№ 329
гр. Б., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810102185 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
поребителския кредит/, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за
защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да
бъде прогласена по отношение на „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.Ч. №*, ет.*, офис * за нищожна клаузата от сключения Договор за
кредит с № L* от 11.01.2024г. между „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане в размер на 984.37лв./деветстотин осемдесет и четири
лева и 37 стотинки/, поради противоречие и заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2
от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване добрите
нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и
във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№
9864/13.10.2025г./л.73/.
В с.з ищецът В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.
Е. И. е депозирала писмени молби с вх.№№6250/09.07.2025г. и с вх.№ 9864/13.10.2025г., в
които заявява, че моли да се присъдят направените по делото разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът-„Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х., е
представила писмен отговор с вх.№ 4653 от 22.05.2025г., изпратен по куриер на дата
21.05.2025г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х. оспорва иска.
Заявява, че не е спорно обстоятелството, че на 11.01.2024г. е сключен Договор за кредит с №
L* между „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З. за сумата от 4500лв., със срок на погасяване 30
месеца при фиксиран ГЛП от 34.00% и ГПР 58.58%.
1
Ответникът заявява, че договорът е подписан и заявен от разстояние при
спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представена процедура, която
подробно описва в писмения отговор. Ответникът твърди, че договорът за кредит е сключен
в съответствие с разпоредбите на ЗПК, тъй като съдържа информация за размера на кредита,
ГПР, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а
размерът на ценовите елементи на договора-лихвата, таксата и ГПР не противоречат на
добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията
по чл.19, ал.4 от ЗПК при спазване на начина на изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3
от ЗПК. Ответникът заявява, че уговорената такса за разглеждане е включена в ГПР и не
надвишава императивно опредЕ.та от законодателя граница. Според ответника таксата за
разглеждане не е такса по усвояване или управление на кредита, тъй като е за допълнителна
задължителна услуга, свързана с определяне на персонален кредитен лимит с цел
дефиниране за клиента какъв е максималният размер кредити, които може да получи от
кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на
кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни
периодично, извършване на допълнителни справки и др.. Същата не е за сметка на
предоставения ресурс и е разпредЕ. за плащане на месечни вноски за целия договорен срок
за ползване на кредита.Ищецът е бил съгласен със заплащането й с оглед на получената от
него преддоговорна информация и правото му на отказ като потребител.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения за нищожност на клаузата, неравноправния
характер на таксата за разглеждане, като подробно излага съображения затова в писмения
отговор. Ответникът твърди, че ГПР по кредита с включената в него такса за разглеждане е в
рамките на законовите изисквания и няма разрез с добросъвестността.
Ответникът моли да се отхвърли иска и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250лв.
Моли евентуално при присъждане на разноските да се определи адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, което да не е повече от 200лв., за което излага
подробни съображения в писмения отговор.
В с.з. ответникът „Ю.К. Б.“ЕООД, чрез пълномощник юрк. З. Г. Х., е депозирала
молба с вх.№ 6331 от 11.07.2025г., в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба,
моли да се отхвърли иска, оспорва и моли да бъде отхвърлена като прекомерна претенцията
на ищеца за разноски, тъй като чл.38 от ЗА не е приложим, тъй като ищцата не е материално
затруднено лице. Същото да не е повече от 250лв. Молят да им се присъдят разноски
съобразно представен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.66/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 11.01.2024г. са сключили Договор за кредит с № L*
от 11.01.2024г.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 11.01.2024 г. между
„Ю.К. Б.“ЕООД в качеството на кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на
2
кредитополучател/клиент/ е сключен договор за
кредит с № L* от 11.01.2024г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 4500лв., а кредитополучателят се е задължил
да върне заетата сума по избран от клиента метод в срок от 30 месеца, при обща сума на
лихвите за периода в размер на 2231.21лв., при ГЛП в размер на 34.00% и ГПР в размер на
58.58%.
В договора страните са уговорили заплащане на такса за разглеждане на кредита в
размер на 984.37 лв., като общата сума, която следва да се върне е в размер на 7715.58лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/,
изготвена от в.л. В. Л. Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като
компетентна и обоснована, се установява, че при положение, че имайки предвид отпуснатия
кредит от 4500лв., лихва за периода в размер на 2231.21лв. и такса за разглеждане в размер
на 984.37лв., действителният ГПР е 71.57%, което изчисление е направено съгласно
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Към момента на сключване на договора за кредит на 11.01.2024г. основният лихвен
процент на БНБ е 3.79%.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск за нищожност на клауза от
договор за кредит поради противоречие със закона и заобикалянето му – чл. 26, ал.1, пр. 1 и
пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на
ответника, че клаузата от сключения Договор за кредит с № L* от 11.01.2024г. между „Ю.К.
Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на
984.37лв. е нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето на закона-чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност -
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, е
основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните договор за кредит от 11.01.2024г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и ал.3
от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие.
Разглеждането на искането за кредит от кредитната институция е присъщо на
дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие и
би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
3
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата за заплащане на такса за
разглеждане на искането за кредит вменява в тежест на кредитополучателя задължение да
заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по
усвояване и управление на кредита.
Услугата по разглеждане на искането за кредит е пряко свързана с договора за
кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит, тъй като се съдържа в искането за отпускане на кредит
и е уговорена в договора за кредит. Следователно таксата представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на този допълнителен разход по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В тази
връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за разглеждане на искането за кредит, без
дължимата лихва и другите разходи по кредита, оскъпява кредита с 22 %. Като се прибави
процентът на дължимата лихва и таксата за разглеждане на кредита се получава ГПР от
71.57%, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това противоречи на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с Постановление на Министерския съвет на
Република България, който в случая е 68.95%.
Клаузата за заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит също така е
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
представляващи неписани общоприети морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от
страна на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на
кредитирането и следва да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на
кредитора. Това увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като
се кумулира към основното му задължение по договора за кредит, внася значително
неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно
нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/ и ЗПК /Закона за потребителския кредит/. Уговарянето на допълнителни
възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия
участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се използва за
явно облагодетелстване на кредитора, тъй като срещу заплащането на таксата същият не
предоставя на потребителя никаква конкретна насрещна услуга. Налице е очевидна
нееквивалентност на престациите, накърняваща добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката. Следва да се посочи, че размерът на тази такса от 984.37лв.
е около 1/5 от размера на получения кредит от 4500лв. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от кредитора.
Освен това е налице и противоречие на оспорената от ищеца договорна клауза с
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата обявява за неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а в случая се касае за такса за
допълнителна услуга, която не зависи от неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя, а се дължи при нормално развитие на кредитното правоотношение.
4
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за разглеждане от договора
за кредит за сумата от 984.37лв., така както е посочена в самия договор.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 200лв./ двеста лева/ за направени разноски по делото, включващи заплатена
държавна такса/50лв./ и депозит за вещо лице/150лв./.
Освен това на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат Е.
И. като Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК: * и адрес: гр.П., ул.Б. №*, ап.* се
следва адвокатско възнаграждение в размер от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие при
съобразяване с фактическата и правна сложност на разрешения правен спор, като съдът
съобрази цената на иска, както и че делото е проведено в две съдебни заседания със
събиране на писмени доказателства и изслушване на ССчЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник
адв. Е. И. срещу „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Ч.
№*, ет.*, офис * ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА клаузата от сключения Договор за кредит с №
L* от 11.01.2024г. между „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: * и В. Н. З., предвиждаща заплащането на
такса за разглеждане в размер на 984.37лв./деветстотин осемдесет и четири лева и 37
стотинки/, поради противоречие и заобикаляне на закона- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване добрите
нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и
във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.Ч. №*, ет.*, офис * да заплати на В. Н. З. от Б., ул.С. п. №*, с ЕГН: ********** сумата от
200лв./двеста лева/ за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Ю.К. Б.“ЕООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Ч. №*, ет.*, офис * да заплати на
адвокат Е. И. като Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК: * и адрес: гр.П., ул.Б. №*,
ап.* сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5