№ 258
гр. гр. ***, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20244440100485 по описа за 2024 година
Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
В Районен съд *** е постъпила молба по чл.8, т.1 от Закона за защита срещу домашно
насилие от В. И. В. с ЕГН ********** от гр. *** срещу Н. И. М. с ЕГН ********** от гр.
***
Твърди, че брат й Н. М. на 22.04.2024г. е влязъл в домът й и е започнал да изнася движими
вещи от него, обиждал я и я е заплашил, че ще я застреля.
Поддържа се становище, че на 22.04.2024 година ответникът отишъл в дома на молителката
като се обърнал към нея и започнал да я обижда и заплашва, че е крадла, лъжкиня, че ще я
пребие и застреля. Тогава дошъл съпругът на молителката - *** , който я защитил като му
казал да престане да я обижда и заплашва, тъй като в този дом няма нищо негово, въпреки
усилията от тяхна страна ответника продължил да обижда, че ищцата е боклук, лъжкиня,
измамница, че ще избие нея и семейство й, ще я очисти, като я застреля. За инцидента е
подаден сигнал на тел. 112, след което ответникът си тръгнал.
В. И. В. моли съда за закрила, с което да се приеме, че срещу нея е упражнено домашно
насилие и й бъде издадена Заповед за защита, с мерките посочени в молбата.
МОЛИТЕЛКАТА В. И. В. - редовно призована, се явява лично в о.с.з., представлява се от
адв. Ц. Ц. от ПлАК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни
доказателства. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Н. И. М. - редовно призован се явява лично и се представлява от адв. П. К.
от ПлАК. Счита, че молителката също е провокирала скандала. Счита още, че молбата е
1
неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Позовава се на писмени
и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Неоспорено по делото е твърдението, че молителката и ответника са брат и сестра, поради
което ответникът попада в кръга от лицата по чл. 3 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие: „Домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.".
Горното определя, че делото се води между надлежни страни и при наличие на правен
интерес - защита срещу действия на домашно насилие.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По делото са събрани
писмени доказателства, както и гласни такива, чрез разпит на водени от страните свидетели,
чийто показания съдът кредитира с доверие, въпреки близкото познанство и родствени
връзки, тъй като са резултат от техни лични възприятия и оценка на случилото се около тях.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетелите се установява, че страните са брат и сестра. По отношение на изнесеното в
молба, се установи че на 22.04.2024 г., ответника е използвал изрази „крадла, лъжкиня, ще те
пребия като те застрелям“, което е подействало стресиращо върху нея. Освен в декларацията
на молителката, данни за това се съдържат и в показанията на свидетелите. Последното е
достатъчно съда да приеме, че ответника е причинил насилие на молителката в описаният в
молбата случай. Изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и първоначалната молба се
подкрепя от събраните в съдебно заседание гласни доказателствени средства и служебно
изискания запис от тел. 112.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за
последното от акта на насилие арг. чл., ал.1, т.1 и т.6 ЗЗДН, При налагане на мерките, съдът
не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН). От съвкупната преценка
на приложените с молбата писмени доказателства и обясненията на свидетелите се
установи, че ответникът е причинил насилие в описания в молбата случай. Така приетото за
2
установено води до извод за извършен акт на домашно насилие, поради което и на
извършителя следва да бъдат наложени част от предвидени в закона мерки, за срок от 18
месеца.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на домашно насилие, съдът намира за
подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, отстраняване на извършителя от
обитаваното жилище за срока, определен от съда и забрана да доближава същата на местата
описани в молбата.
Посочената мярка и задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие е
постоянно негово законово задължение, която ще даде възможност на Н. И. М. да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
При този изход на делото молителя има право на разноски в претендирания размер от 600,00
/шестстотин лева/ лв. за осъществено процесуално представителство от адвокат. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-*** държавна такса за
производството по гр. дело №485/2024 г. в размер на 25,00 лв. на основание чл.11, ал.2
ЗЗДН.
Така мотивиран и на основание чл.15 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл.8 ЗЗДН срещу Н. И. М. с ЕГН ********** със
следните мерки:
На основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Н. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***да се
въздържа от домашно насилие по отношение на В. И. В. с ЕГН ********** от гр. ***.
На основание чл.5, ал.1 т.2 ЗЗДН ОТСТРАНЯВА Н. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***от
жилището на В. И. В. с ЕГН **********, находящо се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, за срок
от 18/осемнадесет/ месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита
№ 5 - 23.04.2024 г.
На основание чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Н. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището, обитавано от В. И. В. с ЕГН ********** от, находящо се на
адрес: гр. *** както и на по-малко от 200 метра от нея и местата за социални контакти и
отдих, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за
незабавна защита № 5 - 23.04.2024 г.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на извършителя на насилието.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.1 вр. чл.21, ал.4 и ал.5 ЗЗДН Н. И. М. с ЕГН
********** от гр. ***за последиците от неизпълнението на заповедта, а именно че при
3
неизпълнение на наложените мерки полицейският орган, констатирал неизпълнението,
задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН Н. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***да заплати
по сметка на Районен съд - гр. *** държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет лева/
лв. и 5.00 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***сторените по делото разноски в размер на
600,00 /шестстотин лева и 00 стотинки/ лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на страните и на РУ - ***.
Решението подлежи на обжалване от страните в 7 дневен срок от постановяването му пред
Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4