РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Бургас, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501271 по описа за 2021 година
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1303, ул.,,Шар планина“
№35, представлявано от Румен Стефанов Бобев- Председател на Съвета на директорите и
Милен Иванов Драгневски–Изпълнителен директор, чрез гл.юрисконсулт Христина
Иванова, срещу два различни съдебни акта–Решение №2602090 от 21.12.2021г. и Решение
№ 260062/07.05.2021г. за допълване на Решение №2602090 от 21.12.2021г, постановени по
гр.д.№817/2019г. по описа на Районен съд- Айтос.
Въззивна жалба вх.№261746/07.06.2021г., предявена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,
чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова е подадена срещу Решение №2602090 от
21.12.2021г. по гр.д.№817/2019г. по описа на Районен съд- Айтос в частта, с която съдът е
уважил акцесорните искове за законна лихва за забава върху размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода от датата на настъпване
на ПТП- 16.04.2017г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован в
обжалваната част, постановен в противоречие с материалния закон. Излага съображения.
Изразява несъгласие с изводите на съда относно присъждане на законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение. Намира, че в случая разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД била неприложима и следвало да се приложи нормата на чл.497, ал.1 от
1
КЗ. Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с искането на
ищците за изплащане на претендираните суми.
Твърди се, че А.. Х. А.. предявил пред въззивното дружество претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ за претърпените от него имуществени
вреди, вследствие на настъпилото на 16.04.2017г. ПТП. Посочва се, че с Писмо изх.
№001/2246 от 08.09.2017г. по образуваната ликвидационна преписка, застрахователят
отказал изплащане на обезщетение, тъй като не били представени доказателства, изискани
по реда на чл.106 от КЗ. С молба от 04.07.2018г., ищците предявили пред ЗАД ,,АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, претенции по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП. Подчертава се, че
представените към молбата доказателства (констативен протокол и медицински експертизи)
се явявали недостатъчни за изясняване обстоятелствата относно претърпените вреди.
Развиват се съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ.
Навеждат се доводи, че съдът следвало да се произнесе по направеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на възникналото ПТП от страна на водачите
на л.а. ,,М.“, рег.№А4543ММ (Пенка Тодорова Славова) и на л.а. ,,Рено Л.“, рег. №7063МХ
(С.Е.Р.). Направен е анализ на събраните по делото в първоинстанционното производство
доказателства(САТЕ). Излага се становище относно солидарната отговорност за заплащане
на обезщетение (чл.53 от ЗЗД).
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване съдебен акт на въззвината
инстанция, с който да бъдат отхвърлени акцесорните искове за законна лихва за забава върху
размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
датата на настъпване на ПТП- 16.04.2017г. до окончателното плащане. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А.. Х. А.., ЮС. Х. А.. и Н. М.
А.., чрез адв.Свилен Стоянов- САК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. На първо
място се навеждат доводи относно правото на увреденото лице да претендира обезщетение
от застрахователя, както и лихва за забава, на основание чл.84 от ЗЗД. Развиват се подробни
съображения относно характера на разпоредбата на чл.496 от КЗ. Твърди се, че в конкретния
случай, тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ изтекъл и застрахователят не се произнесъл
по предявената извънсъдебна претенция.
Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения, че не били налице достатъчно
доказателства за вината на застрахования при ЗАД ,,АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, водач.
Посочва се, че документите, които застрахователят изисквал допълнително следвало да
бъдат обективно съществуващи. Развиват се съображения за злоупотреба с право от страна
на застрахователното дружество. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика
(Решение№93 от 27.11.2020г., постановено по т.д.№2013:/2019г. на ВКС, І-во т.о.).
Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за наличие хипотезата на чл.499 от КЗ.
2
Твърди се, че в случая обстоятелството дали други водачи са допринесли за настъпване на
процсното ПТП и са солидарно отговорни, се явявало ирелевантно.
Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивна жалба вх.№ 261746/07.06.2021г. е подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД,
чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова срещу Решение № 260062/07.05.2021г., с което
съдът е допълнил Решение №2602090 от 21.12.2021г. по гр.д. №817/2019г. по описа на
Районен съд- Айтос.
С горецитираното решение, съдът е осъдил ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, да заплати на
всеки от ищците- А.. Х. А.., ЕГН **********, ЮС. Х. А.., ЕГН ***, Н. М. А.., ЕГН
**********, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017г. на път ППЕ 773-479, км.9, в размер на 3000,
предявен като частичен иск от 30000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на ПТП-16.04.2017г. до окончателното й плащане.
Със същото решение, съдът е осъдил всеки от ищците- А.. Х. А.., ЮС. Х. А.. и Н. М. А.., да
заплатят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, сумата от 190 лева- съдебноделоводни разноски
съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, съдът е осъдил ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, да плати по сметка на РС- Айтос държавна такса в размер на 300
лева.
С подадената въззивна жалба се изразява недоволство от горецитирания съдебен акт на
първоинстанционния съд. Жалбоподателят намира същия за неправилен и необоснован.
Излага съображения. Твърди, че присъдените размери на обезщетение, възлизащи на общо
4000 лева за всеки от ищците, се явявали прекомерно завишени и несъответстващи на вида,
степента и продължителността на търпените болки и страдания.
Направено е обобщение на събраните по делото доказателства (писмени, гласни и
експертизи). Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Излага становище, че единствено справедлив бил размерът на обезщетение, присъден с
първоначално постановеното решение (по 1000 лева за всеки от ищците). Развиват се
подробни съображения в тази насока. Навеждат се доводи във връзка с присъдената законна
лихва. Твърди се, че дължимата такава следвало да бъде определена върху размера на
обезщетение за всеки от ищците, считано от 13.04.2019г. (датата, на която изтекъл срокът за
представяне на доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ). Излага се твърдение за извършени
процесуални пропуски на съда при произнасяне както на първоначално постановеното
решение, така и на допълнителното.
Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат отхвърлени за разликата над 1000
лева до увеличения и претендиран размер от по 10000 лева. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК ,,Лев Инс“АД, трето лице
3
помагач, чрез адв.Златка Томова, с който се излага становище за основателност н въззивната
жалба. Твърди се, че ищците не провели пълно и главно доказване относно действително
претърпените вреди. Посочва се, че постановеният съдебен акт не кореспондирал с
утвърдената съдебна практика в сходни случаи (Решение№7065 от 09.01.2020г. по гр.д.
№45312/2018г на СРС.; Решение№51 от 25.02.2016г. по гр.д.№485/2015г на РС-Ботевград;
Решение№2012 от 15.05.2013г. по гр.д.01206:/2012г. на РС-Пловдив). Навеждат се доводи,
че неправилно съдът уважил претенцията за присъждане на законна лихва от 16.04.2017г.,
като не съобразил законодателните промени от 01.01.2016г. Позовава се на разпоредбата на
чл.111 от ЗЗД.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на въззвината жалба.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.. Х. А..,
ЮС. Х. А.., Н. М. А.., чрез адв. Свилен Стоянов -САК, с който същата се оспорва изцяло.
Навеждат се доводи относно размера на претърпените от ищците(въззиваеми)
неимуществени вреди. Направено е обобщение на събраните по делото доказателства.
Посочва се, че определеното обезщетение следвало да бъде съобразено с икономическата
обстановка в страната. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Излага се становище във
връзка със законната лихва, начислена върху обезщетението за неимуществени вреди на
ищците.
Иска се потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендират се сторените в
производството пред настоящата инстанция разноски.
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона преклузивен срок, от страна, която
има правен интерес от обжалване на постановените решения, поради и което са допустими
за разглеждане по същество.
Частна жалба с вх.№ 261111/08.03.2021г. по описа на Районен съд Айтос, подадена от
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, чрез гл.юрисконсулт Христина Иванова против определение
№ 260141/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 817/2019г. по описа на Районен съд – Айтос,
с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК, подадена от ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“АД за изменение на Решение № 260090/21.12.2020г., постановено по
гр.д. № 817/2019г. по описа на Районен съд – Айтос в частта за разноските, чрез намаляване
присъдения размер на разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от ищците.
Счита постановеното определение за неправилно, както и необосновано. Твърди, че съдът не
е съобразил размерът на уважената претенция на всеки един от ищците и неправилно е
определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Счита, че определеният от
съда размер на възнаграждението – 830 лв. се явява завишен и прекомерен и не е в
съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Иска от съда обжалваното
определение да бъде отменено и присъдения размер на адвокатското възнаграждение в
полза на всеки един от ищците да бъде намален.
В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна - А.. Х. А..,
4
ЮС. Х. А.., и Н. М. А.., всички чрез адв. Свилен Стоянов-САК,, с който се изразява
становище за неоснователност на същата.
Жалбата е подадена в едноседмичен срок от връчването на обжалваното определение и е
допустима.
В с.з., страните не се явяват, редовно и своевременно уведомени. По делото е постъпило
писмено становище от въззивника, с което се поддържат подадените жалби. Въззиваемите
чрез процесуалния си представител са депозирали становище, с което поддържат подадените
отговори.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията
на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред РС–Айтос са предявени в условията на обективно и субективно съединени искове да
се осъди ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД да заплати на всеки един от ищците А.. Х. А.., ЮС.
Х. А.. и Н. М. А.. застрахователно обезщетение от по 1000 лева за претърпените от тях
неимуществените вреди, вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2017г., на път ППЕ773-479,
км.9, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането до
окончателното плащане. Всяка една от исковите претенции за обезщетение е предявена като
частична за сумата от 1000 лв. от общ размер 30 000 лв.
Твърденията са, че на 16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ППЕ773-479, км 9, водачът на
МПС марка "**", модел Л., с рег.№ *** –С.Е.Р. при изпреварване и насрещно движение
засича и удря МПС марка „М.“ с рег.№ ***, управлявано от Пенка Тодорова Славова, което
в следствие на удара се сблъсква с насрещно движещите се МПС марка „БМВ“, модел 320 Д,
с рег. № А 8736 ММ и МПС марка „Ф.“, модел Т., с рег. № А ***. В следствие на пътния
инцидент са пострадали ищците, пътници в МПС марка „Ф.“, модел Т., с рег. № А ***. Сочи
се, че с влязлото в сила Решение № 93/29.08.2018 г., постановено пo HАХД № 285/2018 г. на
PC – Айтос, виновният водач С.Е.Р. е признат за виновен, за това, че при управление на
МПС марка "**", модел Л., с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата,
допуснал ПТП и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Пенка Тодорова
Славова. Водачът С.Р. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество. Ищците твърдят да са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, чието репариране претендират от ответника, в
качеството на застраховател по застраховка „ГО” на виновния водач.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не са налице елементите oт
фактическия състав на деликтната отговорност на водача С.Р.. Твърди, че претендираните
обезщетения са завишени. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищците.
По делото е конституирано трето лице-помагач по чл.219, ал.1 ГПК на страната на
ответника – ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д.
С протоколно определение от 23.06.2020г. съдът е приел изменение на размера на исковите
5
претенции на всеки един от тримата ищци, като същите са увеличени и съответно всяка една
претенция следва да се счита предявена за сумата от 10 000 лв., като частична такива от
30 000 лв.
Исковите претенции са правно основани по чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява,
че виновният за настьпилия пътен инцидент е водачът на МПС марка "**", модел Л., с рег.№
***, който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗАД „Асет иншурънс“ AД - полица №
BG/33/116001597162/07.06.2016 г., валидна от 07.06.2016 г. до 07.06.2017 г.
Безспорно се установява от приложеното пo делото влязлo в сила Решение № 93/29.08.2018
r., постановено пo АНД № 285/2018 г. на PC-Айтос, че водачът С.Р. съществено е нарушил
правилата на чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и aл. 2, т. 3 ЗДвП.
След претьрпяното ПТП, тримата пострадали-ищци били настанени за преглед и лечение в
„УМБАЛ – Бургас“ АД за периода oт 16.04.2017г. до 18.04.2017г. вкл. Пострадалите били
изписани oт болничното заведение, като по делото са представени епикризи с отразена
диагноза за тримата ищци – мозъчно сътресение.
