№ 161
гр. Велико Търново,07.05.2021г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на седми май
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария
Данаилова
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова
адм. д. № 424/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано
е по частна жалба от В.И.Т. *** и Т.И. *** против Определение №
375/23.10.2020г. по адм. дело № 424/2020г. на Административен съд Велико
Търново в частта му за разноските в размер на 900лв. за адвокатско
възнаграждение, платими на Служба Геодезия, кадастър и картография гр. Велико
Търново
В искането за изложени съображения, че вина
за образуване на делото имало заинтересованото лице Й.С., поради което тя
нямала основание да иска да й заплащат хонорар и на нея.
В срока за изразяване на становище е
постъпило възражение вх. № 4305/10.11.2020г. от *** Г.Н.от ВТАК. Сочи, че
липсват относими фактически и правни съображения против постановеното
определение. Изложеното оплакване е изцяло неотносимо към спора за разноските.
В срока за
изразяване на становище с вх. № 4249/05.11.2020г. Й.С., чрез *** К., намира искането за неоснователно.
Върховния административен съд, на когото частната
жалба е била изпратена по компетентност с Определение № 5437/28.04.2021г. по КАД
№ 4175/2021г. приема, че предмет на частната жалба е постановеното от
първоинстанционния съд определение в частта му за разноските. В действащия
Граждански процесуален кодекс не била възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК
(отм.), предвиждаща самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за
разноските, ако не се обжалва самото определение за прекратяване на
производството по делото. С нормата на чл. 248 ГПК, приложима и в
съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК е предвидено,
че в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
Съставът на Върховния административен съд е намерил, че с оглед съдържанието й
частната жалба има характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във
връзка с формулираното искане по същността си сочели на сезиране на съда с
искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по
смисъла на чл. 248 ГПК. Върховният административен съд не бил компетентен да се
произнесе по така направеното искане. Същото е от компетентността на
първоинстанционния съд, постановил определението, чието изменение в частта за
разноските всъщност се претендирало. Изчерпването на предвидения в чл. 248 ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за
разноските било процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, поради
което частната жалба е оставена без разглеждане и образуваното производство е прекратено,
а делото изпратено за произнасяне по искането от първоинстанционния съд.
Частната
жалба, която според ВАС е молба за изменение на прекратителното определение в
частта за разноските, е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима. Съдът, като взе предвид направеното
искане за изменение и изхода на делото, счита молбата за неоснователна.
Производството по адм. дело № 424/2020г. е било образувано
по жалба на В.И.Т. ***, Т.И. ***, К.В.К. ***, Т.В.К. *** против Заповед №
18-5634/24.06.2020г. на Началник СГКК - гр. Велико Търново в частта, с която се отказва да се издаде заповед на
основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР за нанасяне на настъпили промени в КК и КР по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 10447.507.213 и 10447.507.214,
изразяващо се в коригиране на границата между тях, съгласно приложена
скица-проект, изработена от правоспособни специалисти по ЗКИР, поради наличие
на спор за материално право между заявителите и заинтересованото лице Й.Н.С..
В хода на делото с молба вх. №
3772/08.10.2020г. жалбоподателите В.И.Т. *** и Т.И. *** са
заявили, че оттегля така подадената жалба и молят да се прекрати производството
по делото. Правят възражение за прекомерност на хонорара на *** Н., като
процесуалне представител на СГКК Велико Търново.
Предвид молбата вх. № 3772/08.10.2020г. на В.И.Т. ***
и Т.И. *** е постановено прекратяване на образуваното съдебноадминистративно
производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК, като страна по чието оспорване е инициирано съдебното
производство, жалбоподателят има процесуална възможност при всяко положение на
делото да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. За
извършване на това процесуално действие не е необходимо съгласие на насрещната страна, като съобразно
изискването на ал. 3 от цитирания законов текст, отказът от оспорването извън
съдебно заседание се прави с писмена молба.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес
възнаграждението по дела по Закона за
устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния
регистър – 900 лв.
На л. 82 от делото е представено пълномощно от
СГКК Велико Търново да бъде представлявано по настоящото дело от *** Галин Н..
Последният е депозирал списък на разноските, в който е посочил изплатено му
възнаграждение в размер на 1080лв. / л. 87 от делото/.
Видно от фактура № *********/14.09.2020г. / л.
88 от делото/ с получател СГКК Велико Търново изплатената сума 1080лв. е с
данъчна основа 900лв. и ДДС 180лв. От същата се вижда, *** Н. е регистриран по
ЗДДС на основание чл. 94, ал. 2 от ЗДДС с посочен ДДС № BG **********.
От фактура № *********/14.09.2020г. / л. 88 от
делото/ с получател СГКК Велико Търново се установява изплатена сума в размер
на 1080лв., от която данъчна основа 900лв. и ДДС 180лв. От същата се вижда, че ***
Н. е регистриран по ЗДДС на основание чл. 94, ал. 2 от ЗДДС с посочен ДДС № BG **********., поради което сумата от
900 лв. е дължима от жалбоподателите и дори размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение с Определение № 468/18.12.2020г. по делото е увеличен с дължимия
данък добавена стойност в размер на 180 лв. или общо 1080 /900 + 180 /лв.
При това положение искането за изменение на определението, с което
са присъдени разноски се явява неоснователно.
Предвид горното и на
основание чл. 248 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК Административен съд Велико Търново, пети състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.И.Т. ***
и Т.И. *** за изменение на Определение № 375/23.10.2020г. по адм. дело №
424/2020г. на Административен съд Велико Търново в частта му за разноските
Определението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: