№ 23465
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20221110152956 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 203739/30.09.2022 г. на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Е. К. Г. с ЕГН: **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за
разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата от 294.23 лева- неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 853.22 лева- неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
30039072086/28.08.2019г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя възнаграждението за услугата „Фаст“ се дължи за
приоритетно становище по искането за потребителски кредит, както и за изплащане на
потребителския кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили услугата
„Фаст“, а услугата „Флекси“ предоставя право за едностранна промяна на погасителния план
от страна на клиента, като именно в този смисъл са уговорките в общите условия на
заявителя към договорите за потребителски кредити. В раздел VI от договора за кредит е
уговорена дължимост на възнаграждение за тези „услуги“ в конкретен размер.
Съдът намира уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща задължение
на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“, за
противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото с нея
се въвежда дължимост на комисионни за дейности, съставляващи по своята правна същност
такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез коментираната клауза се
достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, тъй
като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ към датата на сключване
1
на договора на 49.13 %, се уговаря „възнаграждение“, чрез което на практика се достига до
размер на годишните разходи, надвишаващ допустимия петкратен размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение се достига до
необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено
неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова неравносвесие е налице и
доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи безусловно (независимо от това как
ще се развият отношенията между страните по договора и дали потребителят ще се ползва
фактически от предоставените му възможности), а и, както бе изяснено по- горе, за
дейности, които не представляват насрещна престация от заемодателя, а действия по
усвояване и управление на кредита.
При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 203739/30.09.2022 г. на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Е. К. Г. с ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 294.23 лева- неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 853.22 лева- неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30039072086/28.08.2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2