Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 05. 04. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
шести март през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8853
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „П.К.Б.“ ЕООД *** против Ц.П.З. ***. В молбата се твърди, че пред Плевенския
районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и е било образувано ч. гр. д. № 7294/ 2017
год., по което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така
издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от ответника,
поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Твърди се, че на 27. 05. 2016 год. ответникът е сключил с
ищцовото дружество договор за потребителски кредит № **********. Твърди се, че
ответникът е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД,
видно от декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск искане за
отпускане на потребителски кредит, както и че е получил преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр с допълнителна
преддоговорна информация. Твърди се, че ответникът е декларирал възможност и
желание за закупуване на Пакет от допълнителни услуги и е предоставил на
ищцовото дружество данни за финансовото си състояние като е представил на
кредитора и удостоверение от Военно формирование *** *** относно факта, че към
датата на подписване на договора не е бил в процедура на прекратяване на трудовите
правоотношения, както и относно размера на брутното му възнаграждение за
предходните три месеца. Твърди се, че ответникът е бил уведомен, че изборът на пакет
от допълнителни услуги не е условие за сключване на процесния договор за
потребителски кредит. Твърди се, че ответникът е подписал споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и е получил отново стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит с
допълнителна преддоговорна информация. Твърди се, че съгласно чл. 8 от Общите
условия на договора за потребителски кредит със закупен пакет от допълнителни
услуги към него ответникът е поел задължение да върне отпуснатия кредит в срок
от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 175, 93 лв. и
дата на падеж всяко 26- то число от месеца. Твърди се, че договор № **********
е бил сключен при следните параметри:
общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги към него- 4 222, 32
лв., включващо:
- сума на
кредита: 1 700 лв.;
- срок на
кредита: 24 месеца;
- размер
на месечната вноска по кредита: 105, 10 лв.;
- дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 26-то число на месеца;
- годишен
процент на разходите (ГПР %): 49,
90 лв.;
- годишен лихвен процент: 41, 17;
- лихвен процент на
ден: 0, 11;
- общо дължима сума
по кредита: 2 522, 40 лв.
Твърди се, че
параметрите на избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги са както следва:
- възнаграждение
за закупен пакет
от допълнителни услуги: 1 699, 92 лв.;
- размер
на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги: 70, 83
лв.
Твърди се, че
общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от
допълнителни услуги е както следва:
- общо задължение по договора: 4 222, 32 лв.;
- общ размер на
месечна вноска по договора: 175, 93 лв.;
- дата на
погасяване: 26-ти ден от месеца.
Твърди се, че
погасителният план е бил получен от ответника на 27. 05. 2016 год., заедно с договора за
кредит, стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация
и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че
заплатените от ответника Ц.З. суми по договор за потребителски кредит № **********
/по кредита и по споразумението/ са в общ размер на 1 055, 58 лева. Твърди се,
че с посочената сума са били заплатени изцяло шест вноски по погасителния план.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е изпаднал в забава процесният договор е бил прекратен,
а задълженията по него са били обявени за предсрочно изискуеми на 04. 04. 2017
год. Твърди се, че ответникът е бил уведомен от страна на ищцовото дружество за
прекратяването на договора за потребителски кредит с уведомително писмо. Твърди
се, че оставащото неизплатено задължение на ответника по процесния договор за
кредит е в размер на 3 166, 74 лв. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за горната сума,
като му бъдат присъдени всички направени деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7294/
2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства. Вземането на ищеца „П.К.Б.” ЕООД произтича от сключен договор за кредит № **********/ 27. 05. 2016 год. Безспорно е, че договорът за паричен кредит
(договор за заем) намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на
чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен
договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е
от представител на дружеството- кредитор и от ответника. Редовността и
авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Задължение
на заемателя е да върне сумата в уговорения срок, а в случай на забава да
заплати и съответна мораторна лихва на кредитора. Установява се, че ответникът
не е изпълнил своето задължение като кредитополучател и не е погасил част от
задължението си, което е в размер на сумата от 3 166, 74 лв.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в
исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е
провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Горното позволява
да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство в размер
на 113, 13 лв. съобразно признатата част от вземането, както и направените в
исковото производство деловодни разноски в размер на 163, 33 лв. в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц.П.З. ***, ЕГН **********, че
същият дължи на ищеца “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г. и О.Л., сумата от 3 166, 74 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********/ 27. 05. 2016 год., ведно със законната лихва, считано
от 15. 09. 2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц.П.З. ***, ЕГН **********, да
заплати на “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и
О.Л., сумата от 113, 13 лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 163, 33 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: