Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателите Й. П. Н., с ЕГН * с адрес гр.В.Т., ул.”Х. Д.”, №2 А, М. В. М., с ЕГН *, живееща в гр.Лондон и К. В. М., с ЕГН * от гр.В.Т., с адрес гр.В.Т., ул.”Х. Д.”, №2 А, всички представлявани от пълномощника си адвокат П. Г.-А., с жалбата си до съда оспорват Постановлението на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС от 13.02.2013 г., с което е прекратено производството по изп.д.№*0008 по описа на ЧСИ в частта му, с която са задължени да заплатят разноските по изпълнителното дело в размер на 274,20 лв вкл. ДДС.В жалбата се сочи незаконосъобразност на постановлението в обжалваната му част.Жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл.83,ал.1, т.1 от ГПК, съгласно която такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците- работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения., каквото е това на починалия им наследодател.Тази норма се отнася до всички видове дела,включително и до изпълнителното производство.Разноските се плащат авансово от бюджета и в този смисъл е и чл.30 на Тарифата за таксите на ЧСИ, съгласно който субсидирани са авансовите такси за вземане за издръжка, за предаване на дете и за вземане по трудово правоотношение. Тези такси се предявяват от ЧСИ за изплащане от бюджета на съответния окръжен съд, който ги заплаща, а ЧСИ ги възстановява след като бъдат събрани от длъжника.Жалбоподателите считат, че не може да намери приложение нормата на чл.79,ал.1 от ГПК, тъй като се касае до субсидирано вземане.Разноските са за сметка на взискателя във всички други случаи, освен когато става дума за субсидирано вземане, както и когато таксите не са внесени от взискателя.Искат отмяна на обжалваното постановление в частта за разноските. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от насрещната страна. В мотивите на обжалваното действие ЧСИ заявява становище за неоснователност на жалбата.Сочи, че съобразно чл.79,ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекратява на основание чл.433 от ГПК, какъвто е настоящият случай.Изключение от това са случаите на прекратяване поради плащане,направено след започването на изпълнителното производство.Такова изключение в случая няма и според цитираната правна норма разноските следва да останат за сметка на взискателя.Сочи се също, че в цитираната правна норма не се прави разлика съобразно характера на вземането, от какво произтича то и дали при образуването му разноските са заплатени или не авансово от взискателя.Това че по дело с вземане произтичащо от трудов спор взискателят не дължи заплащане на авансови такси не означава, че при прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ГПК на същия не следва да се възложат таксите и разноските по изпълнителното дело.Намира, че подадената жалба следва да се отхвърли. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата,мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирани за това лица и касае обжалваем акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Обжалва се постановление на ЧСИ в частта му, с която разноските по изпълнителното дело са възложени в тежест на взискател, респ. на неговите наследници.Наследодателят на жалбоподателките е бил кредитор на вземане,произтичащо от трудово правоотношение.Същият е освободен от такси и разноски в производството по делата, по които е бил ищец,респ. взискател, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.Тази разпоредба е обща.Намира се в Част първа на ГПК „Общи правила” и се отнася до всички граждански производства, в т.ч. и изпълнителното.В този случай законът е предвидил субсидиране от бюджета на определени изрично посочени в Тарифата за таксите на ЧСИ производства, като е посочен редът за заявяване на сумите по тях до съответния окръжен съд.Предвидено е те да бъдат възстановени в бюджета след събирането им от длъжника.Смисълът на закона е тези взискатели / ищци/ да бъдат освободени от внасянето на такси и разноски по такива дела въобще.В случая неприложима е разпоредбата на чл.79,ал.1 т.1 от ГПК.Без значение е на какво основание е прекратено изпълнителното производство.Тази разпоредба се отнася за всички останали случаи, извън тези, при които взискателят е освободен от такси и разноски съгласно изричната разпоредба на чл.83 от ГПК.Предметният й обхват изключва случаите по чл.83 от ГПК.За случая важи общото правило, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В този смисъл постановлението на ЧСИ в частта му, с която разноските са възложени на взискателя, респ. на неговите наследници, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Водим от изложеното и на основание чл.437 от ГПК, съдът Р Е Ш И : Отменя Постановление с дата 13.02.2013 г.на ЧСИ Д. К., с район на действие ВТОС, с рег.№728 в Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по изп.дело № *0008 по описа на ЧСИ в частта му, с която в тежест на наследниците на взискателя по делото-В. М. Н.- Й. П. Н.,М. В. М. и К. В. М., са възложени разноските по изпълнителното дело в размер на 274,20 лв с включен ДДС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |