Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 297 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000230
от 26.02.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на М.А.М.
***, административни наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то
от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят М., който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно издадено. Сочи, че не е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адвокат И.И. ***,
който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Развива доводи сочейки, че вмененото на
жалбоподателя М. нарушение по ЗДвП не е доказано, като се позовава на
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите И.С.Ц., Р.О.Т., В. К. Н., Й.В.Й.,
П.Б.В. и Г.В.И., от проведените очни ставки, както и от изложеното в жалбата и
в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2019 г. свидетелят Й.Й.
– мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР Ловеч съставил на жалбоподателя М.А.М.
*** /л.6/, в който изложил, че на 15.02.2019 г., в 23:10 часа в гр.У., на
площад „П. Б.”, управлявайки собственият си лек автомобил „***” с рег.№ ОВ 9801
ВМ, не използвал пътя съгласно неговото предназначение (за превоз на хора и
товари), като рязко повишил оборотите на двигателя, с което превъртял задвижващите
колела, отклонявайки посоката на автомобила извършвайки кръгови движения. Актосъставителят
Й. посочил, че с тези си действия М.М. нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Като свидетели очевидци на случилото в акта били посочени И.Ц. и Р.Т..
По съставеният акт жалбоподателят
не е вписал възражение. Подписал акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН М.
е представил писмени възражения /л.7/, в които заявил, че не е съгласен с
изложеното в акта, тъй като не е извършвал кръгови движения с автомобила.
Така представените възражения не
били уважени от наказващия орган и на 26.02.2019 г. въз основа на акта за
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в
акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган също
преценил, че с действията си жалбоподателят М. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.175а, ал.1,
предл.3-то от ЗДвП санкции „глоба” в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават
отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъде кредитирано бланкетно наведеното в жалбата възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказващият орган правилно, с оглед описаните в АУАН
обстоятелства е квалифицирал нарушението и цифровата му квалификация изцяло
кореспондира с тях.
По отношение стоящият за
разглеждане въпрос относно авторството на описаното нарушение и вмененото
виновно поведение на жалбоподателя М., съдът намира следното :
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че управлявайки собствения си лек автомобил умишлено го е поднесъл
подавайки повече газ с превъртане на задвижващите колела, като се е получило
усукване около предницата, т.нар. и придобил гражданственост термин „дрифт”. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
усукването на автомобила около предницата му така, че той да поднесе по пътя,
превъртайки задвижващите му колела, в никакъв случай не представлява използване
на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да
се използват за превоз на хора и товари, и в този смисъл правилно подобно
поведение следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
От своя страна жалбоподателят М.
твърди, че не е извършил подобни действия с управлявания от него автомобил, а
само, че на един завой колата му леко е поднесла. В този смисъл са и
показанията на пътничката пътувала с него – свидетелката В. Н.. Свидетелят Й.
сочи, че е само актосъставител, тъй като бил изпратен от дежурния да окаже
съдействие на колегите си от гр.У. – свидетелите П.В. и Г.И.. Последните също
не са очевидци на станалото, тъй като са се намирали на установъчен
пункт до автоспирка в гр.У. и не са имали пряка видимост към площад „П. Б.”, за
където се твърди, че е било извършено нарушението. И двама твърдят, че са чули
шум от форсиране на двигател и свистене на гуми, поради което веднага са
тръгнали към площада. Там заварили жалбоподателя М., който потвърдил, че е
водач на автомобила. Според свидетелите В. и И.
първоначално М. отрекъл да е въртял гуми, като В. сочи, че след това си е
признал, че „…Абе, малко въртях.”. И двамата свидетели – В. и И. сочат, че очевидци на станалото са служителите на
охранителната фирма „О.” – свидетелите И. Ц. и Р.Т., които в този момент са се
намирали на площад „П. Б.”. Попитали са ги и те са потвърдили, че са го видели
и че ще съдействат. Свидетелите Ц. обаче твърди, че е бил на около 60-
При така установените данни и
обсъдени доказателства по делото, съдът намира, че извършването на вмененото на
жалбоподателя М.М. нарушение на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП не се
установява по категоричен и несъмнен начин от обективна страна. Доказателствената тежест в настоящето производство лежи
върху наказващият орган и елементите от състава на посоченото в НП нарушение
следва да са безспорно установени, тъй като съставеният АУАН няма презумтивна доказателствена сила. А и в случая естеството
на вмененото на жалбоподателя нарушение предполага установяването и доказването
му с гласни доказателствени средства, доколкото твърдяното обстоятелството, че
управлявайки автомобила е извършвал т.нар. „дрифт” е
процес на лични, зрителни възприятия. В този смисъл нормално е освен
свидетелските показания, други доказателства да не са ангажирани по делото от
наказващия орган. Същите обаче са крайно неубедителни и противоречиви. Свидетелите
Т. и Ц., за които се твърди, че са станали очевидци на действията на
жалбоподателя, отричат да са видели той да извършва кръгови движения с
превъртане на задвижващите колела и форсиране на двигателя, докато полицейските
служители В. и И. твърдят, че са чули подобни шумове,
но тъй като са били на разстояние от мястото и без видимост към него са се
насочили натам и когато са пристигнали са заварили автомобила на жалбоподателя
в покой. Т.е., само от възприетия от тях шум са предположили, че се извършва „дрифт”, но пряко не са възприели такива обстоятелства.
Обвинението за извършено административно нарушение не може да почива само на
предположения и то на свидетелски такива, а следва да е подкрепено от
категорични и недвусмислени доказателства. Такива обаче по делото липсват,
поради което тезата на наказващия орган, че жалбоподателят М. е автор на
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП е необоснована и недоказана.
С оглед на изложеното,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като е
недоказано от обективна страна извършването на нарушението на разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000230 от 26.02.2019 г. на Началник
на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което на М.А.М. ***, ЕГН : **********, са наложени административни
наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от
ЗДвП – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :