г. излязла принудително в неплатен отпуск.

Ето защо е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се: да бъде осъден ответникът да изплати на ищеца следните суми:

          - сумата от общо 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), от които 1200,00 лв. като равностойност на унищожен по вина на ответника лек автомобил и 1300,00 лв. пропуснати ползи - нереализиран трудов доход от работните дни за времето от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г.

          - ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

          Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищата се явява лично и с адв. Н.А. ***, който поддържа предявените искове и счита, че следва да бъдат уважени в цялост. Моли да бъдат присъдени в полза на ищцата направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

М.Н.  притежавала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. ***, който ползвала за лични нужди и за упражняване на трудова дейност. От есента на 2019 година работела по трудов договор към „ЛН Сълюшънс“ ООД гр. София. Въз основа на допълнително споразумение към трудовия договор извършвала и услуги за доставка със същия автомобил. На 29.03.2020 г. претърпяла ПТП с автомобила, като прагът откъм страната на шофьора бил изкривен и вратата се затваряла трудно. Тъй като повредата трябвало да се отстрани възможно най-бързо, бащата на Н. потърсил ответника А. и автомобилът му бил оставен за ремонт. На 31.03.2020 г. св. Б.Н., заедно с колегата си И.А. /и двамата служители на РУ – Лом/, докато изпълнявали служебните си задължения в района си, забелязали, че на ул. „Бозвели“ гори автомобил. На място вече бил пристигнал екип на пожарната. Полицейските служители установили ответника А.А., който обяснил, че докато заварявал метални детайли по лекия автомобил /въпросния „Фолксваген Поло“/ същият се възпламенил. Пожарникарите потвърдили, че пожарът е възникнал вследствие неправилно боравене с уред за заваряване. Н. била уведомена, че автомобилът ѝ е изгорял. Пред баща ѝ /св. Л.Л./ ответникът А. потвърдил настъпилите вреди, но отказал да заплати 1000 лв. като обезщетение за изгорялата кола. Впоследствие св. Л. предложил на А. да заплати 700 лв. на дъщеря му за изгорелия автомобил, но А. отново не се съгласил.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.  

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от която стойността на лек автомобил „Фоксваген Поло“ е 1200 лв., а размерът на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г. е 1072,69 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и има за предмет възстановяването на щети от непозволено увреждане – претърпени загуби и пропуснати ползи.

За успешното провеждане на този осъдителен иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претенцията си. Ищецът следва да докаже, че е претърпял вреди вследствие противоправно поведение на ответника, размерът на въпросните вреди и че същите трябва да му бъдат възстановени именно от ответника.

Чл. 45, ал. 1 ЗЗД определя, че „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Ал. 2 на същия член пък постановява, че „вината се предполага до доказване на противното“.

В случая е безспорно установено, че автомобилът на ищцата е поверен на ответника, за да го ремонтира. Приемайки автомобила /нещо, което ответникът не отрича, че е станало/, той поема цялата отговорност за тази вещ. По време на работата върху автомобила, вследствие неправилна работа с електроуреди, автомобилът се е запалил и е изгорял напълно, т.е. вещта е била унищожена, съответно - негодна за употреба. Вината за това е на ответника А., тъй като вследствие именно на неговата дейност се е стигнало до запалване и изгаряне на процесния автомобил. Събраните писмени и гласни доказателства по делото навеждат именно на този извод. Както правилно се отбелязва от адв. А., за да бъде освободен от отговорността за щетите, които е причинил, трябва те да са причинени от непреодолима сила, а в конкретният случай липсват доказателства за такава. При това положение, отговорност следва да носи именно ответникът, който е действал небрежно спрямо поверената му вещ, в резултат на което същата е напълно унищожена. В това се изразяват претърпените загуби от ищцата.

От друга страна, по делото се установи, че поради невъзможността на Н. да осъществява трудова дейност с автомобила си в съответствие с установеното трудово правоотношение, същата е била принудена да ползва неплатен годишен отпуск /видно от представената по делото молба/. В това се изразяват пропуснатите от ищцата ползи, които са отново следствие от поведението на ответника, изразило се в небрежно отношение към поверената му вещ. Видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, нереализирания от ищцата трудов доход за периода от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г. е 1072,69 лв.

С оглед на гореизложеното, ищцовата претенция за заплащане на 1200,00 лв. като равностойност на унищожен по вина на ответника лек автомобил, следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

Претенцията за заплащане обезщетение за пропуснати ползи - нереализиран трудов доход от работните дни за времето от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г. следва да бъде уважена частично – за сумата от       1072,69 лв. /както е отразено в заключението на вещото лице/, а за останалата част до размера от 1300,00 лв., следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

От ищцата са заплатени общо 552,00 лв. за държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, от които ѝ се следват 496,80 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА А.А.А., адрес: *** да заплати на М.Л.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1200,00 лв. представляваща равностойност на унищожен по вина на ответника лек автомобил, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

 

          ОСЪЖДА А.А.А., адрес: *** да заплати на М.Л.Н., ЕГН **********, адрес: ***,              ул. «Шести септември» № 38, сумата 1072,69 лв. пропуснати ползи - нереализиран трудов доход от работните дни за времето от 13.04.2020 г. до 29.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за разликата от уважения размер 1072,69 лв. до пълния предявен размер от 1300,00 лв.

 

ОСЪЖДА А.А.А., адрес: ***, да заплати на М.Л.Н., ЕГН **********, адрес: ***,               ул. «Шести септември» № 38 сумата 496,80 лева, представляваща направени по делото разноски за държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                          Районен съдия: