РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. М., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500202 по описа за 2021 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалби на С.Т. и
С.С. срещу постановеното на 18.03.2021г. решение по гр.дело № 424/ 2020г. на РС Л. в
частите относно определения режим на лични отношения и издръжката за малолетното им
дете А.С., роден на 06.07.2018г. .
Подадени са отделни въззивни жалби от пълномощниците на С.Т., адвокати Р.Б. и
К.Б..
Адвокат Б. поддържа нищожност, недопустимост и неправилност на решението в
частта за личните отношения и издръжката. Твърди се, че решението е постановено по
нередовна искова молба и като такова е недопустимо. Нищожността на решението се
поддържа с доводи за постановяването му от незаконен състав , поради наличието на
основания за отвод на съдията. Поддържа се и неправилност на решението в обжалваните
части . По отношение на всички наведени пороци на обжалваното решение в жалбата са
изложени подробни съображения .
Адвокат Б. поддържа постановяване на решението в обжалваните части при
допуснати от съда груби процесуални нарушения - категорични основания за отвод на
съдията, нарушени норми на чл. 12 и чл. 235 , чл. 7 и чл. 10 от ГПК. Поддържа се и
неправилност и необоснованост на решението в атакуваните части относно режима на
лични отношения и издръжката, като в жалбата са наведени подробни доводи относно
1
твърдените пороци на решението. Иска се от въззивния съд допускане на доказателства .
С подаден в срок отговор на въззивните жалби чрез пълномощник адвокат М.М. С.С.
оспорва основателността им с доводи за валидност, допустимост и правилност на решението
в обжалваните части .
С подадена в срок въззивна жалба С.С., чрез пълномощник адвокат К.Г. обжалва
решението от 18.03.2021г. в частта относно ежемесечния режима на лични контакти с
доводи за неправилност с оглед интереса на детето с искане за определяне на такъв, при
който детето е половината от месеца при майката , а другата половина при бащата.
С подаден в срок писмен отговор чрез пълномощник адвокат К.Б. , жалбата се
оспорва от С.Т. .
Предмет на разглеждане е и частна жалба от С.С. , чрез адвокат М. , срещу
определение на съда по чл. 248 от ГПК от 26.04.2021г. , с което е изменено решението от
18.03.2021г. в частта за разноските .
Предмет на разглеждане е и въззивна жалба , подадена от С.Т. чрез пълномощник
адвокат Б. срещу постановено на 12.05.2021г. решение на РС Л. , с което съдът е оставил без
уважение молбата й по чл. 250 от ГПК за допълване решението от 18.03.2021г. с определяне
мястото , където ще се осъществяват личните контакти между бащата и детето.
По тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна с доводи за
недопустимост, евентуално неоснователност .
Всички жалби са подадени в срок при наличен правен интерес, имат изискуемото
съгласно чл. 260 от ГПК съдържание, поради което са допустими за разглеждане.
При въззивното разглеждане на делото са допуснати гласни и писмени доказателства
, както и е прието заключение по назначена от въззивния съд съдебно-психологична
експертиза.
Окръжният съд, като провери атакуваните по реда на въззивното обжалване съдебни
актове във връзка с оплакванията в жалбите , като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
С решение от 18.03.2021г. постановено по гр.д. № 424/2020г. в производство с
правно основание чл. 127,ал. 2 от Семейния кодекс СК/ РС Л. е предоставил упражняването
на родителските права върху малолетното дете А.С., родено на 06.07.2018 г. на майката -
С.Т., определил е местоживеенето на детето при майката С.Т. на адрес - град Л., ул. „П."'
№*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, определил е на бащата - С.С. режим на лични контакти с детето -
всяка първа и трета седмица на месеца от 17 часа на петъчния ден до 18 часа на неделния
ден, както и всяка втора и четвърта седмица на месеца от 17 часа в сряда до 17 часа в петък,
като взема детето от адреса му на местоживеене и го връща на същия адрес, един месец през
лятото, за времето, през което майката не ползва платен годишен отпуск, всяка година за
новогодишните празници, всяка нечетна година за рождения ден на детето , осъдил е бащата
да заплаща на малолетното дете А.С., чрез неговата майка и законен представител С.Т.,
месечна издръжка в размер на 162.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
2
- 02.03.2020 г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане с допуснато предварително изпълнение в тази част, като в
тежест на С.С. е възложено плащане на държавна такса в размер на 117 лева съобразно
присъдената издръжка.
Решението е постановено от надлежен и законен състав по спор , възложен за
разглеждане от съда,т.е. в правораздавателната власт на съда, подписано е от съдията с ясно
и разбираемо изразена воля, поради което е валидно и няма основание за проглясяването му
за нищожно. Доводите, поддържани от адвокат Р.Б. за нищожност на решението като
постановено от съдия при наличие на основания за отвод , не са относими към валидността
на решението, а към неговата правилност .
В обжалваните части относно произнасянето на съда по мерките за лични отношения
и издръжката решението е допустимо постановено по спор, за който съдът надлежно е
сезиран с подадена от С.С. като родител на детето А. молба с правно основание чл. 127,ал. 2
от СК, по която съдът е задължен да се произнесе относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл. 59 , 142, 143 и 144 от СК дори и без конкретно искане на страните по всяко от
горепосочените обстоятелства . Производството по чл. 127,ал. 2 от СК , в което съдът при
спор между живеещите разделено родители на детето предоставя упражняването на
родителските права , определя местоживеенето му, режим на лични отношения и издръжка е
такова на спорна съдебна администрация , в което се администрират граждански
правоотношения –относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права . В това производство съдът е задължен да следи служебно за
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като предмет на преценка с оглед
осигуряване нормално физическо, умствено , нравствено и социално развитие на детето са
всички установени по делото обстоятелства относими към интереса на детето .
Основния спор между страните, пренесен за разглеждане във въззивната инстанция е
относно режима на лични контакти между детето и бащата С.С. , като по отношение
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето постановеното от РС Л.
решение не е обжалвано. Не се спори между страните, че в интерес на детето е да поддържа
контакти със своя баща , като спорът е само какъв да бъде интензитета на личните контакти
.
От фактическа страна по делото е установено и няма спор между страните, че са
живели съвместно на съпружески начала в гр. Л. , от което съжителство на 06.07.2018г. е
роден синът им А. , към настоящия момент на 3 години. Не е спорно също така, че от 2019г.
са разделени, като С.С. е напуснал семейното им жилище в гр. Л., а детето е останало с
майка си С.Т. . След раздялата на страните до навършване на една година на детето бащата е
имал епизодични срещи с него за един , два часа , като след като А. е проходил бащата
проявява активност и желание да контактува с него . За периода от март 2020г. , когато в
хода на образуваното пред РС Л. производство , съдът е постановил привременни мерки и е
3
определил режим на лични контакти на А. с неговия баща два пъти всяка седмица от 9 часа
във вторник до 9 часа в сряда и в същите часове петък и събота с преспиване при бащата
мерките са осъществявани редовно, макар и да са породили спорове между родителите с
оглед ниската възраст на А. и съмненията на майката, че бащата няма опит в гледането на
толкова малко дете. От 17.11.2020г. са изменени привременните мерки , като на бащата е
определено да има право да взема детето всяка първа, втора и трета седмица от 17 часа в
петък до 17 часа в неделя . По делото е установено редовното изпълнение на тези
привременни мерки и осъществявани от бащата контакти с детето. От 16.09.2021г. и към
настоящия момент са действащи нови привременни мерки относно режима на лични
контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в съботния ден до 17
часа в неделния с преспиване при бащата .
Установено е по делото , че бащата С.С. е от сирийски произход с придобито
българско гражданство , с висше медицинско образование , завършено в Р България, като
към настоящия момент работи като лекар хирург в МБАЛ гр. К. по трудов договор и има
регистрирана индивидуална практика за специализирана извънболнична медицинска помощ
по обща хирургия от юли 2020г., която до 01.10.2020г. е била с адрес в гр. Л., а от тази дата
и към настоящия момент е осъществявана в гр. М. . Считано от 04.01.2021г. С.С. е с
регистриран настоящ адрес в гр. М., ж.к. М. №*, вх.*, ет.* ,ап.* , което жилище ползва въз
основа на сключен с Е.Л. договор за наем. В проведеното на 11.01.2021г. с.з. С.С. изрично е
заявил, че това е адресът му в гр. М. , на който живее , като преди това е ползвал друго
жилище в гр. М. – ул. А. №*, ВХ.*, ЕТ.*,ап.* . От приложения по делото социален доклад на
ДСП М. от 07.01.2021г. /л. 230-233/ се установява, че жилището в ж.к. М. е едностаен
апартамент с кухня, преградена стая обособена за хол и спалня със съответните сервизни
помещения , водоснабдено, електрифицирано и обезопасено , има всички уреди за
домакинството , отоплява се на твърдо гориво и климатик , има обособен детски кът с
играчки, подходящи за възрастта , както и детски дрехи и обувки в гардероба , съответно е
подходящо за дете. При анкетирането на бащата , същият е заявил, че ползва и жилище в К.,
предоставено му от болницата , месечните му доходи от работа като лекар и регистриран
земеделски производител са около 4 000 лева, няма роднини в България , като при
необходимост за помощ при грижите за А. може да разчита на наемодателката си Е.Л. . В
доклада са констатирани влошените междуличностни отношения между родителите с
препоръки детето да бъде насочвано от тях към развитие на чувство за уважение и към
двамата, като родителите в интерес на детето и за да му осигурят сигурност и спокойствие
следва да преодолеят конфликтите си с подкрепата на специалисти.
Влошените отношения между страните по делото са установено не само от
приложените по делото социални доклади, но и от събраните писмени доказателства за
подавани от всеки от тях жалби до полиция , прокуратура , сигнали на тел. 112, водени
производства по Закона за защита от домашно насилие , всички по повод осъществяваните
между бащата и детето на основание определените привременни мерки лични контакти.
Същественото обаче за определяне подходящия режим на лични отношения са не
4
отношенията между родителите , а отношението на бащата към детето, съответно как
осъществяването на контакти помежду им се отразява на детето. От събраните по делото в
първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.К.,
А.К. , които са виждали А. с баща му в гр. Л. се установя, че С.С. е грижовен баща , с любов
се занимава с детето си , държи го за ръка, носи го на ръце, детето е спокойно с него ,
винаги засмяно . В тази насока са и показанията на свидетелите Т.Т. и Н.М. , които са
виждали А. с баща му в парк в гр. М.. Липсват доказателства, които да установяват, че с
поведението си бащата вреди на детето. Няма нищо притеснително в споделеното от
майката при изслушването й , че бащата учи детето на чужд език . Желанието на бащата да
научи детето си на своя език , ценности и разбирания е напълно естествено и в полза на
детето , което следва да познава бита и културата и на двамата си родители .
От заключението на приетата във въззивното производство съдебно-психологична
експертиза , изготвено от вещото лице Д.Р., магистър по психология , което съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно дадено , се установява , че А. реагира позитивно на
взаимодействието и с двамата си родители. Детето търси физическа близост с майката.
Позволява да бъде прегръщан и целуван и от бащата. Не е отчетена при наблюдаваната от
психолога среща между А. и бащата повишена тревожност или наличие на негативни
емоции у детето. Не е налице родителско отчуждение спрямо бащината фигура, но се
отчита риск от поява на синдрома, ако при контактите си, пред детето, родителите
продължат да демонстрират отказ от комуникация и негативно отношение един към друг.
Към момента на експертизата , предвид етапа на развитие на А., не може да бъде даден
обективен отговор дали споделяните от майката данни за наличие на психологически
дискомфорт у детето спрямо бащата, е породен от внушения или лични негативни
преживявания на детето. Възрастта на А. предполага все още твърде абстрактна представа у
същия по отношение понятията минало, настояще и бъдеще. Психологът е определил А.
като нормално развито за възрастта си дете , което в игри, насочени към темата за
семейството, разпознава основните фигури: майка, баща, брат, сестра, реагира на
въздействията на възрастните, като преобладаващи са положителните емоционални
преживявания- усмихва се, смее се на глас, изразява преживявания на удоволствие и
неудоволствие, различава майката и бащата от непознатите възрастни, търси вниманието на
родителя. Харесва му да бъде прегръщан и целуван от близките си, както от майката, така и
от бащата . Всеки от родителите е споделил пред психолога, че при предаване на детето на
другия родител, то плачело, но такова поведението не е отчетено при наблюдаваната от
психолога среща.
Доказателства, сочещи на поведение на бащата, заплаха за нормалното развитие на
детето му, по делото липсват. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Ц., майка на
С.Т. , и на Я.Г., съпруг на сестрата на С.Т. , поради явната им заинтересованост от изхода на
делото предвид близката им връзка с майката на А. , влошените им отношения със С.С. ,
противоречието им със заключението на съдебно-психологичната експертиза и останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства . Не следва да бъдат кредитирани и
5
показанията на свидетеля С.Т. . Същият е адвокат , работи в една кантора с пълномощника
на С.Т. адвокат К.Б., който от своя страна е в съдебен спор със С.С. , подавайки срещу него
тъжба за извършено престъпление. Свидетелят Т. е ангажиран с настоящия спор ,
съдействайки на нотариус за връчване нотариална покана от С.Т. до С.С. , пресъздава в
показанията си казани му от други лица факти за С. , а лично възприетите от него такива за
поведението на С. на 05.02.2021г. са придобити чрез нарушаване конституционните права
на С. за неприкосновеност на личния живот и забрана за следене .
При така установените от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът
приема следното :
В съдебната практика по делата с предмет лични отношения между родител и дете се
приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на
лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата родители и с роднините
им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са
неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане
на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни - ППВС № 1/74 г. В тази връзка
законът - чл. 59, ал. 8 СК - предвижда определяне на подходящи защитни мерки при
изпълнение на решението за упражняване на родителските права и режима на лични
контакти с детето при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Несъмнено
водещ при определяне на тези мерки е най-добрият интерес на детето, дефиниран в § 1,т.5
от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето и необходимостта му да
общува пълноценно и с двамата си родители . Безспорно е, че при физическото и
емоционалното си съзряване всяко дете има нужда и от двамата си родители. При
определяне режима на лични отношения между детето и несъжителстващия с него родител,
комуто не са предоставени за упражняване родителските права, следва да се изходи от
възрастта, пола на детето, емоционалното му състояние, емоционалната връзка с родителя,
отношенията му с обкръжаващата среда на този родител, материално-битовите условия, в
които живее последния, родителския му капацитет, морални ценности.
По делото е установено, че малолетният А. , роден на 06.07.2018г. , към настоящия
момент е на 3 години , от септември месец 2021г. посещава детска градина в гр. Л., като е
записан в първа група . Бащата С.С. към настоящия момент се е установил да живее в гр. М.
, като също така работи и в гр. К. . От март 2020г. детето осъществява ежеседмични
контакти с баща си съгласно определените привременни мерки, като дори в началото на
тези контакти да е имало негативни емоции , то към настоящия момент са преодолени и
детето се чувства добре, общувайки с баща си, нарича го „тати“ , с желание тръгва с него.
Бащата също така е много привързан към сина си като негово единствено дете , стреми се
да организира служебната си ангажираност така, че да спазва привременния режим на
контакти и пълноценно да общува със сина си .
6
Предвид възрастта на детето , полът му, съществуваща емоционална привързаност
между баща и син , безспорно установена по делото , обстоятелството , че бащата живее в
друго населено място, което налага пътуване на детето, макар гр. М. да е отдалечен от гр. Л.
само на 50 км, то съдът приема, че подходящи мерки за лични отношения между А. и баща
му С. са стандартните такива , а именно всяка първа и трета събота и неделя на съответния
месец от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дом на бащата в гр. М. .
Така определеният режим е съобразен с възрастта на детето , както и с обстоятелството , че
посещава детска градина, като сам С. признава в подадената въззивна жалба , че
определеният такъв с обжалваното решение е разпокъсан, детето ще прекарва много време в
пътуване и няма да има възможност за пълноценно общуване с него . Поддържаните от С.
доводи, че и двамата родители следва да имат равно време за общуване с детето , поради
което и режимът на лични отношения следва да се определи по две седмици при всеки от
родителите са неоснователни. С предоставянето на родителските права на майката и
определяне на местоживеенето на детето при нея , то именно на нея е предоставено
ежедневното им осъществяване , както и действията по закрилата, защитата и
представителството на детето. Предлаганият от С. режим изцяло игнорира това
обстоятелството , като с оглед малката възраст на детето не е в негов интерес всеки месец
да сменя дома си, средата , учебното заведение, което посещава . Предлаганият режим е в
притоворечие и със задължителното за съдилищата тълкуване , дадено в т. 3 от ППВС
1/12.11.1974 г., с което е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при
развод, според което бракоразводният съд определя родителя, който еднолично ще
упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, и по
този начин определя и местоживеенето на последните при този родител. Предлаганият
режим, при който детето ще живее по равно време през месеца и при двамата родители
представлява споделено упражняване на родителски права, което е допустимо само при
постигнато между страните споразумение за това . В тази насока е и даденото от ОСГК на
ВКС в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. тълкуване
на разпоредбата на чл. 59,ал. 2 от СК, към която препраща чл. 127,ал. 2 от СК , според което
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им.
Предвид влошените отношения между родителите, то следва да се определи режим на
лични контакти по време коледните и новогодишни празници , рождения ден на детето,
както и през летния сезон . Бащата ще има право да взема детето при себе си един месец
през лятото , през който майката не ползва платен годишен отпуск, като майката се задължи
да уведоми бащата в срок до 30 април на съответната година за времето , през което ще
ползва такъв отпуск . За коледните празници бащата ще има право да взема детето всяка
четна година за времето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12., за новогодишните
празници –всяка нечетна година за времето от 10 часа 30.12 до 18 часа на 02.01, за рождения
ден на детето –всяка нечетна година от 10.00 часа на 06.07 до 10 часа на 07.07. с преспиване
7
в дома на бащата .
Предвид обстоятелството , че бащата живее в гр. М. , обстоятелството , че детето е
свикнало да пътува с него, разстоянието между Л. и М. е кратко , то мястото където бащата
ще води детето следва да се определи по настоящия адреса на бащата в гр. М., установен по
делото в ж.к. М..
И най-детайлизираният режим на лични отношения между родител и дете, няма да
ефективен, ако и двамата родители не съдействат за изпълнението му. Родителите не бива да
забравят, че развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета и на двамата, независимо, че те са разделени. Това не е просто проява на добро
възпитание или модерно мислене, а поведение, продиктувано от грижа за благополучието на
техните деца. В интерес на детето е да запази добрите отношения и с двамата родители ,
като цел и на двамата трябва да е стимулиране и подпомагане на пълноценните контакти,
включително постигане на споразумения между родителите за осъществяване на такива
контакти извън определените от съда . Следва да се отбележи, че детето е привързано и към
двамата си родители, поради което и всеки от тях е необходимо да положи усилия за
нормална комуникация помежду им пред детето , без демонстрация на негативно отношение
към другия родител . Родителите нямат желание да общуват за подпомагане на детето и
между тях липсва взаимно уважение, което се отразява негативно на развитието му. От
значение за нормалното му психоемоционално развитие е всеки от родителите да съзнават и
отчитат привързаността на детето към другия родител и при общуването си с детето да не
показват своето негативно отношение към отсъстващия родител .
По отношение решението относно издръжката съдът приема следното:
От значение за определяне размер на издръжката, която родителите дължат
безусловно на своите непълнолетни деца с оглед чл. 143 във връзка с чл. 142 от СК са
нуждите на детето и възможностите на родителя , като минималният размер издръжка към
настоящия момент е 162.50 лева . Размерът на издръжката следва да съдейства за
правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Детето е на 3 години ,
посещава детска градина , като с оглед възрастта, нуждите от храна, облекло , както и и за
задоволяване други необходими за физическото и духовното му развитие нужди са
необходими месечно средства , които следва да се поемат от родителите според
възможностите им , като се вземат предвид и грижите на майката , на която е предоставено
упражняването на родителските права. Съдът приема , че за задоволяване нуждите на
детето са необходими средномесечно 500 лева , предвид икономическото състояние в
страната , данните на КНСБ , че за издръжката на четиричленно семейство , включващо
двама възрастни и две деца са необходими към настоящия момент месечно 2542 лева .
Бащата работи като лекар на трудов договор с месечно възнаграждение около 2000 лева,
като упражнява и дейност като лечебно заведение в гр. М. , получава и доходи като
земеделски производител , като сам е признал при анкетирането от социалните работници на
ДСП М. , видно от приложения социален доклад от 07.01.2021г. , че месечният му доход е
8
около 4000 лева . Няма задължения за издръжка към други лица , поради което и съдът
приема, че същият без затруднения ще може да плаща издръжка на сина си в размер на 300
лева. Останалите средства за издръжката ще се осигуряват от майката , която ще продължи
да полага и ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето .
Предвид гореизложеното изводите на въззивния съд не съвпадат с направените
такива от първостепенния съд с обжалваното решение относно режима на лични контакти и
издръжката, поради което и решение на ЛРС в частта за личните отношение следва да се
отмени и се постанови ново в посочения по-горе смисъл, като се осъди С.С. да заплаща още
137.50 лева месена издръжка, считано от влизане в сила на решението .
С оглед присъдения от въззивния съд допълнителен размер издръжка, то С.С. следва
да заплати на основание чл. 78,ал. 6 от ГПК по сметка на съда държавна такса в размер на
198 лева, дължима в размер на 4 % върху допълнително присъдения размер издръжка, с
определена по реда на чл. 69,ал.1,т.7 от ГПК цена 4950 лева –сбора на платежите за три
години . Относно отговорността за разноски, направени в първоинстанционното
производство въззивният съд изцяло споделя доводите, изложени в обжалваното решение,
че с оглед характера на производството на спорна съдебна администрация , то
постановеното решение ползва и двете страни по спора , поради което и в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
По жалбата на С.Т. срещу постановеното на 12.05.2021г. по реда на чл. 250 от ГПК
допълнително решение :
Съдът намира така подадената жалба за неоснователна . С решението от 12.05.2021 ,
постановено по молба на С.Т. за допълване решението на съда от 18.03.2021г. с посочване
място на осъществяване на личните контакти между детето и бащата, съдът е приел , че това
място не е част от задължителното съдържание на решението , като не са налице основания
за посочване на такова , поради което и е оставил без уважение искането. Така
постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 250 от ГПК страната може да поиска да
бъде допълнено решение , ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане , т.е по спорния
предмет, за чието разглеждане е сезиран . Предметът на спора е определен в чл. 127,ал. 2 от
СК - съдът при спор между живеещите разделено родители на детето предоставя
упражняването на родителските права , определя местоживеенето му, режим на лични
отношения и издръжката. По този предмет в решението от 18.03.2021г. е налице
произнасяне , поради което и не е налице непълнота на решението , поправима по реда на
чл. 250 от ГПК.
По частната жалба на С.С. , подадена на основание чл. 248,ал. 3 от ГПК срещу
постановеното на основание чл. 248,ал. 1 от ГПК определение на РС Л. , с което е изменено
решението от 18.03.2021г. в частта за разноските , съдът приема следното :
С това определение , по искане на С.Т., съдът е изменил решението си в частта за
разноските, като е осъдил С.С. да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 234
9
лева , както и в полза на С.Т. разноски в размер на 270 лева , съобразно уважената част от
иска за издръжка.
Определението е обжалвано само в частта относно възложените в тежест на С.
разноски в размер на 270 лева.
Съдът приема постановеното в тази част определение за неправилно . По делото
липсва предявен с насрещна искова молба по правилата на чл. 127 и ч. 128 от ГПК от С.Т.
иск за заплащане на месечна издръжка , поради което и не с налице предпоставките на чл.
78,ал. 1 от ГПК за възлагане разноските на другата страна по спора с оглед изхода му .
Искането за издръжка е направено с отговора на подадената от С.С. молба под формата на
възражение . С постановеното на 18.03.2021г. решение съдът е присъдил издръжка с оглед
служебното си задължение за определяне на такава в производството по чл. 127,ал. 2 от СК
с оглед препращането към чл. 143 от СК , като липсва отхвърлителен диспозитив .
С оглед изхода на въззивното производство , предвид основателност на подадената
от С.Т. въззивна жалба срещу решението в частта за личните отношения и издръжката , то
на същата следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева платено адв. възнаграждение
по договор за правна помощ и съдействие от 23.04.2021г. , 304.07 лева депозит за вещо лице
и такса превод , 10.97 лева държавни такси за две съдебни удостоверения и такса превод ,
както и 4.12 лева пощенски разходи. Претендираните разноски съгласно приложения списък
за 500 лева адв.възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 02.06.2021г. и
пощенски разходи 2.15 лева са относими към обжалване решението по чл. 250 от ГПК ,
жалбата срещу което въззивният съд приема за неоснователна , поради което и не следва да
се присъждат. За останалите посочени в списъка разноски 2 лева такса удостоверение и 3.41
копия протокол , съдът не установи връзката им с делото .
Възражението за прекомерност на претендираното за плащане от С.Т. адвокатско
възнаграждение съдът намира за неоснователно .
Не са налице основания за присъждане в полза на жалбоподателя С.С. разноски,
предвид неоснователност на подадената от него въззивна жалба, претендирани за плащане
от страна на процесуалния му представител адвокат Байдаков в размер на 840 лева платено
адв.възнаграждение .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Л. от 18.03.23021г. , постановено по гражданско дело
№ 424 / 2020г. по описа му в ЧАСТТА , с която на основание чл.127 , ал. 2 от Семейния
кодекс /СК/ е определен режима на лични отношения между детето А. и бащата С.С. ,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С.С. и детето - А.С., родено
на 06.07.2018 г. , както следва:
10
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00
часа в неделния ден с преспиване в дома на бащата в гр. М. , ж.к. М. №*, вх.*, ет.* ,ап.*,
като първата събота от месеца е тази в първата пълна календарна седмица на съответния
месец;
-един месец през лятото , който не съвпада с ползвания от майката платен годишен
отпуск, като майката С.Т. се задължава да уведоми бащата С.С. в срок до 30 април на
съответната година за времето , през което ще ползва такъв отпуск;
- всяка четна година за коледните празници , като бащата ще има право да взема
детето от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. с преспиване в дома на бащата;
-всяка нечетна година за новогодишните празници , като бащата ще има право да
взема детето от 10 часа на 30.12 до 18 часа на 02.01 с преспиване в дома на бащата;
-всяка нечетна година за рождения ден на детето, като бащата ще има право да взема
детето от 10 часа на 06.07. до 10 часа на 07.07. с преспиване в дома на бащата .
При осъществяване на горепосочените мерки на лични отношения бащата ще взема
детето от адреса му по местоживеене в гр. Л., ул. П. №*, ВХ.*,ЕТ.*, АП.* и ще следва да го
връща в посоченото време на същия адрес.
ОСЪЖДА С.С. с постоянен адрес село С.,обл. М. , ул. Д. №* и настоящ адрес гр. М. ,
ж.к. М. № *, вх.*, ет.* ,ап.*, ЕГН ********** да заплаща на детето си А.С., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Т. още 137.50 лева месечна издръжка , наред с
присъдената такава с решението на РС Л. от 18.03.2021г. от 162.50 лева , считано от влизане
в сила на решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , съобразно
падежа й до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С.С. с постоянен адрес село С.,обл. М. , ул. Д. №* и настоящ адрес гр. М. ,
ж.к. М. № *, вх.*, ет.* ,ап.*, ЕГН ********** да заплати по сметка на съда в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 198 лева , съобразно размера на
допълнително присъдената издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Л. от 12.05.2021г. постановено на основание чл.
250 от ГПК по гр.д. № 424/2020г. , КАТО ПРАВИЛНО.
ОТМЕНЯ определението на РС Л. от 26.04.2021г. , постановено на основание чл.
248,ал. 1 от ГПК п гр.д. № 424/2020г. В ЧАСТТА , с която С.С. е осъден да заплати на С.Т.
разноски в размер на 270 лева, като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Т. за допълване решението от 18.03.2021г.
по гр.д. № 424/2020г. с присъждане разноски съобразно уважен иск за издръжка.
ОСЪЖДА С.С. с постоянен адрес село С.,обл. М. , ул. Д. №* и настоящ адрес гр. М. ,
ж.к. М. №*, вх.*, ет.* ,ап.*, ЕГН ********** да заплати на С.Т. , ЕГН ********** въззивни
разноски в размер на 819.16 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12