Р Е Ш Е Н И Е
№149/05.01.2024 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на пети декември, през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря
Таня Златева и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 1635 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова
молба на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощен адвокат А.К., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр.Пловдив от 01.05.2015г. до
30.02.2020г. Претендираното обезщетение е
в размер на 15 000 лева, ведно с мораторна лихва от 30.02.2020г. до датата на
предявяване на исковата молба. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия
за изтърпяване на наказанието съгласно чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека. Оплакванията са от пренаселеност на помещенията по
настаняване на ищеца - под 3 кв.м. нетна жилищна площ; липса на вентилация и свеж въздух в килиите; лошо състояние на тоалетната в
килията - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми
или умивалници, както липса на шумоизолиране на тоалетната; лошо състояние на
банята - малък брой душове, от които тече или гореща, или ледено студена вода;
посещаване на помещение за къпане чрез преминаване през открита площ; лошо
качество на водата в банята; липса на вътрешна и външна изолация на стените на
затвора; непредоставяне през зимата на достатъчно дебели завивки; рядка смяна на спалното и постелъчно бельо;
непредоставяне на препарати за почистване; наличие на насекоми и дървеници;
непровеждана спрямо ищеца индивидуална и групова корекционна работа от страна
на отговорните лица в затвора; липса на достатъчно достатъчно мебели, или
наличие на такива в лошо състояние. Всички тези посочени обстоятелства са довели ищеца до здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания,
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение,
внушаване на чувство за малоценност. Иска се от съда да бъде уважен изцяло
предявеният иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и да се присъдят
разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В
отговора на исковата молба се изразява становище за неоснователност
на исковата претенция. Сочи се, че
ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията, при които
са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в
изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в
местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника
не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично
обезщетение да бъде отхвърлена. В съдебно заседание юрк.Ч. поддържа оспорването
на иска и сочи, че от страна на ГДИН по делото са представени всички налични
доказателства по отношение на престоя на ищеца в Затвора Пловдив. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск е
частично основателен и доказан, поради което следва да бъде присъдено
обезщетение по справедливост.
Административен
съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
представени от ответника справки и писмени становища за Д.М.П. е видно, че е
пребивавал в Затвора гр.Пловдив в периода от 08.10.2015г. до 17.05.2018г., на
която дата е приведен в ЗООТ Смолян. За посочения период се установява, че за
времето от 08.10.2015г. до 13.10.2015г. е пребивавал в приемното отделение на
Затвора Пловдив, като е посочено в становище на л.41, че няма запазени данни в
коя стая в приемното отделение е бил настанен ищецът, какво е било
обзавеждането и битовите условия в същата, както и липсва информация по
отношение на броя на настанените в помещението лица.
От становище на
л.52 се установява, че ищецът е пребивавал от 13.10.2015г. до 28.01.2016г. в
спално помещение № 70; от 28.01.2016г. до 26.02.2016г. в спално помешение № 71;
от 26.02.2016г. до 01.09.2016г. в спално помещение № 72. За така посочените
помещения са предоставени данни за площ и брой прозорци, с които същите са
снабдени, както следва: стая № 70, площ 25,02 кв.м. с два отваряеми прозореца с
размери 0,65х1,17 и 0,96х1,17; стая № 71, площ 25,98 кв.м. с два отваряеми
прозореца с размери 0,60х1,17 и 0,94х1,17; стая № 72, площ 25,73 кв.м. с два
отваряеми прозореца с размери 1,00х1,17 и 0,45х1,17. За посочените периоди от
страна на ответника ГДИН не е предоставена информация за броя на лишените от
свобода, настанени в съответните помещения.
Съгласно справка на л.49
за периода от 01.09.2016г. до 05.10.2016г. ищецът бил
настанен в помещение № 57 на пост V с площ 27,11 кв.м., с два отваряеми
прозореца с размери 0.97x1.17м. и 0.45х1.17м. и санитарен възел; за периода от
05.10.2016г. до 10.02.2017г. ищецът е бил настанен в помещение № 54 на пост V с
площ 25.51 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.47x1.15м. и
0.95х1.15м. и санитарен възел.
За периода от 10.02.2017г. до
19.03.2017г. П. е бил настанен в стая №
8 на пост VI с площ 29,66 кв.м, и два отваряеми прозореца с размери 0,5х1,15м и
1,00х1,15м. и санитарен възел. /справка на л.42/.
За периода от 20.03.2017г. до
15.05.2018г. П. е бил настанен отново в
описаното по-горе спално помещение № 54 на пост V /справка на л.49/.
За така посочените периоди на
пребиваване на ищеца в помещенията, находящи се в Затвора Пловдив, от страна на
ответника не са представени по делото данни за броя на настанените в същите
лишени от свобода.
От справка на л.58 се установява, че на
17.05.2018г. П. е преведен в ЗООТ Смолян
за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ и е бил предсрочно освободен
от същото пенитенциарно заведение на 15.01.2020г. Представени са справки за
условията в ЗО“Смолян“, от които се установява, че през целия период на
пребиваване са му осигурени 4 кв.м. жилищна площ, отопление, санитарен възел,
баня, обзавеждане, осветление, проветрение, спално бельо, прах, сапун,
дезинфекция и обезпаразитяване. Извършвана е работа по изпълнение плана на
присъдата, поощтряван е, подкрепен е със становище на ИСДВР за предсрочно
освобождаване, което е станало на 15.01.2020г.
По данни на ответника по отношение на
условията в Затвора гр.Пловдив се установява следното:
След ремонт в пета група са подменени
изцяло подовата настилка, боя, дограмата в спалните помещения, стаите са
оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Редовно се извършвала
дератизация и дезинсекция. Поради умишлени и злонамерени нарушения оборудването
на стаите било увредено или напълно унищожено, което наложило допълнителни
ремонти и осигуряване на нов инвентар.
По данни от
становищата и справките, предоставени от ответника всички спални
помещения в Затвор гр.Пловдив били обзаведени
със стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода.
Всяко помещение с било снабдено с течаща вода и санитарен възел. Затворът се
отоплявал с централно парно, спалните помещения били добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършвало от
лишените от свобода. Във всяка стая имало легла и дюшеци за всеки настанен. С
постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурявал комплект спално
бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода от домакина се
осигурявал допълнителен комплект, като лишените от свобода имали право да
получават и от свои близки спално бельо и одеяла. Прането ставало по усмотрение
на лишените от свобода – в пералнята на затвора по график, ръчно и чрез
изнасяне за пране от близките. Топла вода лишените от свобода можели да ползват
в банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за работещите
била осигурена възможност да използват баня и всеки ден след приключване на
работа.
От становище на л.65 се
установява, че през периода на пребиваване на ищеца в Затвора
Пловдив са извършвани текущи ремонти, своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителните тела и други подобни. Не се
допуска да има счупени прозорци /подменят се своевременно/.
През 2017г. се е извършило боядисване на
общите помещения. Дограмата е подменена е нова/ПВЦ/. Поставен е гранитогрес в
общите умивални. Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените с фаянсови плочи.
В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от
свобода да се придвижват без дрехи по карето. Тя се ползва от лишените от
свобода по утвърден график, представен по делото. Сушенето на дрехите се
извършва сушилната машина или на пригодени простори в общото помещение на поста
или отвън. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат
визуален контакт с тях. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята
да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Предоставят се миещи и
перилни препарати. Осигуряват се тоалетни принадлежности при подаване на молба
от лишените от свобода. В Затвора гр. Пловдив на стените няма поставена
изолация.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ сключва централен договор за обработки - дезинсекция, дератизация
и дезинфекция на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има
утвърден график, по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията
в затвора. По делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесния
период /2015г. - 2020г./
По делото са представени Първоначален
доклад за Д.П., План на присъда, Текущ доклад и становища от инспектор психолог
при Затвора гр.Пловдив. Сочи се в тези становища, че от страна на лицето няма
отправена устна или писмена молба до инспектор-психолог с искане за
индивидуална работа или провеждане на беседа, заради лични, емоционални и
психологически проблеми, не са налагани кризисни интервенции.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.М.В.е завил, че е
пребивавал заедно с ищеца в Затвора гр.Пловдив през декември 2015 г. и до м.май
2016 г. на втори пост, но не помни точно за колко време. Посочва за лоши
условия на настаняване - пренаселеност, по 13-14 човека в една стая,
задушаване, липса на добро осветление, без достатъчно лампи, наличие на
хлебарки, дървеници, мишки. Твърди, че тоалетната била мръсна, с дървена врата,
която не се затваряла. Свидетелят не си спомня дали казанчето и мивката в
тоалетната са били работещи. В килията се сочи да е имало две вишки, железни
шкафчета, нямало маси. Спалното бельо и завивките били стари и мръсни, не
топлели и се налагало да ги зашиват. Отвън можело да се внася спално бельо и
завивки. Конкретно дали ищецът е ползвал такива свидетелят не помни. Имало
парно отопление, но според свид.В. било слабо. Същият няма спомен как се
осъществявало отварянето на прозорците и проветрението на помещението. Банята
била обща, ползвала се по график и имало топла вода, която не стигала за
всички. Лишените от свобода се къпели и на друго място – също в баня към
затвора.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за
претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Съгласно чл.12, ал.1
от ЗИНЗС прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е
надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за
действия на администрацията на затворите.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Съгласно ал.5 на разпоредбата в
случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното.
В конкретния случай, като основание за
предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия, индивидуална и корекционна работа в Затвора гр.
Пловдив за период от 01.05.2015г. до 30.02.2020г.
Фактическия състав на обезвредата
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1.нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, 2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка
и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на
първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага
принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал
лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на
установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във връзка с ал.2 от ЗИНЗС.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване
на неимуществените вреди от престоя му в Затвора гр. Пловдив от 01.05.2015г. до
30.02.2020г. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в Затвора в гр.Пловдив от 08.10.2015г. до 15.05.2018г.
Установява се по делото, че за част от
исковия период (01.05.2015г. – 07.10.2015г.) Д.П. не е пребивавал в Затвора
гр.Пловдив, тъй като за първи път е постъпил там на 08.10.2015г. За времето,
през което не са налице данни да е бил в пенитенциарното заведение, искът е
изцяло неоснователен. Този извод се подкрепя и от изявлението на процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 05.12.2023г. съдебно заседание по
делото, че за периодите в които не са представени доказателства за
пребиваването на П. в Затвора Пловдив, следва да се приеме, че същият не е
пребивавал.
Същото се отнася и за периода от
16.05.2018г. до 30.02.2020г., за който се установява, че лицето не е
пребивавало на територията на Затвор Пловдив, тъй като на 16.05.2018г. не са
налични данни да е бил там, а от 17.05.2018г. до 15.01.2020г. е излежавал
присъда „лишаване от свобода“ в ЗООТ Смолян. Макар ЗООТ Смолян да функционира и
да е административно определен към Затвора гр. Пловдив, с оглед липсата на
конкретни твърдения в исковата молба за причинени неимуществени вреди при
пребиваването на ищеца в ЗО“Смолян“, в тази част искът не следва да бъде
обсъждан и да се отхвърли като неоснователен.
От 15.01.2020г. (на която дата е
предсрочно освободен от ЗООТ Смолян) до сочената за крайна дата на исковия
период – 30.02.2020г. не са налични данни по делото за пребиваване на П. в
Затвора гр.Пловдив.
С оглед така установеното исковата
претенция ще следва да бъде разгледана единствено за периода, за който са
налице доказателства за пребиваването на ищеца на територията на Затвора гр.
Пловдив, а именно от 08.10.2015г. до 15.05.2018г. вкл.
