Решение по дело №1492/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260272
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520101492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 17.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                            Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                   като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1492 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Исковете са с правно основание по чл.109 ЗС и по чл.50  ЗЗД.

         Ищцата В.В.И. чрез процесуалния си представител твърди, че на 27.11.1980г. двамата със съпруга си М Р И, починал на 17.10.1997г., придобили право на собственост върху апартамент в гр. **********, като през 1994г. прехвърлили на дъщеря си Ю М Х собствеността върху цялото жилище. Запазили правото си на ползване върху целия имот до края на живота си. След смъртта на съпруга си продължава да живее и да ползва прехвърления имот на основание учреденото й право на ползване, съответно качеството й е на ползвател. През 2018г. се появил теч на тавана на банята, за което уведомила ответниците и Председателя на Управителния съвет на етажната собственост и покривът бил ремонтиран. През м. август 2018г. направила основен ремонт на банята за сумата общо 5000 лв, но веднага след извършване на ремонта отново се появил теч, поради което установила, че проблемът не е в покрива. Уведомила ответниците и Председателя на УС на етажната собственост, сигнализирала и Община Русе за проблема. На общо събрание на входа на ЕС било взето решение собствениците на апартамента над нея да поправят повредата и да спрат теча, което понастоящем не е направено. Втора година продължава течът в банята й, водата се просмуква и в съседната стая по тавана и граничната й стена с банята. Вещото лице по изготвената извънсъдебна експертиза установило, че стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на нанесените й щети възлиза на 476.76 лв. Моли съдът да осъди ответниците да прекратят неоснователното си действие, с което й пречат да упражнява правото си на ползване – наводняването на банята в ползвания от нея апартамент в гр. **********, както и да извършат необходимите ремонти за отстраняване повредата в своя имот - апартамент, намиращ се в гр. **********, причиняваща вредите. Моли още ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата 476.76 лв обезщетение за имуществени вреди в резултат на системните наводнения от техния апартамент, причиняващи й повреди по тавана на банята и по тавана и страничната стена на спалнята с тази на банята, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира за разноските по делото.

         Ответниците Р.Г.Б. и Л. Т Б. заявяват, че исковете са неоснователни. Считат, че течът в апартамента на ищцата може да е от покрива на жилищния блок или от апартамента на осмия етаж. В разговор през пролетта на 2020г. ищцата е заявила на ответника Р.Б., че след 20.01.2020г. течът в банята й е преустановен. Първият ответник моли исковете да бъдат отхвърлени.

         По делото са представени писмени доказателства, назначена е техническа експертиза, разпитан е свидетел.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

                Установено е, че ищцата притежава пожизнено право на ползване относно апартамент 4 на шестия етаж в ЖБ “***”, вх.Б, находящ се в гр. ****** със застроена площ 77.75 кв.м,, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, при граници: двор, стълбище, ап.6 на Р М И, ул***** на Н и М Р, с избено помещение №3 с площ 3.65 кв.м., при граници: изба 2 на В и Д Д, коридор, изба 4 на Г и Л. Б, изба 21 от вх.А на С и Н Л, заедно с 0.606 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена (нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №64/11.12.1995г., том ХХ, дело №8779/1995г. на нотариус  при Районен съд-Русе).

                Видно от нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) №18/27.11.1980г., том , нот. дело №2681/1980г. на нотариус при Районен съд-Русе, Г Б Б. и Л. Т Б. са собственици на апартамент 4 на седмия етаж в ЖБ “****”, вх.Б, находящ се в гр. *******, кв. 505, със застроена площ 77.75 кв.м,, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, при граници: двор, ап.3 на И и К Г, ул. “*****”, ап.5 на А Р Р и стълбище, с избено помещение №4 с площ 3.65 кв.м., при граници: коридор, изба 3 на М Р и В.В., изба 5 на Г и В М, изба 22 от вх.А на Л И Б, заедно с 0.597 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.  

         От удостоверение за наследници изх. №3-5627/10.11.2020г. на Община Русе се установява, че Г Б Б.,***, е починал на 19.04.2000г. и е оставил за свои наследници съпруга Л. Т Б. и син Р.Г.Б. - ответниците.

         По делото няма спор, че апартамент 4 на седмия етаж в ЖБ “*****”, вх.Б е придобит от съпрузите Б по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга и че жилището се обитава от ответниците.

         Няма спор и относно обстоятелството, че жилището на шестия етаж, обитавано от ищцата в качеството й на ползвател, се намира под жилището на ответниците.

         От показанията на свидетелката К. К Й., живуща в ЖБ “*****”, вх.Б и съседка на страните, се установява, че ищцата се оплаквала от съществуващ от много време теч от седмия етаж в банята и в една от стаите на жилището й. Писала жалби до Община Русе, проблемът й бил поставен за решаване и на Общо събрание на ЕС. Свидетелката е виждала мокро петно на тавана в спалнята, което вече било изсъхнало след извършения ремонт от ответниците.

         Показанията на свидетелката кореспондират с данните в приложените писмо от 10.07.2019г. и в писмо от 27.01.2020г., двете на Община Русе в отговор на подадени жалби от ищцата, с данните в Протокола от проведеното на 21.07.2019г. Общо събрание на ЕС, както и с изявленията на ответника Р.Б., направени в съдебните заседания на 20.10.2020г. и на 17.11.2020г., че на два пъти е правил ремонт в банята си - на сифона, после на тръбите, като първият ремонт е направил преди 20.03.2020г., а вторият ремонт е направил през месец април 2020г. – след получаване препис от исковата молба.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице арх. З.Н.Й. в съдебно заседание на 17.11.2020г.  се установява, че по тавана на банята в апартамента на ищцата има следи от теч с напълно компрометирана мазилка, както и следи от теч по тавана в съседната на банята стая също с подкожушена и опадала мазилка и петно от влага в горния край на тапетите по стената. Мястото на повредената мазилка по тавана на банята отговаря на мястото на подовия сифон на банята на горния етаж, намира се под подовия сифон, който събира водата на горния етаж. От заключението се установява, че произходът и причината за теча е лошата изолация на сифона на “горната баня”.  При оглед в апартамента вещото лице е констатирало, че навлажняването е спряло и повредените места са сухи. Устно в съдебно заседание заключава, че в резултат на извършените ремонтни работи от ответниците в момента не е необходимо те да извършват ремонтни дейности, единствено е необходимо да се възстановят повредените мазилка и тапети.

От същото заключение се установява, че необходимите разноски за възстановяване на нанесените щети възлизат на 476.76 лв.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражение от страните.

Предявеният на основание чл.109 ЗС иск от ищцата е осъдителен негаторен иск за преустановяване неоснователно въздействие върху ползвания от нея имот от ответниците, които да бъдат осъдени да прекратят неоснователното си действие, с което й пречат да упражнява правото си на ползване – наводняване на банята в апартамента, както и да извършат необходимите ремонти за отстраняване повредата в своя имот.

Установено е по делото, че понастоящем неоснователното въздействие върху ползвания от ищцата имот е преустановено – течът от седмия етаж е преустановен след направен ремонт от ответниците през лятото на 2000г. и в момента не е необходимо те да извършват ремонтни дейности за отстраняване на теча в апартамента на ищцата. В т.см. е и устното заключение на вещото лице.

 При това положение и при съобразяване нормата на чл.235, ал.3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.109 ЗС за уважаване на предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен.

Искът по чл.50 ЗЗД е основателен.

Предпоставките за предявяването му са наличие на причинени имуществени вреди, вредите да са произлезли от вещ (движима или недвижима), вещта да е собственост на лицето, от което се търси отговорност, бездействие от страна на собственика и причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите, които трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът не е предотвратил възможността неговата вещ да причини вредите.

В случая тези предпоставки са налице. По делото е установено по безспорен начин от заключението на експертизата, че щетите в жилището, ползвано от ищцата, са произлезли от лошата изолация на сифона на банята в апартамента на седмия етаж и че ответниците са тези, на които принадлежи собствеността върху вещта.

От заключението на техническата експертиза се установява наличието на причинени повреди в жилището, ползвано от ищцата, описани по-горе, като необходимите средства за отстраняването им, респ. стойността на ремонта, възлиза на обща стойност 476.76 лв. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което отразява действително претърпените имуществени вреди и средствата за тяхното отстраняване. Искът е основателен и следва да бъде уважен със законната лихва от предявяването му – 19.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед установените данни по делото, изложени по-горе, съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцата направените от нея разноски по делото, които са в размер на 1377.84 лв, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН ********** и Л. Т Б., ЕГН **********,***, да заплатят на В.В.И. ***, ЕГН **********, сумата 476.76 лв за обезщетяване причинените й имуществени вреди в резултат на наводняване (теч), заедно със законната лихва от 19.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и 1377.84 лв разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.И., ЕГН **********, срещу Р.Г.Б., ЕГН ********** и Л. Т Б., ЕГН **********, иск с правно основание по чл.109 ЗС за прекратяване неоснователното си действие – наводняване на банята в ползвания от нея апартамент в гр. ***************, както и да извършат необходимите ремонти за отстраняване повредата в своя имот - апартамент, намиращ се в гр. ********.

Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       Съдия: