№ 704
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000642 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 474/09.04.2023 г., постановено по т.д. № 1623/2021 г., Софийски
градски съд, ТО, VI-12 състав е осъдил „Ай Ен Си“ ЕООД да заплати на „Кали Трейд БВ“
/„Kalli Trade B.V.“/, търговско дружество вписано в търговския регистър на кралство
Нидерландия с идентификационен номер ********* с адрес в гр. Амстердам, 1077AR, ул.
Апололаан 151, сумата 281 600 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законна
лихва от 06.08.2021 г. до изплащане на сумата, както и 9 935 евро лихва за забава за периода
02.04.2021 г. - 05.08.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД, както разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК в размер на 22 931.54 лв. и 6 805 евро.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ай Ен Си“ ЕООД, което
моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Поддържа, че съдът е
извършил процесуално нарушение, тъй като с определението си по чл.146 не е дал правна
квалификация на исковете, а такава е дадена с решението по делото. По този начин било
нарушено правото на страните на защита. Счита, че съдът е извършил съществено
процесуално нарушение и като е отказал да приеме представените от ответника извлечения
на публикуваните счетоводни отчети на ищеца в търговския регистър на Нидерландия.
Искането му било оставено без уважение като преклудирано, независимо, че
доказателствата били посочени във връзка с изслушаното заключение по допълнителната
съдебно-икономическа експертиза. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно
и поради противоречие с материалния закон. Съдът правилно приел, че с разменените на
11.03 2021 г и 13.03.2021 г. изявления страните не са постигнали съгласие за договора, тъй
като освен за стоката и цената, не са се споразумели относно мястото на предаване и
1
разноските по предаването на стоката. Неправилен обаче бил извода на съда, че
предложението на купувача, съдържащо се в негово изявление от 13.03.2021 г. е прието с
конклудентни действия от доставчика. По делото не се съдържали доказателства за подобно
приемане. Издадена била проформа фактура от 15.03.2021 г., по която е извършено
плащането на сумата от 281 600 евро. Тази фактура съдържала предмета на доставката и
условията за доставка. От платежното нареждане от 15.03.2021 г. се установявало, че
ищецът не плаща съгласно своята поръчка /IСРО/, а на основание издадената проформа
фактура, в която бил посочен видът на стоката и нейната цена, с указание, че доставката не
включва транспорт и ДДС. Липсвало изявление относно мястото на предаване и мястото на
доставката. Това означавало, че съглашението между страните е това по проформа
фактурата, а не по ICPO. Липсвали доказателства за мълчаливо приемане на ICPO, както и
доказателства за изпълнение на доставката съгласно ICPO. Въззивникът счита, че проформа
фактурата представлява предложение за сключване на сделка като е налице приемане на
това предложението - извършено нареждането за плащане. Към договора се прилагали и
ВКМПС. Съгласно Кодекса на международното частно право - и българското право като
най-тясно свързаното с договора право /lex proxima/. Предмет на договора за продажба били
32 000 кутии нитрилни ръкавици, произведени от Уест уърлд къмпани за цена от 8.80 евро за
кутия, която не включвала ДДС и транспорт. Издадените проформа фактура и фактура за
продажба на стоката не включвали разходите по транспорт, включени в продажната цена,
като те били за сметка на купувача. В договора не бил посочен срок за предаване на стоките.
Разпоредбите на чл. 33, б. „с" от Виенската конвенция и чл.319 ТЗ давали възможност
когато не е уговорен срок за предаване, купувачът да поиска предаване в разумен срок, но в
случая липсвали доказателства купувачът да е изискал предаване на стоката и да е уговарял
срок за това. С договора продавачът не бил поемал задължение да извърши превоз на
стоката. Съгласно чл. 71 и чл. 72 от Виенската конвенция при липса на изрична уговорка,
разходите по превоза са за купувача. В разменените документи не било посочено място на
предаване на стоката. Съгласно чл. 31 от Виенската конвенция „Ако продавачът не е длъжен
да достави стоката на някакво друго място, неговото задължение за доставка се състои а) ако
договорът за продажба налага превоз на стоката - в предаване на стоката на първия
превозвач за препращане на купувача; б) в случаите, необхванати от предходната буква, ако
договорът се отнася до индивидуално определена стока или до родово определена стока,
която трябва да се вземе от определен запас, да бъде изработена или произведена, и при
сключване на договора страните са знаели, че стоката се намира или подлежи да бъде
изработена или произведена на определено място - в предоставяне на стоката на
разположение на купувача в това място; с) в другите случаи - в предоставяне на стоката на
разположение на купувача там, където продавачът е имал мястото си на дейност при
сключване на договора". Продавачът не е поел задължението да достави стоката в
определено място и изрично посочил, че цената на стоката е без транспорт. Следователно,
мястото на доставка на стоката е седалището на продавача или мястото, където стоката се
намира. По делото не били представени доказателства купувачът да е изпращал транспорт и
да е изисквал предаване на стоката. Представени били доказателства, че е искал продавачът
да събере оферти за превоз на стоката за сметка на купувача. По делото било установено, че
продавачът е придобил стоката и същата се е намирала на мястото, където е била
предоставена от производителя /гр. Антверпен-Белгия/. Купувачът бил поканен да вдигне
стоката, но не се е явил на определеното място в уговорения срок. Стоката, която купувачът
е следвало да получи в мястото на доставка, отговаряла на поръчаната, съгласно даденото
нареждане и издадената фактура. Купувачът е изискал да му се върнат платените суми без да
е развалил договора и без да е направил възражение за неизпълнение. За искането да се
върне платената цена, не се посочва основание. Искането за връщане на платеното е
електронно изявление съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB,
L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и съгласно бл. 3 от ЗЕДЕУУ. Не представлява
изявление за прекратяване на договора. Процесния договор не предвиждал право на
2
страните да го прекратят едностранно или да се откажат от изпълнението, поради което
договорът не бил прекратен и нямало основание за връщане на платеното. Липсвало
основание за разваляне на договора от купувача, тъй като не е установено виновно
неизпълнение на задължение на продавача така, както са уговорени между страните в
проформа фактурата. Обжалваното решение не бил обсъден въпросът за правото на
собственост върху фактурираната стока, въпреки направените изявления от ответника
относно прехвърляне на собствеността на стоката на купувача. Правото на собственост
върху стоката преминало у купувача по силата на сключения договор. Съгласно уговорките
между страните, цената се дължи за прехвърлянето на собствеността, а не за предаване на
стоката. Според постигнатите уговорки, задължението за предаване на стоката било
търсимо, а не носимо.
Въззиваемият „Кали Трейд БВ“ оспорва въззивната жалба като поддържа
нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Поддържа неосноватеност на възраженията за процесуални нарушения, тъй като в
извършения от съда доклад на делото в открито съдебно заседание на 18.03.2022 г. съдът
изрично квалифицирал иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, която квалификация е идентична с
дадената в постановеното решение, а от друга страна тази квалификация била съответна на
твърденията и исканията на страните по делото. Неоснователно било възражението, че
вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза не било проверило на място
счетоводните регистри на ищеца, тъй като счетоводството на ищеца се водело онлайн. По
делото не били установени неточности в представените счетоводни документи, а искането
на ответника съдът да приеме извлечения от публични регистри било направено в
последното по делото съдебно заседание и било преклудирано. Оспорва възраженията за
неправилност и необоснованост на решението по подробно изложени съображения Счита,
че не следва да бъдат уважавани доказателствените искания на въззивника, тъй като не били
налице условията на чл.266, ал.2 от ГПК, но освен недопустими, доказателствата били
неотносими и ненужни.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Кали
Трейд БВ“ /„Kalli Trade B.V.“/, търговско дружество, вписано в търговския регистър на
Кралство Нидерландия, с която твърди, че през месец февруари 2021 г. започнало преговори
чрез представляващото го лице А. С. с управителя на „Ай Ен Си“ ЕООД Н. М. Р., относно
сключването на договор за покупко-продажба на нитрилови ръкавици. Посредник по
сделката било „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД. В следствие на водените преговори,
на 13.03.2021 г. „Кали Трейд БВ“ изпратило до „Ай Ен Си“ ЕООД оферта във формат
„IСРО“ (Irrevocable Corporate Purchase Offer), съгласно правилата на Международната
търговска камара, за закупуването на 32 000 кутии, съдържащи по 100 броя нитрилови
ръкавици, на обща цена от 281 600 евро. Съдържащите се в офертата условия на доставка
били определени посредством клаузата DDP, съгласно правилата на Международната
търговска камара - доставка до склад, посочен от купувача, изцяло за сметка на продавача по
сделката. След изпращане на офертата, управителят на „Ай Ен Си“ ЕООД потвърдил
получаването и приемането й в кореспонденция по телефон и по електронен път, като
многократно заявила, че доставката на поръчаните стоки се подготвя от „Ай Ен Си“ ЕООД.
На 15.03.2021 г. „Ай Ен Си“ ЕООД изпратило на „Кали Трейд БВ“ проформа фактура №
19/15.03.2021 г. за поръчаните стоки, съответстваща на отправената оферта формат IСРО.
3
Покупната цена съгласно издадената фактура била заплатена изцяло от „Кали Трейд БВ“ на
15.03.2021 г. по банкова сметка на „Ай Ен Си“ ЕООД. Съгласно договореното между
страните закупените стоки е следвало да бъдат доставени в 3-дневен срок от извършване на
плащането, което не било сторено. Ищецът твърди, че няколко пъти той, както и чрез
посредника по сделката канил „Ай Ен Си“ ЕООД да изпълни задължението си. На
29.03.2021 г. А. С. изпратил имейл на „Ай Ен Си“ ЕООД с изрично изявление за разваляне
на сключения договор, като дал 3-дневен срок да му бъде възстановена преведената на
15.03.2021 г. сума в размер на 281 600 евро. Иззявление за разваляне на договора е
направено на същата дата, 29.03.2021 г. и чрез упълномощената от „Кали Трейд БВ“ адв. В.
В. посредством електронна поща до адреса на „Ай Ен Си“ ЕООД съгласно ТРРЮЛНЦ,
както и до обичайно използвания в кореспонденцията имейл от дружеството. „Ай Ен Си“
ЕООД не му възстановило получената сума от 281 600 евро, поради което изпаднало в
забава, считано от 02.04.2021 г. За обезпечаване на вземанията си поискал и било допуснато
обезпечение по ч.гр.д. № 8640/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV „Е“ състав. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 281 600 евро, представляващи сумата на платената
продажна цена по разваления договор; сумата от 9 935 евро, представляваща законна лихва
за забава от 02.04.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба, законна лихва за
периода от завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението и
разноските по делото и в обезпечителното производство.
Ответникът „Ай Ен Си“ ЕООД с отговора на исковата молба оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да се е задължило да
достави стоките на 17.03.2021 г., което се установявало от ICPO от 13.03.2021 г., който
документ предоставял правното основание за прехвърлянето на стоките от продавача на
купувача, при записаните условия и параметри за изготвяне на проекта на договора, както и
неразделна част от бъдещия договор и който бил валиден 7 дни. Оспорва доставката на
стоките да е в условия на DDP, чието значението /на DDP Incoterms 2021/ било : доставено в
склад с платени мита. От изпратеното ICPO се установявало, че цената на стоките не
включва цена за транспорт. „Кали Трейд БВ“ искало доставка до склад в Нидерландия,
което е доставка DAP /доставя се на място - Incoterms 2021/. Договорено било доставката да
се осъществи след заплащане на фактура за транспорт, каквато не била издавана и не била
платена от „Кали Трейд“ ООД. Сметката на „Ай Ен Си“ ЕООД била заверена на 16.03.2021
г. като липсвал поет ангажимент за доставка на 17.03.2021 г. В резултат от виновното
неизпълнение от страна на „Кали Трейд БВ“ на ICPO /неотменима потвърдена поръчка за
покупка/, повече от 7 месеца търпял материални и нематериални вреди. Преведената сума за
покупка на нитрилни ръкавици без пудра 32 000 кутии била блокирана неправомерно от
ЦКБ АД по искане на ищеца. Поддържа лице с името Т. С., легален представител на „Кали
Трейд“, не съществува. С имейл от 29.03.2021 г. до Т. С., с копие до А. Д'А., „Ай Ен Си“
ЕООД предложило варианти за приключване на сделката, но не получило отговор. С имейл
от 02.04.2021 г. „Ай Ен Си“ ЕООД напомнило на Т. С., че очаква неговия отговор за
приключване на сделката. На Кали Трейд ООД е издадена Проформа фактура №
000019/15.03.2021 г. и след постъпване на сумата в банковата сметках на дружеството -
Фактура № 000031/16.03.2021 г., включени в данъчния му отчет за м. март към НАП.
Твърди, че между страните е осъществен фактическия състав, необходим за сключване на
договор за покупко-продажба, който не е сключен поради отказ от страна на ищеца да го
сключи, въпреки издаденото ICPО /неотменима потвърдена поръчка за покупка/. На
основание издаденото ICPО /неотменима потвърдена поръчка за покупка/ „Ай Ен Си“ ЕООД
подписало договор за доставка с WBC - Korea на 18.03.2021 г., като WBC – Korea издало
фактура за плащане на 18.03.2021 г. WBC – Korea определило 3-дневен срок за
освобождаване на стоките след плащането на фактурата, които стоки били доставени в склад
в Антверпен, Белгия с платени мита. Била определена дата за товарене на 19.03.2021 г. в
15.00 часа, което означавало, че въпреки липсата на уговорка с „Кали Трейд БВ“ за доставка
в 3-дневен срок, доставката била в този срок. Датата на товарене била отхвърлена от
българските посредници на „Кали Трейд БВ“ , тъй като започвал уикенд и камионът можело
4
да бъде спрян. Транспортът за доставката на стоките не бил платен, а посредниците на
„Калли Трейд“ ООД не приели офертата за транспорт. Заявеното количество на стоките
било 96 000 кутии месечно. Сочи, че не е спазено изискването за минимално количество за
поръчка, а именно 250 000 кутии месечно, а офертната цена се отнасяла за това минимално
количество, но бил направен компромис с доставката на пробна доставка от 32 000 кутии
при подписан договор за цялото количество 250 000 х 3 месеца. Моли искът да бъде
отхвърлен и да му бъде присъдена паричната гаранция в размер на 55 076 лв., внесена от
ищеца като условие за издаване на обезпечителна заповед, за нанесени вреди от
неоснователно налагане на обезпечителните мерки.
В допълнителната искова молба ищецът счита, че е спорно обстоятелството
кой е отговорен за неизпълнението на задължението за доставка на стоката, какви са
условията за доставката на поръчаните стоки, включително коя е страната, която трябва да
покрие разходите за това, както и дали предварителното заплащане на транспортните
разходи е било условие за доставяне на стоките. Поддържа, че между страните са разменени
само два подписани документа - оферта от 13.03.2021 г., изпратена от „Кали Трейд БВ“ до
„Ай Ен Си“ ЕООД, съдържаща предложение за сключване на договор, и проформа фактура
от 15.03.2021 г., издадена от ответника за сумата по офертата. След получаване на офертата
от 13.03.2021 г., ответникът не е изпращал контрапредложение, а направо е издал фактура за
дължимата сума, която съответствала изцяло на получената оферта, което представлявало
приемане на предложението по смисъла на чл.13 от ЗЗД, като последващото поведение на
страните също сочело, че са считали договора за сключен. „Кали Трейд БВ“ незабавно, на
15.03.2021 г. /денят на получаване на фактурата/ заплатило цялата сума за доставката, с
което изпълнило изцяло едно от основните си задължения по договора за доставка, а „Ай Ен
Си“ ЕООД започнало да изпраща информация за организиране на доставката. Последващата
кореспонденция нямала отношение към възникване на задълженията, а към тяхното
изпълнение. Отправената оферта за закупуване на стоките съдържала клауза за доставка
„DDP склад“ по правилата на Международната търговска камара /ICC/, с посочен адрес на
склада на ищеца. Съдържанието на клаузата DDP на INCOTERMS било неизменно през
всички редакции на правилата и имало неизменно следното съдържание: DDP /Delivered
Duty Paid /named place of destination/ - доставено, мито платено /уговорено местоназначение/.
Поддържа, че продавачът е отговорен за доставката на стоките до посоченото място в
държавата на купувача и заплаща всички разходи по доставката на стоките до
местоназначението, включително вносни мита и данъци. Оспорва твърденията на ответника,
че офертата е във формат IСРО, като сочи, че представеният от „Ай Ен Си“ ЕООД по
делото неподписан образец не бил разменян и не бил подписван между страните. Дори да се
приемело, че транспортните разходи са за сметка на купувача, доставка на поръчаните стоки
не била извършена, а в приетата оферта се съдържат подробни указания относно населеното
място и склада, в който стоката следвало да бъде доставена. Въпреки че срокът не бил
изрично посочен в приетата оферта, той можело да бъде установен от процеса на преговори
между страните, както и от кореспонденцията по електронна поща във връзка със
сключването на договора, от която следвало, че срокът за доставка е 3 дни от получаването
на покупната цена. Офертите за транспорт, посочени от ответника, не били доведени до
знанието на „Кали Трейд БВ“. „Кали Трейд БВ“ не било посочвало „Би Си Еф Си Ей Импорт
Експорт“ като свой представител и законните представители на „Кали Трейд БВ“ и „Ай Ен
Си“ ЕООД кореспондират директно помежду си. Липсвали доказателства, „Би Си Еф Си Ей
Импорт Експорт“ ООД е упълномощено да представлява „Кали Трейд“, а Антонио Д‘Ауриа
не бил законен представител на „Би Си Еф Си Ей Импорт Експорт“ ООД и изявленията му
не обвързвали дружеството. „Ай Ен Си“ ЕООД неоснователно забавило изпълнението по
договора, излагайки неотносими аргументи в имейл до ищеца от 25.03.2021 г., а на
31.03.2021 г. предложило три възможности за приключване на сделката без да отчете
неизпълнението си и извършеното разваляне на договора.
Ответникът с допълнителния отговор оспорва между страните да ел сключен
5
договор за доставка на стока с твърдяното от ищеца съдържание. Страните били в преговори
по сключване на договор, но поради липса на съгласие, такъв не е бил сключен, тъй като
страните не са постигнали съгласие по всички елементи на сделката. На 11.03.2021 г.
ищецът е представил писмо за намерения за закупуване на стока с определени количество,
цена и място на доставка /250 000 кутии по 32 000 кутии всяка седмица/, а на същата дата
ответникът е изпратил на ищеца оферта, в която е дадено съгласие за сделката, но при
различни параметри: 250 000 кутии на месец за 3 месеца, с цена 8,80 евро, с място на
доставка - Германия или Белгия и въз основа на тази оферта ищецът е дал неотменима
поръчка за покупка на стоки (ICPO). Това предложение касаело закупуване на 96 000 кутии
на месец за 3 месеца с удължаване за още 3 месеца, с мястото на доставката склад в
Нидерландия. Валидността на офертата била 7 дни . По тази оферта договор не бил
сключен. На 15.03.2021 г. „Кали Трейд БВ“ било информирано с имейл, че цената за 32 000
кутии не включва транспорт до Нидерлания, както и че цената не включва ДДС, като е
приложена и проформа фактура от 15.03.2021 г. Поради липса на възражение от „Кали
Трейд БВ“ и след като е наредило по банковата сметка на ответника сумата по проформа
фактурата, на следващия ден 16.03.2021 г., била издадена фактура за съответната сума. В
изпълнение на споразумението „Ай Ен Си“ ЕООД на 18.03.2021 г. сключило договор с
доставчика на стоката WBC - Korea, получило е проформа фактура за доставната цена и
осигурило стоката в склад в Белгия съобразно уговореното. На 16.03.2021 г. бил уговорен
транспорт на стоката, със срок на действие на уговорката за транспорт до 15.04.2021 г. С
имейл от 23.03.2021 г. „Кали Трейд БВ“ заявило, че се отказва от стоката и иска връщане на
платената сума, което не представлявало разваляне на договора.
По делото е представена оферта ICPO, изпратена от „Кали Трейд БВ“ и
получена от „Ай Ен Си“ ЕООД на 13.03.2021 г., съдържаща неотменимо търговско
нареждане за покупка /ICРО/ по правилата на МТК за покупка на 32 000 кутии нитрилни
ръкавици без пудра, с произход Германия, представляваща пробна доставка, след чието
успешно завършване купувачът е декларирал, че ще потвърди интереса си към месечна
доставка 96 000 кутии от 100 бр. за 3 месеца, възобновяем за други 3 месеца. Посочени са
условия на доставка DDP склад с място Sillevis BV, Maiiediijk 3 29 3209 LA Spijkenisse ,
Нидерландия, цена: 8,80 € за кутия без транспорт, процедура за плащане - съгласно
условията на договора, взаимно договорен между продавача и купувача, процедури за
изпълнение на сделката - съгласно условията на договора; инспекция: за количество и
качество SGS, гаранция за изпълнение РВ - 2%, срок за подписване на договор - 7 дни от
издаване на ICPO, На 15.03.2021 от „Ай ен си“ ЕООД е издадена проформа фактура 000019
на „Калли трейд“ за продажба на стока за сумата от 281 600 евро, в която е посочено, че
цената не включва ДДС. Не е отразен и транспорт.
Видно от представеното извлечение от търговския регистър на търговската
камара на Нидерландия, „Кали Трейд БВ“ се представлява от А. С..
Представена е проформа фактура 000019/15.03.2021 г., издадена от „Ай ен си"
ЕООД към „Кали трейд БВ" за продажба на нитрилни ръкавици 32 000 кутии с единична
цена 8.80 евро и обща цена 281 600 евро. В проформа фактурата е посочено, че цената не
включва ДДС и транспорт.
Представено е извлечение от корпоративна сметка, видно от което на
15.03.2021 г. „Кали Трейд БВ“ е превело на „Ай Ен Си“ ЕООД сумата 281 600 евро въз
основа на проформа фактура 000019 На 16.02.2021 г. е постъпила по сметка на продавача
сумата от 281 600 евро
На 16.03.2021 г. „Ай ен си“ ЕООД е издал фактура № 000031 сумата от 281 600
евро за продажба на 32 000 бр. ръкавици /пробна партида от стоката/ във фактурата е
посочено, че цената не включва ДДС и транспорт.
На 18.03.2021 г. „Ай ен си“ ЕООД е подписал договор с производителя „Бест
Уърлд Къмпани“ - Южна Корея за доставка на 32 000 кутии нитрилни ръкавици с доставка в
6
Антверпен, Белгия.
Представена е кореспонденция между страните, която следва да се обсъди във
връзка с релеватните за спора, отразени в нея, факти.
С имейл от 29.03.2021 г. до Н. Р., в качеството й на представляващ „Ай ен си“
ЕООД А. С. е направил изявление за връщане на заплатената по договора сума от 281 600
евро като е посочил, че договорът не е изпълнен като не са изпратени поръчаните ръкавици
от пробната поръчка
С имейл от 29.03.2021 г. адв. В. В., в качеството си на адвокат на А. С. е
изпратила имейл до Н. Р., в качеството й на представляващ „Ай Ен Си“ ЕООД с изрично
изявление за разваляне на сключения договор, като е предоставила 3-дневен срок да му бъде
възстановена преведената на 15.03.2021 г. сума в размер на 281 600 евро. Имейлът е
изпратен посредством електронна поща до адреса на „Ай Ен Си“ ЕООД съгласно
ТРРЮЛНЦ, както и до обичайно използвания в кореспонденцията имейл от дружеството.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. Съгласно заключението на вещото лице З. Д. „Кали Трейд БВ“ е наредило
плащане на 15.03.2021 г. на сумата 281 600 евро въз основа на проформа фактура 000019.
Издадената от „Ай Ен Си“ ЕООД фактура № 000031 е отразена в счетоводните му регистри
като получена сума по сметка 412 „Клиенти по аванси“ и в момента се води като кредитно
салдо по тази сметка поради недоставяне на фактурираната стока на платеца. При „Кали
Трейд БВ“ платената сума 281 600 евро е осчетоводена като платена авансово сума. С
допълнително заключение вещото лице е установило, че при изготвяне на баланса за 2021 г.
на „Ай Ен Си“ ЕООД първоначално сумата е отразена като финансирания и приходи за
бъдещи периода. В последствие е изготвен коригиран баланс за 2021 г., в който коректно е
отразена получената сума като получен аванс.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото е иск за връщане на сума, която е престирана по
съществуващо правоотношение, което е било прекратено, т.е. е свързан с договор.
Следователно посочената хипотеза на реституционен иск попада в кръга на исковете,
уредени от чл. 4, пар. 1 Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на съдена
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела. Налице и местна компетентност по
силата на регламента.
Приложимото материално право се определя от твърденията на ищеца като
процесния иск е за неоснователно обогатяване. Съгласно чл.10 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) 1./ В случай че
извъндоговорно задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително
плащане на недължими суми, е свързано със съществуващо отношение между страните, като
например отношение, породено от договор или непозволено увреждане, което е в тясна
връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго
отношение.; 2./ Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на
параграф 1 и към момента на настъпване на факта, породил неоснователното обогатяване,
страните имат обичайно местопребиваване в една и съща държава, се прилага правото на
тази държава.; 3./ Когато приложимото право не може да бъде определено въз основа на
параграфи 1 или 2, се прилага правото на държавата, в която е настъпило неоснователното
обогатяване.; 4./ Когато от обстоятелствата като цяло следва, че извъндоговорното
задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, е явно по-тясно свързано с
държава, различна от посочената в параграфи 1, 2 и 3, се прилага правото на тази държава.
Твърденията на ищеца са, че неоснователно обогатяване свързано със
7
съществуващо отношение между страните по договор за международна продажба на стоки, а
от друга страна е налице връзка на взаимна зависимост между характера на благото и
мястото на обогатяване – мястото където е настъпило неоснователното обогатяване, тъй
като касае за неиндивидуализирани заместими активи - парични суми преведени по банкови
сметки, при липса на конкуренция между двете евентуални възможности - мястото на
получаването им и задържане на благото, и седалището на ответника, задържащ сумата.
Твърдяното договорното правоотношение между страните по договор за
международна продажба на стоки, съгласно чл.4, т.1, б.„а" от Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на съвета от 17.06..2008 г. относно приложимото право към
договорни задължения, при договори с международен елемент, договорът за продажба на
стоки се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продавача /в случай, че страните по договора не са договорили приложимо право/.
Ответникът-продавач е дружество, регистрирано в България, поради което правото на
продавача е правото на Република България, в което се включват и международните актове,
подписани и ратифицирани от България, която е подписала и ратифицирала Конвенцията на
ООН за договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция), която има
примат над националното им право /Конвенцията е ратифицирана от Република България с
Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г. и е в сила за
България от 01.08.1991 г. и е ратифицирана от Република Германия на 21.12.1989 г./
Следователно приложимо в случая е българското право.
I./ По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата 281 600 лева.
Ищецът претендира връщане на заплатена цена на стока по договор за
международна покупко-продажба поради разваляне на договора поради неизпълнение на
задължението на продавача да достави стоката и отпадане на основанието за задържане на
сумата.
Твърди се съществувала между страните договорна връзка по договор за
покупко-продажба, която е развалена от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника – продавач по договора. Ищецът поддържа, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника вследствие на задържане на заплатената като цена
на стоката сума.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.
87 ЗЗД по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор за продажба, по който е
предадена сума или вещ; възникнало в полза на възложителя потестативно право да развали
8
договора; отправено до изпълнителя волеизявление за разваляне, достигнало до адресата и
евентуално възникнало за ответника задължение за връщане на получената по разваления
договор престация.
По делото е установено, че ищецът е изпратил до ответника поръчка на
13.03.2021 г. отново е включено правилото DDP до склад, като цената е без включен
транспорт, което е в контекста на условието, тъй като превозът се поема от продавача.
Отразен е адрес на доставка в Sillevis, Нидерландия, като стоката следва да е с произход
Германия.
Правилата INCOTERMS (International Commercial Terms) се издават от
Международната Търговска Камара (ICC) в Париж и регламентират всички задължения,
рискове и разходи, свързани с изпращането на стоки от продавача на купувача, в това число:
разпределението на транспортните ангажименти между изпращача и купувача; на рисковете
от повреда или загуба на товара между изпращача и купувача; на ангажиментите между
изпращача и купувача относно натоварването и разтоварването на стоката на и от
превозното средство; на ангажиментите между изпращача и купувача относно митническото
оформяне на стоката; и на ангажиментите между изпращача и купувача за застраховката по
време на превоза. Същите не представляват нормативен акт, но са обичайно използвани в
международната търговска практика, като целта им е да служат като световни стандарти за
еднакво тълкуване на общите договорни клаузи в международната търговия.
В процесния случай поръчката ICPO на купувача включва условието DDP
/Delivered Duty Paid - доставено, мито платено/, което означава, че иска стоката да се
достави с платено мито като ответникът-продавач следва да поеме всички разноски по
доставката, включително и плащането на транспортните такси. Единственото задължение на
купувача е да получи стоката, тоест да разтовари и да освободи превозните средства.
В отговор ответникът е издал проформа фактура на 15.03.2021 г., при
условията на изпратеното предложение–поръчка, като във фактурата е посочено, че цената
не включва транспорт.
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с изискване за
спазване на определена форма като сключването му се обуславя от постигането на съгласие
между страните. Фактическият състав включва отправено предложение до едно или повече
конкретни лица, което е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да
бъде обвързан при приемане. Предлагането е достатъчно определено, ако в него е посочена
стоката и изрично или мълчаливо се определят количеството и цената или се предвижда
редът, по който те да бъдат определени /чл.14, ал.1/ и приемане на предложението от
насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл.18. Приемането по смисъла на чл.
18, ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на адресата, което
указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато стигне до
предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от него или в друг разумен
според обстоятелствата срок /чл.18, ал.2/.
Въззивният съд намира, че действията по издаване на проформа фактурата от
страна на ответника представляват по смисъла на чл.18, ал.1 от Конвенцията поведение на
адресата, указващо съгласие с предложението, поради което съдът приема, че договорът за
покупко продажба е сключен. На дата на издаването на проформа фактурата ищецът е
наредил плащането. С приемането от страна на ответника на предложението на ищеца от
13.03.2021 г. с посочените в него условия, посредством действията по издаване на
проформа фактурата, е възникнал валиден договор за международна продажба на стоки,
регламентиран от Виенската конвенция за международна продажба на стоки /Конвенцията/.
Последващите действия и изявления на ответника, както и начинът на осчетоводяване на
вземането, са без правно значение относно възникването и съдържанието на
правоотношението.
Съдът намира неоснователно възражението на ответника, заявено и във
9
въззивната жалба, основано на разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Виенската конвенция,
съгласно които при липса на изрична уговорка, разходите по превоза са за купувача. Видно
от изпратеното предложение от страна на ищеца и неговото приемане, във възникналата
договорна връзка има налична уговорка и страните са постигнали съгласие по отношение на
въпроса за чия сметка да са разходите по превоза.
Неоснователно е възражението на ответника основано на правилото на чл. 31
от Конвенцията, тъй като мястото на доставката е определено с договора – в предложението
на ищеца е посочено DDP склад с място Sillevis BV, Maiiediijk 3 29 3209 LA Spijkenisse ,
Нидерландия. Действително в издадената проформа фактура не е посочено място на
доставка, а само е отбелязано, че цената не включва разходи за транспорт. Това обаче е
логично, тъй като както е посочено по-горе тези разходи са за сметка на продавача.
По делото не са представени доказателства ответникът да е изпълнил
сключения договор при договорените в него условия – да е доставил уговорената по вид,
количество и качество стока до уговореното в договора място. Липсват доказателства
страните да са постигнали съгласие за промяна на условията по договора. По тази причина
въззивният съд споделя извода на първоинстанционния за това, че е налице пълно
неизпълнение.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния, че задължението
за доставка на стоките е било с определен срок, тъй като такъв не е посочен в условията на
договора, с които страните са се съгласили към момента на неговото сключване.
Съгласно чл.33 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки (Виенска конвенция) продавачът трябва да достави стоката: а) ако в
договора е определена дата или тя може да се изведе от него - на тази дата; b) ако в договора
е определен срок или той може да се изведе от него когато и да е в течение на този срок,
освен ако от обстоятелствата следва, че датата на доставяне се определя от купувача; или с)
във всички други случаи в разумен срок след сключване на договора.
Съдът намира, че 2-седмичен срок /от сключване на договора на 15.03.2021 г.
до отправянето на изявлението за неговото разваляне на 29.03.2021 г./ представлява разумен
срок за доставка на стоките, предмет на договора.
Сключеният между страните договор е развален от ищеца с изявление от
29.03.2021 г. поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да достави
стоките, предмет на договора. Ответникът не е оспорил получаването на изявленията,
изпратени от представляващия ищеца А. С. и от неговия адвокат.
В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав на
развалянето на договор, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната
страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Упражняването на това право
се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както
и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Дори да се приеме, че с отправените изявления за разваляне на договорната
връзка, същата не е развалена, тъй като не е даден подходящ срок за изпълнение, следва да
се има предвид, че с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за разваляне на
договора поради неизпълнение на задълженията на другата страна. Еднострантото разваляне
на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния
съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна
същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно
потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е
необходимо изявлението за разваляне на достигне до неизправния длъжник. Без значение е
дали волеизявлението е направено реди подаването на исковата молба в съда, в отделна
покана или е заявено с исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до
10
съда не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. В случая, когато
ищецът е направил искане за разваляне или се е позовал на вече отправено волеизявление за
разваляне поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на
възникналото между страните правоотношение е ясно и точно изразена. С получаването на
препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. При наличие на останалите предпоставки, визирани от разпоредбата на чл.87 от
ЗЗД съдът следва да приеме, че договорът е развален.
По делото се установи пълното неизпълнение на задължението на ответника да
достави уговорената стока, поради което съдът намира, че е налице основание за
развалянето на договора от страна на ищеца и изявлението за разваляне на договора е
породило своите правни последици.
Съгласно чл.81, ал.1 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки (Виенска конвенция) развалянето на договора освобождава и двете
страни от договорните им задължения освен от дължимото обезщетение.
Съгласно чл.81, ал.2 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки (Виенска конвенция) страната, която е изпълнила договора изцяло или
частично, може да иска от другата страна връщане на доставеното или платено по договора.
Съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето на договора има обратно действие,
поради което следва да се възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от
страните по него е длъжна да върне на другата това, което е получила.
При предявен иск за връщане на платени по договор суми в хипотезата на чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на изследване подлежи въпроса налице ли е основание за тяхното
задържане. Съдът намира, че по делото не е установено основание на ответника за
задържане на заплатената по разваления договор цена.
Искът е основателен и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
II./ По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
С развалянето на договора на 29.03.2021 г. ищецът е дал 3 дн. срок за връщане
на сумата.
Съгласно чл.84, пр.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно от 02.04.2021 г. е налице забава, сочещо на основателност на
акцесорния иск за лихва в 9 935 евро лихва за забава за периода на исковата молба.
Искът е основателен и решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното с нея
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора отговорността за разноските по делото е на
въззивника, който следва да заплати и тези, направени от въззиваемия – 13 677.65 евро.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 474/09.04.2023 г., постановено по т.д. №
1623/2021 г., Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав
ОСЪЖДА „Ай ен си“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Изток”,
ул.”Латинка” № 5 да заплати на „Кали Трейд БВ“ („Kalli Trade B.V.“), търговско дружество
вписано в търговския регистър на кралство Нидерландия с идентификационен номер
********* с адрес в гр. Амстердам, 1077AR, ул. Апололаан 151, чрез Адвокатско дружество
„К. и съдружници”,седалище и адрес: гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен” № 37А, ет. 5,
БУЛСТАТ *********, действащо чрез адв. Е. Е., САК, с адрес за връчване на съобщенията:
гр. София, ул. „Проф. Фритьоф Нансен” № 37А, ет. 5 на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 13 677.65 евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12