Оплакванията са за пренаселеност в
помещенията в Затвора гр.Пловдив през целия исков период, тоест неспазване
изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, които са
регламентирани в чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, вл. в сила на 07.02.2017г. Отделно от
това е приложима Конвенцията за правата на човека и основните свободи на
основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ
следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015г. за
условията в българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а)
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против
България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. Разбира се периодът на пребиваване в Затвора в Пловдив
е 15 години след установеното по делото Нешков и други против България, като
видно от справките се осигуряват битовите условия, храна и консумативи, ведно с
достатъчно жилищна площ.
В определението си за насрочване на
делото, както и в проведеното на 05.12.2023г. съдебно заседание, съдът е дал
указания на страните, че не са ангажирали доказателства, с оглед разпределената
им доказателствена относно предоставяне
на информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Установените факти, съотнесени към
исковата претенция като период, по отношение на твърдяното оплакване за
пренаселеността, могат да се унагледят, както следва:
За периода 01.05.2015г. до 07.10.2015г.
/вкл./ не са налични данни по делото за пребиваване на П. на територията на
Затвор Пловдив.
За периода от 08.10.2015г. до
15.05.2018г. вкл. ответникът е представил доказателства, че ищецът е пребивавал
в описаните по-горе помещения (приемно отделение и стаи № 70, 71, 72, 57, 54 и
8), без доказателства за осигурена жилищна площ от 4 кв.м. За периода на тези
952 дни няма данни по делото за спазено изискване на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за
осигурена жилищна площ.
За периода 16.05.2018г. до 30.02.2020г.
не са налични данни по делото за пребиваване на П. на територията на Затвор
гр.Пловдив.
При липсва информация с колко лишени от
свобода е бил настанен П. през периода от 08.10.2015г. до 15.05.2018г., когато
е пребивавал на територията на Затвор гр.Пловдив, при условията на чл.284,
ал.3, изр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказани съответните факти, заявени от
ищеца - твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната
жилищна площ в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. С
оглед доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието по отношение на пренаселеност. Това обстоятелство
води извод на съда за поставяне на П. за период от 952 дни в неблагоприятно
положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакванията на ищеца за липса на
вентилация, отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е
пребивавал, са неоснователни. По делото се доказа, че стаите са били
обзаведени, същите са били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи
материали. Администрацията на ГДИН е осигурила набавянето на препарати, дала е
възможност за закупуване или внасяне, подсигурила е възможност за
самопочистване от страна на лишените от свобода. Самият бит и хигиенни навици
на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията
на администрацията.
ГДИН доказа, че е осигурила графици за
ползване на баня, дневен режим, осигурено ползване на перално помещение,
сушилня и простори.
Съдът счита за недоказано твърдението
на ищеца за възможност за простуда след ползване на баня в резултат на
преминаване през карето към спалните помещения. Данните по делото сочат за
осигурени съблекални и оборудване към общата баня, което позволява ищецът да се
облича след ползването на баня.
Видно от представените доказателства по
делото, от страна на администрацията в Затвора гр.Пловдив се извършва
дезинсекция и деритаризация на сградите. Полагат се усилия за справяне с
проблема с насекомите и гризачите. Представени са доказателства за извършване
на дезинфекция, дератизация и дезинсекция за периода на пребиваване на ищеца в
Затвора гр.Пловдив, като ответникът представи доказателства за извършването на
тези дейности от външна фирма по договор. В съответствие със събраните
доказателства по делото следва да се приеме, че за периода на пребиваване на
л.св.П. в Затвора гр.Пловдив в помещенията, които е обитавал при изтърпяване на
наложеното му наказание, е било дезинфекцирано, извършена е дератизация и
дезинсекция.
Има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят,
светлината се компенсира от електрическо осветление. В ИМ е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 113
от Наредба № 7/22.12.2003г., които обаче се отнасят за жилищни сгради. Въпреки
че килиите имат характер на жилищни помещения, те са разположени в обществена
сграда, пенитенциарно заведение, съобразено със заложените при строителството
му стандарти по отношение на големината на прозорците, тяхната отваряемост,
съоръжения по тях с оглед зоната на сигурност. Видно е от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че прозорците в помещенията, в които е бил
настанен П. в Затвора гр.Пловдив, по брой, размер и отваряемост са достатъчни
за осигуряване на достъп до естествена дневна светлина и свеж въздух.
Достатъчното количество светлина е въпрос на лично усещане и възприятия, но при
установения факт, че спалните помещения в Затвора Пловдив имат отваряеми
прозорци и осветителни тела, оплакванията в тази връзка следва да се приемат за
неоснователни. Условията, при които ищецът е бил настанен и се отнасят до
проветряемост и осветеност, не са такива, че да причиняват страдания,
надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“, така че да могат да се окачествят като изтезание,
нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
Същото се отнася и по отношение на
отопляемостта на помещенията в Затвора Пловдив, предвид наличието на централно
парно и възможността за снабдяване на лишените от свобода с допълнителни
завивки.
Писмените и гласните доказателства
сочат, че помещенията са обзаведени с необходимите вещи - маси,
столове, шкафове, които да обслужват нуждите на обитателите. Състоянието на
същите изцяло зависи от начина на ползването им от лишените от свобода и при
посочените по делото данни за осъществени злонамерени действия спрямо инвентара
в помещенията, няма как състоянието на мебелите да се вмени в отговорност на
ответника ГДИН.
При пребиваването на П. в Затвора гр.Пловдив е било осигурено
постелъчно бельо и одеяла, като видът износването им се определя от начина на
ползване и не са налице данни за подавани от ищеца молби до администрацията на
затвора с искане за замяна или снабдяване с допълнителни завивки и постелъчно
бельо.
В исковата молба се навеждат твърдения
за лошо състояние на банята и пренаселеност при ползването й. Представени са
графици за ползване на баня с наличие на течаща топла вода. Видно от
показанията на свидетеля Велков лишените от свобода са имали възможност да
ползват и друга помещение за къпане, находящо се на територията на Затвор
гр.Пловдив.
От доказателствата по делото се установява,
че на ищеца му е осигурен санитарен възел с течаща вода към всяко помещение, в
което е пребивавал. Няма незаконосъобразни действия в това отношение от
администрацията на ГДИН.
В Затвора гр.Пловдив са извършвани
текущи ремонти по своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на
течове, смяна на осветителните тела. Не е допускано да има счупени прозорци -
същите се подменят своевременно. През 2017г. е извършен основен ремонт на
общите части - боядисване на общите помещения; подмяна на дограмата с нова
/ПВЦ/, поставяне на гранитогрес в общите умивални, фаянс на стените на общата
баня, подът ѝ е с мозайка.
Неоснователни са оплакванията за липса на изолация на стените на
пенитенциарното заведение. Осигурено е локално парно, отопляващо сградата. Неосигуряването
на изолация на стените на затвора, както и липсата на шумоизолация в
тоалетните, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на
битови условия и поставянето на такава не е нормативно установено задължение на
ответника.
Съдът счита за неоснователни и
твърденията на ищеца, досежно липсата на корекционна работа спрямо него. По
данни на ГДИН при получаване на присъдата и разпределение в група на лишения от
свобода се изготвя Първоначален план на присъдата като участието в планираните
дейности е доброволно и зависи от желанието на осъдения. Видно е от
Първоначален доклад на л.57 по делото, че л.св. П. показва активно участие в
организирани групови мероприятия. Твърденията за настъпила при лицето
поведенческа и личностна криза се опровергават от представените по делото
становища на инспектор-психолог при Затвора Пловдив. Не са доказани и настъпили
здравословни проблеми от друг вид по време на пребиваването на П. в Затвора
гр.Пловдив. За такива не съобщава и разпитаният по делото свидетел, чийто
показания съдът кредитира, доколкото съответстват на останалия събран по делото
доказтелствен материал.
При това положение, правилото на
чл.284, ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че е налице противоправно поведение на затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за
период от 952 дни и ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния единствено по отношение на пренаселеност за този период от
952 дни в Затвора гр. Пловдив.
С оглед на гореизложеното съдът счита,
че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от
пенитенциарното заведение при изтърпяване на наказанието на Д.П. се установи
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност. През
процесния период са осигурени от ГДИН при изтърпяване на наказанието
самостоятелен санитарен възел, условия, ремонтни дейности, ползване на баня с
топла вода, хигиенизиране и ДДД обработка на помещенията, перални дейности,
осветеност, отопляемост, проветряване, постелъчно бельо и завивки, мебели и
корекционна работа.
С оглед на изложеното, искът на Д.М.П.
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 15 000 лева –
обезщетение за вреди по чл.284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни
действия /бездействия/ на администрацията на Затвора гр. Пловдив за период
01.05.2015г. до 30.02.2020г., нарушаващи правата му, се явява основателен
единствено за неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 952 дни и
следва да бъде уважен. В останалата му част, както и за времето, в което ищецът
не се е намирал в Затвора гр.Пловдив искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия
на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен
по реда на чл.52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че
по справедливост и на основание чл.52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 952 дни се
явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото
на чл.52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде
съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу
България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение
с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на
чл.41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди.
Съдът дължи и съобразяване с практиката
на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
общ размер на 4760 лева, за 952 дни на
пренаселеност от исковия период, съобразявайки актуалната практика и насоките
на ЕСПЧ.
ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на
30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14
ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези
в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на
ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4,00 евро на ден при
констатирани повече от едно нарушение.
Според съда обезщетение в размер на
4760 лева ще овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от ищеца и то
съответства на установените по делото факти и е съобразено с критерия за
справедливост. Искът следва да бъде уважен в размер на 4760 лева, ведно със
законната лихва от датата на претенцията за нея - 30.02.2020 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 28.06.2023г., както е заявено от ищеца в ИМ.
Законна лихва се претендира от 30.02.2020г., като сочена датата на
преустановяване на незаконосъобразните действия, които се установиха обаче, че
са до 15.05.2018г. Датата е заявена от 30.02.2020г. и доколкото е след 15.05.2018г.,
то съдът се съобразява с посочения петитум от ищеца и следва да присъди законна
лихва от 30.02.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, както и
заявената законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата.
В останалата си част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 15 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, с оглед липсата на незаконосъобразни
действия/бездействия на ГДИН.
С оглед частичната основателност на
иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца. Същият
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. От приложения договор
за правна защита и съдействие (л.5) се установява, че адвокатът К., упълномощен
от ищеца за представителство по делото, е представлявал последния на основание
чл.38, ал.2 от ЗА. Адвокатът е посочил в списък на разноските (л. 87) претенция
за присъждане от 1750 лева. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този,
който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и
предвид основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. К. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая,
съобразно с нормата на чл.8, ал.1, вр.с чл.7, ал.2 от Наредбата, което, с оглед
на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковите
претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на сумата от 841 лева.
По отношение на претендираните разноски
от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият няма право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал.1, вр. с чл.284 от ЗИНЗС, Административен
съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на
основание чл.284 от ЗИНЗС, да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 4760 (четири хиляди седемстотин и
шестдесет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период в
Затвора гр.Пловдив от 952 дни /08.10.2015г. до 15.05.2018г. вкл./, част от
исковия период от 01.05.2015г. до 30.02.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, законна лихва върху присъдената сума,
считано от 30.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение
над сумата от 4760 (четири
хиляди седемстотин и шестдесет) лева до предявения размер от 15 000
(петнадесет хиляди) лева, за исковия период от 01.05.2015г. до 30.02.2020г. в
останалата му част, включително и за периодите, когато не е бил в Затвора гр.
Пловдив 01.05.2015г.-07.10.2015г. и 16.05.2018г.-30.02.2020г.
Осъжда Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** 10 (десет)
лева разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на адв.А.В.К. *** с персонален номер **********, сумата от 841
/осемстотин четиридесет и един/ лева, съставляваща размер на адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Отхвърля искането на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ София за присъждане на разноски по
делото за юрисконсултска защита.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: