Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 18.05.2009 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди и осма година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 551 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно
основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 424 от 19.02.2008 г.
на Началника на РПУ – Ловеч са наложени на М.Л.Ц. ***, административни наказания
на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.4-то от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева
и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети 5 контролни
точки, за извършени от него нарушения на чл.15, ал.1, предл.1-во и чл.103,
предл.1-во от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят,
който го е обжалвал в срок. В жалбата си изтъква, че в съдебно заседание ще
развие доводите си по незаконосъобразността на наказателното постановление.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно или
изменено, като се намали размера на наложените санкции.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично. Заявява, че е карал по средата на платното, тъй като
имало много спрени коли в ляво и дясно и се опасявал да не излезе някой човек
от тях и да го блъсне. Твърди, че не е видял полицейски служител на пътното
платно, нито пък подаден сигнал със стоп палка. Сочи, че е спрял едва след като
му бил подаден светлинен сигнал и полицейския автомобил го изпреварил. Процесуалният
му представител – адвокат Ангелов от АК – Плевен пледира за отмяна на
наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно. Алтернативно моли, в
случай, че бъде прието НП за законосъобразно, то да бъде намален размера на
наложените санкции. Подробно развива доводите си в представените писмени
бележки.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище в съдебно заседание. Писмено в
придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърдят наложените наказания.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на свидетелите Пламен Станиславов Стоянов, Венцислав Димитров
Георгиев, Евгени Величков Генчев и Светослав Стоянов Станчев, от проведената
очна ставка между свидетелите Стоянов и Генчев, от обясненията на
жалбоподателя, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установено следното от фактическа страна :
На 09 срещу 10.02.2008 г. жалбоподателят М.Ц.,
заедно със свидетелите Евгени Генчев и Светослав Станчев посетили дискотека в
гр.Ловеч. Около 04.00 часа на 10.02.2008 г. решили да се прибират за гр.Левски.
Тъй като жалбоподателят Ц. бил употребил алкохол, то уговорката била
автомобила, с който пристигнали в гр.Ловеч, на връщане да се шофира от
свидетеля Евгени Генчев. Преди да се качат в автомобила, свидетелят Генчев
изостанал, за да плати сметката в заведението, при което на жалбоподателят Ц.
седнал на шофьорското място. Въпреки предварителната уговорка, автомобила
потеглил управляван от жалбоподателя в посока изхода на гр.Ловеч за гр.Левски. По
същото време, на бул.”България” в града, срещу денонощен магазин „Лале” били
спрели със служебния автомобил свидетелите Пламен Стоянов и Венцислав Георгиев
и двамата служители на РПУ – Ловеч. Двамата осъществявали функции по контрол на
пътното движение в града, но около 04.15 часа били спрели за малко пред
магазина, за да си купи свидетеля Стоянов нещо за ядене. В момента, в който
свидетелят Стоянов излязъл от автомобила забелязал, че от центъра на града в
посока гр.Левски се движи лек автомобил, който се движел криволичейки и в
насрещното пътно платно. Свидетелят Стоянов веднага излязъл на пътя и подал на
автомобила сигнал за спиране със стоп палка по образец. Автомобила обаче
увеличил скоростта и преминал много близо до свидетеля Стоянов, което наложило
същия да отскочи назад, за да не бъде ударен. Веднага Стоянов се качил в
служебния автомобил и тръгнали със свидетеля Георгиев след него. Настигнали го
до кръговото кръстовище, където след като се изравнили с него и подали
светлинен сигнал автомобила спрял. Свидетелите Стоянов и Георгиев установили,
че автомобила марка „Форд Ескорт” с рег.№ ЕН 80-се управлявал от жалбоподателят
Ц.. Първоначално жалбоподателят отказвал да си даде документите за проверка и
поради това, както и че лъхал на алкохол и се държал неадекватно той бил
отведен в РПУ – Ловеч за изясняване на случая. Ц. бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
Въз основа на акта за нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което Ц. бил санкциониран за извършени
нарушения на чл.15, ал.1, предл.1-во и чл.103, предл.1-во от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът установи следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на последното. АУАН е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. И двата административни акта съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в
наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Правилно наказващият орган е
квалифицирал действията на жалбоподателя като нарушения на чл.15, ал.1,
предл.1-во и чл.103, предл.1-во от ЗДвП. Квалификацията е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушения.
Като водач на моторно превозно средство жалбоподателят е бил длъжен да се движи
възможно най-вдясно на платното за движение. В тази връзка довода му, че от
двете страни на бул.”България” е имало спрени много автомобили и това наложило
той да се движи в средата между двете платна, не може да бъде споделен. Дори и
при спрели автомобили, всяко от платната на бул.”България” е достатъчно широко,
за да може нормално да се движи автомобила, без да е необходимо да пресича
осевата линия или навлиза в насрещното платно. Несериозно звучи и довода му, че
се страхувал да не би да удари случайно слязъл от спрените автомобили човек. Действието
се е развило около 04.00 – 04.15 часа през нощта, когато почти няма движение на
хора и автомобили, което да е налагало тази предпазна мярка, но дори и да се е
случило в оживената част на денонощието, то закона предписва на всеки водач на
МПС да се движи със съобразена скорост, която за населено място е
От изложената по-горе фактическа обстановка настоящият
състав намира, че жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл.103, предл.1-во
от ЗДвП, като не спрял плавно най-вдясно на платното за движение в следствие на
подадения от полицейския служител сигнал със стоп палка. Свидетелят Стоянов е
подал своевременен и достатъчно ясен сигнал със стоп палка, бил е облечен със
светлоотразителна жилетка, а и мястото е достатъчно добре осветено, за да може
жалбоподателя да възприеме сигнала и да спре. Освен тава и свидетелите Стоянов
и Георгиев и тези на жалбоподателя – Генчев и Станчев единодушно сочат, че по
това време по булеварда е нямало движение, за да се е заблудил жалбоподателя,
че сигнала е предназначен за друг автомобил. А и както сочат свидетелите Генчев
и Станчев, които са се возели при жалбоподателя, полицейския автомобил се е
виждал доста отдалеч, тъй като булеварда бил прав. Така, че налице са били
всички предпоставки и не е имало никакви причини жалбоподателят Ц. да не
възприеме подадения сигнал, както и че същия се е отнасял за него. Единствено
високата концентрация на алкохол, с която той управлявал автомобила би могла да
бъде причина за това, тъй като притъпява сетивата и забавя реакциите на водача,
но това не би могло да бъде довод в негова защита, тъй като сам се е поставил в
това състояние. Тази концентрация на алкохол обяснява обаче и защо
жалбоподателят се е движел в средата на пътя и в насрещното платно, както и
защо не е спрял на подадения сигнал и се е опитал да осуети проверката от
служителите на полицията.
Съдът прие за установени фактите по делото изцяло
въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение, писмените
доказателства и показанията на свидетелите Пламен Стоянов и Венцислав Георгиев,
които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и в
не малка степен и от изложеното от самия жалбоподател и ангажираните от него
свидетелски показания. Твърдяното от свидетелите Евгени Генчев и Светослав
Станчев, че не са видели служителя на полицията да подава сигнал не може да
бъде кредитирано като обективно и безпристрастно, а като опит да подпомогнат
жалбоподателя в защитната му теза, защото и двамата сочат, че са доста по-рано
са видели спрелия полицейски автомобил. При положение, че управлявания от
жалбоподателя Ц. криволичел и се движел в средата на пътя и в насрещното
платно, за което косвено потвърждават и Генчев и Станчев, то няма логика едва
при разминаването му с полицейския автомобил свидетеля Стоянов да е решил да го
спира, тъй като при това положение той не би следвало да е възприел нетипичното
поведение на автомобила на пътя и не би имал основателен мотив да го спира. Фактът,
че полицейските служители са спрели пред денонощния магазин със съвсем друга
цел и излизайки от автомобила Стоянов е решил да спре този на жалбоподателя, води
до единствения извод, че преди това Стоянов е имал време и възможност да
възприеме достатъчно добре неправилното му движение по уличното платно. Това
означава и че жалбоподателят е имал достатъчно време от своя страна да
възприеме намиращия се на пътя полицейски служител и подадения от него сигнал
със стоп, както и да спре, съгласно изискването на закона.
Както се посочи по-горе, актът не страда от
пороци, поради което съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП същия има доказателствена
сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира достатъчно убедителни
и категорични доказателства, които да навеждат на изводи, различни от
отразените в акта и наказателното постановление.
Наложените на жалбоподателят
наказания за двете нарушения са максималните предвидени в разпоредбите на чл.175,
ал.1 и чл.180, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка настоящият състав счита, че
наказващия орган не е приложил прецизно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
като не е отчел смекчаващото отговорността обстоятелство – липсата на предишни
нарушения по ЗДвП. При наличието на това смекчаващо отговорността обстоятелство,
съотнесено с отегчаващото такова – употребата на алкохол (независимо, че за
това жалбоподателят е понесъл следващата се наказателна отговорност), то
настоящия състав счита, че санкциите следва да се определят при балансиращи
вината обстоятелства и се намалят към средния предвиден размер, а именно : по
чл.180, ал.1, т.1, предл.4-то от ЗДвП – глоба в размер на 80 лева, а по чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В този смисъл и следва да бъде изменено обжалваното
наказателно постановление, като се намали размера на наложените санкции в
посочения по-горе размер. Правилно, на основание действащата Наредба № І-1959
на МВР на жалбоподателят са отнети общо 5 контролни точки, с оглед санкцията по
чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки се налага винаги
кумулативно със съответното административно наказание, когато е осъществен
някой от съставите на административни нарушения по ЗДвП.
Съдът намира, че така
наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения и
личността на дееца.
Предвид така изложените съображения съдът счете,
че обжалваното наказателното постановление № 424/19.02.2008 г. на Началника на
РПУ – Ловеч е правилно и законосъобразно, но следва да бъде изменено в размера
на наложените наказания в посочените по-горе стойности.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 424 от 19.02.2008
г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ – ЛОВЕЧ, с което са наложени на М.Л.Ц. ***, ЕГН : ********** административни наказания,
като намаля санкцията по чл.180, ал.1,
т.1, предл.4-то от ЗДвП на глоба в размер на 80 лева, а санкцията по чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП на глоба в размер на 120 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :