№ 22
гр. Търговище, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500001 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца С. Й. Д. от с.Н., общ.Р. против
решение №156/15.10.2024г., постановено по гр.д.№693/2023г. на Районен съд-
Попово, с което е като неоснователен е отхвърлен предявения от него против
ответницата С. Й. М. от гр.Р. иск по чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
договор за продажба на недвижим имот с нот.акт №123, т.VI, нот.д.
№676/2014г. на нотариус Ю. Й., като на ответницата са присъдени
направените по делото разноски в размер на 1 000 лв.С доводи за нарушения
на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът
моли за обезсилване на решението и връщане на делото за произнасяне по
действително предявения иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на продажбата, поради липса на съгласие от страна на продавача, при спазване
и на задължителната съвместна процесуална легитимация, чрез конституиране
като страни в производството и на децата на починалия син на продавача,
евентуално-за отмяна на решението и уважаване на предявения иск по чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
С допълнение към жалбата не оспорва квалификацията на иска по чл.31
от ЗЗД.
1
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна не е постъпил.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният от ищеца С. Й. Д. иск за унищожаване на договор за
продажба на нива от 19.303 дка в м.“Бузалък“ в на землището на с.К., общ.
Попово, сключен с нот.акт №123, т.VI, нот.д.№676/2014г. на нотариус Ю. Й.,
между баща му Й.С. Д., поч. на 10.04.2015г. и сестра му- ответницата С. Й. М.,
е обоснован с обстоятелствата, че здравословното състояние на продавача е
било влошено до степен, препятстващо го да разбира по разумен начин
значението на действията си и да ръководи постъпките си, т.е. т.нар.
несъзнавана липса на воля, обуславящо правна квалификация по чл.31 от ЗЗД
(Тълкувателно решение №5/30.05.2022г. по т.д.№5/2020г. на ВКС, ОСГТК).
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с
възражения за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.32, ал.2 от ЗЗД,
респ. за липсата на посоченото основание за унищожаемост на продажбата,
сключена при спазване на всички изисквания на закона.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С нот.акт №123/24.10.2014г., т.VI, нот.д.№676/2014г. на нотариус Ю. Й.,
бащата на страните Й.С. Д., поч. на 10.04.2015г. продал на дъщеря си-
ответницата С. Й. М. нива от 19.303 дка в м.“Бузалък“ в на землището на с.К.,
общ. Попово за сумата 3 000 лв., като приложената по делото медицинска
документация удостоверява влошеното здравословно състояние на продавача,
който в резултат на диопатична дилатативна кардиомиопатия, исхемичен
мозъчен инсулт с десностранна хемипареза, моторна афазия и съдова
деменция след прекарания инсулт през 2011г. е имал трудности с говоренето,
слабост в дясната ръка и крак, както и когнитивни проблеми, водещи до
деменция.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
2
разбира и ръководи действията си, като унищожението не може да се иска
след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето
му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича
от самия договор-чл.31, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай, поставянето под запрещение на продавача не е
искано преди смъртта му, поради което, при наличието на надлежна
процесуална легитимация по делото, следва да се прецени дали
доказателството за недееспособността не произтича от самия договор.
Атакуваният договор за продажба на недвижим имот от 24.10.2014г. е
сключен под формата на нотариален акт, като последният е с необходимото
съдържание, писмените изявления на страните не са неразбираеми или
подлежащи на съмнение, напротив-същите са ясно и точно формулирани, и по
никакъв начин не водят до извод за недееспособност на продавача, т.е. същият
да е в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да
не може да ръководи постъпките си.Авторството на продавача е удостоверено
с неговия пръстов отпечатък, вместо с подпис, но само по себе си, посоченото
обстоятелство и то заявено едва пред въззивния съд, също не е признак за
наличие на съответния порок на волята, още повече-свидетелските показания
и медицинска документация установяват не психично разстройство и
непригодност, а физическа неспособност на продавача, както за самостоятелно
придвижване, така и да си служи с дясната ръка.
Предвид горното, предявеният иск по чл.31 от ЗЗД в допустимата му
хипотеза е неоснователен, още повече-изтекла е и предвидената в закона 3-
годишна давност по чл.32, ал.2 от ЗЗД след смъртта на лицето през 2015г.,
обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със
закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на
въззиваемата страна се присъдят направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 600лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №156/15.10.2024г., постановено по гр.д.
№693/2023г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
3
ОСЪЖДА ищеца С. Й. Д. от с.Н., общ.Р., ЕГН:********** да заплати
на ответницата С. Й. М. от гр.Р., ЕГН: ********** направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4