№ 11003
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА Н.ОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи м.т през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВ.А
при участието на секрет.я ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВ.А Гражданско дело №
20241110125811 по описа за 2024 година
Л. В. С. е предявила против „М. П. М.“АД искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3, пр.2 и пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
клаузата за неустойка по договор за кредит №10175510.
Твърди, че е сключила с ответника договор за кредит №10175510 по силата
на който и е предоставен заем в размер от 1000 лева, при ГПР -43.18% и
фиксиран лихвен процент по заема -39.72%.Твърди ,че съгласно чл.12 от
договора договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения поръчител или банкова г.анция.Поддържа, че в случай на
неизпълнение дължи неустойка по чл.12, ал.4 от договора в размер от 829
лева. Твърди, че неустойката е договорена в н.ушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна
функция.Поддържа, че е предвидено неустойката да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се оскъпява допълнително
кредита.Твърди, че по същество неустойката представлява добавка към
възнаградителната лихва.Поддържа, че клаузата противоречи на добрите
нрави, с нея се заобикаля закона и противоречи на императивните правила.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. П. М.“АД прави признание на
предявените искове.
С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да
постанови решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл.237,
ал.3 от ГПК.
В съответствие с чл.237, ал.2 от ГПК съдът основава решението си на
направеното признание на иска.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
1
пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква кумулативното наличие на
две предпоставки-признание на иска и ответникът да не е станал повод за
образуване на делото.В случая ответникът е направил признание на иска.Но
същият е дал повод за образуване на делото.Поради това съдът намира, че не е
налице една от предпоставките на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.Предвид
изложеното разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение.
Отговорността за разноски следва да бъде разпредЕ. по реда на чл.78,
ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 50 лева за държавна
такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.с оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с
ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка по договор за
кредит №10175510 от 14.03.2023 по предявения от Л. В. С., ЕГН**********, с
адрес:село М., ул. „Ц. С.“№44А, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Б.“№3, против
„М. П. М.“ООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Р. П.
К.“№4, ет.6, със съдебен адрес:гр.С., бул. „П. С.“№6, ет.2, ап.6, чрез адв. И.,
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М. П. М.“ООД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Р. П. К.“№4, ет.6, със съдебен адрес:гр.С., бул. „П.
С.“№6, ет.2, ап.6, да заплати на Л. В. С., ЕГН**********, с адрес:село М., ул.
„Ц. С.“№44А, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Б.“№3, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „М. П. М.“ООД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Р. П. К.“№4, ет.6, със съдебен адрес:гр.С., бул. „П.
С.“№6, ет.2, ап.6, да заплати на ЕАД Е. И., процесуален представител на Л. В.
С., адрес:гр.П., ул. „Б.“№3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3