№ 51
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000628 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Р.М.,
против решение № 119 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 1112/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателя искове на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати по Договор за
изкупуване на електроенергия № 83 от 11.05.2009 г., следните суми:
сума в размер 53 779.34 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер
14 988.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска,
както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска
до окончателното им плащане;
сума в размер 5 264.51 лв., представляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в размер 1
468.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница
за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната
лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им
плащане;
сума в размер 62 586.26 лв. представляваща цена за произведена и
1
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както
и сума в размер 16 775.66 лв., представляваща обезщетение за забава върху
горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на
иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска
до окончателното им плащане;
сума в размер 3 939.49 лв. представляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума в
размер 1 098.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им плащане.
Въззивникът излага твърдения за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи, че производството
пред окръжния съд е следвало да бъде спряно до произнасянето от административния
съд относно законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР,
понастоящем обжалвано по адм. д. № 1719/2021 г. по описа на АССГ. В тази връзка
моли въззивната инстанция да отстрани допуснатите процесуални нарушения от
пъровинстанционния съд и да спре производството по делото на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 от ГПК. Намира за неправилен и необоснован извода на съда за приложимост
само на преференциалните цени по т. 8 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР до
достигане на 2 250 часа. Твърди, че не са изследвани предходните практики между
страните, които и след промените в ЗЕВИ следва да продължат да намират
приложение. Счита, че съдът не е съобразил отмяната на т. 1.7 от решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. д. № 5284/2018 г. на
ВАС. Излага подробни доводи за необходимостта от произнасяне по валидността на
решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от
ГПК и допуснати нарушения в този смисъл. За необсъдени намира обстоятелствата за
съвместно приложение на две точки от решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР,
съответно до и над 2 250 годишни ефективни часа. Въззивникът твърди, че не
съществува класификаця на ВяЕЦ на работещи до и над 2 250 часа, която да е
приложима предварително спрямо централите. Счита, че това разграничение става ясно
в хода на годината, с оглед на количествата произведена електроенергия. Моли за
отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Въззиваемият излага подробни доводи за приетата от страна на
2
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни счита мотивите
на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г., по
отношение на заварените правоотношения по договорите за изкупуване на
електрическа енергия. За неоснователни намира оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на т. 1.7
от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и че не е съобразил явната
незаконосъобразност на решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР. Навежда
твърдения, че отмяната на т. 1.7. от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до
възобновяване на задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество
енергия, използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и
мотивирани намира изводите на съда за приложимост на решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, с оглед на обстоятелството, че същото замества след съдебната
отмяна приложимата към спора т. 1.7 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Счита за неоснователни доводите за наличие на основание за спиране на
производството до приключване на производството по обжалване на
административния акт съобразно законопредвидената предварителна изпълняемост на
акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Искането за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК намира за неоснователно и моли съда да остави
същото без уважение. Доколкото Решение № СП-5 от 20.03.2019 г. на КЕВР не е с
преюдициално значение за настоящия спор и предмет на иска заплащането на цена за
доставена елекроенергия за посочените месеци, то счита наведеното оплакване за
допуснати процесуални нарушения на основание л. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване
на косвен съдебен контрол върху административния акт, за неоснователно. Счита, че
съдът е извършил такъв контрол, възприемайки приложимостта на решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР и породените правни последици от предварителната
изпълняемост на невлезлия в законна сила административен акт. Излага подробни
аргументи относно правилното прилагане на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Навежда твърдения,
че редакцията на цитирания законов текст не ограничава производството на
електрическа енергия от ВяЕЦ само до или над 2 250 ч., но ограничава
преференциално изкупуваното количество енергия, като нетното специфично
производство служи като критерий и праг за определяне на префернциалните цени.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
„Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.А., в който се сочат
подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че
съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част
от произведената електроенергия за м. август и м. септември 2017 г. /тази до достигане
3
на нетното специфично производство/, а останалото произведено количество подлежи
на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. В тази насока се навеждат
доводи относно правилното приложение на нормата, субсумирана в разпоредбата на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаването му.
Няма доказателствени искания.
Депозирана е и частна въззивна жалба от „Енерго Про-Продажби“ АД, чрез адв.
А.Т. срещу определение № 1038 от 12.08.2021 г., постановено по т. д. № 1144/2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 248
от ГПК за изменение на решение № 119 от 10.05.2021 г., постановено по същото дело,
в частта за разноските.
В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението. С молбата се претендира разликата между
присъдените на ответника разноски в размер на 5 700 лв. до пълния размер от 8 136 лв.
на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
Жалбоподателят счита, че в нарушение на горепосочената разпоредба
пъвроинстанционният съд е приел, че адвокатското възнаграждение по делото следва
да се изчисли върху сбора от цената на всички искове. Сочи, че адвокатските
възнаграждения са определени отделно за всяка, посочена от ищеца претенция за
главница, като материалният интерес е определен на база сбора от главницата и
лихвата, доколкото основателността на акцесорните искове е обусловена от
уважаването на главния иск. Цитира съдебна практика в подкрепа на гореизложеното.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно
възражението, направено по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като претендираните от
ответника адвокатски възнаграждения са платени в близък до минималния размер.
Моли се за отмяна на определението. Претендира разноски, за които представя списък
по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за направата им.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба
и оспорва подадената от насрещната страна частна жалба. В допълнителна писмена
защита се излагат доводи в подкрепа на основателността на предявените искове.
Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго - Про
4
Продажби“ АД поддържа депозирания отговор и депозираната частна жалба. Излага
аргументи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и за уважаване на подадената частна жалба.
Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се
представлява.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове за осъждане на „Енерго –
Про Продажби“ АД да заплати по Договор за изкупуване на електрическа енергия
произведена от възобновяем енергиен източник № 83/11.05.2009 г. /ВяЕЦ/, както
следва:
- сума в размер 53 779.34 лв., представляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в
размер 14 988.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им плащане;
- сума в размер 5 264.51 лв., представляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и сума в
размер 1 468.15 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното
им плащане;
- сума в размер 62 586.26 лв. представляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и
сума в размер 16 775.66 лв., представляваща обезщетение за забава върху
горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска,
както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им плащане;
- сума в размер 3 939.49 лв. представляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума
в размер 1 098.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и
законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното
им плащане.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
5
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година. Сочи, че съгласно договорът между страните, приложимата цена
за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди, че
ВяЕЦ е достигнала нетно специфично количество на производство от 2 000 КВтч през
м. август 2017 г., а през м. септември 2017 г. ВяЕЦ е работила над НСП от 2 000 КВтч.
Посочва, че до достигане на НСП от 2 000 КВтч, ищецът е продавал електрическата
енергия по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч, като за произведената през м.
август 2017 г. електрическа енергия в размер на 285.990 МВтч над НСП, „Кей Енд Ес
Енерджи“ ЕООД е получило сумата от 5 575.02 лв. с ДДС, представляваща дължима
цена по тази за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че за произведеното
количество електроенергия през м. септември 2017 г. в размер на 325.740 МВтч, при
достигнато НСП от 2 000 КВтч, на ищеца е заплатена сумата 5 205.26 лв. - дължима
цена за излишък на балансиращия пазар. Сочи, че след достигане на НСП в размер на
2 000 КВтч и ефективните годишни часа работа е невъзможно преминаването към
друга категория. Намира за неоснователни исковете.
С определение № 149 от 10.02.2021 г., постановено по т. д. № 1112/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на страната
на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни
доводите на насрещната страна. Счита, че поведението на НЕК не може да дерогира
задължения на ответника по договора за изкупуване и че именно последният се е явява
неизправна страна по договора.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Енерго – Про Продажби“ АД оспорва доводите на ищеца и поддържа своите относно
неоснователност на иска.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността на
исковата претенция. Сочи, че по силата на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът,
като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар.
Безспорно в производството е качеството на ищеца на производител на
електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 2 000 кВ,
присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за
6
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 4009
от 20.12.2006 г.
Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 83 от
11.05.2009 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД се задължава да
изкупува произведената електрическа енергия от „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД за срок
от 15 години.
Спорна е единствено цената на доставената електрическа енергия за м. август и
м. септември 2017 г.
В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник от 11.05.2009 г., страните са
определили цена за изкупуване на електрическа енергия, съответно до 2250 годишни
ефективни часа при цена, определена от Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР.
Изрично е посочено,че произведената електрическа енергия до 2250 годишни
ефективни часа ще се фактурира, респ. заплаща в размер на 189 лв./МВтч без ДДС, а
електрическата енергия над 2250 годишни ефективни часа при цена от 172 лв./МВтч
без ДДС. Уговорен е и 15 – дневен срок за плащане на задължението на купувача след
получаване на фактура /чл. 24 от Договора за изкупуване/.
В първоинстанционното производство е представена фактура № 214/12.09.2017
г. от 12.09.2017 г., издадена от „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД, за сумата от 5 575.02
лева с ДДС, представляваща цена за доставената електрическа енергия за м. август
2017 г. /л. 47/. Същата стойност е калкулирана за 285,990 мВтч след достигане на НСП
при цена от 16,2448 лв./ МВтч без ДДС.
Безспорно установено е, че през м. август 2017 г. централата е работила при
надхвърлен праг от 2 000 КВтч нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 КВ мощност, както и че претендираната сума по фактурата е за
произведена през м. август 2017 г. електроенергия след като е бил надхвърлен прагът
от 2 000 КВтч. Между страните не е налице спор относно извършеното плащането в
размер на 5 575.02 лв по горепосочената фактура.
Установено е още, че на 16.09.2017 г. ВяЕЦ е достигнал 2250 ефективни часа
работа, след което „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД е издал на „Енерго – Про Продажби“
АД дебитно известие № 215/30.09.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 53 779,34
лева с ДДС и Дебитно известие № 218/01.10.2017 г. към Фактура № 214 за сумата от 5
264,51 лв. с ДДС, с които коригирал продажната цена за излишък до размера на
преференциалната цена, дължима по т. 1.8 от Решение СП-1 (172,95 лв./MWh) за
количеството електроенергия, произведено през месец август 2017 г. Не е спорно, че
сумите по тези дебитни известия не са заплатени.
Представена е и фактура № 216 от 30.09.2017 г., издадена от „Кей Енд Ес
7
Енерджи“ ЕООД, за сумата от 67 604.08 лв. с ДДС, представляваща цена за
доставената електрическа енергия за м. септември 2017 г. /л. 45/. Същата стойност е
калкулирана за 325.740 МВтч при цена от 172,95 лв./ МВтч без ДДС при достигнати
2250 ефективни часа.
С дебитно известие № 220/01.10.2017 г. към Фактура № 216 е коригирана
продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение
СП-1 (188,29 лв./MWh) за количеството произведена електрическа енергия в размер на
214,010 MWh. За останалото количество от 111,730 MWh произведени през месец
септември преференциалната цена по т.1.8 (172.95 лв./MWh) от Решение СП-1 не е
коригирана. Ответникът е заплатил на ищеца част от сумата по Фактура № 216 в
размер на 5 017,82 лв. по цена за излишък на балансиращия пазар.
По отношение на втората фактура е установено, че за количеството от 325.740
МВтч произведено през м. септември 2017 г., централата вече е надхвърлила с тези
количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 МВтч нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 КВ мощност. Не се
оспорва и заплащането на 5 017,82 лв. по тази фактура.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата в общ размер на 53 779.34 лв., представляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за м. август 2017 г., както и 14
988.44 лв., представляващи обезщетение за забава върху горепосочената главница за
периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им
заплащане на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата в размер 5
264.51 лв., представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за м. август 2017 г., както и 1 468.15 лв., представляващи
обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на иска до окончателното им заплащане, на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата в размер 62 586.26 лв. представляваща цена
за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември
2017 г., както и 16 775.66 лв., представляващи обезщетение за забава върху
горепосочената главница за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до
окончателното им заплащане на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
8
сума в размер 3 939.49 лв. представляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и 1 098.62 лв.,
представляващи обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от
01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им заплащане на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи съобрази,
че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново Решение № СП-
5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство
на електрическа енергия и следва на основание чл. 235 от ГПК да бъде съобразявано.
Последното макар и да е прогласено за нищожно с Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на Административен съд – София-град,
същото към настоящия момент не е влязло в законна сила. Доколкото обжалването на
решенията не спира изпълнението им, те подлежат на предварително изпълнение
съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и обвързват страните.
Според последващо приетото решение нетното специфично производство на
електрическа енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-10 от 31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. Нетното
специфично производство на електрическа енергия за централи работещи до 2 250 часа
е установено в размер на 2 000 КВтч. С Решение Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР определя
преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни
централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на
ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни
ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество
електрическа енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В решението се посочва също, че за България
ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна
гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно
да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни годишни часа на
работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/. зона с пълни
ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа
на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за
електрическа енергия, произведена от ветрови генератори - за ветрови генератори с
пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250 часа /така Определение № 91
от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о., ТК/.
9
Спорният въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е как се определя цената на
произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ,
работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично
производство над 2 000 кВтч до 2 300 кВтч, респективно дали една централа може да
попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от
Решение № СП– 1/31.07.2015 г., след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Видно от представения по делото Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 83 от 11.05.2009 г., между страните е налице валидно правоотношение с
предмет изкупуване на електрическа енергия, която съгласно чл. 18 от същия се
изкупува по нормативно регулирана цена, определена с нормативен акт на ДКЕВР.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 2.1. от
Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 189
лв./МВтч без ДДС.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират
страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между страните
доколкото цените на които производителите продават електрическа енергия, не
подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния
държавен орган. В чл. 18, ал. 2 от Договора за изкупуване на електрическа енергия е
предвидено, че при промяна на преференциалната цена от компетентен орган,
променената цена се прилага между страните. Следователно след влизане в сила на
изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия,
сключени между страните са изменени от императивната разпоредба на закона и
издаденото на основание пар. 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване количество електрическа
енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл. 18, ал. 3 от Договора.
След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по чл. 18, ал. 4 от Договора за
изкупуване на електрическа енергия, че след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часа на работа на електрическата централата за следващите пълни ефективни
часа на работа до края на календарната година произведената електрическа енергия да
се изкупува по втора преференциална цена, не намира приложение, тъй като
противоречи на въведеното с изменението на закона ограничение за изкупуване по
преференциална цена. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само
10
онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните /така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по
описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г.,
постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа на
Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до
касационно обжалване с определение № 643 от 16.11.2018 г., постановено по т. д. №
1454/2018 г. на ВКС и други/.
С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за календарната
година, съответно при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни
часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената цел на ЗЕВИ.
Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на преференциалната
цена за производство на електрическа енергия до достигане на 2 250 годишни
ефективни часа – 189 лв./МВтч и след този период – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Съобразно фактическата обстановка, въззивният съдебен състав приема за
установено, че през м. август 2017 г. ВяЕЦ е достигнала 2 000 КВтч нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 Кв мощност, а през м. септември
2017 г. е работила над НСП от 2 000 КВтч като е достигналата и пълни годишни
ефективни 2 250 часа. Произведената електроенергия за м. август 2017 г. над НСП от
2 000 КВтч, включително и тази произведена и доставена през месец септември следва
да бъде заплащана по цени за излишък на балансиращия пазар, публикувани в сайта на
Електроенергийния оператор. Признат и съответно безспорен е и фактът на получени
плащаня, предложени от ответника като цена определена по данните на НСП , поради
което следва да се приеме, че произведената от ищцовото дружество електрическа
енергия за м. август и м. септември 2017 г. е надлежно заплатена. Предвид горното,
следва, че производителят е получил гарантираната му от закона преференция на
енергийния пазар.
Варненският апелативен съд, предвид изхода от спора не дължи произнасяне по
кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата по процесната фактура.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
11
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на административния
акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради
което не представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г.
на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС,
Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
По отношение на въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД,
подадена чрез адв. А.Т. срещу определение № 1038 от 12.08.2021 г., постановено по т.
д. № 1112/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата
на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в
частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 119 от 10.05.2021 г.,
чрез присъждане на разликата между присъдените на ответника разноски в размер на 5
700 лв. с ДДС до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 8 136 лв. с ДДС на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., настоящият
съдебен състав намира, че въпросът за размера на присъдените в полза на частния
жалбоподател съдебно – деловодни разноски е неправилно разрешен от окръжния съд,
като съображенията за този извод са следните:
С обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД сумата в размер на 5 700 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски. Същата сума е определена съобразно представените доказателства за
направата на разноски от ответното дружество и наведеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна съобразно
предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Окръжният съд е счел, че хонорарът се определя на база
интерес, т. е. върху съвкупно претендираните парични средства, а също така и че
конкретното дело е с ниска фактическа сложност.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение, ответното дружество е
подало молба по чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските, като е
претендирало пълния размер на направените разноски - 8 136 лв. с ДДС, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. С определение
№ 1038 от 12.08.2021 г., постановено по т. д. № 1112/2020 г, на Варненския окръжен
съд, е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД.
Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, уредено
12
от процесуалния закон, по което съдът се произнася само по повод на изрично искане.
Видно от представения пред първоинстанциония съд договор за правна защита и
съдействие /л. 157/, са договорени отделни възнаграждения – за всеки един от
предявените в производството искове, за които е издадена фактура /л. 158/ и е
извършено плащане /л. 159/. В настоящия случай, се касае за спорове с цена на иска от:
53 779.34 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и лихви към нея в размер на 14 988.44
лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по първия иск; 5 264.51 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и лихви към нея в размер на 1 468.15 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по втория иск;
62 586.26 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и лихви към нея 16 755.66 лв. на
основание чл. 86 от ЗЗД по третия иск и 3 939.49 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
лихви към нея 1 098.62 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД по четвъртия иск. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 3 111.60 лв. с ДДС
по иск I; 800 лв. с ДДС по иск II; 3 493 лв. с ДДС по иск III и 698 лв. с ДДС по иск IV,
определени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед горното, съдът
намира, че претендираните разноски от „Енерго – Про Продажби“ АД в общ размер на
8 136 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение по двата предявени иска,
са съобразени с наредбата и размерът им не се явява прекомерен.
Съгласно формираната съдебна практика и Определение по т. д. № 3320/2018 г.
на ВКС, IV г.о., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в
зависимост от договореното между страните.
С оглед на горното и предвид размерите на отхвърлените претенции, както и
предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че се дължи на ответното
дружество пълният размер на претендираните разноски в размер на 8 136 лв. с ДДС,
съобразно представените по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателства.
По гореизложените съображения подадената частна жалба е основателна и
оспорваното с нея определение следва да бъде отменено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 8 136 лв. с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 73/ и доказателства за направата им /л. 74-76/.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по общия сбор от исковите
претенции по чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 8 102 лв. с ДДС. С оглед на
това, настоящият съдебен състав, намира наведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Енерго -
13
Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 8 136 лв. с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски, направено във
въззивната частна жалба. Отговорността на страните за разноски е обусловена от
изхода на спора и поради това съдът следва да се произнесе с акта, с който приключва
делото пред съответната инстанция – чл. 81 от ГПК. Под „акт, с който приключва
делото“ по смисъла на чл. 81 от ГПК законодателят има предвид онзи съдебен акт, с
който спорът се разрешава окончателно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. №
1112/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1038 от 12.08.2021 г., постановено по т. д. №
1112/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото
дело решение № 119 от 10.05.2021 г., чрез присъждане на разликата между
присъдените на ответника разноски в размер на 5 700 лв. с ДДС до пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 136 лв. с ДДС.
OСЪЖДА „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 8 136 лева с ДДС,
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кей Енд Ес Енерджи“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата в размер на 2 436 лв.,
представляваща разликата между присъдените на ответника разноски в
първоинстанционното производство в размер на 5 700 лв. с ДДС до пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 136 лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София, ЕИК:
*********.
14
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15