Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Боряна Александрова
секретар: Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 405 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК: *********
против Н.Г.И., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че се дължат сумите, както следва: сумата от общо 696,79 лв., (шестстотин деветдесет и
шест лв. и 79 ст.), от които 665,37 лв.
(шестстотин шестдесет и пет лв. и 37 ст.) - главница, лихва в размер на 31,42 лв. (тридесет и един лв. и 42
ст.) за периода 21.09.2018г. до 29.08.2019год., както и законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението – 09.09.2019 год., до
изплащане на вземането, както и сумата 83,00 лв. (осемдесет и три лв. и 00 ст.)
разноски по делото, от тях 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 00 ст.) – държавна
такса и 58,00 лв. (петдесет и осем лв. и 00 ст.) адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1591/2019г. по описа на ЛРС. Претендира разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК: *********. По
силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответника,
а ответникът е следвало да заплаща дължимите суми за доставена
електроенергия на обекта, което той не е направил за посочения период.. За
ответника се сочи,че е открит ИТН 300248444611.
Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се
позовава на общите условия по отношение на падежа на задълженията и размера на
обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на
ответника за посочения период електрическа енергия, която до този момент не е
платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и
мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните
суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен
на ответника, като от него е постъпило в срок възражение, а настоящите
искове са предявени в едномесечен срок от указанията т.е. налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от
заповедния съд. Иска се уважаване на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. Бланкетно оспорва иска.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са обективно
съединение съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право
се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа
енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
Ищецът е представил и са приети като
писмени доказателства четири фактури, в
които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за
периода от 20.07.2018 г. до 19.06.2019 г., за което са издадени фактури.
Приета е като писмено доказателство и
справка за консумация на клиенти, в която е посочен дата на отчет, номер на
СТИ, вид СТИ, конст., тарифност – 2Т, показания и номер на фактура за
съответните отчетени показания.
Така представените документи представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни
за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на
стойност, посочени във фактурите.
Приети са като писмени доказателства
представените към исковата молба общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ ” АД. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ потребителят на
физическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД
потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж
месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от
потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до
потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на
потребяваното количество ел.енергия е по -дълъг от един месец се уведомяват от
продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно
графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите
условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на
продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Приета е като писмено доказателство
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
от 01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР на ищцовото дружество за срок от 28
години.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че за процесния период в счетоводството на
ищцовото дружество са начислени сумите за главница и лихви по отделни фактури, приложени
към исковата молба, както следва: обща сума за главница в размер от 665,37 лв.
и лихва в размер от 31,42 лв. Не се
установява плащане по посочените в таблицата фактури. Вещото лице установява,
че в счетоводството на ищцовото дружество стойностите на фактурите са определени, според показанията отчетени от
инкасатора на обекта, като в стойностите на всяка фактура е записано, както
цената за конкретния период, така и неустойка за неплащане от преходния период. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружество се води редовно, като по откритата на абоната счетоводна
партида са налице плащания по издадени фактури, но за предишни периоди, не и за
процесния.
Съдът счита, че от събраните по делото
писмени доказателства и приетите заключения се установява, че през процесния
период ответникът има качеството на потребител за обект, намиращ се в с.М., ул..№
... Доколкото ответникът не представя
доказателства за това през процесния период да е настъпила промяна в
собствеността или същият да е предоставен за ползване на трето лице, то съдът
приема, че същият има качеството потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 от Закона за
енергетиката, отменена от 01.07.2007 г. и заменилите я чл. 98а и чл. 98б от Закона за
енергетиката, общите условия за договорите за покупко-продажба на
електроенергия се публикуват по определен ред и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо писменото им приемане. В срок от 30
дни потребителите, които не са съгласни с тези условия имат право да внесат заявление, с което да предложат
различни условия, които след евентуалното им приемане се отразяват в
допълнително писмено споразумение. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
електропреносната мрежа и започне да потребява ел.енергия от същата. В
съответствие с нормата на чл. 98а, ал.
1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия (ОУ), които влизат в сила за потребителите, без
изрично писмено приемане. В случай, че в 30-дневен срок от влизането в сила на
ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, не предложат специални условия,
се счита, че ОУ на ищцовото дружество намират приложение спрямо тях (чл. 98а, ал.
5 ЗЕ). По делото не са ангажирани доказателства, от които
да е видно, че между страните са договорени условия по предоставянето на
електрическа енергия, различни от посочените в ОУ, поради което съдът приема за
установено, че последните са приложими в отношенията между страните по делото.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на
електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното
количество електрическа енергия на стойност от 696,79 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по
правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично
задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е
част от заповедното производство – по установяване съществуването на
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът
следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски,
като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за
изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Н.Г.И., ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ
Електро България“АД, ЕИК: *********,
сумата от общо 665,37 лв.- главница, представляваща стойността на
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 20.07.2018 г. до 19.06.2019
г. за обект, находящ се в с. М. ул. . № .., ИТН 300248444611 и сумата от 31,42
лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от считано от датата на падежа на всяко
периодично плащане до датата на издаване на справката за възникнали задължения,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 1591/2019г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА че Н.Г.И., ЕГН ********** да
заплати на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК: *********, сумата от 83 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 1591/2019 г. по описа на Районен съд –Лом и сумата
от 562,00 лв. – разноски в исковото
производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: