РЕШЕНИЕ № 211
гр.Бургас, 20.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ
ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова, с участието на
прокурор Валентина Чакърова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Ангел Гагашев ВЧНД № 1195 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл.
306 ал.1, т.1 от НПК.
Образувано
е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Айтос против
Определение № 341 от 23.10.2019 г. на Районен съд – Айтос, постановено по ЧНД №
314/2019 г. по описа на същият съд.
С обжалваният съдебен
акт, първоинстанционният съд се е произнесъл по прилагането на чл. 25, вр. чл.
23 от НК спрямо влезлите в сила присъди на
осъдения Й. Г.Д. с ЕГН **********, като е отказал да определи общо
наказание по две, влезли в сила присъди, а също така е отказал да приведе в
изпълнение, при условията на чл. 68 ал.1 от НК, наказание, наложено на осъдения
Д. с влязла в сила присъда по НОХД № 337/2016 г. на РС - Разград.
Първоинстанционното
определение е атакувано като неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната
му и решаване на делото по същество, като прокуратурата моли въззивният съд да
се съобрази с предложеният от нея вариант за групиране на наказанията, наложени
на Д..
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас поддържа протеста, като моли въззивният съд да отмени атакуваният
съдебен акт и да прекрати производството, тъй като към момента на постановяване
на обжалваното определение, спрямо осъдения Д. е била вече налице влязла в сила
нова присъда, постановена от Районен съд – Бургас, като последният, със свое
определение от 12
ноември 2019 г., влязло в сила на 28 ноември 2019 г., е извършил ново групиране
на наказанията и определяне на общо наказание, което осъдения Й. Д. да изтърпи.
В съдебно заседание
пред въззивния съд, осъденият лично и чрез своя защитник оспорват протеста и
молят първоинстанционното определение на Районен съд – Айтос да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по
делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивният
протест е допустим. Подаден е в законоустановения срок от съответната
компетентна прокуратура и с него се иска проверка на не влязъл в сила съдебен
акт. Разгледан по същество, протестът се явява основателен.
Видно
от събраните по делото писмени доказателства, Й. Г.Д. с ЕГН ********* е осъждан
както следва:
·
С
присъда, влязла в сила на 28.09.2016 г., постановена по НОХД 337/2016 г. на
Районен съд – Разград, на Д. е наложено наказание „Пробация“, изпълнимо чрез
двете задължителни по чл. 42а, ал.2, т. т.1 и 2 от НК пробационни мерки с
продължителност от по шест месеца, за извършено на 02.11.2015 г. престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК. С протоколно определение от
19.05.2017 г., влязло в сила на 27.05.2017 г., постановено по ЧНД № 44/2017 г.,
ОС – Силистра заменя отчасти наказанието “пробация“, наложено с НОХД № 337/2016
г. на РС – Разград, с наказание „лишаване от свобода“ за срок от един месец и
четири дни, и отлага изпълнението му за изпитателен срок от една година и шест
месеца;
·
С
присъда, влязла в сила на 23.05.2018 г., постановена по НОХД № 1256/2017 г. на
РС – Сливен, на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца, за извършено на 23.07.2016 г. престъпление по чл. 157,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 63 ал.1 т.2 от НК. Изпълнението на
това наказание е отложено за изпитателен срок от три години;
·
С
определение от 27.08.2019 г. по НОХД № 231/2019 г. на Районен съд – Айтос,
влязло в сила на същата дата, по отношение на Д. е било одобрено споразумение,
с което му е било наложено наказание в размер на шест месеца „лишаване от
свобода“ за извършени на 12.06.2019 г. в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК две престъпления по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.
18 ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК;
·
С
присъда, влязла в сила на 05.10.2019 г., постановена по НОХД № 1781/2019 г. на
РС – Бургас, на Д. е наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим, за извършено на 28.04.2018 г. престъпление по чл. 201
от НК;
·
С
определение от 12.11.2019 г., по ЧНД № 4790/2019 г. по описа на РС – Бургас,
влязло в сила на 28.11.2019 г., На осъдения Д. е било определено общо наказание
по НОХД №№ 1256/2017 г. на РС – Сливен и 1781/2019 на РС – Бургас в размер на
една година и четири месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.
Със същото определение, съдът е определил наказанието по НОХД № 231/2019г. на
Районен съд – Айтос в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ да се търпи
при първоначален общ режим, отделно от определеното общо наказание. Съдът е
привел в изпълнение и наказанието от един месец и четири дни, наложено на Д. с
определение по ЧНД № 44/2017 г., ОС – Силистра и е определил общ режим за
изтърпяването му.
Така установената
фактическа обстановка налага извода, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени. Макар правилно да е отказал да групира
присъдите по НОХД № 1256/2017 г. на РС – Сливен и НОХД № 231/2019 г. на РС –
Айтос, тъй като те действително не се намират в отношение на съвкупност по
правилата на чл. 23 – чл. 25 от НК, районният съд не е изследвал възможността
присъдите на Д. да се групират по най-благоприятния за осъдения начин и по
същество не се е произнесъл по конкретното искане на прокуратурата, отразено в предложението
й, а именно да се групират присъдите по НОХД № 1256/2017 г. на РС – Сливен и по
НОХД № 337/2016 г. на РС – Разград. Следва да се посочи, че към момента на
постановяване на атакуваното определение и с оглед наличните към този момент
писмени доказателства за съдимостта на осъдения Д., предложението на
прокуратурата за групирането на наказанията по тези две присъди, принципно е
било правилно, доколкото деянията по тези присъди са били извършени от осъдения
преди да е имало влязла в сила за което и да е от тях. Първостепенният съд, обаче,
не е обсъдил изцяло възможните варианти за групиране наказанията на Д. и на
практика не се е произнесъл по основателността на предложението на
прокуратурата, като по този начин е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
Не може да бъде споделено
и разбирането на първостепенният съд относно приложимостта на чл. 68 ал.1 от НК
и чл. 69 от НК спрямо условното наказание по ЧНД № 44/2017 г. Разпоредбата на
чл. 68 ал.1 от НК се реализира при наличието на две кумулативно посочени
предпоставки – наличие на неизтекъл изпитателен срок и извършване на ново
престъпление в рамките на този неизтекъл изпитателен срок. В конкретният
случай, първостепенният съд не е посочил кое престъпление приема, че е
извършено в изпитателния срок по ЧНД № 44/2017 г., за да прецени необходимото
прилагане на чл. 68 ал.1 и респ. освобождаване от изтърпяване на наказание по
чл. 69 от НК, като се има предвид, че престъпленията по НОХД № 231/2019 г. на
РС – Айтос и по НОХД № 1256/2017 г. на РС – Сливен, не са били извършени от Д. в
изпитателния срок по ЧНД № 44/2017 г.
Предвид гореизложеното,
настоящият въззивен състав намира, че следва да отмени атакуваното определение като
незаконосъобразно и неправилно.
Въпросите относно
приложимостта на разпоредбите на чл. 23-25 от НК по отношение присъдите,
постановени спрямо Д., са решени с определението по ЧНД № 4790/2019 г. на РС –
Бургас, който в съответствие с Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС
и предвид влизането в сила на нова присъда, постановена спрямо Д. – тази по НОХД
№ 1781/2019 г. на РС – Бургас, е извършил групиране на присъдите на осъдения,
като част от тях е отделил в съвкупност, а други е постановил да се изтърпят
отделно. Определението по ЧНД № 4790/2019 г. на РС – Бургас е придобило
стабилитет с влизането си в сила на 28.11.2019 г. и настоящата въззивна
инстанция следва да се съобрази с него предвид императивната разпоредба на чл.
24, ал.1, т.6 от НПК.
Предвид изложените
съображения и на основание чл. 334, т.4, вр. чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, Бургаски
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Определение № 341 от 23.10.2019 г. на Районен съд – Айтос, постановено
по ЧНД № 314/2019 г. по описа на същият съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство, образувано по повод Предложение на Районна прокуратура – Айтос с
вх. № 5041/17.09.2019 г. за определяне на общо наказание по влезли в сила
присъди, постановени спрямо осъдения Й. Г.Д. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.