Решение по дело №150/2017 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

155

Година

13.11.2017

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

07.11.

Година

2017………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

Гражданско

дело номер

150

по описа за

2017

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

         Предявен е иск с правно основание чл.135 от ГПК.

В исковата молба ищеца Х.К.  чрез пълномощника си адв.Д.Д. твърди, че първият ответник му е бил длъжник, като вземането произтичало от обезщетение за причинени телесни увреждания. На 29.07.2013 год. в гр.Кърджали е бил пребит от Бейсим Али и А.К.А., като в следствие на това е бил приет и лекуван в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив и изписан от болницата на 06.08.2013 год. и настанен за домашно лечение. С   Експертно решение № 3955 от зае. № 184 на 19.11.15г. било определена трайно намалена работоспособност с 54 % в следствие на нанесеният му побой и последващите усложнения от него. Били констатирани следните заболявания: фрактура максиле Ле Форт III; фрактура комплета аперта корпорис мандиб^уле; статус пост операционем; органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. За деянието им, спрямо Бейсим Шефки Али и А.К.А. била реализирана наказателна отговорност за извършено престъпление. С Решение № 54/30.10.14г. постановено по в.н.о.х.д. № 137/14г. по описа на КОС е била потвърдена Присъда № 79/26.06.14г. постановена по н.о.х.д. № 530/14г. по описа на КРС, с която Бейсим Шевки Али и А.К.А. са били признати за виновни в това, че на 30.07.1 Зг. в гр. Кърджали, в съучастие като съизвършители са причинили на доверителя ми средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната половина на горната челюст, задните и вътрешните стени на двата горно-челюстни синуса, предната стена на десния горно-челюстен синус, на двата триъгълни израстъка на клиновидната кост, на дъгата на дясната ябълчна кост, както и счупване на долната челюст в лявата й половина, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес, и изпадане в състояние на травматичен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като същото деяние е било извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд относно въпросите - извършено ли е деянието, неговата наказуемост и виновността на дееца, поради което и с оглед обстоятелството, че не бе разгледан гражданския иск за причинените от престъплението вреди, завели гр.д. № 24/16г. по описа на КОС. С Решение № 83/30.06.16г. постановено по гр.д. № 24/16г. по описа на КОС иска им бил уважен частично, като ответниците Бейсим Али и А.А. били осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 40 000,00 лв., както и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Предвид това, че не са били доволни от определеното обезщетение подали въззивна жалба и с решение № 27/17.02.17г. постановено по в.гр.д. № 670/16г. по описа на ПАС било отменено първоинстанционното решение и били осъдени въззивниците да му заплатят сумата в размер на 60 000,00 лева. Въз основа на издадения му изпълнителен лист образували изп.д. № 111/17г. по описа на ЧСИ Гергана Божкова с per. № 902 на КЧСИ и район на действие КОС. При извършена справка в Агенцията по вписвания по време на наказателния процес е било установено, че длъжника А.К.А. разполага с недвижим имот представляващ: 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. №935 от кв.54 по плана на гр.Момчилград, целият с площ от 690 кв.м., ведно с цялата ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА СЪС ЗАПАДЕН ВХОД, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от: първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж две стаи и коридор и ГАРАЖ със застроена площ 19 кв.м., при съседи: улица,; ПИ с пл.сн. № 934; ПИ с пл.сн. № 936. Твърди, че няколко месеца след извършване на деянието и след като е разбрал, че ще бъде осъден и ще следва предвид това да заплаща и обезщетение, първия ответник прехвърлил с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, т. 1, per. № 391, дело № 75/14г. на Нотариус Григор Григоров, с per. № 459 на НК и район на действие МРС, на баща си- втория ответник по иска, собственият си недвижим имот представляващ: 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. №935 от кв.54 по плана на гр.Момчилград, целият с площ от 690 кв.м., ведно с цялата ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА СЪС ЗАПАДЕН ВХОД, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от: първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж две стаи и коридор и ГАРАЖ със застроена площ 19 кв.м. С извършването на посоченото правно действие, имуществото на първият ответник значително е било намаляло, което увреждало интересите му, тъй като в момента той нямал друго имущество и ищеца няма от къде да събере вземанията си. Твърди, че към датата на разпоредителната сделка от страна на А.К.А. с описаният по-горе имот ищеца е имал ликвидно и изискуемо вземане от А.К.А., като това вземане произтичало от обезщетение за причинените му на 29.07.1Зг. телесни повреди. Твърди, че първият и вторият ответник са знаели, че извършвайки горепосоченото правно действие увреждат интересите му и това е била и целта им. За увреждането на интересите му е знаел и втория ответник по иска, защото същият е баща на първия ответник по иска и му е известно всички задължения на сина му и от къде същите произтичат. Именно за да попречат на ищеца да удовлетвори по някакъв начин вземането си първият и вторият ответник са се уговорили за прехвърлянето на имота и изкарването му от патримониума на длъжника. С тази сделка ответниците са целяли да увредят на ищеца, тъй като, първият ответник се е разпоредил с единственият си недвижим имот, който може да послужи за удовлетворяване на ищеца.  Самата сделка е била изповядана доста след настъпване на падежа на задължението и след уведомяване от страна на ищеца, първия ответник, че смята да потърси правата си по съдебен път. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен договора за продажба извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, т. I, per. № 391. дело № 75/14г. на Нотариус Григор Григоров, с per. № 459 на НК и район на действие МРС на 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 935 от кв.54 по плана на гр.Момчилград, обл.Кърджали, целият с площ от 690 кв.м., ведно с цялата ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА СЪС ЗАПАДЕН ВХОД, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от: първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж две стаи и коридор и ГАРАЖ със застроена площ 19 кв.м., при съседи: улица,; ПИ с пл.сн.,№ 934: ПИ с пл.сн. № 936. сключен от двамата ответници и да му се присъдят направените по делото разноски.

В с.з. ищеца чрез процесуалния си представител адв.Д., поддържа исковата си претенция и моли същата да бъде уважена по съображения изложени в писмената защита, която представя.

В дадения от закона едномесечен срок ответниците А.К. и К.А. представят писмен отговор на исковата молба. Считат иска за неоснователен и недоказан.

В с.з.отв.А.К. лично и с пълномощник адв.А.С., моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения изложени в писмената защита.

В с.з.отв.К.А. лично и с пълномощник адв.Пламен С., моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения изложени в писмената защита.

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Видно от копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том първи, рег.391, дело № 75/2014 год. от 17.02.2014 год.на нотариус Григор Григоров се установява, че единият ответник е дарил на другия ответник описания в същия недвижим имот.

          Видно от изпълнителен лист от 02.03.2017 год. издаден по гр.д.№ 24/2016 год. по описа на КОС ответникът А.К.А. е осъден да заплати на ищеца посочената в изпълнителния лист сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди и неимуществени, причинени в следствие на нанесен побой на 30.07.2013 год. Изпълнителния лист е издаден по решение № 27 от 17.02.2017 год. по в.гр.дело № 670/2016 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

          Видно от обстоятелство по исковата молба, неоспорено и прието от съда като такова, с присъда на КРС от 26.06.2014 год. ответника А.К.А. е бил признат за виновен за причиняване на съответната телесна повреда на ищеца, причинена в съучастие с друго лице.

          Видно от обстоятелство, неоспорено от ответниците посоченото в исковата молба, с решение от 30.10.2014 год. на КОС е потвърдена присъдата посочена по-горе.

          Видно от обстоятелството, неоспорено от ответниците, с решение № 83 от 30.06.2016 год. постановено по гр.дело № 24/2016 год. по описа на КОС е уважен частично иска на ищеца по настоящото дело към ответниците Б.Али и А.А., като същите са осъдени да заплатят сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за извършеното от тях деяние.

          Видно от обстоятелството неоспорено от ответниците, с решение № 27/17.02.2017 год. постановено по в.гр.дело № 670/2016 год. по описа на ПАС, ответника А.А. и другия съучастник от престъплението са осъдени да заплатят на ищеца по настоящото дело, сумата в размер на 60 000 лв.

           С оглед тези доказателства съдът намира, че иска е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Ищеца по настоящия иск няма качеството на кредитор по отношение на ответниците, по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Нормата на чл.135 от ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително извън хипотезите, изчерпателно посочени в текста на закона. В случая на 17.02.2014 год. датата на осъществяване на сделката между двамата ответници, ищецът по настоящото дело не е имал качество на кредитор по отношение на ответника А.А.. По това време А.А. е бил в качество или на обвиняем или на подсъдим, докато ищеца е бил в качество на пострадал от евентуално извършено деяние на ответника А.А. в съучастие с друго лице. Както беше посочено по-горе, едва на 30.10.2014 год., с решение на КОС ответника А.А. е бил признат за виновен с влязла в сила съдебен акт за това да е извършил противоправно деяния спрямо ищеца по настоящото дело. Очевадно, с оглед представеното доказателство, а именно изпълнителен лист на ПАС в последствие през 2016 год. ищеца е влязъл в качеството си на граждански ищец спрямо ответника по настоящото дело и през 2017 год., на 17.02.2017 год., същият е добил качеството на кредитор спрямо ответника А.А. за определена по изпълнителния лист на ПАС сума. За да получи качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД настоящия ищец, е било необходимо да бъде носител на установено по вид и размер вземане, чл.135 от ЗЗД има предвид такъв именно кредитор, а не възможен, хипотетичен кредитор. Недопустимо е, само поради предполагаема възможност ищеца по настоящото дело да бъде граждански ищец в предходно дело, същият да носи това качеството на кредитор по смисъла на чл.135 по принцип, само заради това, че евентуално, в следствие на причинена телесна повреда може да предяви граждански иск във времето. Казано по друг начин, на 17.02.2014 год. – датата на осъществяване на атакуваната сделка, нито ищеца е имал качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, нито ответника и прехвърлител по сделката - А.А. е имал качеството на длъжник. Възможно е било, А.А. да бъде признат и за невиновен, в един по-дълъг процес, което в никакъв случай не означава, че същият следва да не извършва никакви разпоредителни сделки със свое имущество. Следва да бъде посочено, че и по време на наказателния процес завършил с осъдителни присъди по отношение на двете лица по никакъв начин ищеца по настоящото дело не е заявил дори и намерение да бъде в качеството си на граждански ищец по отношение на подсъдимите в качеството си на пострадал.

          Ето защо иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в този смисъл са и решение № 132/01.11.1967 год. по гр.дело № 100/67 год. на ОСГК, както и решение № 3/07.01.1991 год. на второ ГО на ВКС.

          При това положение ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски, а именно: сумата в размер на по 1000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Воден от изложеното, съдът

          

Р   Е   Ш   И   :

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Х.К. ***, с ЕГН:**********  против А.К.А. *** с ЕГН:********** и К.А. *** с ЕГН:********** иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване спрямо Х.Х.К. със снета по-горе самоличност за недействителен договора за дарение извършен с нот.акт № 75, т. I, per. № 391. дело № 75/14г. на Нотариус Григор Григоров, с per. № 459 на НК и район на действие МРС на 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн. № 935 от кв.54 по плана на гр.Момчилград, обл.Кърджали, целият с площ от 690 кв.м., ведно с цялата двуетажна жилищна сграда със западен вход, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от: първи етаж с две стаи и коридор и втори етаж две стаи и коридор и гараж със застроена площ 19 кв.м., при съседи: улица,; ПИ с пл.сн.,№ 934: ПИ с пл.сн. № 936, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Х.Х.К. ***, с ЕГН:**********  да заплати на А.К.А. *** с ЕГН:********** сумата в размер на 1000 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Х.Х.К. ***, с ЕГН:**********  да заплати на К.А. *** с ЕГН:********** сумата в размер на 1000 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Кърджали от страните в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                              Председател:

                                                            /Йордан Геров/