Р Е Ш Е Н И Е
№ 513 / 06.12.2021 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 390 по описа за 2021 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „Агро инвест
инженеринг“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изп.директор Р.Й.Ц., чрез адв. И.П., с посочен съдебен адрес ***, Бизнес
парк „Азимут“, против Уведомително писмо
изх. № 02-120-2600/4524 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ
”Земеделие” – Разплащателна агенция по подадено от заявление за подпомагане от дружеството
за кампания 2019 с УИН 12/230519/84233, в
частта в която е извършено намаление на исканата сума по СЕПП в размер на 74 289.85 лева, СПП в размер на 58.98 лева
и Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ в размер на 22 318.33
лева. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано в оспорената част, издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби и при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона.
В съдебно заседание дружеството,
чрез пълномощника адв.П., поддържа жалбата си по доводи изложени в нея и
представени писмени бележки, като моли за отмяна на оспореното уведомително
писмо. Претендира минимални разноски за адвокатско възнаграждение, но не
представя списък и доказателства за изплащането му.
Ответникът – зам. изпълнителен
директор на ДФЗ, чрез пълномощника юрк. Й., оспорва жалбата, като неоснователна
и недоказана. Поддържа представеното по делото писмено становище, като сочи, че
предвид поддържаното в жалбата относно
разпоредбата на чл.63, §1 от Регламент 1306/2013 не визира административна
санкция, което е видно от разпоредбата на §2 на същата. Относимо към конкретния
случай е само установената недопустимост по смисъла
на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, действаща към момента
на подаване на процесното заявление. Счита, че не са налице недопустимост поради
което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността
на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като уведомителното писмо е връчено на оспорващото
търговско дружество чрез упълномощено лице Стефка Красимирова Такова на 12.08.2021
г. в ОД на ДФЗ Монтана, видно от л.46 от
делото, а жалбата е депозирана чрез ДФЗ на 20.08 2021г., вх.№ 02-120-2600/4524,
вх.№ 02-120-2600/4524#2/л.3 от делото/.
С оглед на това жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен
интерес от оспорване и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество същата е
основателна, по изложените по-долу съображения.
Дружеството – жалбоподател, е
регистрирано като земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/
182935. На 09.05.2019 г. същото е подало
заявление за подпомагане с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019 г. / л.95 и сл.
от делото/, в което отразило подпомагане по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП,
ЗДП и ПНДП. Заявените площи са отразени в приложена таблица, парцели отразени с
номера по БЗС от ИСАК в изрично посочени землища, вкл. и в с.Сливата. Видно от
резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г. / л.92-93 от делото/,
проверката е приключила при отразени грешки, като тези резултати са към датата
на подаване на заявлението 09.05.2021 г.. С уведомително писмо на ДФЗ изх. № 01-2600-1731
от 28.03.2018год. жалбоподател е уведомен, че
не е одобрен за участие по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/2/ по мярка 214
„Агроекологични плащания“ за първа година и е недопустим кандидат за кампания
2017г. Писмото е получено на ръка на 13.04.2018г. от управителя, като няма
данни да е обжалвано.
По делото е приложено уведомително
писмо изх.№ 01-122-2600/708 от 19.11.2019 г., дружеството е уведомено, че е
извършена проверка за допустимост на декларираните площи, като резултатите са
отразени в приложен доклад, като дружеството има възможност да направи свои
забележки и възражения в 14 – дневен срок./л.29-36 от делото/. По това
уведомително писмо е подадено възражение с вх.№ 01-122-2600/708#1 от 09.12.2019 г./л. 26-28 и л.37-39 от делото/.
Възражението касае посочените като недопустими площи на основание чл.10, ал.2,
т.3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ, а именно опожарени площи от БЗС 67310-14-1-6, отговарящо на
масив 28/29/31 в землището на с.Сливата – измерена недопустима площ от 86.5- ха
и от БЗС 67310-16-1-1, отговарящо на масив 30 в землището на с.Сливата-
измерена недопустима площ от 37 ха. Като дружеството излага подробни доводи, че
няма вина за опожаряването, предприело е необходимите действия за опазване на
масивите и не следва да бъде
санкционирано, което противоречи и на принципите на чл.32§2 от Регламент
№1307/2013.
В отговор на това възражение от ДФЗ
е изпратено писмо изх.№ 01-122-2600/708 от 17.01.2020 г., подписано от
зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което дружеството е уведомено, че е
извършена проверка на място и парцели с № 67310-14-1-6 и № 67310-16-1-1 са опожарени и недопустими за
подпомагане за текущата стопанска година, като е цитирана разпоредбата на
чл.10,ал.2, т.3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ/ л.25 и
л.40 от делото/.
На 05.08.2021 г. зам.изпълнителният
директор на ДФЗ издал оспореното Уведомително писмо изх. № 02- 120-2600/4524 за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в което в табличен вид
са посочени в колона 1 по схема/мярка, в колона 2 искана сума, в колона 3
намаление и в колона 6 оторизирана сума. Всъщност оспорват се намалението отразено в колона 3 - по СЕПП в
размер на 74 289.85 лева, СПП в
размер на 58.98 лева и Схема за плащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ в
размер на 22 318.33 лева. Под таблицата е изложено, от правна страна
основанието, на което РА намалява размера на плащането или отказва плащане,
поотделно за всяка от колоните, в зависимост от нейното съдържание, без да е
посочено за конкретния случай кое е основанието.
В жалбата изрично се твърди, че от
уведомителното писмо въобще не става ясно
коя група/ подгрупа са визирани в колона 3“Намаления“, нито на какво
основание. Единствено предвид предходни уведомителни писма може да се направи
предположение, че това касае опожарените площи, съгласно приложения доклад към
уведомителното писмо от 19.11.2019 г., но не е ясно дали подаденото възражение
от дружеството е разгледано и ако това е причината за посочените „намаления“,
то същите са в противоречие с чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013, като се
цитира и разпоредбата на чл.77, §2, б.“г“ от същия Регламент № 1306/2013, като
се твърди, че дружеството е доказало по удовлетворителен начин, че не носи
отговорност за неспазване на задължението по §1 на посочения Регламент..
По искане на пълномощника на
дружеството-жалбоподател в производството в качеството на свидетели са разпитани
охранителя Велислав Тодоров Велиславов и кмета на с.Сливата Димитър Герасков
Иванов, чийто показания съдът
кредитира, като дадени под страх от наказателна отговорност, в които същите
заявяват, че макар дружеството да е сключило договор за опазване на масивите,
същите са опожарени от голяма група роми около 30-40 на брой, след като на
същите не е дадена възможност да навлязат в масивите на 17.09.2019 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/4524
от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. е
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл.
20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява, в рамките на неговата компетентност. На основание чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП той може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
Съгласно Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г.
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор
на фонда Петя Славчева своите правомощия по издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане /л.56-60 от делото/.
Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, но в него не се съдържат мотиви и същото
е материално незаконосъобразно. Нормата на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта,
относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на
административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и
разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието му, административният орган се е мотивирал със
съдържащите се данни в колони 2, 3 и 6 от таблица 1“Оторизирани суми в лева“ от
уведомителното писмо, без в административния акт да се съдържат каквито и да е
констатации и фактически обстоятелства, от които да се установява размер на
намаленията, посочени в писмото по всяка от заявените мерки за подпомагане. Съдържанието на уведомителното писмо
– таблиците и разясненията към колоните, не може да установи кои изисквания не
са спазени от земеделския стопанин и защо е налице неспазването им, поради
което е санкциониран и с намаления на финансовото му подпомагане. Недопустимо е
мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят от административния
орган едва в хода на съдебното производство, поради което изложените фактически
обстоятелства в становището по жалбата с изх.№ 02-120-2600/4524#4 от 26.08.2021
г./л.48-55 от делото/ от заместник изпълнителния директор не могат да санират
отсъствието им в акта. Именно този подход лишава адресата от възможността да
формира позицията си и защити същата, както и съда - от възможността да упражни
ефективен съдебен контрол за законосъобразност на акта.
Уведомителното писмо, което има
характер на акт по чл.11а, ал.1, т.1 ЗПЗП, следва да съдържа освен резултатите
от извършените автоматични административни проверки по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, въз
основа на които се извежда правно заключение за извършено нарушение, но и
фактическите обстоятелства, на което почива последното. Мотивите на
административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от
твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на
съдебното му обжалване, чрез които са се изясняват фактическите основания за
издаване на акта. В този смисъл е и трайната съдебна практика/ решение № 2644
от 26.02.2021 г. по адм. д. № 10425/2020 г. на ВАС, V о., решение № 8556 от
1.07.2020 г. по адм. д. № 4231/2020 г., решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 6537/2019 г. решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10540/2020 г./.
В Уведомителното писмо са посочени
общо всички приложими норми, но от съдържанието на акта не може да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства
приема за установени органът в конкретния случай и съответно кои разпоредби са
нарушени. Така в обясненията към колона 3 от Таблица 1 е дадено обяснение, че
за „Намаление” се отчитат: намаление на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверка на площи, заявени от
повече от един кандидат, проверка на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ; намаление
на субсидията в случай когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението, съгл. чл.12 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена
ставка за корекция определена съгл. чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.8,
пар.1 от Регламент /ЕС/ №1307/013 и линейно намаление съгласно чл.65, параграф
2, буква „а” от Регламент /ЕС/ №1307/2013г., намалено съгласно чл.6, параграф
2, буква е/, т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на
Комисията. Изявлението е вярно, но от съдържанието на акта не става ясно какво
приема за установено за конкретните заявени площи органът за да приложи
намалението, поради което е налице и липсата на посочените в уведомителното
писмо на фактически и конкретни правни основания.
В Уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материалноправните основания за намаляване на финансовото
подпомагане по отразените мерки, като административният орган е следвало да
конкретизира кои точно изисквания по всяка от заявените мерки не са спазени от
кандидата, с посочване и на съответната конкретна нормативна обосновка, а не
посочване на една сума, която не е ясно на какво основание и как е формирана..
Предвид което и изложеното в
жалбата от страна на дружеството се обосновава само на предположения, че
намаленията са само по отношение на опожарените площи. Което очевидно предвид
изложеното в становището на зам.изпълнителния директор на ДФЗ не е съвсем така.
В становището са изложени доводи за недопустима/наддекларирана площ,
санкционирана площ, както и сума на корекция за финансова дисциплина, за всяка
от мерките, което въобще не е ясно отразено в оспореното Уведомително писмо.
От изложеното оспореното Уведомително
писмо следва да бъде отменено като незаконосъобразно – постановено в нарушение
на изискванията за форма и при липса на фактически и правни основания, т.е.
отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.
Тъй като естеството на оспорения
пред настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява същата да
реши делото по същество, следва делото
да се изпрати като преписка на ответника за решаване на въпроса по същество и
постановяване на мотивиран акт, в сроковете по чл. 57, ал. 1 от АПК. При новото
произнасяне следва да бъде спазена изискуемата се от закона форма, като бъдат
посочени фактическите и правни основания, послужили за издаване на акта и бъде
формулирана ясно разпоредителна част на акта, при съобразяване на установените
обстоятелства с приложимата в случая нормативна уредба.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК административният орган следва да бъде осъден да
заплати на дружеството- жалбоподател направените в хода на производството и
претендирани разноски, но т.к. доказателства за разноски има само за платена
държавна такса в размер на 50 лева, а доказателства за платен адвокатски
хонорар не са представени, не е приложен и списък с разноските, то следва да
бъде осъден да заплати 50 лева.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агро инвест инженеринг“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изп.директор Р.Й.Ц., чрез адв. И.П., с посочен съдебен адрес ***, Бизнес парк
„Азимут“, Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/4524
от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” - Разплащателна
агенция по подадено от заявление за подпомагане от дружеството за кампания 2019
с УИН 12/230519/84233, в частта в която е извършено намаление на исканата сума
по СЕПП в размер на 74 289.85 лева, СПП
в размер на 58.98 лева и Схема за плащане на селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ в
размер на 22 318.33 лева.
ВРЪЩА административната преписка
на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
в 14- дневен срок от влизане в
законна сила на решението, при спазване дадените в настоящото решение
задължителни указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на „Агро инвест инженеринг“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Р.Й.Ц., сумата
от 50/петдесет / лева, представляваща доказани разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: