РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Стара Загора, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530103837 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София твърди в исковата си молба,
че на 29.06.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс C.A., клон България”, ЕИК
********* и Р. М. Р. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
16165083, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер
на 8000,00 лева, като последният се задължил да я върне, ведно с дължимите лихви на 18
броя месечни погасителни вноски. Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ изпълнило всички свои задължения по Договора за кредит.
Ответникът не изпълнил всички свои задължения по Договор за кредит и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
20.11.2018 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.01.2020 г., с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение.
Ищецът заявява, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД в
качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно който цедента прехвърлял на цесионера на всеки три месеца за срока на
договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 02.12.2019г.
било подписано Приложение № 1, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД
1
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, станал „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Съгласно
задължението си по чл.99 ал.3 ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземанията. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът
изпратил препоръчана пратка до Р. М. Р., но пратката се върнала в цялост като непотърсена
от адресата. Предвид това ищецът предоставя в настоящото производство уведомление за
връчване ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№12/2009 г., II т.о., ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. №4852/2020г. по описа
на РС Стара Загора била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
ищеца по отношение на длъжника Р. М. Р., съществуват следните вземания, обективирани в
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4852/2020г. по описа на РС Стара Загора, а
именно: 7103,14 лева – главница; 651,71 лева - договорна възнаградителна лихва, за периода
от 20.11.2018 г. до 20.01.2020 г. и 1 101,56 лева - лихва за забава, от които 864,30 лева,
начислена за периода от 21.11.2018 г. до 13.03.2020 г. и 237,26 лева, начислена за периода от
14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на
задължението.Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство
разноски.
Ответникът Р. М. Р. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №4852/2020г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно
която е разпоредил длъжникът Р. М. Р. да заплати на кредитора „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София сумата от 7103,14лв. главница, неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, с 651,71лв. възнаградителна лихва от 20.11.2018г. до
20.01.2020г., с 1101,56лв. лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до 13.03.2020г. и от
14.07.2020г. до 13.11.2020г., законна лихва от 24.11.2020г. до изплащането на вземането и
разноски по делото 227,13лв. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се оспорва от ответника и се установява от представения Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-16165083 от 29.06.2018г., че на 29.06.2018г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Р. М. Р. е сключен договор, по силата
2
на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 8000 лв., която сума той
се задължил да върне на 18 месечни вноски от по 543,87 лв. Видно от погасителния план
последната вноска е следвало да бъде заплатена на 20.01.2020г. В общите условия,
неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В договора с подписа
на ответника е удостоверено получаването на заемната сума, което не се оспорва по делото.
Представено е и платежно нареждане.
От заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е
сключен договор за заем за сумата от 8000лв.; до датата на цесията, след погасяване на част
от задълженията по договора в размер на 1631,61 лв. /три погасителни вноски/,
непогасеното задължение по договора е както следва: 6834,34лв. главница, 268,80 лв.
застраховка, 651,71 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до
20.01.2020г. и 1101,56 лева - лихва за забава, от които 864,30 лева, начислена за периода от
21.11.2018 г. до 13.03.2020г. и 237,26 лева, начислена за периода от 14.07.2020г. до
13.11.2020г. Вещото лице сочи, че ответника е преустановил плащания на 20.11.2018г.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е
изпълнил задължението си да върне изцяло предоставения му заем, ведно с договорената
лихва, поради което и с оглед заключението на вещото лице съдът намира, че същия дължи
претендираните суми за главница и договорна лихва. От заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че ответникът е преустановил плащанията на
20.11.2018г. С оглед на това съдът намира, че след тази дата е изпаднал в забава и дължи
лихва за забава за периода 13.11.2020г. до 13.11.2020г. /за периода 13.03.2020г. до
14.07.2020г. не е начислена лихва /, която възлиза на 1101,56лв.
По отношение претендираната като част от главницата сума от 268,80 лв., установена
от вещото лице, че е начислена за застраховка, съдът приема следното: В сключения между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., и ответника договор, в раздел „Параметри и
условия“ е уговорена и застрахователна премия в размер на 806,40лв., разсрочена в 18
месечни погасителни вноски по 44,80 лв. Представена е и застрахователна полица, по която
застраховател е „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“,
застраховано лице - Р. М. Р., ползващо се лице – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България. Договора за застраховка е сключен между застрахователя и застрахованото лице
Р. М. Р.. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е посредник, който не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл.313 от КЗ. По
3
договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в неговия потримониум. Правата на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ са като трето правоимащо лице по договора
за застраховка, но не и като застрахователен агент са ограничени само до възможността да
получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ не е налице вземане за
застрахователна премия, което от своя страна да прехвърли на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София.
Предвид горното съдът намира, че иска за установяване на вземането за сумата от
268,80 лв. застрахователна премия следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за цесия от
19.08.2019г. От същия е видно че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило
възмездно на цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и
процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им, като ответникът е уведомен на 21.03.2022г. /с
получаването на исковата молба/ - решение №123 от 24.06.2009г. по т.д. №12/2009г., ІІ т.о.
Предвид горното исковете за установяване вземането за главница, договорна лихва и
лихва за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице
и юлисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
511,12лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски следва да бъдат възложени в
тежест на ответника съобразно уважената част от иска в размер на 220,23лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Ст.Загора, ул..... и настоящ адрес с....., общ.Ст.Загора, че същия дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15 ет.7, следните суми: 6834,34лв.
4
главница, неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер
PLUS-16165083 от 29.06.2018г.; с 651,71 лева договорна възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2018 г. до 20.01.2020г.; с 1101,56 лева - лихва за забава, от които 864,30 лева,
начислена за периода от 21.11.2018 г. до 13.03.2020г. и 237,26 лева, начислена за периода от
14.07.2020г. до 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020г. до
окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД София, с п.а. против Р. М. Р., с п.а. заповед
№260801/30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№4852/20202. по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за
268,80 лв. за застраховка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.Ст.Загора, ул..... и
настоящ адрес с....., общ.Ст.Загора да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.Хенрик Ибсен №15 ет.7, направените по настоящо делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 511,12лв., както и съразмерно сумата 220,23лв.
разноски в заповедното ч.гр.д. №4852/2020г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5