РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.01.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11287 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Ц.Д.Ф.
твърди, че на 27.04.2015 г., около 07.40 часа, в гр. В., на бул. „2-ри юни“, В.Н.А.,
при управление на мотопед, марка „ЦПИ Оливер“, модел „Сити Спорт“, рег. № ВР ******,
нарушил правилата за движение, в резултат на което е блъснал ищеца, при
пресичането от негова страна на пешеходната пътека през МБАЛ „Хр. Ботев“ АД. В резултат
на пътнотранспортното произшествие, поддържа че е получил следните травматични
увреждания: фрактура на лява глезенна става, контузия на главата с
разкъсно-контузни рани, както и повърхностни мекотъканни наранявания, под формата на отоци, кръвонасядания и
охлузвания. В исковата молба се твърди също така, че ищецът е търпял освен
физически болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания, и
душевни такива, обусловени от преживения първоначален психологически шок и
стрес от инцидента и проведеното лечение. Поддържа, че е извършена оперативна
интервенция в МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, при която в крайника е имплантирана метална
остеосинтеза, която частично е отстранена при последваща хоспитализация в МБАЛ
„Вива Медика“ гр. В., както и че увреденият крайник е обездвижен с гипсова имобилизация. В тази
връзка излага, че физическите и психически болки, и страдания не могат да бъдат
съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени
вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице и адекватно да компенсира всички възникнали вследствие на
пътнотранспортното произшествие неблагоприятни последици за пострадалия и би
следвало да представлява справедлив еквивалент. Поддържа, че освен
неимуществени вреди, е претърпял и имуществени такива, в размер на 550 лв.,
представляващи направени разходи за закупуване на метална остеосинтеза,
която е имплантирана при извършената
оперативна интервенция. Ищецът твърди, че към датата на увреждането за мотопеда е била налице валидно
сключена застраховка „гражданската отговорност“ с ЗАД „ОЗК - З.“АД.
Предвид изложеното, моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата
от 70 000 лв. (размера е увеличен в последното съдебно заседание), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
процесния деликт, както и сумата от 550 лв., имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху двете суми, от датата на настъпване на увреждането –
27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата . Претендира разноски,
включително и за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ЗАД
„ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и
твърдените от ищеца вреди, респективно техния интензитет и продължителност. Поддържа,
че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на твърдените
телесни увреждания, получени при инцидента, които сочи че не били тежки и не
се е наложило някакво по специфично или
продължително лечение, като лечебният и възстановителният период е продължил
сравнително кратко. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
като твърди, че ищецът не е пресичал на обозначените и позволени места, и не е пресякъл по
най-бързия възможен начин и така е
допринесъл за настъпване на инцидента.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, както и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на
деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното
МПС.
С влязла в
сила присъда № 276 от 17.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 276/2015 г.
по описа на Софийски военен съд, е признат В.Н.А., за виновен в това, че на 27.04.2015
г., около 07.30 ч., в гр. В., на бул. „Втори юни“, при управлението на лек мотопед
„ЦПИ Оливер сити спорт“, модел „100“, с рег. № ВР ******, е нарушил чл. 119,
ал.1 ЗДвП, като не намалил и спрял за да пропусне преминаващия по пешеходната
пътека от север към юг пешеходец Ц.Д.Ф. и го блъснал, в резултат на което и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на
подбедрицата в областта на глезенната става на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на крайника,
престъпление по чл. 343, ал.3, алтернатива последна, б „а“, предл. 1, 2, вр. ал.1
, б „б“ алтернатива втора от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 1
000 лв. и на основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
влязлото в сила решение на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да
приеме за доказано: извършването на деянието от В.Н.А.; причиняването от него
на твърдяната от ищеца средна телесна повреда - счупване на костите на подбедрицата
в областта на глезенната става на левия крак, довело до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник; противоправността на деянието - същото
осъществява състав на престъпление по чл. 343, ал.3, алтернатива последна, б
„а“, предл. 1, 2, вр. ал.1 , б „б“ алтернатива втора от НК, поради което е и
противоправно; както и виновността на водача на мотопеда, действал по
непредпазливост. Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, като възражението на ответното дружество, че ищецът
не получил съставомерните увреждания, изразяващи се в средна телесна повреда,
респективно че не са в пряка причинно - следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, е
неоснователно.
Между
страните е прието за безспорно обстоятелството, че към датата на пътното
произшествие е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №
23114000247748 от 06.10.2014 г., с обект отговорността на водач за вреди при
управлението на процесния мотопед, страна по който е ответното дружество.
От
заключението на изготвената съдебно - медицинска експертиза се установи, че
вследствие на пътния инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лявата орбита; счупване на носа;
разклащане на четвърти долен зъб; счупване на двата малеола на лявата глезенна
става и частично изкълчване на лявата глезенна става. Проведено е следното
лечение: болнично - от 27.04.2015 г. до 11.05. 2015 г. и от 15.06.2015 г. до
18.06.2015 г.; домашно - от 11.05.2015 г. до 14.06.2015 г. и от 18.06.2015 г.
до около две месеца, или общо четири - пет месеца. По време на болничното лечение на Ц.Ф., е
опериран, като е извършено открито наместване и фиксация на двете кости на
лявата подбедрица с метални импланти, и изваждане на застопоряващия винт; При контролен преглед от зъболекар е
изваден четвъртия долен зъб, луксиран при процесното пътнотранспортно
произшествие.
Според
вещото лице, ищецът е изпитвал болки с голяма интензивност непосредствено след
пътнотранспортното произшествие, за седем - осем дни, а също така и след като е
започнал да натоварва крака за около тринадесет - четиринадесет дни, като в
останалите периоди от възстановителния период болките са били по - слаби; като
понастоящем ищецът изпитва болки при студено и влажно време и при по -
продължително ходене и стоене прав. Счупването на лявата глезенна става е
зарастнало и състоянието на ищеца е стабилизирано. Ставата не извършва активни
движения, поради образуването на костен мост между малкопищялната и скочната
кост. С оглед степента и местоположението на травмата, възрастта и състоянието
на ищеца, съгласно заключението лявата глезенна става ще остане неподвижна до
края на живота му. Походката на ищеца е възстановена, като се осъществява с
бастун.
От разпита
на Ц.Р.Ф.(внучка на ищеца), се установи, че ищецът е търпял интензивни болки
при наместване на крака, изпадал е в депресивни състояния, като около 35 дни е
бил на легло, както и зъбът, който е избит, е единствения в устата на ищеца.
Свидетелят В.Н.А.
заявява, че при управлението на мотоциклет скутер, при болницата в гр. В., не е
видял пресичащия човек на пешеходната пътека и го е блъснал. Свидетелят
заявява, че не е видял как се придвижва пешеходеца, като е нямал видимост, тъй
като пред пешеходната пътека е имало спрял бус.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди травматични увреждания - основното увреждане е
счупването на лявата глезенна става и счупване на носа, както и загуба на зъб,
периода на лечение и възстановяване: около четири - пет месеца, съгласно
неоспореното заключение на медицинската експертиза; възрастта на ищеца – 85 г.,
интензивните болки, търпени от ищеца за период от около 20 дни; С
оглед тези обстоятелства, като съобрази и търпените душевни страдания, под
формата на стрес и притеснения, както и социално- икономическите условия на
живот в страната към момента на деликта, съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от пътнотранспортното
произшествие. Обезщетението в този размер съответства както на установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост,
така и има роля да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца като сочи, че същият е пресякъл без да съобрази с приближаващото моторно
превозно средство и на необозначено за
целта място.
С оглед на
тези доводи следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства: На първо място,
безспорно е установено по делото, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило на пешеходна пътека тип „зебра“, поради което е неоснователно
възражението, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно на необозначено
за това място. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
определени правила, а именно – преди да навлязат на платното за движение да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение. По делото не са налице данни, а и видно от
изготвената автотехническа експертиза, причина за произшествието, е движението
мотопеда с по-висока скорост, от която водача е могъл да предотврати удара на
пешеходеца при ограничена видимост. Съгласно заключението на автотехническата
скорост, при движение на мотопеда със скорост до 32 км/ч, водачът е могъл да предотврати удара.
Относно
иска за имуществени вреди
Видно от
представената фактура № ********** от 30.04.2015 г., видно от която Ц.Д.Ф. е
заплатил сума в размер на 550 лв. с ДДС, за остеосинтезен материал, в полза на
„Орто сейв Ънлимитид“ ООД. Съдът намира, че съобразно установените по делото
увреждания и медицинската експертиза, посочената по-горе сума е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с извършената оперативна интервенция
на ищеца във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, поради което
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде изцяло уважен и присъдена
в полза на ищеца сума в размер на 550 лв.
Относно
разноските
При този
изход на спора, ответникът следва да заплати на адвокат О.В.К.,
на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 3 175.80 лв. с ДДС, съобразно уважената
част от иска.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи
за разноски за медицинска и автотехническа експертизи и депозит за свидетел,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 204. 11 лв., както и сумата от
300 лв., за възнаграждение за юрисконсулт, определен по реда на Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 222 лв., представляваща държавна такса, както и разноски за възнаграждение
за вещо лице, платени от бюджета на съда, в размер на 86.61 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК*********, да заплати на Ц.Д.Ф., ЕГН **********,***,
чрез адв. О.В.К.,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 27.04.2015 г., около 07.40 часа,
в гр. В., на бул. „2-ри юни“, по вина на В.Н.А., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управление на мотопед, марка „ЦПИ
Оливер“, модел „Сити Спорт“, рег. № ВР ******, към посочената дата е бил
застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2015 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 70 000 лв., като
неоснователен, както и да заплати сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляващи имуществени
вреди от същото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2015 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК*********, да
заплати на процесуалния представител на ищеца - адвокат О.В.К. ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 3 175.80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Ц.Д.Ф., ЕГН **********,***, чрез адв. О.В.К.,***, да заплати на „ЗАД ОЗК
- З.“ АД, ЕИК*********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 204.11 лв. - деловодни разноски и
сумата от 300 лв. - възнаграждение
за юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“
АД, ЕИК*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 222 лв. - държавна такса, както и сумата 86.61 лв. - разноски за възнаграждение
за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: