РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110120545 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от ФИРМА ЕАД срещу
ФИРМА АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 765,45 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Каско” на МПС „Сузуки СХ4”, с рег. № ******* за вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 25.09.2022г., причинено виновно от водача на МПС „БМВ
120Д“, с рег. № ******, застрахован по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
20.04.2023г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.09.2022г., в гр. АДРЕС, е реализирано ПТП като водачът на
„БМВ 120Д“, с рег. № ******, с посока на движение от ул. „****“ към бул. „******“, се
удря в паркирания в дясна лента МПС „Сузуки СХ4”, с рег. № *******, при което му нанася
материални щети. Бил съставен констативен протокол за ПТП. В исковата молба е посочено,
че за МПС „Сузуки СХ4”, с рег. № ******* към момента на ПТП има валидна застраховка
„Каско“ сключена при него, а „БМВ 120Д“, с рег. № ****** бил застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от ПТП вреди при
ищеца била образувана щета № 470422222252227. Посочва се, че била констатирана тотална
щета, като на собственика на увредения автомобил била заплатена сумата от 11014,08 лв.
Към ответника била предявена регресна претенция за възстановяване на сумата от 10350,70
1
лв. с включени ликвидационни разноски от 25 лв., но била възстановена сумата от 9585,25
лв. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ФИРМА е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва иска по размер. Поддържа, че е заплатил дължимото на ищеца, като
регресната претенция е завишена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 15.09.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
2
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта, без прилагане на коефициент на овехтяване, е
11139,54 лева. Действителната стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени
към датата на ПТП вещото лице определя на 13 589лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална
щета е увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната
стойност на имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета, доколкото ремонтът
на увреденото МПС надвишава тази стойност. Съгласно Общите условия на ищеца при
тотална щета се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума или остатъка от
нея, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
събитието, намалена със стойността на запазените части. Реалната стойност на полученото
обезщетение се измерва със стойността на погиналата вещ.
Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието /вредата не би била стойността на погиналия автомобил в
цялост, ако от същия са останали запазени части/. Този размер следователно е и
противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата гражданска отговорност.
След приспадане стойността на запазените части с оглед на възприетото заключение на
вещото лице , размерът на дължимото обезщетение възлиза на 10 192 лева, към което
следва да се включат и ликвидационните разноски от 25 лева. Общият размер на регресния
дълг възлиза на 10217 лева, от които ответникът е погасил 9585,25лева /който факт е обявен
за безспорен/. Искът за остатъка от 631,75лева следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 765,45 лева - отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от иска в размер на
515,83лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение за адвокат/.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 48.03 лева /за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА , ЕИК ******** да заплати на ФИРМА, ЕИК ****** на
3
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 631,75 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Сузуки“ с рег. № ****** , причинени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.09.2022 г., и разходи за определянето
му, заедно със законната лихва от 20.04.2023 г. до погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 765,45
лева.
ОСЪЖДА ФИРМА , ЕИК ******** да заплати на ФИРМА, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 515.83 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****** да заплати на ФИРМА , ЕИК ******** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 48.03 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4