РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Карлово, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1
от Закона за пътищата № ********** на Агенция Пътна инфраструктура на
основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по
пътищата на Рафи – 65 РБ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. А., ул. „А.I“ № **, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която
излага конкретни доводи за отмяната му. Моли съда да отмени електронния
фиш. В писмено становище поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответната по жалбата страна Агенция Пътна инфраструктура оспорва
жалбата, пледира за потвърждаване на електронния фиш. Претендира
разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
жалбоподателят е посочен в електронния фиш като собственик на автомобила,
на когото е регистрирано МПС/ ползвател. Жалбата е подадена в
законоустановения в ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.05.2024 г., в 22.19ч. с устройство № *****, представляващо
елемент от електронната система на събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-6 км 269 +170, било регистрирано движение на
МПС товарен автомобил Ман 26.463 ФНЛ с регистрационен номер ** ****
**, с техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3, категория
ППС: ЕВРО 2 в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима маса на състава 40000 в о. К., по път I-6 км 269+170, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Бил
изготвен снимков материал. За посочения час за ППС имало частично
заплатена дължима пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като имало тол
декларация за преминаването, но заплатената категория била по-малка от
измерената, поради което последвало издаване на процесния електронен фиш
за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, с което на дружеството жалбоподател,
собственик на автомобила, била наложена имуществена санкция в размер на
2500.00 лв. Жалбоподателят не се е възползвал от правата по чл. 189ж ал. 2 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства–електронния фиш с приложения към него снимков
материал, известие за доставяне, създаден доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения
по чл. 179, ал. 3-3в, данни за нарушител, информация от система Regix за
ППС с peг. № ** **** **, данни от системата по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП,
Заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен
фиш, становище от отдел „УИСИ“ към НТУ с данни за нарушението,
разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019г., Протокол за установяване
годността за приемане изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка, писмо до „Интелигентни трафик системи“АД,
2
отговор от същото с разпечатка на подавани данни.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189ж ал.
1 от ЗДвП, като в него са посочени мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на ППС, собственика на същото,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срокът, срока и
начините за доброволното й заплащане. Нарушението е установено и заснето
от устройство *****, част от електронната система по чл. 167а ал. 3, за което е
създаден доклад, придружен автоматично от системата от статично
изображение във вид на снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр.
2-ро на ал. 3 на чл. 167а от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата. При отразяване в приетия доклад
на посочените обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.
Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б ал. 3. Според разпоредбата заплащането на тол таксата
дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съобразно чл. 10б ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
3
Съгласно чл. 10б ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В чл. 139
ал. 7 от ЗДП е регламентирано задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Чл. 102
ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Санкционната разпоредба чл. 179 ал. 3б от ЗДвП предвижда собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, да се
наказва с глоба в размер 2500 лв., а ако има вписан ползвател глобата да се
налага на последния. В случаите, когато са юридически лица, се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.
Неизпълнението на посочените задължения се установява и
документира, съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната
система за събиране на пътни такси, която генерира доклад, към който се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Същите, по
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от
4
ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни
и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Не е спорно по делото, че за преминаване по платената пътна мрежа на
процесното МПС се е дължала такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Размерът на
дължимата за плащане тол такса в случая се е определял въз основа на
деклариране на тол данни. За посочения час имало частично заплатена
дължима пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като имало тол декларация
за преминаването, но заплатената категория за ППС декларирано като камион
над 12 тона с 3 оси на влекача и 0 оси на ремаркето била по-малка от
измерената.
Макар и да се установи горното, според съда следва обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, тъй като налагане на санкция в
процесния размер е в противоречие с изискването за съразмерност и основни
принципи на правото на Европейския съюз. Принципът на пропорционалност
е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите-
членки трябва да спазват. Принципът на пропорционалност задължава
държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на
преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този
принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки,
когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата,
съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
§ 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в член 49, § 3 от Хартата.
Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими
5
за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.
Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби,
включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г.,
по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо
тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите
при неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи
или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба,
националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с
посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е
невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност
е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред
принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г.
по дело M. U., C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по
правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка
на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели. (виж и в Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016
година по дело T-817/14, в т. 50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т.
98 и 99). Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което
приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените
6
мотиви в решение на СЕС, V състав) от 4.10.2018 г. (Дело C-384/17 ) и
посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има
предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за
нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.
Законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както
в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в
посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само
инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с
административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и
уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да
заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ
(акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението)
и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса
може да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при
всички случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е
прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда
издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се
наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството-
жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с
реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради
незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с
него административно наказание за извършеното административно
нарушение.
Пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
7
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса " с фиксиран размер. При това положение, съдът намира, че налагането
на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500,00 лв., за
което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с
принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива
1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат
всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. Противоречието с принципа за съразмерност обуславя
незаконосъобразността на атакувания фиш, който следва да бъде отменен.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 400 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа
сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя без явяване в съдебните заседания, поради
което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв. съответства в
достатъчна степен на извършената по делото работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция Пътна
инфраструктура, с който на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от
8
Закона за движението по пътищата на Рафи – 65 РБ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. А., ул. А. №*, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102 ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на
Рафи – 65 РБ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
А., ул. А. №* сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени
разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
КБ
9