От името на ищците са подадени молби за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз основа на молбите са
образувани щета № 30017000512, № 30018000635 и 30018000634, като застрахователят не е
изплатил застрахователно обезщетение.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, както и
по назначената допълнителна такава се установяват и причините за настьпване на
процесното ПТП, като причината за настъпването на произшествието е поведението на
водача на л.а."**", модел Л., с рег. № ***, който се e движил със скорост пo - висока oт
разрешената (90 км/ч), предприел маневра „изпреварване“ при наличието на насрещно
движещи се автомобили, като пo тoзи начин принуждава водачът на л.а. Мазд да се отклони
oт праволинейното си движение. Вследствие на това, съшият губи управлението на
автомобила, при което навлиза в пътната лента за насрещно движение, при което се стига до
удара с автомобила, в който са пътували ищците.
По делото са ангажирани свидетелски показания, от които се установяват естеството и
интензитета на претърпените от ищците физически и психически страдания.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалите са имали
травми пo главата, без обаче по категоричен начин да е доказано наличието на мозъчно
сътресение. Съгласно заключението по експертизата, както и това по допуснатата повторна
експертиза, възстановителният период за тримата ищци е продължил oкoлo месец.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК относно валидността на
постановеното решение №2602090 от 21.12.2021г., БОС констатира, че съдебният акт е
нищожен. Законът не дава дефиниция на нищожно съдебно решение, поради което
съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера
6
на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правния спор. В правната теория и съдебната
практика е прието, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова
съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на
правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват
на валидността на съдебния акт. Това са решения, постановени от съд в ненадлежен състав
или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове, решения по въпроси, които са
извън правораздавателната власт на съда, абсолютно неразбираеми решения, дори и чрез
тълкуване или такива, които не са в писмена форма – така в Решение 668/15.11.2010г. по
гр.д.1790/2009г. на ВКС, I г.о.
В настоящия случай е налице неразбираемо решение, от което не може да се направи извод
какво точно е постановил съда и каква е неговата воля.
В мотивите на атакуваното решение, съдът е посочил, че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове да се осъди ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД да заплати на
всеки един от ищците застрахователно обезщетение от по 1000 лева за претърпените от тях
неимуществените вреди, вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Всяка една от исковите
претенции за обезщетение е предявена като частична за сумата от 1000 лв. от обш размер
30 000 лв. Съдът не е взел под внимание приетото изменение на исковите претенции, чрез
увеличение на техния размер, който следва да се счита предявен за сумата от по 10000 лв.,
като частичен от 30 000 лв., за всяка една претенция. Горният извод е обусловен и от
мотивите на съда, че справедливият размер на обезщетението за претърпените вреди от
всеки един от ищците възлиза на 4000 лв., но тъй като всяка от претенциите е заявена като
частична в размер на 1000 лв., то това е размера до който следва да бъде уважена.
Същевременно при произнасянето по иска за лихва за забава, съдът е приел, че същият е
основателен, мотивирайки се с уважената претенция за обезщетение в размер на 1000 лв.,
като в скоби е посочил, че искът е частично уважен за сумата от 4000 лв., при претендирани
30 000 лв. Горното води на извод за неразбираемост относно уважения размер на
претенцията.
Диспозитивът на решението съща съдържа противоречие между осъдителната и
отхвърлителната му част. Ответното дружество е осъдено да заплати на всеки един от
ищците обезщетение в размер на 1000 лв., предявен като частичен от 30 000 лв. В същото
време в отхвърлителния диспозитив съдът е посочил, че исковете се отхвърлят като
неоснователни за сумата над уважения размер, т.е. в частта за разликата от 4000 лв. до
30 000 лв. Така постановения дизпозитив е в пълно противоречие с извода на съда, че
исковите претенции следва да бъдат уважени до размера им от по 1000 лв.
В настоящия случай е налице неразбираемо решение, от което не може да се направи извод
какво точно е постановил съда в диспозитива и каква е неговата воля, дори и по пътя на
тълкуването. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на съдебното решение, с
7
който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. На тълкуване подлежи волята на съда в диспозитива, като се
изхожда от мотивите на съда и цели да отстрани неяснотата на съдебното решение. В
конкретния случай, както бе посочено по-горе, тълкуването няма да преодолее
неразбираемостта на постановения съдебен акт, от който не става ясно всъщност какъв е
уважения размер на исковите претенции. В случая изхождайки от мотивите на съдебното
решение, не става ясно размера на уважените искове, тъй като на едно място съдът е
изразил воля за основателност за размера им от по 1000 лв., а на друго е налице произнасяне
за размер от по 4000 лв. Това пълно противоречие е налице и в диспозитива, и дори и чрез
тълкуване не може да се достигне до действителната воля на съда.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че с постановения съдебен акт не може да се
разбере какво точно е постановил съда, следователно това е едно нищожно решение –
решение, което е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече
дори при тълкуване.
На основание чл. 269 от ГПК относно валидността на решението, въззивният съд се
произнася служебно, поради което и настоящия състав намира, че атакуваното решение
№260090 от 21.12.2021г. следва да бъде прогласено за нищожно и тъй като производството
по делото не подлежи на прекратяване, делото следва да бъде върнато на Районен съд Айтос
за постановяване на ново решение по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от страна на А.. Х. А.., ЮС. Х. А.., Н. М. А.. от друг
състав.
Предвид изхода във въззивното производство по отношение на решение №260090 от
21.12.2021г., настоящият състав намира, че следва да бъде отменено и определение №
260141/17.02.2021г., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248
ГПК, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, за изменение на решение №260090 от
21.12.2021г., в частта за разноските.
По жалбата срещу Решение № 260062/07.05.2021г. по описа на Районен съд- Айтос,
настоящият състав намира следното:
В срока по закон, след постановяване на решението, процесуалният представител на ищците
е депозирал молба за допълване на решението, в която е изложил становище, че исковите
претенции са увеличени, като изменението е прието от съда, но съдът е приел, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 4 000 лв., но е сезиран с иск за 1000 лв.,
то следва да присъди 1000 лв.
Съдът е счел молбата за основателна и е постановил Решение № 260062/07.05.2021г., с което
е допълнил основното решение, като е осъдил ответното дружество да заплати сумата от по
още 3000 лв. на всеки един от ищците, както и отново е разпределил разноските съобразно
изхода от спора. В мотивите си съдът е посочил, че искането е основателно, тъй като съдът е
допуснал увеличение на исковете, изразил е воля за обезщетение в размер на 4000 лв., но е
присъдил само 1000 лв.
8
Настоящият състав намира така постановеното допълнително решение за нищожно. Това е
така, защото Решение № 260062/07.05.2021г., допълва диспозитива на едно прогласено за
нищожно съдебно решение, последиците от което е са, че то не съществува в правния мир,
не е годно да породи правни последици. В процесния случай нищожността на
първоначалното решение произтича от неговата пълна неразбираемост по отношение на
основните искови претенции, а именно тези с правно основание чл.432 КЗ. Районният съд с
допълнителното решение се е произнесъл отново по исковете за осъждане на ответника да
заплати застрахователно обезщетение, т.е. не е налице хипотезата на чл.250 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да иска да бъде допълнено решението в
случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. С допълнителното решение се
отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен
предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното
право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска
пререшаване на спора по същество. Районният съд в мотивите на допълнителното решение
е посочил точно обратното, че след като е уважил исковете до размера им от по 1000 лв., но
е налице увеличение на претенциите, както и че справедливия размер на обезщетението е
4000 лв., то следва допълнително да присъди още по 3000 лв. обезщетение за всеки ищец.
Когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе пълно формираната си воля,
то това не е непълно решение. Гореизложеното е принципно положение относно
прилагането на нормата на чл.250 ГПК. В процесния случай, нищожността на едно решение,
от което не може да се направи извод какво точно е постановил съда и каква е неговата
воля, обуславя нищожност и на допълнителното решение. В конкретния случай изначалната
липса на ясното по отношение волята на съда не може да бъде преодоляна чрез допълване
на решението.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че атакуваното решение№
260062/07.05.2021г. също следва да бъде прогласено за нищожно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №260090 от 21.12.2021г. по гр.д. № 817/2019г.
на Районен съд Айтос.
ОТМЕНЯ определение № 260141/17.02.2021г. по гр.д. № 817/2019г. на Районен съд Айтос.
ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за ново разглеждане и произнасяне по същество на
предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от
страна на А.. Х. А.., ЕГН **********, ЮС. Х. А.., ЕГН ***, Н. М. А.., ЕГН **********
против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД от друг състав на същия съд.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №260062 от 07.05.2021г. по гр.д. № 817/2019г.
на Районен съд Айтос.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10