№ 11111
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110162071 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2024 г. от
10:20 часа, за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Производството по делото е образувано по искова молба на „****” ЕООД, против
„....... за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сума в размер на 19 370.16 лв., представляваща неплатената цена (остатъкът от
дължимата главница) на описаните във фактура NQ **********/04.04.2022 г. услуги ~
дейности по асфалтиране, които са били фиксирани и остойностени като прогнозни
количества и единични цени в Анекс 1, включително данъчна основа и ДДС (20 %), който
анекс представлява неразделна част от сключения на 02.03.2022 г. между „У..............“ кчт и
„****“ ЕООД - гр. Перник договор за подизпълнение; както и законната лихва вьрху
остатъка от дължимата главница по фактура NQ **********/04.04.2022 г., считано от
27.09.2023 г. окончателното изплащане на вземането.
сумата от 18 882.92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава
(мораторна лихва с натрупване или лихва с капитализация) върху остатъка от дължимата
главница по фактура л/о **********/04.04.2022 г., считано от 07.04.2022 г. до 26.09.2023 г.
Ищецът твърди, че На 02.03.2022 г., в гр. Божурище, Софийска област, между
„У..............“ КЧТ в качеството на „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ и „****“ ЕООД - гр. Перник в
качеството на „ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ“, е бил сключен договор за подизпълнение. От чл. 1 на
цитирания договор се установява, че „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е поел изпълнението на
строителството на нов комплекс за силози за брашно и други съоръжения („Проектът“), в гр.
Божурище, област София, България, за дружеството „Лулис Мел - България“ ЕАЦ
(„Собственикът на проекта“). в тази връзка „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ“ е възложил на
„ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ дейностите по асфалтиране („Работите“), както това е посочено в
бюджета, включен в Анекс I, представляващ неразделна част от същия договор. За
1
възложените „работи на ПОДИЗПЪЛНИТЕЛЯ“, между страните е договорена „обща цена на
подизпълнение 233 598.00 лева“, без ДДС (чл. 2). Ищецът посочва, че е изпълнило точно,
качествено и в срок всички свои задължения, произтичащи от процесния договор.
Изпълнените работи са били предадени на „ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ и одобрени от него. Посочва
се, че е останал незаплатен остатък в размер на посочената главница, както се претендира и
лихва за забава върху него в посочения размер. Претендират се и разноски за
производството.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове както по основание, така
и по размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен на 02.03.2022г. е
сключен Договор за подизпълнение, с който на ищеца е възложено извършването на
дейности по асфалтиране. В чл. 2 е договорена обща цена на подизпълнение в размер на 233
598 лева без включен ДДС (равняващи се на 280 317,60 лева с включен ДДС). Посочва, че
На 09.03.2022г. ищецът е издал на „У.............." проформа фактура № ********** с
основание „Аванс по договор" за сумата 116 799,00 лева без ДДС, равняващи се на 140
158,80 лева с включен ДДС и тази сума му е платена на 11.03.2022г. Заявява, че В разрез с
предвиденото в т.3.1. от договора, на 04.04.2022г. ищецът е издал на „У.............." фактура №
********** (представен с исковата молба- лист 20 от делото) с посочено основание
„Окончателно плащане по договор от 02.03.2022 и акт 19" за сумата 212 283,12 лева с
включен ДДС - след като е приспаднат аванс по фактура 56 от 21.03.2022г. - която дори не е
представена своевременно на „У..............". В основанието на фактурата е посочен и „акт 19"
какъвто не е бил съставян и подписван между страните. Твърди, че Съгласно т.3.1. от
договора, Подизпълнителят (ищецът) е можел да пристъпи към издаване на съответната
фактура едва след като представи на изпълнителя „У.............." искане за плащане на
съответните работи и след одобрение от Изпълнителя на искането за плащане на работите.
Посочва, че Такова искане за плащане на сумата 182 912,96 лева с ДДС е направено от
ищеца на 26.05.2022г. (представено с исковата молба - листове 23-25 от делото). Независимо
че цялата оставаща неизплатена част от договорената обща цена на подизпълнение е в
размер на 116 799,00 лева без ДДС, равняващи се на 140 158,80 лева с включен ДДС, на
09.06.2022г. „У.............." е изпратило на ищеца отговор, с който се е съгласил, че
неизплатеният остатък на извършените от „****" ЕООД работи е в размер на 182 912,96
лева с ДДС и е предложил план за плащане на сумата до края на м. Септември 2022г.
Заявява, че Видно от представените с исковата молба писмени доказателства - ищецът се е
съгласил и е постигнато споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума от 182
912,96 лева с ДДС. Не се спори, че тази сума е изплатена от ответника на ищеца изцяло, по
банков път. Сочи, че От страна на ищеца не са били правени други искания за плащане на
каквито и да е суми по реда на т.3.1. от сключения между страните Договор за
подизпълнение, нито такива искания са били одобрявани от страна на ответника, поради
което претенцията на ищеца за заплащане на сума в размер на 19 370,16 лева е
неоснователна. С оглед недължимостта на главницата, недължима се явява и
претендираната лихва за забава. Оспорени са изцяло и изложените фактически твърдения в
исковата молба. Претендират се разноски за производството.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора.
УКАЗВА на ищцовата страна, че нейна тежест е да докаже по предявения иск по чл.
266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД наличие на валидно сключен договор за изработка с
ответника – възложител, със съдържание, посочено в исковата молба, изпълнение на
възложената работа качествено и в срок, и приемането й от възложителя, размера на
възнаграждението, както и настъпване на изискуемостта на задължението.
УКАЗВА на ответната страна, че нейна тежест е да докаже плащане на
уговореното възнаграждение в срок.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
2
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще
заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3