Протокол по дело №1123/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1162
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20213100501123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1162
гр. Варна , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20213100501123 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:03 часа се явиха:
Въззивникът Д. П. АТ. , редовно уведомена, се явява лично и с адв. Ж., редовно
упълномощен и приет от първа инстанция.
Въззиваемата страна К. Д. Д., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Ч., редовно
упълномощена и приета от първа инстанция.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА ,
редовно уведомени, представляват се от юрисконсулт Т..

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 1709/19.05.2021г., с което е извършен доклад на
1
въззивната жалба, на частната такава, както и на депозираните писмени отговори.

АДВ. Ж.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Поддържам въззивната жалба.
АДВ. Ч.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по
доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивна жалба.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Няма промяна в становището ни.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че детето Д. е изслушано в „Синя стая“ на 02.06.2021г., като
протоколът от изслушването на детето е приложен по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че е постъпил и допълнителния социален доклад, назначен от
съда.
В залата се явява и Б. А., за изслушване.

Б. А.: Съпругът ми няма да се яви по здравословни причини, на преглед е.
Съдът намира, че явяването само на Б. А. е достатъчно, поради което и същата ще
бъде изслушана в днешно с.з.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Постарали сме детайлно да опишем ситуацията такава,
каквато я намираме в момента. Защото, първо познаваме от много дълъг времеви период
семейството, отношенията търпят промяна. Затова по този начин сме акцентирали в
становището в края на социалния доклад. Тази промяна според нас се дължи на интензивно
променящите се отношения между възрастните, обгрижващи детето, което води до
поставянето му в тази некомфортна, често променяща се среда. Отново ще повторя нашата
позиция: ако доверените възрастни за детето успеят да постигнат диалог помежду си, както
сме го правили през годините, не е необходимо да се намесва съдът. Естествено, че в
настоящия момент е сезиран, но принципно страните трябва да могат да поставят като
приоритет отглеждането на детето. Защото, ако те продължават да се противопоставят,
предвид промяна в обстоятелствата по формален повод, всичко постигнато през годините,
ако щете и нашата работа, не толкова за самата работа, а стимулите по отношение на
психоемоционалното състояние на детето, защото то е стабилно, ще бъде обезсмислено.
Поддържаме позицията по повод промяната в упражняването на родителски права. Няма
промяна в този аспект. Направихме опит да се осъществи една успешна, трайна
реинтеграция, но както преди малко казах нестабилните отношения между възрастните,
2
обгрижващи детето, постоянно по поставят в една ситуация на риск, което наложи предвид
идването на детето, разговора със социалния работник, констатациите на психолога, че
рискът ако в момента бъде направена такава реинтеграция може тя да бъде неуспешна, ни
накара да направим отново социално проучване, отново да възстановим разговорите с
всички обгрижващи лица детето и да оттеглим молбата си за прекратяване на мярката за
закрила. Тоест, според нас детето все още е с приложена мярка за закрила, въпреки
висящността на това производство. Идеята на тази мярка е не да попречим на бащата да
упражнява родителските права, напротив, или по някакъв начин да изведем майката от
личното пространство на детето, с мярката искаме да запазим статуквото за детето, въпреки
конфронтиращите се възрастни, доколкото е възможно. Тъй като те не се справят
самостоятелно мярката за закрива дава тази опора. Ние ги наблюдаваме и мярката за закрила
позволява да подкрепяме семейството. Без тази мярка за закрила се страхуваме, че този
конфликт ще завлече отново Д. и той ще бъде потърпевш. Бащата се нуждае от подкрепа.
Обгрижващите лица също имат място и роля в живота на детето.

АДВ. Ж.: Да се приеме доклада.
АДВ. Ч.: Да се приеме доклада.
СЪДЪТ намира, че допълнителния социален доклад следва да бъде приет към
доказателствата по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИАГА по делото изготвения допълнителен доклад от ДСП- Варна от
04.06.2021г.
АДВ. Ж.: Във връзка с изявлението на представителя на ДСП Варна представям
заповедта, с която е отменена заповедта за прекратяване на мярката.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Тя е формалност, защото доколкото ние сме оттеглили
молбата, заповедта важи за произнасянето с акт. В момента е налице произнасяне на съда по
мярката, не е прекратена тази мярка. Няма произнасяне, защото е оттеглена. Ние изчакахме
да проведем актуално социално проучване и евентуално да сезираме съда отново.
АДВ. Ч.: Да се приеме, допустима и относима е към предмета на спора. Във връзка с
най- добрия интерес на детето представям и моля да приемете протокол от разпит на детето,
който е проведен на 16.02.2020г., с преписи за страните, като твърдя, че детето към момента
на разпита пред социалните работници на втория лист самия протокол е заявило становище,
различно от позицията, която е заявило пред вас в разпита, проведен в „Синя стая“. То казва
„искам принципно да се водя при баба и при дядо, но да продължа да живея с баща ми и
3
брат ми“. Самостоятелно е разпитан, без присъствието на значимите възрастни, социалните
работници, които работят по случая. Моля да приемете това доказателство като отноисимо
и допустимо към спора пред настоящата инстанция.
АДВ. Ж.: Да се приеме, допустимо е.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени днес представените от страните
доказателства, а именно: Заповед от ДСП- Варна от 19.03.2021г., с която е отменена
заповедта за прекратяване на настаняването, както и Протокол от проведена от ДСП среща
на детето Д. със социални работници от 16.02.2021г.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на Б. Б. А.- лице, при което Д. е настанено, и
негова баба.

Б. Б. А.:
Детето в момента домува при баща си. Почти двукратно през седмицата е при нас. В
контакт сме с него по отношение на всяко едно нещо. Мисля, че материалното му
устройване е преди всичко на нашите плещи и на плещите на майка му. Детето идва и само
́
при нас, идва и по наша покана, също и с брат си заедно. Каним ги на вечеря. След училище
минава, разговаряме. Исках да споделя, че за нашето семейство, както за всеки човек,
живота му има две страни- материална и емоционална. Аз, обаче омаловажавам
материалната страна. Ще ми се да наблегна да емоционалната. При баща си той не среща
разбиране. Това, кога е нещастен, кога е щастлив, какви са мечтите му, какви са
въжделенията му, какво го тревожи, какво го вълнува, какво иска да сподели. Това не се
получава. Няма потупване по рамото „ела татко, да поговорим по мъжки“. Ако му зададем
на бащата в момента двадесет въпроса: какво иска да продължи в обучението си Д.; за какво
мечтае; кои са приятелите му; познава ли бащата един от родителите на приятелите му; как
минава свободното време на това дете, поощрено ли е относно обучението, няма да може да
отговори. В училище бащата не го познават. Той не ходи на родителски срещи, контакти не
поддържа. Докато бяха онлайн часовете поразредихме срещите, но аз ходех. Лично с
директорката контактувам. Смени се и секретарката, новата секретарка познавам.
Интересувам се от успеха му непрекъснато. Интересувам се от поведението, което
напоследък никак не е добро. Ако зададем въпрос към бащата с какви оценки е завършил
първия срок, ако щете кой е любимия цвят на сина му, на двадесетте въпроса едва ли ще
получим един отговор.
Откакто детето живее при баща си, връзката, която сме поддържали с него и сме
4
имали с него е същата, каквато е била и преди това. Въпреки, че по- рядко се виждаме
отношенията ни са добри както с него, така и с брат му. Ние винаги сме готови да го
обгрижваме и да се грижим за него. Промяната наложи заболяването на съпруга ми, той
онкологично се разболя, стресът беше много голям в първия момент и това беше в първия
ден, когато Д. беше във ваканция. Той искаше да прекара известно време през ваканцията
при баща си. В събота изпратих Д. при баща му за известно време да преспи. В понеделник
се получи разрива при съпруга ми. Той припадна в тоалетната. Стесът беше много голям.
Той самия не поиска да се върне. Решихме, че е добре да домува при баща си, въпреки че аз
присъствах на завършването на седми клас, заедно решавахме къде ще кандидатства и как,
заедно се записахме в гимназията, без да участва баща му.
Харесва му да продължи да учи в същото училище, намери приятели там, но явно
възрастта си играе ролята. Разговаряхме скоро с него на тази тема. Опитвам се да го убедя,
че в това училище, след като продължи, ще има добра професия. Не много му се учи, не е
запален, но не е стимулиран към обучението. Това не е основна тема в момента на живота на
Д. в семейството на баща му, докато при нас това беше основното. Да, приемах
възраженията на баща му, че когато се пресели при него на много неща не беше научен. Но
не беше научен на женската страна от живота. Аз съм пенсионер човек и съм си у дома.
Имах задача да го обгрижвам, не съм го учила нито да пере, нито да глади, нито да мие
чинии. Да поддържа лична хигиена, това беше грижата и да учи. Докато при татко му не се
учи, не се чете книга, не се ходи на представление, не се слуша музика, не се гледа дори
телевизия, няма списания, вестник не се чете.
Желанието на Д. за по- нататък е да стане зъботехник и затова дълго и нашироко
говорихме какво е необходимо, за да кандидатства, как са се променили изпитите там, с
каква диплома минимална да е, за да може да влезе, кои оценки са важни, има ли приятелка,
няма ли, какво го вълнува.
В началото на учебната година, когато Д. се записа в това училище, той ходи два
месеца без учебници, защото баща му нямаше пари да осигури учебници. Закупихме му ги
ние. Тръгна на онлайн обучение, няма електронно устройство. Дадохме лаптоп, дадохме нов
телефон, защото стария се счупи. Считам, че можем да го обезпечим материално, може и да
не е с марково облекло, но нищо няма да му липсва. В тази страна на нещата и майка му има
много голям принос.
В момента здравословното състояние на съпруга ми е такова, че се опитваме да го
стабилизираме, но е доста отпаднал, той е с една трета стомах, ужасно отслабнал. Въпреки
това като грижа можем да се грижим за Д.. Но аз мисля, че нашия живот е на финална права
и винаги съм смятала, че мъжката среда при баща му, при брат му щеше да благоприятства
за неговото развитие в тази възраст. Разликата във възрастта между съпруга ми и внука ми е
доста голяма. Ние бягаме успоредно, не можем да бъдем сигурни в адекватните съвети като
развой на едно момче в сегашно време. Това мисля, че той във връзка с брат си, в близкия
5
контакт с брат си получава много по- адекватен съвет, близост. Считам, че е в негов интерес
да има мъжки пример от човек, който е по- близко до него като възраст.
Тревожи ме мнението на бащата да се възпротиви на социалната помощ, която
получавахме. От времето, когато Д. беше настанен със съдебно решение при нас, ако не
бяха социалните работници зад нашия гръб, аз мисля, че не бихме могли да се справим. Ние
получавахме превъзходна психологична помощ, защото душата на това подрастващо дете е
на рани и аз не можех да вляза в руслото на трите, четири неща, които него го вълнуваха и
го тресяха, тогава, когато постъпи при нас. Усещах, че психиката му страда. Попаднахме на
разкошен човек при социалната защита. Дамата успя да влезе под кожата му по- добре от
мен, аз от нея научавах неща, които той не беше готов да споделя с мен. Ако те не бяха,
повярвайте ми, нямаше да успеем да се справим. По силата на останалото в сила съдебно
настаняване трябваше да подпишем нов договор за социална помощ. Отидохме там, но Д. не
дойде, защото баща му не го е пуснал. Не можем против волята на баща му, забранил е на
детето да идва, защото го караме да подписва неща, с които бащата не е съгласен. Имам
опасението, че ако това съдебно настаняване при нас бъде отменено, ще се затвори и вратата
на нашия дом, защото бащата последните дни ми каза „аз в съда ще кажа, че се намесваш в
моето семейство, че ти настройваш детето против нас“. Това не е вярно. Всички се грижим
за интереса на детето. Аз никога не бих си позволила да говоря нещо против родителите.
Единият е баща, другият е майка. Да, вмесвам се в живота на семейството, защото всячески
помагам. Било с храна, било с подарък, било с внимание. Знаете ли, че на рождения ден на
Д. ние приготвихме тортата, ние приготвихме подаръка. Той искаше да празнува при мама.
Отидохме да го вземем в 11 часа, баща му не беше станал и не беше му честитил.

АДВ. Ч.: Моля да изслушате страните лично, които се явяват в днешно съдебно
заседание. Искането ми е да придобиете лични впечатления от всеки един от родителите.
Важно е и вие да видите позицията им.

