Решение по дело №78/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 948
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20191850100078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № … 

 гр. К., 16.12.2019 г.                                   

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

  

    Районен съд - К., четвърти състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               Председател: И. РОДОПСКИ                                                         

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 78, по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И.Ц.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат И.Ц.Г. срещу Застрахователна компания Л.И.” АД,  ЕИК *********, град С. 1407, район Л., бул. "Ч.В.” № 51Д, представлявано от М.М.С.Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори, с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

от 6600,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА ****** НХ в с. Д. за периода от 11.08.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.02.2019 г, до окончателното изплащане на сумата;

от 600,00 лева (частично от общо дължимите 889,00 лева)- ежемесечно обезщетение, представляващо периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ в с. Д. за периода от датата на завеждане на иска - 01.02.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното изплащане.

Претендират съдебни разноски, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 1060,00 лева – платен хонорар за един адвокат.

Ответникът, чрез своя процесуален представител юрисконсулт  А.Г.оспорва исковите претенции по основание и размер, Счита същите за недоказани, тъй като от една страна ищецът не твърдял какъв нетен доход е получавал от трудово правоотношение, а само че е работел към „В.Т. – 2007“ ЕООД след юни 2016 година, за който нямало данни за реализиран месечен нетен доход. Нетното месечно възнаграждение следвало да бъде отправната точка за определяне налице ли е разлика между реализирания доход преди ПТП и получаваното заместващо плащане за осигурения социален риск, поради естеството на претенцията – пропусната полза от реализиране на трудов доход. Излага, че месечните плащания, получавани от работодател включвали и дължими отчисления в полза на фиска, поради което паричната сума, която един работник или служител разходвал месечно всъщност била сумата, която се получава като чист доход след приспадане на отчисления за данъци, осигуровки и други.

Претендират съдебни разноски, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 155 лева и искат от съда да определи юрисконсултското възнаграждение.

          Третото лице – помагач М.Р.В., ЕГН **********,***, не се явява, редовно призован. Съдът го е конституирал в това качество, тъй като по констативен протокол по образуваната при ЗК „Л.И.“ АД преписка по щета това лице е управлявало лек автомобил „БМВ 725“ под въздействие на алкохол, с оглед евентуално ангажиране от ответника на регресната му отговорност при неблагоприятно за него съдебно решение.

         К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства (Епикризи-4 броя; Протокол за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум на местопроизшествие; Съдебномедицинска експертиза; ССчЕ; Експертно решение на ТЕЛК; Автотехническа експертиза; Данни за рехабилитационен курс; Присъда № 53/06.04.2017 г. по нохд № 40 от 2017 г. PC К.; Решение от 16.07.2018 г. по внохд № 355 от 2017 г., по описа на Софийски окръжен съд; Справка от Гаранционен фонд за номер на зает. Полица; Удостоверение от „В.Т. - 2007“ ЕООД; Удостоверение от „В.Т.“ ООД и трудов договор с ищеца; Разпореждане на ТП на НОИ - С. от 29.05.2017 г.; Удостоверение за номер на банкова сметка), ***, обсъждайки ги във връзка с доводите на, приема за установено от фактическа страна следното :

         

На 11.08.2016 година, около 07.45 ч., водачът на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ М.Р.В. го управлявал по посока от центъра на с. Д. към изхода му. Пътното платно било предназначено за двупосочно движение, със сухо, асфалтово покритие, без наличие на съществени неравности и на хоризонтална пътна маркировка. Общата дължина на платното била 7.90 м., а видимостта - нормална. Управляваното от виновния водач превозно средство се движело със скорост от около 84 км./ч. По същото време, в срещуположната пътна лента, с посока от входа на селото към центъра, със скорост от около 40 км/ч. се движел мотоциклет марка “Я.“, модел “М. 400", с ДК № СО 0090 А, управляван от ищеца Виновният водач навлязъл в зоната на нерегулирано кръстовище в селото, като в този участък пътят образувал своеобразно уширение с неправилна, правоъгълна форма, с размери около 50 м., дължина, по продължение и широчина около 20 метра. След като навлязъл в зоната на хоризонталната лява крива, делинквентът се движил в пътната лента предназначена за насрещно движение, като продължил да се движи в същата и след преодоляването й, след което забелязал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от пострадалия ищец, задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това последвал сблъсък между предната лява част на лекия автомобил и предната част на мотоциклета. В резултат на последния, кинетичната енергия на мотоциклета била изцяло погасена, придадена му е допълнителна такава, вследствие на която същият бил отхвърлен в посока назад по отношение първоначалната му посока на движение. Последвало приплъзване върху лявата му странична част и последващо установяване на пътното платно. Ищецът изгубил контрол над своето превозно средство и паднал около мястото на удара.

Лекият автомобил започнал ротационно движение около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на движение на часовниковата страна и в същото време се придвижил напред и надясно, по отношение на първоначалната си посока, след което се установил на място. Ударът между двете превозни средства настъпил изцяло в лентната за движение на мотоциклета „Я.“. Ударът е бил предотвратим за водачът на лекия автомобил, при условие че в зоната на произшествието не е навлизал и не се е движил в участъка от пътя, предназначен за насрещно движение. При пристигането на медицинският екип ищецът бил открит легнал на пътното платно в безсъзнателно състояние. Медицинските лица поставили на пострадалия шийна яка, след което последният бил транспортиран до УМБАЛСМ „П.“ - С., където бил приет за лечение.

Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано НОХД № 40/2017 г., по описа на КPC, приключило с присъда от 06.04.2017 г., с която водачът на лекия автомобил бил признат за виновен за причинените на ищеца телесни увреждания. Присъдата била потвърдена от Софийски окръжен съд и е влязла в сила.

Водачът на лек автомобил модел “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като навлязъл в лентата за насрещно движение; чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро - като не намалил скоростта си и не спрял при приближаването на препятствие на пътя и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като управлявал превозното средство със скорост над разрешената в рамките на населеното място. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното на ищеца са причинени тежки телесни увреждания.

В резултат на произшествието на пострадалия И.Г. били причинени следните травматични увреждания: Черепно мозъчна травма: контузия, охлузване и подкожно кръвонасядане, в дясно, задно теменно, линейно счупване в дясно слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, в ляво слепоочно, теменно, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, контузия на мозъка по основата на левия, челен дял, малки хидроми двустранно челно. Черепно мозъчната травма причинила на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота; Гръдно-коремна травма: подкожен емфизем в дясно подмишнично, счупване на седмо, осмо, девето и дванадесето ребра в ляво, счупване на седмо до дванадесето ребро в дясно, двустранно набиране на въздух в гръдната кухина, наличие на 200 мл. кръв в дясната половина на гръдната кухина, контузия на десния бял дроб. Гръдната травма е причинила на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупванията на ребрата двустранно са довели до трайно затруднение в движението на снагата; Счупване с изкълчване на гръбнака на нивото между 11-ия и 12-ия гръдни прешлени, с пълно прекъсване на гръбначния канал, пълна парализа на двата долни крайника. Счупването на гръбнака е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Увреждането на гръбначният мозък, довело до пълна парализа на двата долни крайника, причинило на пострадалия осакатяване на двата долни крайника, счупване на лява главулечна ямка, причинило трайно затрудние в движението на левия, долен крайник. Настъпили и усложнения: гнойно възпаление на тазовото дъно, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота. Вследствие на ПТП пострадалият страда от посттравматичен органичен, мозъчен синдром: начална органична промяна на личността, неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит, запълване на паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с хиподепресивен стил на личностова адаптация и затруднение в социализацията, горна латентна парапареза от централен тип - слабост в горни крайници, по изразени в дясна ръка, долна вяла параплегия, параанестезия от Тх12, тазоворезервоарен синдром, с постоянен катетър и декубитални промени, които в съвкупност и по отделно представляват постоянно разстройство на здравето. Ищецът е напълно неподвижен, преместването му в пространството става изцяло и единствени с чужда помощ и инвалидна количка. С Решение на ТЕЛК е констатирано наличието на 100% липса на трудоспособност с нужда от чужда помощ. Горното се установява по категоричен начин от заключението на СМЕ по делото.

Преди настъпването на произшествието И.Ц.Г. е бил напълно работоспособен. Работил е в транспортния бранш на трудов договор до юни 2016 г. във „В.Т.“ ООД, а след това във „В.Т. - 2007“ ЕООД. Ищецът е получавал трудово възнаграждение, с което е осигурявал издръжката си. Бил освидетелстван с Решение на ТЕЛК от 06.03.2017 г., с което били определени 100% т.н.р. с чужда помощ.

Считано от 16.12.2017 г. на ищеца била отпусната пения за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в минимален размер от 201,73 лева.

Лекият автомобил марка “БМВ", модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ, при управлението на който виновно е причинено процесното ПТП имал сключена застраховка „ГО” в „ЗК Л.И.” АД, полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.2015 г. до 04.10.2016 г., което ангажира отговорността на „З.Л.И." АД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Това е видно и от справка от Информационния център към Гаранционен фонд.

Според първоначалното и допълнително заключение на ССчЕ по делото, за периода от 11.08.2016 г. до 31.01.2019 година ищецът е получил 5 902,81 лева по-малко в сравнение с минималната работна заплата за страната (стр.5, задача 1 от ССчЕ), която представлява размера на вредата за ищеца за периода от датата на ПТП до деня,  преди завеждането на исковата молба в съда, за неполучено от ищеца трудово възнаграждение поради настъпила 100% неработоспособност. Допълнителната ССчЕ установява, че разликата между размера на минималната работна заплата и размера на получаваната от ищеца пенсия за инвалидност е 299,51 лева, а  разликата между средната заплата в сектора и размера на отпуснатата пения за инвалидност е 889,71 лева.

При така установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни съображения :

 

Предявени са искове, с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

Същите се явяват допустими, а разгледани по същество –  основателни.

Съобразно разпоредбите на чл. 300 от ГПК, въз основа на влязлата в сила осъдителна присъда, настоящият граждански съд е обвързан от задължителната сила на съдебния акт и следва да приеме за установено по делото, че е налице деяние, чието авторство е принадлежи на водача В., че деянието е противоправно и виновно. Предвид на изложеното възраженията на ответника относно липсата на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил и на причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищеца са неснователни.

Предвид функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и отговорността на застрахователя, при когото е застрахована ГО на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките  по  чл.226 ал.1 от Кодекса на застраховането /отм/ за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед на горното, така предявеният иск се явява доказан по своето основание и размер.

Съгласно чл. 267, ал.1, т.2 и т.3 КЗ (отм.) застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди на имущество, както и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непо средствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя произтича и е съответна на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която обхваща всички вреди, представляващи пряк и непосредствен резултат от деликта -  чл.51, ал.1 от ЗЗД, в това число претърпени загуби и пропуснати ползи.

От  събраните писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че е налице причинна връзка между претърпяното от ищеца телесно увреждане и пропуснатите ползи, както и че е налице сигурност за това увеличение на имуществото му. Според заключението на  приетата СМЕ нормално ищецът се намира в 100% нетрудоспособност и, без възможност да се възстанови. Предвид горното, исковата претенция за заплащане от ответника на ищеца на сумата от 6600,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ в с. Д. за периода от 11.08.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.02.2019 г, до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан, така както е предявен.

По втория иск – досежно разликата между нетната заплата към датата на увреждането и размера на пенсията за инвалидност, неполученото от увреденото лице трудово възнаграждение за исковия период непосредствено засяга наличната му имуществена сфера, като неполучаването на трудово възнаграждение е бъдещо сигурно, но нереализирано увеличаване на имуществото му, което представлява имуществена вреда, за което следва да му се дължи обезщетение, но ищецът има право да го получава за бъдещи период, но до достигане на възраст за получаване на пенсия за изслужено време и старост, съгл.т.6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 година на Пленума на ВС, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане, а не до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение.

От събраните по делото писмени доказателства, описани по-горе се доказва по безспорен и категоричен начин, че ответника следва да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми и по втория иск, за сумата от 600,00 лева (частично от общо дължимите 889,00 лева) - ежемесечно обезщетение, представляващо периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ в с. Д., за периода от датата на завеждане на иска - 01.02.2019 година, до достигане на възраст за получаване на пенсия за изслужено време и старост, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното изплащане.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодните разноски, в размер на 1060,00 лева – за един адвокат, а по сметка на КРС сумата от 1128,00 лева – дължима държавна такса по двата уважени иска (264 лева за първия иск - 4% от 6600 лева и 864 лева за втория иск, представляващи 4 % от общия сбор на сумата от 600 лева, дължими ежемесечно за три години напред).

Ищецът е сторил и други разноски по делото – за съдебни експертизи, но съдът не следва да ги присъжда, тъй като не са поискани изрично с представения списък по чл.80 от ГПК.

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ          

 

                       Р        Е        Ш        И        :

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания Л.И.” АД,  ЕИК *********, град С. 1407, район Л., бул. "Ч.В.” № 51Д, представлявано от М.М.С.Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори да заплати на И.Ц.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните парични суми:

-сумата от 6600,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ в с. Д. за периода от 11.08.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.02.2019 г, до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 600,00 лева (частично от общо дължимите 889,00 лева)- ежемесечно обезщетение, представляващо периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход), причинени вследствие ПТП на 11.08.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.15 г. до 04.10.16 г. водач при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „725 ТДС“ с ДК № СА 8004 НХ в с. Д., за периода от датата на завеждане на иска - 01.02.2019 година, до достигане на възраст за получаване на пенсия за изслужено време и старост, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, Застрахователна компания Л.И.” АД да заплати на И.Ц.Г. съдебно - деловодните разноски, в размер на 1060,00 лева, а по сметка на КРС да заплати сумата от 1128,00 лева. 

Решението е постановено при наличие на трето лице – помагач: М.Р.В., ЕГН **********,***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С., в двуседмичен  срок  от  получаване  на  съобщенията  от  страните .

 

 

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :