РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200053 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. ЛЮБ. СТ. от град София, чрез адв.Н. Г.А. от САК,
срещу Наказателно постановление № 21-1253-001819 от 05.11.2021г. на Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба"
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на
същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че в АУАН и в НП било описано количеството алкохол в кръвта установено с
техническо средства, а именно 0.77 промила алкохол, а наказанието било наложено за
количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя установено с химическа експертиза. Това
количество според протокола от експертизата е 0.95 промила. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор
"ПП" при ОД на МВР – Хасково или да измени същото като наказанието се наложи по чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Претендират се и разноски по делото. В съдебно заседание пред
Районен съд – Хасково, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният
представител.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли описаните в нея
обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 02.10.2021г., около 00: 01 часа в град Хасково, жалбоподателят, управлявал лек
автомобил марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с per № *****, държава България, собственост на В. Г.
М. от гр.София, по ул. "Дунав" до блок №8 , в посока ул.“Стара планина“ в град Хасково.
По същото време и на същото место свидетелите Д. Д. Б. и Кр. З. К., двамата на длъжност
"младши автоконтрольор" в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково, в
изпълнение на служебните си задължения, спрели за извършване на проверка лекият
автомобил управляван от жалбоподателя. При извършване на проверката, свидетелите
приканили жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – "Алкотест Дрегер" 7510 с
фабр. № ARВА - 0088. При извършване на проверката с техническото средство било
установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство
отчела концентрация на алкохол в кръвта 0. 77 на хиляда. След положителната проба на
жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 110029,
като впоследствие е взета кръвна проба, след като лицето се е явило в съответния центът на
лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за
това.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Б. ЛЮБ.
СТ. от град София бил съставен на дата 02.10.2021г., в негово присъствие, от свид. Д. Д. Б.
Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 449541 за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения. Такива
не са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта,
станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.
Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол № 687/05.10.2021
г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, в
изпратените за изследване проби кръв от лицето Б. ЛЮБ. СТ. от град София се доказало
етилов алкохол в количество 0. 95 промила на хиляда в кръвта.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като наложил процесната
санкция за описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като
пояснил, че наказанието се налагало за резултата от кръвната проба, а именно етилов
алкохол в количество 0. 95 промила на хиляда в кръвта.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д. Д. Б. и Кр. З. К. относно обстоятелствата, свързани с начина
на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се
приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на "водач" на
моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност
не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието,
описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата,
изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: т. 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6
месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира такива процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и
поради това да налагат отмяна на санкционния акт. Съставения акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично
на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от компетентно лице,
съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно
съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган с направеното
уточнение за меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, допълвайки
съдържанието с нови факти, установени след съставяне на акта. Всъщност, възраженията на
пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за нарушение не толкова при
привличането към административнонаказателна отговорност, а най – вече при
реализирането й и се състоят именно в твърдения за неправомерно въвеждане на нови
фактически твърдения за различна стойност на концентрацията на алкохол станало за пръв
път с диспозитива на санкционния акт. В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че
действително, както пълномощникът на жалбоподателя е посочил, изложението на
фактическата обстановка от актосъставителя, възприето и от наказващия орган при издаване
на наказателното постановление, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в
кръвта, установена с техническо средство, а след това са въведени от наказващия орган и
такива за последващо установена стойност след проведено химическо изследване. Това е
станало, без съмнение, след повдигане на административнонаказателното обвинение с
действието по съставяне на акт за установяване на административно нарушение и поради
тази причина твърдението е останало извън акта и извън повдигнатото
административнонаказателното обвинение, като вярно е и това, че защитата на
жалбоподателя е срещу фактите, а не срещу правна квалификация с уговорката за
необходимо съответствие и релативност. Въпреки това, в случая не би могло да се приеме,
че е налице допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на
съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели ангажиране
на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е посочено, че става въпрос за
управление на МПС след употреба на алкохол над минимално допустимата стойност от 0,5
3
на хиляда включително. Следователно, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва
да се приемат за несъстоятелни. Дори обаче да се приеме, че е налице несъобразяване от
актосъставителя с последващо установен факт, който е следвало да намери отражение в акта
на административно – наказателното обвинение, но не е, то дейността на наказващия орган
може да се приеме, че е в рамките на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, до колкото
обвинението е едно и също, а именно такова за управление на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда - чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят Б. ЛЮБ. СТ. от град София
управлявал лек автомобил марка марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с per № ******, държава
България, собственост на В. Г. М. от гр.София, по ул. "Дунав" до блок №8 , в посока
ул.“Стара планина“ в град Хасково след употреба на алкохол с отчетена първоначално чрез
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0. 77 на хиляда, а според
заключението на вещото лице, обективирано в
Протокол 687/05.10.2021 г. за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, след анализ на изпратените за изследване проби
кръв от жалбоподателя - 0. 95 промила.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците
на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни
последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по
себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната
разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0, 8 до 1.2 на хиляда, включително установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена
величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,8
промила до 1.2 на хиляда, включително, очертаващи административнонаказателната му
отговорност по т. 1 на чл. 174, ал. 2 ЗДвП. Следователно, точното й определяне е от
съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се
установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение, надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.8 промила до 1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност
по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая
специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателят е употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така
също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта – 0.77 на хиляда, установено първоначално чрез
субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим в хипотезите, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за
4
изследване или да съдейства за вземането на кръв и извършването на лабораторно
изследване за определяне концентрацията на алкохол, каквато настоящата не е. Правилно,
съобразявайки това основно положение, наказващият орган е следвало да отчете
последващо реализирания в действителността факт, свързан с провеждане на химическо
изследване и определяне на меродавната стойност на концентрацията на алкохол от 0. 95 на
хиляда. Това, че жалбоподателят е употребил алкохол и след това е управлявал процесното
МПС се доказва и от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, в който жалбоподателят е
заявил, че е употребил 100 милилитра водка около 23 часа на 01.10.2021г. , тоест около час
преди да бъде изпробван с техническото средство.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното производство, е
фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до
наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона,
визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 0. 95 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия състав в
цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което
концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно
превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на
моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на
изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл.
5, ал. 3 от ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на
ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както
и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия
са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в
движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че
би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано
в текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид
спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
административни нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели, че той
именно е управлявал процесния лек автомобил марка БМВ 5 ЕР РЕИХЕ с per № СА4187ХР,
при извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство. Същото е
извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не следва да управлява МПС след
употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Правилно наказващият
орган е приложил посочената санкционна разпоредба като относима, с оглед установената
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания
именно в предвидените в нормата размери глоба от 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от
законодателя и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
5
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5.
Предвид изхода на спора, не би могло в полза на жалбоподателя да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. От друга
страна, искане от наказващия орган за присъждане на такива не е отправено, за да се налага
произнасяне с диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001819 от 05.11.2021г.
на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6