Решение по дело №1329/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. С. от [населено място] срещу Решение №189 от 21.10.2024г., постановено по анд №178 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. От съда не бил извършен правилен анализ на събраните по делото доказателства и същият тълкувал превратно фактите по случая. Дори жалбоподателят да бил употребявал алкохол това било в деня преди проверката, което било достатъчен период от време, за да отмине ефектът на алкохола. Не били взети предвид направените в съдебно заседание изявления за това, че контролът с дрегера бил осъществен неправилно, като се наложило няколкократно да бъде взета проба. Не било отчетено, че тестът бил направен в нарушение на изискванията на наредбата. В писмено становище се допълва, че не били представени холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с дрегера, както и документ за техническа годност и за преминаване на периодична проверка. Освен това, преди пробата с дрегера на жалбоподателя не били дадени инструкции за работа с апарата. Не било съобразено и че на мястото, на което било извършена пробата имало висящи кабели, а лицето приемало газирани напитки преди и по време на измерването. От инструкциите за работа с апарата ставало ясно, че тези обстоятелства можело да доведат до изкривяване на резултата. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Началник Група в ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция, не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №23-1253-001589 от 27.09.2023г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на Д. В. С. е наложена глоба в размер на 500,00 лева и и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, а на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

За да постанови решението си районният съд, след като е установил фактическата обстановка по случая и е кредитирал в тази връзка показанията на свидетелите И. и П., приел, че деянието, за което бил санкциониран Д. С. е обявено от закона за наказуемо. В случая при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на чл.57 от ЗАНН, както и били издадени от компетентни органи. Не били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. Доказано било, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят управлявал л.а.Рено Трафик, рег. №** ** ** **, след употреба на алкохол, с отчетена от техническото средство концентрация в кръвта 0,77 промила, с което осъществил от субективна страна признаците на нарушение по чл.174, ал.1, т.1 във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Спазени били нормативните изисквания за установяване употребата на алкохол, като това станало с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARNА – 0174. Съдът е отчел факта, че жалбоподателят не възразил срещу констатациите в АУАН, както при съставянето му, така и след това. Счетено е, че като не е дал кръвна проба, то жалбоподателят на практика се е съгласил с показанията на дрегера. Освен това лицето не било отрекло пред контролния орган употребата на алкохол. От показанията на свидетелите и от писмените доказателства ставало ясно, че именно наказаният управлявал процесния лек автомобил. Деянието било извършено виновно, при наличие на пряк умисъл, тъй като лицето съзнавало общественоопасния му характер, знаело е че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това го е сторило, с което се приема, че е целяло настъпване на общественоопасните последици. Въззивната инстанция намира, че за извършеното нарушение наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и с оглед установената стойност на концентрация на алкохол в кръвта наложил съответните наказания.

Така постановеното решение е правилно.

При провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.

Административнонаказателната отговорност на касатора Д. В. С. е ангажирана на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, като за да бъде наложено наказание на посоченото основание, то следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. В настоящия случай в производството пред районния съд безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал посочения в НП автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, която е отчетена на 0,77 промила чрез техническо средство Дрегер. Няма данни или доказателства, от които да се направи извод за вземане на пробата за алкохол от касатора в нарушение изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както се твърди в жалбата. Неоснователно е оплакването, че не са били представени холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с дрегера, както и документ за техническа годност и за преминаване на периодична проверка. Използваното средство за измерване – Алкотест Дрегер 7510 с № ARNA-0174, е одобрено като тип и е преминало последваща лабораторна проверка, за което по делото е представен протокол, и към дата на нарушението е било годно да установи концентрацията на алкохол у касатора. Твърдяната липсата на холограмен стикер на екземпляра от Талон за медицинско изследване, предоставен на проверяваното лице, не може да бъде установена с оглед факта, че той може да бъде отлепен от посочения документ за целите на съдебното производство, а и от друга страна – от представения по делото оригинал на Талон за медицинско изследване е видно, че на същия е залепен стикер 1 от общо 8 бр. Не се установяват обстоятелства, които е можело да доведат до изкривяване на резултата от дрегера. Правилни и обосновани са изводите на съда относно липса на допуснато нарушение при отчитането на стойността на установения алкохол. Такива са и изводите на въззивната инстанция относно липса на съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението, доколкото то отговаря на изискванията на чл.42, т.4, съотв. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 20.08.2023г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в АУАН обстоятелства. Актът е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл.42 от ЗАНН, и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. Събраните в производство пред районния съд писмени и гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН, като НП е издадено от овластено длъжностно лице и при спазване на процесуалните правила. По смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на ППС е забранено да управлява ППС под въздействие на алкохол. За управление с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.1, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган, в хипотезата по т.1, с оглед установената концентрация на алкохол. Видът и размерът на наложеното с НП административно наказание е съобразен с предвиденото в закона.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №189 от 21.10.2024г., постановено по анд №178 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково, с което се потвърждава Наказателно постановление №23-1253-001589 от 27.09.2023г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Д. В. С. е наложена глоба в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.