Р
Е Ш Е
Н И Е
град С., 27.11.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Андреева и в присъствието на прокурора от СОП Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 459 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 68/05.03.2019 г., постановена по НОХД № 471/2015 г., състав на РС К. е признал, както следва:
подсъдимия Т.Д.Т. за виновен в това, че на 06.05.2014 г. след обяд в гр. К., в двора на дом, находящ се на ул. „********“ № ***, в съучастие като съизвършител с Л.В.И. по хулигански подбуди с цел създаване на видеоклип за забавление е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години;
подсъдимия Л.В.И. за виновен в това, че на 06.05.2014 г. след обяд в гр. К., в двора на дом, находящ се на ул. „*********“ № ***, в съучастие като съизвършител с Т.Т.Д. по хулигански подбуди с цел създаване на видеоклип за забавление е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.
С присъдата
съдът възложил на двамата подсъдими да заплатят осъществените разноски в хода
на производството – сумата от 521.10 лв. по сметка на ОДМВР С. и сумата от 940
лв. по сметка на РС К..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия Т.Т. – адв. Ц.З. от САК, с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Счита се, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин и не са преодолени противоречията и непълнотите в доказателствения материал.
Предявеното обвинение се сочи за неясно и се изтъкват противоречия в обвинителния акт – подсъдимият е обвинен за това, че е склонил пострадалия Г. да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, като в обстоятелствената част на обвинителния акт първоначално е записано, че виновно и противоправно двамата подсъдимия са увредили здравето на пострадалия, а след това - че са допринесли за получаване на травми. Според защитника е налице съществена разлика между „допринасяне“ и „увреждане“, като от обвинителния акт не става ясно кое от двете се има предвид и се счита, че знанието на подсъдимите за силата на еърбега и допускането възможността за настъпване на увреждания категорично не се установяват в конкретния случай. Прави се анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства и се счита, че те не установяват факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт – а именно мястото на срещата на подсъдимите и пострадалия, предлагането на сумата от 1000 лв. на пострадалия за участие във видеоклипа и начина на причиняване на травмата.
Изтъква се, че отношенията между пострадалия Г. и подсъдимия Т. са били добри и присъдата не е дала отговор на въпроса какъв е бил мотивът на подсъдимия и желанието му да причини травмата на пострадалия.
Оспорва се свидетелската годност на пострадалия, за когото впоследствие е установено наличие на психично заболяване, анализират се дадените от него показания в хода на наказателното производство и факта на оказването на помощ от подсъдимите след деянието, като се счита, че противоречията в заявеното от пострадалия и неустановяването с нужната категоричност на умишлено нанасяне на телесната повреда обосновават недоказаността на обвинението.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за прецизиране на предявеното обвинение, алтернативно - постановяване на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за невиновен по обвинението.
Пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа на изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че обвинението почива единствено на показанията на пострадалия Р.Г., чиято свидетелска годност се оспорва поради психичното му заболяване. Сочи се, че в мотивите към присъдата не е решен въпросът за конкретния принос на всеки от двамата подсъдими, които са обвинени за извършено в съучастие престъпление, а относно подсъдимия Т. няма налични каквито и да било доказателства за това, че той е склонил пострадалия да участва във видеоклипа. Поддържа се, че наложеното наказание е несправедливо, като се иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от РС К..
Подсъдимият Т.Т. се присъединява изцяло към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда заявява, че присъдата не е правилна и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и от подсъдимия Л.И. – лично и чрез защитника адв. М.А. от САК, с искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за преквалификация на обвинението в такова по чл. 131, ал. 1 от НК. Твърди се, че първоинстанционният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че съдът не е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, а мотивите към присъдата не са съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като не са достатъчни аналитични и убедителни.
Оспорва се процесуалната годност и доказателствената достоверност на гласните доказателствени средства; показанията на пострадалия се считат за неясни и неотносими, а отказът на съда да допусне психиатрична експертиза за установяване на свидетелската непригодност на пострадалия Г. – за неправилен.
Приетата от
първостепенния съд правна квалификация на деянието по хулигански подбуди се
счита за недоказана, тъй като от доказателствената съвкупност не се установява
подсъдимият да е осъществил – предхождащи или съпровождащи деянието - няколко
непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред и да изразяват
явно неуважение към обществото.
Пред въззивния съд упълномощеният от подсъдимия И. защитник – адв. Карагьозов, на изложените във въззивните жалби аргументи. Иска се постановената присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Подсъдимият Л.И. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума пред съда прави искане за връщане на делото за ново разглеждане.
РП К., частният обвинител Р.Г. и повереникът адв. В.Т. не са депозирали становище по жалбите.
Пред СОС представителят на СОП прокурор Л. оспорва въззивните жалби и заема становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на контролираната присъда. Сочи се, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактите по делото са правилно обсъдени, а в мотивите към присъдата са подложени на анализ оспорваните от защитата моменти – относно действията на подсъдимите и съставомерността на обвинението по отношение на хулиганските подбуди. Твърди се, че подсъдимите са действали виновно, като са мотивирали пострадалия да седне върху еърбег, знаейки за потенциалната опасност от изстрелването му, както и че видеоклиповете, гледани от тях преди извършване на престъплението, са онагледили именно последиците от подобни действия. Изтъква се, че в случая е налице и съставомерният признак хулигански подбуди, тъй като именно възмутен гражданин е подал сигнал до прокуратурата за случилото се. Прави се искане за потвърждаване на постановената присъда.
Частният обвинител Г. и повереникът му адв. Т. не се явяват пред въззивния съд, редовно призовани.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения за разглеждане в РС К. обвинителен акт
е повдигнато обвинение, както следва:
Срещу подсъдимия Т.Д.Т. - за това, че на 06.05.2014 г. след обяд в гр. К., в двора на дом, находящ се на ул. „*********“ № ***, в съучастие като съизвършител с Л.В.И. по хулигански подбуди с цел създаване на видеоклип за забавление е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и
Срещу подсъдимия Л.В.И.- за това, че на 06.05.2014 г. след обяд в гр. К., в двора на дом, находящ се на ул. „*********“ № ***, в съучастие като съизвършител с Т.Т.Д. по хулигански подбуди с цел създаване на видеоклип за забавление е причинил средна телесна повреда на Р.С.Г. ***, изразяваща се в импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, като го е склонил да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, съставляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на първоинстанционното и въззивното производство производство
писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция приема за установено
следното:
Подсъдимите Т.Т. и Л.И. ***,
били приятели и често общували.
На 06.05.2014 г. подсъдимият
Т. отишъл в магазин, находящ се в двора на имота на подсъдимия И. ***. Там
двамата подсъдими случайно се срещнали, седнали на една от масите и започнали
да разглеждат на донесения от подсъдимия И. преносим компютър видеоклипове в
интернет. Към тях се присъединили свидетелят К. Г. и пострадалият Р.Г.
(известен с прякора К.), с когото преди време подсъдимият Т. работил заедно.
Докато говорели помежду си и гледали видеоклипове, те попаднали на руски такъв, в който било заснето как еърбег от автомобил, върху който седи човек се задейства посредством акумулатор и човекът отхвърча на известно разстояние във въздуха. Видяното се харесало на двамата подсъдими и им хрумнала идеята и те да създадат такъв видеоклип, използвайки за участник в него пострадалия Г.. Подсъдимите започнали да се шегуват на тази тема с пострадалия, като го питали дали иска да стане известен.
Междувременно свидетелят К.
Г. си тръгнал.
Двамата подсъдими взели
решение да създадат видеоклип с посоченото съдържание и започнали да убеждават
пострадалия Г. да вземе участие в него, като го уверявали, че няма да има
каквито и да било негативни последици и му обещавали, че ще му дадат за
участието сумата от 1000 лева.
Свидетелят Г. първоначално
се страхувал, но двамата подсъдими настоявали, че нищо няма да му се случи и в
крайна сметка успели да го склонят. Когато получили съгласието му, те го отвели
в двора на къщата на същия адрес,
където подсъдимият Т. събрал неустановени лица, които да наблюдават изготвянето
на записа.
Подсъдимият И. по указание на подсъдимия Т. сложил една върху друга две автомобилни гуми, поставил вътре в гумите еърбег от автомобил, а върху гумите сложил като капак дървена дъска с размери 40/40 см.
Преди да седне върху капака, Г. отново изпитал опасения за здравето си и попитал „Да не ме изхвърли това“, на което подсъдимият Т. му отговорил, че няма и успокоен, пострадалият седнал.
Извършените действия били заснемани от подсъдимия Т. с мобилен телефон. Подсъдимият И. след сядането на свидетеля Г. свързал кабелите на еърбега с акумулатора на близкостоящ автомобил. След задействане на еърбега той силно изтласкал седящия върху дъската Г., който излетял на височина около два метра от земята, след което се приземил върху гумите и оттам паднал на лявата си страна на земята, превивайки се от болка.
През цялото време подсъдимите се смеели.
След падането пострадалият, който изпитвал силни болки, продължил да лежи на земята, а двамата подсъдими стояли до него и продължавайки да се смеят го подканяли да стане. Когато той не успял да го стори, подсъдимите го вдигнали и изправили, след което го откарали с автомобил до ФСМП К., където му била поставена обезболяваща инжекция. След това подсъдимите отвели пострадалия до автомивка „Ерос“, в която по това време той помагал при нужда, връчили му шише с минерална вода и го оставили там.
Тъй като не можел да се движи, пострадалият Г. седнал на бордюра пред автомивката и се присвил. Така го видяла дъщерята на свидетеля Е. П., собственик на автомивката и казала на баща си. Свидетелят П. излязъл, видял пострадалия да се свива от болка и го попитал какво става. Нежелаейки да сподели какво му се е случило, пострадалият отговорил, че е паднал лошо при игра на футбол и му е зле. Тогава свидетелят П. и дъщеря му го натоварили на семейния лек автомобил и го откарали у дома му в град Д., където с помощта на баща му успели да го внесат вътре.
На следващия ден пострадалият Г. бил откаран до УМБАЛ „С. А.“ в гр. С., където рентгенова снимка показала наличието на фрактура на поясен прешлен и било установено, че се нуждае от операция. Пострадалият нямал лична карта и по тази причина отново му била поставена само обезболяваща инжекция, след което той се прибрал вкъщи. В продължение на повече от три месеца той носил специален колан за обездвижване на кръста, без да посещава повече медицинско заведение.
Междувременно, доволни от видеоклипа, подсъдимите Т. и И. решили да го споделят в социалните мрежи и действително го сторили. Видеоклипът бил разпространен в интернет и гледан от множество лица, поради възмущението на които от извършените спрямо пострадалия Г. действия попаднал в телевизионните новинарски емисии, в интернет-сайтовете за новини и на страниците на периодичния печат.
Свидетелката Е. С. – леля на пострадалия Г., видяла клипа по Нова телевизия, разпознала племенника си и притеснена от факта, че след падането на земята той показва признаци за изпитвана силна болка провела разговор с баща му. Последният ѝ обяснил, че Г. е взел участие в снимките за сумата от хиляда лева, но не знае дали ги е получил. Шокирана и притеснена от случилото се, свидетелката С. депозирала жалба до Началника на РУ на МВР К.. Според свидетелката след случая пострадалият е получил прояви на психично заболяване, каквито нямал преди това.
Свидетелят Б. Ф. видял видеоклипа в интернет, възмутил се от заснетото и като преценил, че подобни действия не бива да останат ненаказани подал сигнал до прокуратурата на Република България, макар да не познавал никое от заснетите лица.
Тази фактическа обстановка въззивният съд изведе от посочените гласни доказателства, които кореспондират с експертните заключения и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Възприетото от настоящия съдебен състав съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна, макар и сравнително лаконична интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и експертните заключения.
Последователността от действията на подсъдимите се установява от разпитите на свидетелите Г., Г. и Ф., на които въззивният съд, също както и първоинстанционният, не намери основание да не се довери. Действително, пострадалият Р.С.Г. е бил настанен с решение № 115 от 23.11.2015 г. по ЧНД № 954/2015 г. на РС С. за лечение в Държавна психиатрична болница К., като с решение от 29.01.2016 г. по ЧНД № 34/2016 г. на РС Л. задължителното му лечение е продължено за срок от три месеца, с диагноза Остро полиморфно психотично разстройство. Приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на Г. като свидетел, обаче, са депозирани пред орган на досъдебното производство на 06.03.2015 г. – по времето, в което той не само не е бил диагностициран с психично заболяване, но и според вещите лица, изготвили заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е бил психично здрав, без нарушения във възприятно – представната дейност. Това експертно заключение кореспондира и с писменото доказателство медицинско удостоверение, издадено от „Център за психично здраве – С.“ ЕООД, видно от което пострадалият Р.Г. не се е водил на учет и не е лекуван в ЦПЗ в периода 2013 – 2015 година. Следователно, тъй като заявеното от свидетеля Г. в прочетените по посочения по-горе ред показания пред орган на досъдебно производство е последователно, логически свързано и направено в момент, в който той е могъл да дава адекватни показания по делото, независимо от настъпилата впоследствие промяна в здравословното му състояние, а и кореспондира с останалата доказателствена съвкупност, законосъобразно при изграждане на изводите си по фактите районният съд се е позовал на него.
Заключението на СТЕ дава отговор на въпросите какъв е механизмът на изстрелването – сработване на предпазна въздушна възглавница – еърбег в конкретния случай. Според експерта В. И. е реализирано директно свързване на пиропатрона на въздушната възглавница посредством ел. кабел, като е игнориран датчика за сблъсък. Подадено е напрежение от акумулатор, в резултат на което пиропатронът е сработил и е осъществено изпълнение на функционалното предназначение на еърбега, чрез сработване на пиропатрона и запълване на въздушната възглавница с газ.
Установява се от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В. Т., че наличната по делото медицинска документация формира извод за импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени, което увреждане и причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца. Увреждането представлява високоенергийна травма, като характерът на счупването сочи направлението на травмиращата сила в посока по хода на гръбначния стълб – по вертикала. При цялостната оценка на събраните доказателства от експерта се твърди със сигурност, че последното е причинено в момента на отварянето на еърбега, поставен в ограничено пространство и наличието на твърда преграда отдолу терена, а отгоре дъската. При тези условия единствената възможност за разширяване на възглавницата е най-слабото място, а именно дъската, на която стои пострадалият; като въздушната възглавница се отваря със скорост от около 320 км/ч. или около 80 м./сек., при които условия единствено може да бъде получена констатираната по вид и характер травма на гръбнака, тъй като директното експлозивно ударно въздействия е осъществено в зоната на седалището и не е възможно травмата да бъде получена при приземяването на пострадалия. Според вещото лице забавянето от около едно денонощие на извозването на пострадалия до лечебно заведение не би могло да доведе до настъпването на усложнения върху състоянието на пострадалия.
Видно е от заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено на 24.04.2015 г. от вещите лица д-р Т. Р. и психолог Н. И., че при извършеното освидетелстване на пострадалия Р.Г. се установяват интелектуални възможности в границите на нормата, среден вариант, без данни за снижаване от някакъв тип – функционален или органичен. Мисленето на освидетелствания е добре организирано, смислово и тематично ясно, липсват съдържателни или други специфични мисловни смущения; възприятията му съответстват на реалността и той може правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда събитията и фактите от действителността. Личностовата структура на освидетелствания Г. се характеризира с особености в границите на широката норма, недостигащи до дисхармоничност в смисъла на личностово разстройство (психопатия); освидетелстваният се отличава с примитивни мирогледни възгледи и житейски позиции, у него е налице желание за утвърждаване в неформална среда, привързаност и лоялност към приятели. Освидетелстваният Г. е психично здрав, липсват данни за психично заболяване както към момента на изследването, така и по време на случилото се, няма данни за нарушения във възприятно – представната дейност, той разказва последователно и логически свързано за случилото се и може да дава адекватни показания по делото. От разпита на вещите лица д-р Р. и психолог Н. И. пред съда се установява, че към момента на прегледа за изготвянето на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза пострадалият Г. е могъл да разбира свойството и значението на действията си, а психичните му проблеми се проявяват след процесния инцидент.
Установява се от заключението на допуснатата от районния съд съдебна-видеотехническа експертиза, че няма следи от манипулация/намеса във видеофайла, но поради ниската разделителна способност на заснемащото устройство, недостатъчната запълненост на кадъра от заснемане обект и ъгъла на заснемане фотокопията са негодни за идентификация на регистрационния номер на наличния в записа автомобил.
Разпитаната пред първостепенния съд свидетелка В. С., съседка на адреса, на практика не допринася за изясняване на обективната истина по делото, тъй като не е присъствала на случая.
Въз основа на така изложените правилно установени
от първостепенният съд фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага
правният извод, че подсъдимите Т. и И. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129,
ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което са предадени
на съд.
Описаната по-горе доказателствена съвкупност сочи, че двамата подсъдими са склонили пострадалия Г. да бъде изстрелян с еърбег за лек автомобил, като целта им е била създаване на видеоклип за забавление. Подсъдимите са действали заедно и резултатът телесна повреда е допускан от тях, при което според въззивния съд престъплението е извършено в условията на евентуален умисъл. Несъмнено техническите познания на подсъдимия И. като работещ в автосервиз предпоставят знанието му за силата на въздействие, упражнявана от изпълняващ функционалната си предназначеност еърбег, като и двамата подсъдими са били наясно, че целта на стореното от тях е именно изстрелването на пострадалия във вертикална посока и съответно падането му след това на земята.
Няма спор по делото, че причинената на Р.Г. телесна повреда (импресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен със стесняване на междудисковото пространство между дванадесети гръден и първи поясен прешлени) по своята медико-биологична характеристика отговаря на правния критерий на средна телесна повреда, тъй като се касае за трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца.
Що се касае до наличието на хулигански подбуди при извършване на деянието, първоинстанционният съд се е занимал обстойно с правната природа на този квалифициращ признак в духа на теорията и съдебната практика, поради което настоящата инстанция не намира за нужно да допълва направеното изложение. В принципен план, за да е извършено деянието по хулигански подбуди, е необходимо да се осъществи действие, с което субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на правните норми, правилата на морала и устоите на човешката личност, т. е. мотивът за извършване на деянието да е хулигански и тези действия непосредствено да предхождат или съпровождат осъществяването на престъплението.
В конкретния случай подбудите на подсъдимите, изведени от цялостното им поведение преди, по време и след извършване на деянието, са именно с такъв характер, тъй като посегателството върху пострадалия Г. е извършено по начин, който манифестира явното им неуважение към обществото и неговите морални норми. Поведението им спрямо пострадалия, проявено посредством действията по изстрелване с въздушна възглавница е предприето пред неустановен брой лица, специално събрани да присъстват на унизителните спрямо Г. действия. Изцяло игнорирайки моралните принципи за човешко състрадание към пострадалото именно от действията им лице, подсъдимите са изоставили Г. във видимо влошено здравословно състояние на улицата, след което са се погрижили забавният според представите им видеоклип да стане достояние на всеки, който пожелае да го види в интернет.
С оглед на изложеното и тъй като при телесните повреди, извършени по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и косвен, твърдението на защитата на подсъдимите, че в конкретния случай не е налице квалифициращият признак е неоснователно.
В заключение, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса; извършил е коректна преценка на събраните гласни доказателства, които е обсъдил, поотделно и в тяхната взаимовръзка – макар и сравнително кратко. В съгласие с установените факти по делото и със закона е и изводът на първоинстанционния съд, че от страна на подсъдимите Т. и И. по хулигански подбуди е причинена на пострадалия Г. средна телесна повреда.
При разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт
не са допуснати нарушения на правилата на съдопроизводството. Обвинителният акт
отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и е годен да постави началото на
наказателния процес в неговата съдебна фаза, а изтъкнатите от защитата неясноти
в предявеното обвинение не са налице. Несъмнено добрите отношения между
пострадалия Г. и подсъдимия Т., заявени от защитника адв. З., не са от естество
да изключат извършените от този подсъдим действия, а мотивът на подсъдимите е
установен от доказателствената съвкупност – публична изява за сметка на
пострадалия.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо всеки от двамата подсъдими Т. и И. районният съд, при приложение на материалния закон, е отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, макар и без да ги посочи изрично. Такива са според въззивния съд чистото съдебно минало на подсъдимите и добрите характеристични данни за тях. Отегчаващо отговорността им обстоятелство е проявената упоритост при извършване на деянието, посредством няколкократното убеждаване на пострадалия да вземе участие във видеоклипа, както и пълното неглижиране на изразените от него опасения за последиците от действията им.
За извършеното от всеки от подсъдимите престъпление е предвидено наказание от две до десет години лишаване от свобода. Районният съд е подходил снизходително, като е определил за стореното от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца – т. е. под предвидения в закона размер, без да изложи съображения по какви причини е сторил това, а позоваването му на разпоредбата на чл. 54 от НК при така определеното наказание е неправилно. Според въззивния съд посочените по-горе смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях не е изключително, за да бъдат основа за приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – както на практика е подходил първоинстанционният съд. Поради липсата на надлежен протест или жалба от частния тъжител досежно размера на наказанието лишаване от свобода, обаче, проявената прекомерна снизходителност от контролирания съд не може да бъде поправена от СОС.
При наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК законосъобразно районният съд е отложил изпълнението на така определеното спрямо всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от три години. Под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода подсъдимите следва да се поправят и превъзпитат към спазване на закона и добрите нрави, като в същото време определеното наказание ще подейства предупредително и възпитателно върху тях и останалите членове на обществото.
С оглед постановената осъдителна присъда, законосъобразно на двамата подсъдими е възложено да заплатят осъществените в хода на производството разноски – сумата от 521.10 лв. по сметка на ОДМВР С. и сумата от 940 лв. по сметка на РС К..
Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/05.03.2019 г., постановена по НОХД № 471/2015 г. по описа на РС К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………