РЕШЕНИЕ
№ …………………/08.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 9236 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Г. *,
адрес *** срещу А.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1158,61 лева,
съставляващи заплатено обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана
щета № */214.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда 06.08.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, досежно виновно причинено от ответника ПТП на
02.10.2016г. с управлявано от него МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
Ищецът
твърди, че на 02.10.2016г. около е
настъпило ПТП в град *, причинено от
ответника, който при управление на л.а. „*“
рег. № * при изхода на бензиностанция * е
отнел предимството на движещия се л.а. * * с рег. № * и
го удря. Подробно описва вида и характера на причинените увреждания. Излага се,
че към датата на настъпване на вредата ответникът не е имал сключена
застраховка ГО. Твърди се, че е заплатил на правоимащия *
обезщетение в размер на 1158,61лв. на 30.12.2016 г. чрез банков превод. Сочи,че
е поканил ответника да плати, но същият не е погасил задълженията си. Моли се
за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба, с която искът се поддържа в предявения размер и се моли за уважаването
му.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника чрез особен представител адв. С., с който се оспорва иска по
основателност. Оспорва представения по делото протокол за ПТП, доколкото от
нечетливото копие на документа не може да се установи между кои участници и
кога е съставен.Твърди се, че при управлението на МПС при настъпване на
инцидента ответникът се е движел с ниска скорост и оспорва при сблъска да се е
деформирала кормилната щанга. Евентуално навежда, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия при движение с висока скорост. Намира за неустановен
механизма на настъпване на ПТП и виновността на дееца. Счита, че от представените
разписки не се установява връчване на поканите за доброволно изпълнение, тъй
като не е отразено име и фамилия и положен подпис от ответника. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание
ответникът не се явява, представлява се от особен представител, който изразява
становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения констативен
протокол №*/02.10.2016
г. се установява настъпило ПТП на 02.10.2016 г. около 14:45 часа в гр. *", в района на бензиностанция „*", с per. N: *, с водач * се е движил по бул. „*" в посока от Север към Юг (към ул.
„*"). Лек автомобил „*" с per. N: *, с водач А.Р.М. е излизал от изхода на бензиностанция
„*", като е навлязъл в платното за движение на бул. „*" и лентата за движение на лек
автомобил „*" и е настъпил удар между превозните средства. В следствие на удара
настъпват материални щети по автомобилите. За лек автомобил „*“ с per. N: * ударът е в
странична задна лява част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП -
„деформация задна лява странична част". За лек автомобил „*", с per. N: * ударът е в предна част на автомобила, с
видими щети според Протокол за ПТП - „деформация цяла предна част, преден десен
калник".
От представената административна преписка срещу ответника А.М., се
установява наличието на издадено Наказателно постановление от 01.11.2016 г. на
МВР – *, с което са установени нарушения на чл. 50, ал. 1 от ЗдвП, тъй като не е
пропуснал водача на другото МПС по път с предимство на кръстовище, управлява
ППС без да е правоспособен водач – чл. 150 от ЗДвП и управлява спряно от
движение ППС, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и са му наложени
наказания.
Видно от представената декларация /л.109/ водачът на лек автомобил „*" се е движел на трета скорост 35
км./ч.
Съгласно писмо от 06.12.2016г. на ОД на МВР Варна /л. 7/, наказателното
постановление от 01.11.2016 г. срещу А.М. е влязло в сила на 24.11.2016 г.
От представената справка извлечение
от базата данни * /л.8/ се установява, че към датата на инцидента за
автомобила управляван от ответника липсват данни да е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По повод представеното по делото уведомление
от 03.10.2016 г. от * до ищеца е образувана преписка по щета, по която
съгласно доклад по щета №*/14.10.2016 г. на УС на * е взето решение за изплащане на
обезщетение на пострадалия, за причинените им от процесното ПТП имуществени
вреди в размер на 1158,61лв. и ликвидационни разходи от 37лв.
Видно от представеното платежно
нареждане от 30.12.2016 г. на * е изплатено обезщетение 1158,61лв. от Г. фонд, като в
платежното нареждане като основание за плащане е посочено обезщетение по щета №*/2016 г.
С регресна покана до ответника,
получена от последния на 28.06.2017 г., е предоставен седмодневен срок от
получаването на поканата за да заплати на *, сумата от 1300 лв., за изплатеното
обезщетение на пострадалия и разноски.
По делото е приета
съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява механизма на
настъпване на произшествието, описан в протокола за ПТП. Вещото лице заключава, че при така установения инцидент след съпоставяне на
уврежданията на лек автомобил „*“, с peг. №: * (описани от застрахователя предимно в предната част
на автомобила), схемата в Протокол за ПТП №: *, снимките изготвени след произшествието, реалният и
възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния
- пряк контакт между две превозни средства разположени перпендикулярно едно
спрямо друго, при което единият автомобил пресича траекторията на движение на
другия автомобил и настъпва удар между тях. Съобразно експертното заключение уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя,
описани в Опис на претенция №: *. и видими на предоставения снимков материал, са: Облицовка броня предна, Спойлер броня предна,
Капак преден, Калник преден ляв, Подкалник PVC преден ляв, Фар ляв, Клаксон, Капак
акумулатор, Рамка радиатор, Основа броня предна, Основа калник преден ляв,
Стойка акумулатор, Конзола калник преден ляв, Конзола броня предна лява,
Решетка предна, Кормилна щанга предна лява, Кора под двигател лява, Акумулатор Bosch 12V/74Ah. Всички увреждания са в предна част на
автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на
увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в
Протокол за ПТП, скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания се изяснява,
че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди
за лек автомобил „*“, с peг. N: * и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Вещото лице заключава, че общият размер на констатираните щети в съответствие с единната Методика за
уреждане на претенции към Г. фонд, е в размер на 1158.61 лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинени
имуществени/неимуществени вреди, в случаите когато ПТП е настъпило на
територията на Република България, причинено е от МПС, което обичайно се намира
на територията на страната и виновния водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като в този случай,
съгласно ал.12 на същата разпоредба след изплащането на обезщетението фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение и
има право на регресен иск срещу причинителя на вредата.
