Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 08.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1734 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск С.Е.И. срещу Прокуратурата на Република България, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди, заедно със законна лихва от 02.06.2012 г.; сумата от 157 260,28
лв., представляваща имуществени вреди, вследствие на неполучени трудови
възнаграждения за съответната длъжност, в системата на МВР, за периода от
24.09.2012 г. до 31.01.2020 г., заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.;
сумата от 5000 лв., имуществени вреди, представляващи неполучени допълнителни
възнаграждения и придобивки за допълнително стимулиране на работещите в
структурите на МВР, заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.; сумата от 5000
лв., имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, от загуба на пациенти
в частната му практика, заедно със законна лихва от 24.09.2012 г. (съгласно уточнителна молба от 25.08.2020 г.), от обвинение в извършване на престъпление, което
повторно е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното
производство на СГП от 19.02.2015 г., потвърдено с окончателно Постановление на
ВКС, в сила от 02.06.2015 г., по пр. пр. 3679/2011 г. по описа на СГП.
В
исковата молба се поддържа, че в случая, обвинението в извършването на тежко
престъпление и образуването на наказателно производство срещу д-р С.Е.И., се
явява незаконно, защото по-късно е прекратено, поради липса на данни за
извършено престъпление. Поддържа се, че ищецът е доказан специалист с три
специалности, като воденото производство по чл. 123 НК се е отразило
изключително зле на психиката му, изживял е притеснения и страх, незаслужен
срам, накърнено право на труд вследствие на отлив на клиенти и невъзможност за
професионална реализация. Сочи, че не е бил назначен на длъжността лекар -
кардиолог в болницата на МВР, като единствената причина е, че срещу него се
води наказателно производство.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковата претенция като недоказана и прекомерна. Релевира възражение
за давност по отношение на претенцията
за неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че спрямо ищеца е взета най -
леката мярка за неотклонение „подписка“ и не са представени доказателства,
обуславящи претенцията за имуществени вреди на ищеца.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото са
представени анкетна карта за кандидат за служител на МВР, диплома за
завършено висше образование от
Медицинска академия, Удостоверение от СГП от 03.10.2012 г., в което е отразено,
че срещу С.Е.И. има образувано и неприключило досъдебно производство,
свидетелство за съдимост, свидетелства за призната специалност и др.
С постановление за
привличане на обвиняем от 04.10.2010 г., на разследващ полицай по досъдебно
производство № 351/2008 г. по описа на СДВР, С.Е.И. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
С
постановление от 12.09.2012 г. на прокурор при СГП, по ДП 351/2008 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 4785/2008 г., същото е прекратено и
е отменена мярката за неотклонение „подписка“ по отношение на него.
По
делото е представено и второ прекратително
постановление на СГП с дата 19.02.2015 г., по същото досъдебно производство и
преписка ДП 351/2008 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
4785/2008 г., по които ищецът е обвинен за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
С
постановление от 24.03.2015 г., по преписка 5307/2008 г. на прокурор от
Софийска апелативна прокуратура, е потвърдено като правилно, постановление от
19.02.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 351/2008 г. по описа на СДВР, преписка 4785/2008 г. на СГП.
С
постановление от 02.06.2015 г., постановено по пр.пр.
№ 3679/2011 г. на ВКП, е потвърдено постановлението на АП – София, по пр.пр. 5307/2008 г., с което е потвърдено постановление на СГП
от 19.02.2015 г. по пр.пр. № 4785/2008 г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 351/2008 г. на СДВР.
Видно от изложеното, крайният акт, с който е прекратено окончателно наказателното производство е
02.06.2015 г., на прокурор от ВКП, като същият не подлежи на отмяна по - горестоящ прокурор. По делото липсват данни, ищецът да е
обжалвал постановлението от 02.06.2015 г. и да е поискал от съда наказателното
производство да бъде продължено, за да получи оправдателна присъда, поради
което с оглед стабилитета на постановлението, настоящият състав намира, че
погасителна давност, тече от датата на постановяването му, като доколкото исковата
молба е депозирана в съда на 10.02.2020 г., към този момент не е изтекла
предвидената в чл. 113 ЗЗД погасителна давност.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, брутното
трудово възнаграждение на С.И. като лекар –кардиолог с притежавания от него
трудов стаж към 01.09.2012 г. - 29 г. и 8 месеца, за притежавани две медицински
специалности, за периода 24.09.2012 г. до 31.01.2020 г. възлиза на
157 260,28 лв.
Свидетелят
П.К.З., племенник на ищеца, сочи че след обвиненията, С.И. е започнал да страда
от безсъние, стрес и безпокойство. Бил си е изградил име като доктор с
годините, и в професионален план, практиката му е намаляла доста, защото е имал
отказ на пациенти. Бил си е подал документи в МВР болница и е имал уверение, че
ще започне работа, но след като от болницата са направили проверка, е излязло
че има досъдебно производство срещу него и не
са го взели на работа.
Свидетелката Е.С.И., дъщеря на ищеца,
сочи че след обвинението ищецът е давал по - изнервен, стресиран, тревожен. Страдал е от безсъние и световъртеж, отключил
е тиреоидит на Хашимото. Станал е неуверен в работата си. Имало е
отлив на пациенти, защото е имало информация за делото и се е разгласило, че е
разследван, във връзка с упражняване на лекарската му професия. Не е могъл да
започне работа в МВР, както и да работи в Англия, защото е имал забрана да
напуска страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършването на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е престъпление, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са
необходими кумулативно следните предпоставки: привличане като обвиняем на ищеца
за извършване на престъпление; прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; наличието на вреди (имуществени
и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.
В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Обстоятелството, че на ищеца е повдигнато
обвинение, наказателното производство, по което е прекратено след пет години,
само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера
на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели.
Съдът взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство, при
повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата
личност и професия, начин на живот и среда. Предвид гореизложеното съдът
намира, че справедливото обезщетяване на С.Е.И. за незаконно повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 20 000 лв. Законна
лихва се дължи от 02.06.2015
г. – датата на постановяване на крайния акт за прекратяване на наказателното
производство. За да
определи този размер, настоящият състав съобрази, че незаконното обвинение
срещу ищеца е за престъпление, свързано с лекарската му професия, което безспорно
се е отразило изключително тежко, видно от събраните доказателства, както в
личен, така и в професионален план. До пълният предявен размер за горницата до
30 000 лв. и за законова лихва от 02.06.2012 г., искът следва да бъде
отхвърлен.
Касателно претенцията за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, под формата на неполучени възнаграждения – основно и
допълнителни плащания, както и приходи от лекарска практика, настоящият състав
намира, че поначало претенцията е недоказана /по критериите в ТР 3/2021 от 13.01.2023
год. на ОСГТК на ВКС/. По делото не са събрани безспорни доказателства,
включително и такива от бъдещия работодател, че ищецът би започнал със
сигурност работа в болницата на МВР. Не са ангажирани и никакви доказателства,
какви са приходите от практиката като лекар на ищеца, респ. какво е намалението
на тези приходи. Следователно исковете за имуществени вреди подлежат изцяло на
отхвърляне.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на общо 320 лв. за заплатена държавна такса и депозит за
експертиза,както и сумата от 564,14 лв. за възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България бул. „Витоша“ № 2,
да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С.Е.И., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Г.С.,***, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, което повторно е било прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство на СГП от 19.02.2015 г., потвърдено
с окончателно Постановление на ВКС, в сила от 02.06.2015 г., по пр. пр.
3679/2011 г. по описа на СГП, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2015 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВРЪЛЯ
иска за горницата до 30 000 лв. и за присъждане на законна лихва 02.06.2012
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Е.И.,
ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.С.,***,
срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 , на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за следните суми: сумата от 157 260,28 лв., представляваща
имуществени вреди, вследствие на неполучени трудови възнаграждения за
съответната длъжност, в системата на МВР, за периода от 24.09.2012 г. до
31.01.2020 г., заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.; сумата от 5000 лв.,
имуществени вреди, представляващи неполучени допълнителни възнаграждения и
придобивки за допълнително стимулиране на работещите в структурите на МВР,
заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.; сумата от 5000 лв., имуществени
вреди, представляващи пропуснати
ползи, от загуба на пациенти в частната му практика, заедно със законна лихва
от 24.09.2012 г. (съгласно уточнителна
молба от 25.08.2020 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на С.Е.И., ЕГН **********,***, сумата от 320 лв. за заплатена държавна такса и
депозит за експертиза, както и сумата от 564,14
лв. за възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: