Р Е Ш Е Н И Е № 4553
гр. Пловдив, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 28.10.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8531 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от Д.Г.Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 571.78 лева,
от които 391 лева, стойността на неплатени суми за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода 06.01.2008 г. до
02.08.2011 г., 55.78 лева – лихва за забава за периода 06.01.2008 г. до
02.08.2011 г., ведно със законна лихва от 09.09.2011 г. до изплащане на
вземането и 125 лева – разноски за заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15523/2011 г. по
описа на ПРС и изпълнителен лист от 07.12.2011 г., по който е образувано *** по описа на ***, ***, при ОС- Пловдив, поради погасяването
им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
изшълнителния лист е образувано *** по описа на *** с район на действие – ОС – П.. В исковата
молба се излагат твърдения, че посочените вземания са погасени по давност на
07.12.2014 г. след изтичане на 3 – годишен срок от падежа, като през този период давността
не е спирана и прекъсвана. Твърди се, че от образуване на *** 27.06.2013 г. до 27.06.2015 г. не
са извършани каквито и да било принудителни изпълнителни действия, поради което
и *** било
прекратено по право.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска.
Счита иска за неоснователен, доколкото по *** и настоящ ответник е имал активно
поведение, предприемани са множество изпълнителни действия, които са довели до
прекъсване на давността. Оспорва да е настъпила перемция. Иска се отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С Определение от 26.07.2019 г.
като безспорно между страните е отделено, че ищецът е потребител
на предоставяните от ответника услуги за периода 06.01.2008 г. до 02.08.2011
г., че по ч.гр.д. № 15523/2011 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист в
полза на „ВиК“ ЕООД срещу Д.Г.Г. с посочените в исковата молба вземания, както
и че въз основа на изпълнителния лист е образувано *** с район на действие – ОС – П..
Между страните няма спор, че
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15523/2011 г. по описа на
ПРС е влязла в законна сила
най-късно на 07.12.2011 г., на която дата е издаден изпълнителен лист.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената
в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради
което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на издаване
на изпълнителния лист и образуване на ***, на което именно се позовава ищеца по
делото.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
От издаване на
изпълнителния лист – 07.12.2011 г. до датата на образуване на изпълнително
производство 27.06.2013г. не е изтекъл предвидения в закона тригодишен
давностен срок за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 27.06.2013 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД /л.33/ за
образуване на изп.д. № 487/2013 г. по описа на *** срещу ищеца,
доколкото в нея кредиторът е възложил на ***, по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване
на всички изпълнителни действия.
Следващите изпълнителни действия, които съдът приема, че прекъсват
давността е молба на ответното дружество от 08.06.2015 г. /л.54/, в чийто последен абзац се съдържа искане до ***
да извърши действие по изпълнение – опис на движими вещи на длъжника в
конкретно посочен адрес на длъжника, както молба от 06.03.2016
г. /л.63/, с която е поискано
прилагане на конкретен изпълнителен способ – опис на движими вещи на длъжника
на конкретно посочен адрес.
На 12.01.2017
г. ответникът, с молба до *** /л.73/, е поискал да се наложи възбрана върху
конкретно посочен имот на длъжника, както и да бъде извършен опис на движими
вещи на длъжника, находящи се на конкретно посочен адрес, която молба съдът
приема, че също прекъсва давността.
На 28.03.2017
г. с разпореждане на *** е наложена възбрана на недвижим имот собственост
на ищеца по делото /л.81/, с което отново е прекъсната давността на вземането
по изпълнителния лист.
На 26.03.2019
г. „ВиК“ ЕООД е поискало да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника,
находящи се по неговия настоящ адрес /л.92/, която молба съдът приема, че също
е прекъснала давността на вземането.
Последното изпълнително действие, което съдът
счита, че е прекъснало погасителна давност е от 14.05.2019 г., като с разпореждане на *** е насрочен опис на
движими вещи на длъжника /л.93 - гръб/.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че молбите, с
които се иска извършване на принудителни действия не прекъсват давността,
доколкото исканите изпълнителни способи с тях, не са приложени от ***. Съгласно
цитираното по-горе Тълкувателно решение, молбата на взискателя, с която на
основание чл.18 ЗЧСИ, на *** се възлага извършването на
изпълнителни способи, както и молбите, с които се иска от *** прилагането на
конкретен изпълнителен способ, прекъсват давността, доколкото *** е длъжен да
ги приложи. Същите показват, че в хода на *** кредиторът не е бездействал, като
на всеки две години от образуване на ***, преди настъпване на перемцията, е
искал от *** извършване на конкретен изпълнителен способ. Неприлагането на
такива от *** не се дължи на бездействието на взискателя, а на невъзможността
длъжника да бъде открит, за да се опишат движимите му вещи, както и не е открит
източник на доходи за ответника, за да се наложи запор на трудово
възнаграждени, пенсия и други, въпреки старанието на взискателя и ***.
Предвид изложеното съдът намира, че вземането по
издадения изпълнителен лист, за което е образувано *** по описа на *** не е
погасено по давност, между посочените по-горе изпълнителни действия, които
съдът приема, че прекъсват давността няма изтекъл срок от 2 години за
настъпване на перемция, още по-малко три години за погасяване на вземането по
давност.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН **********
против „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л., отрицателен установителен иск за признаване на
установено между страните,
че Д.Г.Г., ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 571.78 лева, от които
391 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода
06.01.2008 г. до 02.08.2011 г., 55.78 лева – обезщетение
за забава за периода 06.01.2008 г. до 02.08.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.09.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лева
– държавна такса и 100 лева, адвокатско възнаграждение, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15523/2011 г. по
описа на ПРС и изпълнителен лист от 07.12.2011 г., по който е образувано ***
по описа на ***, при ОС- Пловдив, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 100 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