За основателността на иска по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ следва да установи от ищеца при условията на пълно и
главно доказване наличието на следните обстоятелства, а именно: * да е платил обезщетение на увредено
лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в
твърдяния размер от 1158,61лв.; за увредения да е възникнало право на вземане
на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и делинквентът да не
е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.
На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до установяване на
противното. За да отблъсне исковата претенция ответникът трябва да установи, че през релевантния период неговата
деликтна отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, респ., че е заплатил регресното задължение. Приносът
на пострадалия, релевиран в отговора на исковата молба чрез защитно възражение,
следва да бъде бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела, а именно от ответника в настоящото производство.
Същият следва да установи наведените от него твърдения в тази връзка, включително,
че водачът на л.а. *
* с рег. № * е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
което обстоятелство е довело до получаване на уврежданията по автомобила, в
т.ч. че се е движел с висока скорост.
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние, неговата
противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците и
неоспорен от страните, и изслушаната по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява фактът на настъпилото произшествие и датата на настъпването
му, а именно че на 02.10.2016 г. около 14:45 часа в гр*", в района на бензиностанция „*", лек автомобил „*", с per. N: *, с водач * се е движил по бул. „*" в посока от Север към Юг (към ул.
„*"), като лек автомобил „*" с per. N: *, с водач А.Р.М. при излизане от изхода на
бензиностанция „*", е навлязъл в платното за движение на бул. „Република" и
лентата за движение на лек автомобил „*, при което е настъпил удар между превозните средства.
В следствие на удара настъпват материални щети по автомобилите - за лек
автомобил „*“ с per. N: * ударът е в странична задна лява част на автомобила - „деформация задна
лява странична част",а за лек автомобил „*", с per. N: * ударът е в предна част на автомобила -
„деформация цяла предна част, преден десен калник". При тези данни съдът
намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и участниците в
произшествието. Съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно дадено и основано на специалните
знания на вещото лице и от което се установява, че от сблъсъка на управлявания от ответника автомобил са причинени
материални щети на другия участник в движението. Ответникът водач причинява
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗдвП. Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат
спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По
изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът намира, че ответникът
водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че при извършване на маневра в този участък може с по-голяма
вероятност да причини инцидент.
Настъпилата
вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието се установяват по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – представените писмени доказателства и САТЕ. С оглед да гореизложеното, съдът
приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Установява се от представената
справка извлечение, че ответникът не е имал сключена задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите действаща към датата на настъпване на
процесното ПТП. За причинените на пострадалото лице вреди, ищецът в изпълнение
на задължението си по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ е заплатил обезщетение в размер на 1158,61
лева, което обстоятелство се установява от представеното по делото платежно
нареждане. Този размер съобразно експертното заключение съставлява реално
настъпилата вреда върху процесното МПС. Ето защо, след заплащането на обезщетението за ищеца е
възникнало правото по чл. 558, ал.7 от КЗ да встъпи в правата на увредения
срещу лицето причинило виновно вредата.
По изложените съображения съдът
намира, че искът е доказан по своето основание. Ирелевнатно е обстоятелството
дали поканата за плащане е редовно връчена на ответника преди процеса,
доколкото обезщетение за забава не се претендира в настоящото производство, а
изискуемостта на вземането възниква с изплащане на обезщетението от ГФ на
третото лице, поради което доводите в тази насока от ответника не следва да се
обсъждат.
Спорен между страните е въпросът
относно размера на заплатеното от ищеца обезщетение като се твърди от особения
представител на ответника, че обезщетението е в завишен размер, поради това, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалия
на вредоносните последици от деянието извършено от ответника.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
За изложените от особения представител обстоятелства – че водачът на л.а. *
* с рег. № * е нарушил разпоредбите на ЗДвП и
което обстоятелство е довело до получаване на уврежданията по автомобила, в
т.ч. че се е движел с висока скорост, не са ангажирани
доказателства, поради което съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Ето защо, възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат се преценяват за неоснователни.
По изложените съображения
съдът намира предявения иск за основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер за сумата от 1158,61 лева.
Предвид уважаването на иска, следва да се уважи и
искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума от момента на предявяване на иска /06.08.2020 г./ до
окончателното й изплащане.
На основание 78, ал.1 от ГПК следва
да се уважи искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски в
размер 562лв., от които 50 лева за заплатена държавна такса, 312 лева внесен
депозит за особен представител, 200лв. депозит за САТЕ.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. *, ***, представлявано от
изпълнителните директори *, сумата от 1158,61 лева /хиляда
сто петдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, съставляващи заплатено
обезщетение за имуществени вреди, за което е образувана щета № */214.10.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда 06.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, досежно
виновно причинено от ответника ПТП на 02.10.2016г. с управлявано от него МПС
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, на основание
чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. *, ***, представлявано от
изпълнителните директори *, сумата от 562 лв. /петстотин шестдесет и два лева/, представляващи направени
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде платена по посочения от
ищеца начин: по банков път по банкова сметка ***, открита в „Уникредит Булбанк“
АД: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :