РЕШЕНИЕ № 590
гр. Пловдив, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова въззивно гражданско дело № 792/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 вр. чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, образувано по жалба, подадена от А.В.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Б.З., със съдебен адрес ***, офис 5, против
действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20108250400474 по описа
на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, район на действие Окръжен съд- Пловдив, състоящи
се в отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
обективиран в Постановление от 13.02.2019 г., с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди бланкетно, че
от материалите по изпълнителното дело е видно, че са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство, като конкретни доводи в тази
насока не са изложени. Иска се да бъде постановено решение, с което да се
отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото и вместо това да бъде
постановено прекратяване на изпълнителното производство.
Постъпило е възражение от „ХЕТА
АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Лисец“ № 7, ап.3, чрез пълномощник юрисконсулт Б.А.,
с което жалбата се оспорва като неоснователна, по доводи и съображения,
изложени в същото.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Стефан Горчев, в които са изложени доводи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно
наименование „ХИПО АЛПЕ- АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД/ от 11.08.2010г., въз основа на
изпълнителен лист от 21.06.2010г., против длъжника А.В.А., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. №
8954/ 2010г. по описа на Районен съд- Пловдив, за парични вземания в общ размер
от 13077,41 евро и разноски в размер на 511,54 лв.
От длъжника е направено искане за
прекратяване на изпълнителното производство, обективирано в молба от
12.02.2019г., поради настъпила перемпция.
С обжалваното постановление
съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не е констатирал да е изпълнен
фактическият състав на нормата.
Препис от постановлението е
връчено на длъжника на 14.02.2019г., като жалбата е депозирана първоначално в
регистратурата на Окръжен съд- Пловдив на 21.02.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което
същата е процесуално допустима, жалбата е редовно администрирана и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на правно релевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази,
на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че от датата на образуване на изпълнителното
дело – 11.08.2010г. до настоящия момент перемпционният срок по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК е прекъсван с подавани от взискателя молби до съдебния изпълнител с
искане за извършване на изпълнителни действия, които по своя характер са
такива, които с оглед приетото с цитираното по- горе тълкувателно решение,
прекъсват давността, както и е прекъсван с реализирани от съдебния изпълнител
изпълнителни способи. Такива са следните извършени изпълнителни действия и
постъпили молби от взискателя, съдържащи искане за предприемане на изпълнителни
действия, които прекъсват давността и съответно срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК:
на 16.11.2010г. – е
конституирана държавата като присъединен взискател на основание чл.458 ГПК; на 12.04.2011г. - е наложен запор
върху МПС-та; на 20.05.2011г.-
е извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника; на 26.03.2012г.- е постъпила молба
от взискателя за налагане запор на банкови сметки на длъжника; на 24.04.2012г. – е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника и на банкова сметка; ***.02.2014г. – е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор на банкова сметка; ***.02.2016г. – е постъпила молба от взискателя за налагане на
запор на банкова сметка; ***.02.2018г.
– е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкова сметка; ***.03.2018г. – е наложен запор на
банкови сметки на длъжника. Предвид на това се установява, че последното
изпълнително действие, което прекъсва давността и съответно срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, е извършено на 13.03.2018г. и съответно към датата на
постановяване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител не е изтекъл период от
две години. Не се констатира изтичане на период от две години от образуването
на изпълнителното дело до извършването на последното действие от 13.03.2018г.,
през който да не са извършвани от
съдебния изпълнител или надлежно поисквани от взискателя изпълнителни действия,
които да прекъсват перемпционния срок.
Гореизложеното обуславя
неоснователността на жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от А.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Б.З.,
със съдебен адрес ***, офис 5, против действия на съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 20108250400474 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, район на
действие Окръжен съд- Пловдив, състоящи се в отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, обективиран в Постановление от 13.02.2019
г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.