Определение по дело №6/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 287
Дата: 29 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Вера Коева
Дело: 20251200900006
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
гр. Б. 29.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900006
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.
ул.“П.С.“ № 6, чрез пълномощник адв. И. В. Ю., САК, с адрес: гр. С. **, ул. П. № 9, вх. Б, ет.
4, с която срещу „ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
гр. С. 1407, ж.к. Л., бул. Д.Б. № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори е
предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и страдания в резултат на
смъртта на неговия брат - Г. А. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 21.10.2020
г., по вина на водача на марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № ************, за който
автомобил има валидно сключена със „ЗД „Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“
съгласно полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020г., издадена от ЗД „Б.И.”” АД, с ЕИК:
************, с валидност от 21.09.2020г. до 20.09.2021г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от изтичането на 3-месеца от получаване на заявлението на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ - 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е упражнено чрез подаване на
редовна искова молба. Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.
Ето защо следва да се насрочи открито съдебно заседание с рлизоваване на страните и
изготвяне на проект на доклад, съгласно чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във
връзка с чл. 146 ГПК:
1. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Твърди се от ищеца в исковата молба, че с влязла в сила на 01.07.2022 г. Присъда № 20 от
15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд- Б. А.А.В., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. Б., обл. Б. е призната за виновна в това,
че на 21.10.2020 г., около 13:20 часа, в гр. Р. област Б. по ул. Х.Б. в района на мебелна
фабрика „Х.“ при управление на МПС (лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с
1
рег. № ************) в посока от гр. Р. към с. Б., е нарушила правилата за движение по
пътищата, установени със Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП: „Водачите за длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, в резултат на което е предизвикала
пътнотранспортно произшествие в насрещната лента за движение с движещия се пред нея
косо (87 - 89 градуса) спрямо осевата линия велосипедист, като блъснала същия
първоначално в задната джанта на велосипеда с предна централна част на автомобила
(областта на регистрационния номер на МПС-то); чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач (на пътно
превозно средство), който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ... да се
отклони наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента
(насрещна) ... трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението
... които се движат преди него вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта
на неправилно движещия се по пътното платно велосипедист - Г. А. К. от гр. Р. обл. Б. роден
на 21.04.1949 г., с което е осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на
основание посочения текст вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр.
чл. 58а, ал. 4 от НК, вр. чл. 55 от НК, е осъдена на една година и шест месеца лишаване от
свобода, като е оправдана да е извършила престъплението в нарушение на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, а изпълнението на наложеното й наказание лишаване от свобода на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК е лишена от правото да управлява МПС за срок от две години.
Сочи се, че собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
************- Х.А.Б., е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране
на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
застрахователна полица № BG/02/120002682954 от 21.09.2020 г., издадена от ЗД „Б.И.“ АД, с
валидност от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г.
Твърди се, че пострадалият Г. А. К. е брат на ищеца. Изтъква се, че макар и пострадалият да
има четирима законни наследници- три деца и съпруга, същият е бил в изключително
близки взаимоотношения с брат си Н. А. К. до момента на произшествието. Пострадалият е
имал адресна регистрация на различен адрес от адреса на съпругата си и адресите на децата
си, а именно в гр. Р. ж.к. Изток, бл. 1, вх. А, ет. 2, ап. 5. Пояснява се, че съпругата на Г. А. К.
е адресно регистрирана на друг адрес в гр. Р. двете му дъщери живеели на различни адреси -
едната в гр. Р. другата в гр. Д., а синът му живеел в чужбина, като в България имал адрес в с.
Бачево.
Твърди се, че между ищеца и пострадалия е съществувала трайна и дълбока изключителна
емоционална връзка, взаимна грижа и помощ в ежедневието, както и емоционална подкрепа
и доверие, на каквито не е могъл да разчита от децата и съпругата си. Такава силна връзка
починалият Г. имал, освен с ищеца по настоящето дело, единствено и с другия си брат - С.
А. К.. В резултат на всичко преживяно ищецът месеци наред отказвал да приеме безспорния
факт за преждевременната смърт на неговия брат Г. А. К., като изпаднал в състояние на
2
емоционален дисбаланс, чувство на безперспективност от липсата на брат си, страх и паника
от движещи се автомобили, както и от пресичане дори на пешеходни пътеки. Всички тези
страдания направили ищецът емоционално нестабилен, влияят неблагоприятно на
психическото му състояние и пречат на нормалното му съществуване и пълноценно
общуване дори и към настоящия момент, вече почти пет години от злощастното събитие.
Изтъква се, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Увреденото лице има
право да претендира обезщетение за вреди директно от застрахователя, когато в резултат на
противоправно и виновно поведение на застрахованото лице са причинени вреди на трето
лице и това е станало по време на действието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Тогава с настъпването на деликта е настъпил застрахователният
риск, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя и същият следва
да изплати застрахователно обезщетение.
Сочи се, че в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Твърди се, че в настоящия случай са налице всички елементи на фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина,
установена с Присъда № 20 от 15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. по описа на
Окръжен съд- Б. влязла в сила на 01.07.2022 г., създадена особено близка връзка между
починалия и неговия брат С. К., действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка
между братя на тяхната възраст (нематериални вреди - болки и страдания), причинно-
следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди - смъртта на брата на
ищеца.
Сочи се, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие
причиненото ПТП от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peT №
************, изразяващи се в преживени болки, страдания, страх стрес и притеснения,
била предявена претенция към „ЗД „Б.И.” АД на 16.08.2023 г. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лева, като на основание чл. 380, ал.
1 КЗ била посочена и банкова сметка на упълномощения от ищеца адв. И. Ю., по която да
бъде заплатено претендираното обезщетение. Приложени били и всички относими по
случая документи, с които ищецът разполагал. В отговор на отправената претенция, с писмо
изх. № НТЦ- 6036/07.09.2023 г. от „ЗД „Б.И.” АД било отказано заплащане на
3
застрахователно обезщетение, поради липса на „установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди”.
Направени са доказателствени искания и такива за разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.
Не се възразява по допустимостта на иска. Не се оспорва твърдението, че във връзка с
причинената смърт на Г. К. е налице акт по чл. 300 от ГПК по отношение на сочения за
деликвент в исковата молба А.В. С осъдителна присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по
нохд № 115/2022 г. на ОС- Б. А.В.била призната за виновна по повдигнатото и обвинение за
причинена смърт по непредпазливост на Г. К.. Присъдата обаче обхващала, както нейното
поведение, така и това на починалия Г. К., който е допринесъл за настъпилия пътен
инцидент.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество
и водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ************. Не се оспорва
настъпилото ПТП, при което е починал Г. А. К..
Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди се, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира обезщетение за
неимуществени вреди.
Сочи се, че с оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество, връзката братя и
сестри е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ.
Това е и логично по простата причина, че до навършване на пълнолетие децата са част от
едно общо семейство. Наличието на тази кръвна връзка и създалите с оглед на същата
обичайни отношения обаче, не е достатъчно, за да се формира извода, че преживелия
съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се и съдебна
практика.
Твърди се, че във връзка с причинената смърт на Г. К. пред Окръжен съд- Б. били
предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди от неговата съпруга М.К. К.а
(предмет на разглеждане по гр.д. № 590/2021 г. и присъдено обезщетение в размер на 120000
лв.) и неговата дъщеря Д. Г.ева К.а (предмет на разглеждане по гр.д. № 589/2021 г. и
присъдено обезщетение от 80000 лв.), както и че е има заявена претенция то неговия брат С.
К., предмет на гр.д.№7/2025г. по описа на ОС Б.. На основание чл.213 ГПК се иска
съизденяване на настоящото порзиводство с това по гпр.д.№ 7/2025г. на БОС.
Сочи, че е налице хипотеза, при която както ищецът- брат на починалия Г. К., така и
неговите преки наследници- - съпругата и дъщерята твърдят, че са имали изключително
близки отношения и са претърпели вреди от смъртта на Г. К..
Предявеният иск се оспорва и по размер.
Сочи се, че съгласно изричната разпоредба на параграф 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в
сила от 07.12.2018 г., обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493 а, ал. 4 от
КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с материално правна норма, бил определил
максималният размер на обезщетението, което може да бъде получено, респ. присъдено на
4
лицата, посочени в тази разпоредба на закона. Такова лице се явявал и ищецът, тъй като той
не попада в кръга от лицата, посочени в Постановление № 4/1961г., допълнено с
Постановление № 5/1969г., за които е прието, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди.
Направено е възражение за съпричиняване на починалия Г. К., който не е съобразил
поведението си с останалите участници в движението, не е подал знак, че ще предприеме
маневра завиване на ляво, като по този начин сам се е поставил в превишен риск. Това
обстоятелство било установено по наказателното дело, включително и в диспозитива на
присъдата.
2. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК- правната квалификация на претендираните права и
възражения: предявен е осъдителен иск - пряк иск на увреденото лице срещу застраховател
по застраховка ГО - пр.основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.380 КЗ вр. с чл.409 КЗ вр. с чл.45
ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД;
На този етап от производството, предвид поддържаното от ответника в отговора твърдение,
и представените доказателства процесуалната предпоставка за надлежно упражняване
правото на иск по чл.498, ал.3 КЗД вр. с чл.380 КЗ е изпълнена, предвид което искът следва
да се счете за процесуално допустим.
3. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, относно правата, които се признават и
обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване — признават се и съответно не се
нуждаят от доказване следните факти: наличието на застрахователно правоотношение
между ответното дружество и водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
************; настъпилото ПТП, при което е починал Г. А. К.; че във връзка с причинената
смърт на Г. К. е налице акт по чл. 300 от ГПК по отношение на сочения за деликвент в
исковата молба А.В. че с присъда № 20/15.06.2022 г., постановена по нохд № 115/2022 г. на
ОС- Б. А.В.е призната за виновна по повдигнатото и обвинение за причинена смърт по
непредпазливост на Г. К..
4. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК - относно разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът указва на ищеца, че в негова тежест на доказване са следните факти: факта на
изключително близки отношения на ищеца с починалия му брат; факта на претърпени
неимуществени вреди; факта на забавено изпълнение; размера на вредите; периода на
забавата на длъжника; факта на депозиране на молба за изплащане на обезщетение.
Съдът указва на ответника ЗД „Б.И.“ АД, че в негова тежест на доказване са следните
факти: в тежест на ответника е да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба; че е налице съпричиняване от страна на наследодателя на ищеца.
Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните факти: факта на
изключително близки отношения на ищеца с починалия му брат; факта на претърпени
неимуществени вреди; факта на забавено изпълнение; размера на вредите; периода на
забавата на длъжника; факта на депозиране на молба за изплащане на обезщетение.
5
Указва на ответника, че не сочи доказателства за следните факти: че е налице
съпричиняване от страна на починалия Г. А. К..
По исканията на страните:
По доказателстветните искания на ищеца:
Съдът намира за основателно искането на ищеца за допускане като доказателства по
делото на представените с исковата молба документи, тъй като същите съдържат данни за
факти, които са във връзка с предмета на делото.
С исковата молба е направено искане за задължаване на ответника да представи
застрахователната преписка за процесното ПТП и отправената покана от ищеца. Искането е
относимо към предмета на спора, но предвид признаването на този факт от ответника не е
необходимо събиране на доказателства за устновяването му.
Основателно е искането за допускане на гласни доказателства — двама свидетели при
режим на довеждане.
В отговора на исковата молба от ответника ЗД „Б.И.“ АД са представени също писмени
доказателства, които също следва да се допуснат, а по приемането им ще се поизнесе в
открито с.з. след становище от насрещната страна.
От друга страна, съдът намира, че следва да укаже на страните за възможността да уредят
спора доброволно, чрез спогодба или медиация.
Искането на ответната страна за съединяване на настоящото дело с т.д.№ 7/2025г. по описа
на БОС е неоснователно. След служебна справка по ЕИСС настоящият състав установи, че
към момента на настоящото произнасяне цитираното дело е обявено за решаване към
момента на насрочване на настоящото производство. Двете дела се намират на различен
процесуален етап, поради което е неоснователно искането за съединяването им по делото с
по-малък номер.
Водим от горното и на основание чл. 374 ГПК и чл.213 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл.213 ГПК за съединяване
към настоящото производство на спора по т.д.№ 7/2025г. по описа на ОС Б..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2025г. от 14:30
часа, за които дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението,
а на ищеца се връчи препис от отговора към ДИМ, подаден от ответния застраховател.
ОБЯВЯВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК писмения си
проект за доклад на страните по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени към исковата молба от ищеца и към
писмения отговор от ответника, а по приемането им ще се произнесе в открито с.з.
6
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
принадлежи на страната, която твърди в настоящето производство тези факти.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ищеца при довеждане на две лица.
Указва на ищеца да ангажира поисканите лица като свидетели при довеждане за
откритото съдебно заседание.
На основание чл.146, ал.3 ГПК, Съдът предоставя възможност на страните да изложат най
- късно в насроченото открито съдебно заседание становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО
НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към ПОМИРЕНИЕ чрез МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е способ за разрешаване на спора, която съгласно
Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване
на спорове, при която трето лице медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат
споразумение.
Определението е окончателно.



Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
7