ВЪЗЗИВНИЦАТА Д.А. : Поддържам становището си. Чувствам се годна и желая
родителските права да упражнявам аз. С оглед на това, че минаха доста месеци и наистина
ситуацията между нас е динамична, искам само да добавя какво се е случило през периода,
през който сме чакали да получим дата за съдебно заседание пред ВОС. Подкрепям в по-
голямата част думите на майка ми, в смисъл такъв, че са обективната истина. През тези
месеци, в които чакахме да получим дата в Окръжен съд все по- често виждах сина си.
Общувах с него, той търсеше моя разговор, мое мнение, контакт. През този период от време
многократно- повече от четири пъти е посещавал дома ми с преспиване, със свои приятели,
които са негови приятели от времето и детските години, когато Д. живееше при мен и са
синове на мои приятелки, с които продължавам да поддържам близки отношения. Тази
година рождения ден на сина ми се празнуваше вкъщи по негово желание. Аз посрещнах
6
повече от десет негови приятели, изцяло финансово за моя сметка, както се казва, и в чисто
емоционален план. На миналогодишния му рожден ден присъствах само аз, баща му и брат
му не присъстваха. На този ден, въпреки че бях на работа, си взех почивен ден. Баща му и
брат му миналата година не бяха дори в града. През по- голямата част от времето, личните
му дрехи, вещи, обувки, скейтборд, включително учебника му по английски език почти след
средата на срока разбрах, че дълго време, след като баща му обещавал да му купи, така и не
са купени, реално ги купих аз.
В честите си контакти с него той се е допитвал, понеже се двоумеше за училище. В
момента в това училище, в този клас специално, не в училището, не се чувства много
комфортно, дори през последните седмици си спомням, че ми се обади притеснен и
разтревожен, че имал проблеми с дисциплината в училище. Бил е извикан родител, за да
присъства в училище. Той се обърна към мен и ме попита дали мога аз да присъствам. Аз му
казах, че мога да го направя, но в момента е най- подходящо, тъй като се отглежда в дома на
баща си, да се обърне към баща си, да му сподели каква е ситуацията и че трябва да отиде
при директора в училище. Той многократно ми казваше, че баща му не е присъствал на
родителски срещи, че не е много сигурен дали сега ще се случи това и че е бил пред
изключване. Беше силно притеснен и предпочете да обсъди това с мен, защото няма много
време да му обръща баща му внимание. В крайна сметка зная, че се е стигнало до ситуация,
когато баща му е отишъл. Зная от сина ми, че не се чувства комфортно там и предпочита да
учи в друго училище. За бъдещите му планове зная, тъй като той се допита на един от
рождените си дни до мен лично кое според него смятам, че е по- добре за бъдещата му
професия- дали да бъде зъботехник или друга специалност, компютърен дизайн, след като аз
много съм настоявала с времето и настоявах от моя страна чисто финансово да бъдат
подновени от моя страна и финансово уроците му по изобразително изкуство и му казах, че
независимо коя от двете специалности избере за висше образование, в двете специалности
основата е рисуване, така че за двете неща ми му било от полза да продължи уроците по
рисуване, които ще плащам аз. Това сме говорили с него, тъй като зная, че и затова ги е
преустановил.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА К. Д. Д.:
Поддържам изцяло становището на юрисконсулт Т. за проблема между възрастните.
Не съм съгласен със становището на баба му. Виждам, че майката на Д. е много добре
запозната с неговите желания. Поддържам постоянно връзка с г-жа Д., която е директор на
училището, както и с неговата класна. Зная за всички проблеми на Д.. Не му се учи
наистина в това училище. Смята, че учителите не са на добро ниво. Аз ще се въздържа от
мнение. Виждам, че майката добре е запозната с желанието му да учи зъботехника. Д. се
чувства добре вкъщи. Има малко по- строг контрол. На много неща не е научен, не точно
женски неща, както се изрази бабата, това са неща, които е нужно човек да умее за своята
7
лична хигиена, да може да си отвори една консерва или да си изпържи едни яйца.
Пазаруваме и аз, и батко му, и Д.. Чистим Д., батко му, аз. Перем батко му и аз. Аз и батко
му готвим. Винаги има сготвено през деня, защото вкъщи е не само Д., в къщи е и малката
ми дъщеря К., за която също държа да има готвено да се хранят. Ако сме аз и баткото, може
и да не се готви, защото можем да се храним навън, но вкъщи са и тези две деца и Д., и К. и
за тях винаги трябва да има и супи, и основни. Аз и баткото готвим, не купуваме
полуфабрикати, гледаме храната да е качествена. В момента работното ми време е плаващо.
Работя и от компютъра вкъщи. Не е някаква осемчасова заетост, през която да ходя на
работа, да отсъствам от къщи, да не мога да се видя с децата. Прекарваме заедно с Д. всеки
ден, вчера пак сме си говорили.
Когато сме заедно си говорим вкъщи. Излиза си с приятелите. Той си излиза с
приятелите, все пак аз съм на 60 години, той е на 15 години. Излиза след обяд, надвечер,
отива с приятеля си Г. има още едно приятелче, познавам се с родителите му. Някога в петък
остава да спи у тях. Аз държа да се прибира към десет часа. Той винаги шикалкави, някой
път се прибира и към единадесет най- късно. Някога остава да спи при приятели или при
майка си. Това се случи преди три- четири дни. Аз съм го проверил дали е отишъл там. Той
ми се обажда. Държа да има контрол, да съм сигурен, че е някъде при познати, да зная във
всеки един момент къде е. Извънкласни занимания има- ходи на тренировки на таекуондо в
Спортна зала. Майка му плаща тренировките му, доколкото зная.
Смятам, че детето е вкарана в конфликт на лоялност от неговата баба. То обича както
майка си, така и мен, така и баба си. Това негово желание да живее при мен, което е
записано в протокола, точно вчера ми каза детето, защото аз съм го питал защо ти искаш да
бъдеш настанен там, а пък да живееш при мен. То ми отговори „ами това е, защото майка
ми да не плаща издръжка, защото е в тежко финансово състояние“. Попитах го кой му го е
обяснил това, социалните или баба му, той ми каза „това ми го каза баба ми“. Според мен е
поставено в конфликт на лоялност от неговата баба. То обича достатъчно много всички, не
иска да бъде в конфронтация с никого и е между чука и наковалнята това дете Докато
бабата не спре да се меси, нещата няма да вървят добре.
Д. споделя с мен всичко- за приятелите си, за интересите си, къде ходи, какво е
правил, какво се е случило. Търсил ме е за съвет, обръщал се е към мен за съвет. Аз
предпочитам да му казвам първо да помисли, да си каже мнението и след това му давам
съвет. Сега говорихме за неговото учене. Да, обяснил съм му, „да това е за теб, като не ти
харесва това училище, измести се в друго училище“. Засега искам просто да видя. През
последните две седмици си е повишил успеха, има разлика и в поведението му, голяма
разлика има в поведението му. Смятам, че неговото желание да се премести от това
училище е повлияно малко или много от отношението и на учителите към него. Той не се
представи отначало добре в училище, но сега виждам, че има една промяна в него. Станал е
по- спокоен, оценките му са по- добри и нека да видим как ще завърши учебната година и
тогава да се прецени. Говорил съм с директорка на училището г-жа Д. за преместването му.
8
И тя е на това становище, но искам да видя желанието на детето след края на учебната
година.
Не подписах договор със социалните работници. Тези договори с ДСП са
безсмислени докато бабата продължава да говори на детето за мен. Видяхте днес какво е
емоционалното отношение към мен, да му говори за баща му всякакви неща. Повече от
единадесет години се работи с това дете. Нищо против нямам срещу социалните работници.
Аз поддържам становището на ДСП, изразено от адв. Т., че проблемът не е в детето, а във
възрастните. Опитах се да ви обясни, че проблемът не е толкова в майката или в мен, по-
скоро в намесата на баба му, настройването на детето срещу мен. Докато се продължи това
говорене „баща ти какъв боклук е, какъв талаш, какъв неграмотник“, докато му се обяснява
„ти вкъщи не си слуга, няма да вършиш нищо, остави ги те да вършат всичко“, нещата няма
да са на добре. Ще вървят, но трудно. Напоследък виждам разлика както към учението, а и
към мен, а той е настройван най- вече към мен от баба му. Смятам, че Д. ще превъзмогне
това нещо, осъзнава се.

АДВ. Ч.: Представям списък с разноски.
АДВ. Ж.: Не правя възражение за прекомерност.
Съдът намира, че следва да бъде приет представеният от въззиваемата страна списък
с разноски, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от въззиваемата страна списък с
разноски.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
9
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ж.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба. В
нея подробно съм изложил всички правни аргументи, обсъдена е фактическата обстановка.
Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. С цел процесуална икономия, моля да
ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки, в които да изразя всички мои
становища и правни аргументи относно проведеното заседание.

АДВ. Ч.: Моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Съдбата на Д. е много тежка. Това дете от най- ранна възраст сменя един родител с
баба и дядо, с татко, но към настоящия момент то е в домакинството на бащата от 2019г. Да,
делото е попълнено в този аспект.
Моля ви, когато взимате вашето решение каква ще е съдбата оттук занапред за детето
Д., което е на петнадесет години и четири месеца, да вземете предвид следните факти:
бащата учи на условна любов, майката учи на безусловна любов. В тази безусловна любов,
тук са включени и разширеното семейство по майчина линия. Вината не е за детето, а е
между възрастните, както стана достояние. Нямам никакви съмнения, че можете да вземете
прекрасно решение какво ще се случи с Д. и с неговия най- добър интерес само ако
прочетете подробно протокола от неговия разпит в с.з., където той за едни и същи факти, са
му задавани по различен начин и по различно време въпроси и той е отговарял различно.
Моля, когато взимате вашето решение, да имате предвид следните пет неща, които
са важни към настоящия момент: бащата е осигурил битови условия да отглежда детето,
подсигурил е базовите потребности на детето, в които се включва и разширеното семейство
с финансова подкрепа. Този факт е известен и не се оспорва от страните. Има емоционална
връзка с детето, запознат е с неговото обгрижване, училище, спорт и емоционалните
проблеми, които са абсолютно характерни за един тийнейджър, има и подкрепяща среда. В
протокола от съдебно заседание самият Д. казва „Аз имам силна връзка с брат ми и със
сестричката ми“. Там няма война между трите деца. Нормално е един баща в тази
конюнктура и в тази семейна система, която все още продължава да функционира като
такава, да има проблем.
Каква е ролята на един тийнейджър? Ролята му е да отхвърли двамата си родители,
включително и разширеното семейство, които се стараят да родителстват родителите и да
вземат техните функции, за да продължи живота си напред по здрав начин, тоест за да може
обратно, след приключване на тийнейджърската възраст да се върне към родителите си.
10
Бащата е този, който ще сложи границите. Бащата е този, който ще го научи да бъде
мъж, да възмъжее, дори и като помага в домакинството. Бащата ще може всички неща,
които бабата и дядото не са допринесли за неговото израстване, за което детето разказва- че
не е чистил, че не е готвил, само е учил, от него се искало само да учи. Бащата ще ги
попълни като дефицити, те вече са дефицити. Конфликтът е ясен и конфликтът може да
бъде потушен с едно затвърждаващо статукво. Тоест, аз ви моля да позиционирате детето в
домакинството на бащата и със съдебно произнасяне, т.е. да определите неговото
местоживеене, тъй като бащата ще има възможност след това да промени училището, да
попълни всичко, което в момента не може да направи.
Моето лично становище е, че намесата на социалните до някакъв аспект е била
адекватна. Бащата заведе настоящото производство, защото указанията на
първоинстанционния съд с решението на ХХІV състав е тоя да поеме родителската функция,
защото той е бил премахнат от семейната система и не е могъл да родителства адекватно.
Това беше неговата роля и той встъпва в своите задължения, тоест да бъде баща на детето и
да носи отговорност за него. И тази отговорност той я носи вече от 2019г.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като задържите
статуквото на детето каквото е към настоящия момент. Безспорни са доказателствата,
събрани в процеса.
Моля да присъдите на доверителя ми сторените съдебно деловодни разноски само за
първа инстанция.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. : Моля за произнасяне, като вземете предвид личната история
на това дете, защото тя обяснява всичко, което се е случило в момента. И родителите, и
процесуалните представители са прави, но това нещо трябва да бъде пречупено през
призмата на начина, по който това дете бе отгледано до момента. Защото това не е дете,
което е расло в здрава социална среда, без подкрепа на социалните служби. Тоест, имаме
едно дете, което е преживяло и расло в тези условия. Тоест, това няма как да се игнорира в
настоящия момент.

СЪДЪТ ДАВА 5- дневен срок от изготвяне на протокола на процесуалния
представител на въззивника за депозиране на писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:49 часа.
11
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12