Р Е Ш Е Н И Е
№2893/27.6.2019г.
Гр.Варна,27.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2160 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег.вх.№ 11 406/11.2.2019 г..уточнена
допълнително с молба от дата 14.03.2019 г., депозирана от ищцата Н.К.К.-Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против „В.и к.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В.-Управител.
В исковата молба са наведени следните
правно релевантни фактически твърдения, респ. и искането отправено до ВРС искане
а именно: Отправено е искането, визирано в уточнителната молба, съдът да
постанови Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника - „В. В.“ ООД
- Взискател по изп.д. № *по
описа на ЧСИ Х. Г., рег.№ *, район
на действие - ВОС, преобразувано на
23.04.2018г. от изп.д. № *на ЧСИ З. Д.(образувано на 21.10.2014 г.) сумите,
които се претендират , а именно: 1023,76
лв.остатък от неизплатена главница и
съответно лихва, и 796,80 лв. - съдебни такси според последните
счетоводни справки от 2019г. (за периода 2009г. до 2019г.) на основание на
изпълнителен лист от 11.12.2013 г. от ВРС
на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4029/2013 г.
Предметът на иска, заявен първоначално и за сумата от 769,80 лева, след
изпълнение на дадените до ищцата указания ( по реда на чл.101 , ал.1 ГПК) и последвалото
десезиране поради частичен отказ от иска касае само паричното вземане в размер на общо
1 023,76 лева. Настоящият съдебен състав, позовавайки се на Определение № 304/17.04.2019 г., постановено от ВКС, Трето гражданско отделение,
постановено по чл. 288 ГПК, по гр. № 3451/2018 г. по описа на ВКС, с докладчик
съдията Марио Първанов,е предоставил възможност на ищцата по реда на чл.101, ал.1 ГПК да уточни дали
държи съдът да се произнася по искането за сумата от 796,80 лв.,което искане се оказва недопустимо, като в изпълнение на
указанията ищцата сама се е отказала от тази част от иска и съдът е постановил
определение по реда на чл.233 ГПК в откритото съдебно заседание, прекратявайки
частично производството по иска с правно осн. чл.439 ГПК за сумата от 796,80
лв.
Основанието, на което твърди ищцата, че вземането не съществува било подкрепено с многобройни доказателства - счетоводни документи
(справки) предоставени от Взискателя - „В. В.“ ООД, че през периода 2009 г. до 2016 г. /според В и К оператора/, а в действителност до 2017г./ според платени фактури от К. К.като
абонат до края на 2017г/. било, че през
този период от време ищцата не била абонат на дружеството „В. В.“ - ООД по
партида с клиентски № *. В този
смисъл, твърди ищцата, не били
съществували правни отношения между нея и Взискателя – В и К оператор, и не
била имала задължение да заплаща за извършените услуги.На следващо място както в исковата молба, така и в уточнителната си
молба ищцата навежда твърдението, че в значителна част от този период не била
живяла на този адрес и не била ползвател на „В и К“ услуги. На този адрес, твърди ищцата, постоянно живели нейните родители и баща й - К.
А. К.бил титуляр на партидата към В и К с клиентски № * до края на м.ноември
2017г. Относно задължения към „*“ ООД на абонат
с клиентски № * /за периода 2013 г. - 2018г./ по който според последните
счетоводни справки на дружеството ищцата била титуляр от края на 2016 г. и във връзка с което било образувано
ч.гр.дело № 17478/2018г., а в последствие и исково производство с правно
основание чл. 422 от ГПК по гр.д.№
842/2019 г., счита ищцата, че било удачно да предяви своите искания в хода
на гр.дело № 842/2019г., в което „*“ ООД да докажело своите твърдения.На
05.03.2019 г.заявява ищцата, че й била връчена Искова молба по гр.дело
№842/2019 г. по описа на ВРС, с указания, че имала право на отговор в
едномесечен срок.В книжата, които получила ищцата, заедно с тази молба било
приложено само едно доказателство за налични задължения за периода 2013-2018
г., а именно счетоводен документ-справка към 15.11.2018г./от счетоводния отдел
на дружеството с подпис и печат на главния счетоводител на */, който доказвал,
че : до 25.11.2016 г. Н.К.К.-Б. не била
абонат и съответно задължено лице към * оператора. Според същата от справка
от откриването на партида № * за ап.№*, * до
25.11.2016 г., титуляр по този клиентски номер бил К. А. К.. Именно К. К.,
твърди ищцата бил собственик на това жилище от 1989 г. до 2001 г.; живял там в продължение на 30-ет
години и продължавал да живее на този адрес. Това последно доказателство
потвърждава още веднъж аргументите на ищцата по отношение на това исково
производство и исковете,които предявява по настоящото гражданско дело №
2160/2019 г., че в периода 2009
г.-м.февруари 2013 г.не била абонат и задължено лице към В и К оператора, а
съответно и образуваните срещу нея
ч.гр.д.№4029/2013 г., последващото гр.д.№8387/2013 г на основание чл. 422 от ГПК както и съответно и.д.№1771/2014 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № *, район
на действие ВОС, преобразувано в и.д.№ 356 на ЧСИ Хр. Г., рег.№ *, с район на
действие ВОС, били без правно основание. Същият факт бил доказан и от
приложената справка за задълженията на абонат №* от 24.01.2019 г., която била
приложена към исковата молба по настоящото гр.д.№2160/2019г. Последният
счетоводен документ,издаден на 08.03.2019г., /приложен към уточнителната молба/
потвърждавал още веднъж категоричното становище на „*“ ООД, че смяната на името на титуляра на партида
с клиентски №* била осъществена на 25.11.2016 г. Нямало представен нито един счетоводен документ от страна на В и К
оператора по гореописаните граждански и изпълнителни дела,който да доказвал, че до 25.11.2016г,
именно ищцата Н.К.К. била абонат на дружеството и имала неизплатени задължения
за периода 2009г. до м.февруари 2013г. Във всички приложени справки от „* „
ООД по делата,твърди ищцата, бил вписан
като абонат и длъжник единствено К. К., а делата били образувани срещу Н.К..
Според представените от ищцата доказателства по настоящото дело смяната на
имената на партида № * била извършена една година по късно - на 28.11.2017
г.,защото тогава К. К.извършил последни плащания като титуляр на партидата и
това било отразено във издадените фактури и разписки на тази дата. Така, че обобщава ищцата - Н.К.К.-Б., била
действително задължено лице от към В и К оператора , но от м.декември 2017
г. По каква причина дружеството В и К определило дата за смяна
на името на титуляра на партида № * една година по-рано /25.11.2016 г./, вместо
действителната /28.11.2017 г/ и защо не били уведомени К. К.и Н.К.-Б., според
ищцата било ясно а именно: „за да се прикриел факта“, че в полза на „*“ ООД
били образувани граждански и изпълнителни дела през 2013г.-2014г. срещу
лице,което до м.декември 2017г. не било абонат към дружеството и не било живяло
на този адрес приблизително 3 години през този период. Твърденията си ищцата подкрепя с представена справка от която се
виждало,че живяла в гр.София през посочения период- от м.септември 2013 г.до
2015 г. вкл.,като по тази причина не
й било е връчено Решение №5497/4.12.2013 г.по гр.д.№ 8387/2013 г.на PC-Варна
и имала възможност да представи документи и факти,с които да докаже,че през
този период не била абонат и длъжник на В и К. Съдът, сочи ищцата, без да изиска справка за адресна регистрация, приемал, че документите били връчени на
основание Разпоредбата на чл.41,ал.2 от ГПК,с което била лишена от възможността
да защити правата си в един справедлив съдебен процес.На следващо място в уточнителната си молба, ищцата сочи,
че в заповедното производство по гр.д.№4029/2013
г., както и в последващото гр.д. № 8387/2013 г. не бил отчетен фактът, че
Кредиторът не бил представил нито един счетоводен документ, който да съдържал
данни,доказващи че Н.Б. била задължено лице към дружеството „В. В.“ ООД. По същите причини ,без законно основание
Взискателят В и К на 21.10.2014 г. депозирал молба до ЧСИ З.Д., рег. № *, с
район на действие ОС Варна за образуване на изпълнително дело №*.
На 15.01.2015 г. сочи ищцата, от направена справка за
адресна регистрация ЧСИ получил информация,
че от 13.09.2013 г. Б. живеела постоянно в гр. София и чрез ЧСИ М. Б.правел
опит да връчи съобщение за образуване на изпълнително дело №1771/2014 г. с
изх.№ 8786 от 30.03.2016г. на 15.05.2016г. На
31.10.2016 г ЧСИ З.Д. приел,че документите по делото били редовно връчени
на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Само, че през този период - от втората половина на 2015 г. Б. живеела на
постоянния си адрес в гр.Варна,а от началото на 2016г. започнала работа в „*“
АД. На 14.11.2016 г. ЧСИ З.Д.,повече
от 2 години след образуване на и.д. № 1771/2014 г. за първи път извършвал
конкретно насочено изпълнително действие -запор на трудовото възнаграждение на Б.,
но според ищцата било налице нарушение на чл. 507, ал. 1 от ГПК, защото до
този момент не й била връчвана надлежно Покана за доброволно изпълнение по това
изпълнително дело. Доказателство за това било Заявлението,депозирано от нейно
име до ЧСИ З.Д. с вх.№21701/16.11.2016 г, в което молела да й бъдат
предоставени копия от всички документи по изпълнителното дело. По този повод
ищцата цитира резолюцията на ЧСИ за уважаване на молбата – „да се върне на
адреса в гр. Варна от програмата до другия адрес в София – да се направи
неактивен“ . Това означавало, че поради ненавременно уточняване на точния адрес
на местоживеене на Н.К.-Б., ЧСИ З.Д. не
бил връчил надлежно нито един документ по изп.дело № 1771/2014 г., като това не
било направено и в последствие. Така, че счита ищцата от 21.10.2014г., когато било образувано това изп.дело до
21.10.2016 г, в продължение на 2
години ЧСИ З. Д. не е извършил нито едно валидно изпълнително действие,което
давало основание да се счита, че изпълнително
дело №* било прекратено по
давност по силата на закона,съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ вкл. и съгласно разясненията дадени в ТР от 26.06.2015г по т.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Ако едно изпълнително
дело било прекратено по давност,то не можело да се преобразува, подчертава
в този ред на мисли ищцата и след като от края на 2016 г., когато и.д. №
1771/2014 г. било прекратено по давност,липсвало
законно основание за преобразуването му в изпълнително дело № 356/2018 г. по
описа на ЧСИ Хр. Г.. Извършените изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона,твърди ищцата, нямали правно действие по
отношение на длъжника и можели да бъдат оспорвани по съдебен ред.Не на
последно по степен на важност място твърди ищцата, че била обжалвала многократно
незаконосъобразните според нея действия по изпълнителните дела с възражения,
молби, както до ЧСИ З. Д. и ЧСИ Хр.Г., така и до ОС-Варна чрез ЧСИ, а именно : Възражение до ЧСИ З.Д., рег. № *, район
на действие ВОС с вх. № 21702/16.11.2016
г.; Жалба до ВОС чрез ЧСИ Хр.Г.,
рег.№ *,район на действие ВОС от 10.07.2018
г.; Жалба до ЧСИ Хр. Г. от 1.10.2018г., в която се иска от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8. Сочи се още,че с Разпореждане от 26.10.2018г.ЧСИ Хр.Г. оставил
депозираната жалба с вх.№18590/25.10.2018г. по описа на ЧСИ без уважение.Твърди се ,че с Жалба да ВОС чрез ЧСИ Хр.Г.
от 27.11.2018г., бил обжалван отказа на ЧСИ да прекрати изпълнително дело
№356/2018г. Именно тези действия на Б.,
основани на искания за спиране и прекратяване на изпълнителното производство
поради изтекла давност на вземанията, обуславяли материалния й интерес да
се води исково производство за сумите - предмет на изпълнителното дело.
Исковата защита на ищцата ,въз основа на която следвало да се уважи и
разгледа отрицателния установителен иск,се основава на следните правно
релевантни факти:1). Липсвали писмени доказателства-счетоводни документи
/справки/ от „В. В.“ ООД, които да доказвали ,че през периода 2009-2016г. /респ.2017г./ Н. Б. била абонат и съответно задължено лице към дружеството. 2). Според последните 3 счетоводни
справки получени на 24.01.2019 г., на 05.03.2019г. и на 08.03.2019г. се
доказвало,че партидата на абонат с
клиентски № * била прехвърлена на името на Н.Б. на 25.11.2016 г., без бъдела
уведомена за тези действия на дружеството В и К. 3). Заповедното и исковото производство от 2013 г./за задължения по горе посочената
партида за периода 2009г.-м.февруари 2013г./, а в последствие и изпълнителното
производство от 2014г./ били образувани
по молба на ,, *“ ООД против лице, което е било абонат и длъжник към
дружеството през това време.4).От 1989г. до 28.11.2017
г., абонат по партида с кл.№* бил К. А. К., което се доказвало от последните фактури и разписки
по извършени от него плащания на тази дата. За смяната на името на титуляра по партида №*, не били уведомени нито К.
К.,нито Н.К.-Б..*** нарушение на чл.
64, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
В и К оператор „В.и К.“ ООД, глава осма, раздел трети,а именно: цитат:
„Ако предишният собственик или ползвател
не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на
новия собственик или ползвател съобразно представения акт за собственост или право на ползване.“ 6). Всички дела - граждански и изпълнителни ,образувани по молба на В и К-
оператора до края на м.ноември 2017 г. трябвало да бъдат насочени срещу К. А.
К./абонат по тази партида/, а не срещу Н.Б.. 7). „В и К“ операторът неоснователно насочвал всички свои действия само срещу Н.Б.,
сменял името на титуляра на партидата в
края на 2017 г., без да я уведоми и възпрепятствал възможността на ищцата
да открие нова партида, необременена с чужди задължения. В подкрепа на тези
твърдения ищцата представя доказателства, че няколко години от този период
живяла постоянно в гр. София и единствените ползватели на В и К услуги по
партида били родителите й, като задължението да заплаща дължимите суми било на К.
К.- единствен абонат с кл.№*. На следващо място ищцата сочи в уточнителната си
молба, че в тежест на ответника било да докаже следното: цитат: „1. На
коя дата точно и на какво основание Н.К.К.-Б. придобила качества на потребител
и задължено лице към * оператора /на 25.11.2016 г./ според счетоводните справки
от 2018г. и 2019г., или на
28.11.2017г. /когато били извършени последните плащания от К.К. като абонат по
тази партида/. 2. На основание на кои счетоводни документи били образувани
гражданските дела през 2013 г. и изпълнителното дело през 2014 г., след като
във всички приложени счетоводни справки по делата като титуляр на партида № *
бил посочен К. К., а не Н.К.-Б..3. Защо в счетоводните справки,получени през 2019 г. за
периода 2009г.-2018г., според които К. К.е абонат по горепосочената партида
били вписани като задължения на К. К. 11 броя фактури за съдебни такси с обща
сума 746,70 лв., след като срещу него било е образувано нито едно дело. Същите
такси били включени още веднъж и в задълженията на Н.К. по образуваните дела
срещу нея /за задължения от 2009г. до 2013 г./, без да бъдела абонат и длъжник
на В и К ператора до края на 2017 г. Така,
обобщава ищцата ответното дружество „*“ ООД, нарушавайки чл. 64, ал. 1 от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, извършвало действия, „граничещи с пълен
абсурд“: - водело дела срещу лице,
което било е длъжник към дружеството за съответния период и едновременно с това
начислявало същите съдебни такси /за периода 22.03.2013 г. до 07.01.2016 г./
към задълженията на абонат,спрямо който не били предприемани съдебни мерки./по
счетоводни справки от 24.01.2019 г. и 08.03.2019 г./. Именно тези два счетоводни документа получени след 24.01.2019 г,
както и получената счетоводна справка заедно с исковата молба на * оператора
на 05.03.2019 г. подчертава ищцата били нови
доказателства, които потвърждавали
тезата, че дружеството
предприело мерки през 2013 год. и
2014 год. срещу Н. К., която не била абонат и задължено лице до края на 2017 г., /а според *
оператора до края на 2016 / и били основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК,
както при оспорване и на изпълнението по чл. 439 от ГПК, защото се касаело за нови
факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. На 09.01.2019 г.,
уточнява още ищцата била депозирала молба до ЧСИ Хр.Г. с искане за уточняване на реалния размер на дълга по изп.дело 356/2018 г, преобразувано от
изп.дело №1771/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д., в която уточнила за пореден
път, че не се касаело за нейни лични задължения към „*“ ООД, а за задължения на
родителите й , които живеели в този апартамент постоянно в продължение на 30-ет
години и по конкретно на К. К., който бил абонат и задължено лице във връзка с
партида №*до края на 2017г.
В Уведомление с изх. № 01534/22.01.2019г от ЧСИ се уточнявало, че
задълженията по изпълнителен лист от 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 4029/2013 г.
във връзка с недоизплатена главница и дължима лихва за периода до
21.01.2019г.са в размер на 1023,76 лв.
Затова уточнява ищцата,че размерът на първия иск по
това дело е 1023,76 лв.Вторият иск
бил в размер на 633,15 лв., съгласно
Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ от датата на преобразуване на изпълнителното дело през 2018 г.от ЧСИ Хр. Г.. В подкрепа на твърденията си ищцата
представя с исковата си молба и с уточнителната писмени доказателства,които
желае да бъдат приобщени поделото по надлежния ред. В самата искова молба
ищцата е имала и други искания, които в уточнителната не са били уточнени и
прецизирани, поради което и във връзка с дадените указания РС Варна приема, че
исканията на ищцата са за разглеждане на отрицателния установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, респ. и за приемане на писмените доказателства
ангажирани своевременно с исковата и уточнителни молби.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрисконсулт Е. Р.депозира
писмен отговор на исковата молба. Становището
на ответното дружество по допустимостта и основателността на иска е следното:Предявените
с исковата молба претенции ответното дружество намира за неоснователни по
следните съображения:
1. На първо място, имота
находящ се * бил присъединен към водопреносната и канализационна системи, стопанисвани
от ответното Дружество, като за имота бил определен
абонатен номер *. Съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги ставали част от договорните отношения между
страните „екс леге“ в едномесечен срок от публикуването им. Процесният
договор бил от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия
не било необходимо той да се сключва при спазване на определена форма.С
присъединяване на процесния обект към водопреносната и канализационна мрежи,
съответно след откриване на индивидуална партида, между страните, твърди
ответникът, била възникнала валидна облигационна връзка.Лицата, имащи качеството потребител на В и К услуги, сочи ответното
дружество в отговора на искова молба , били
определени нормативно, а именно в чл. 3 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи от 14.09.2004г., Като собственик на имота ответника К. се
явявала потребител на В и К услуги и
по смисъла на чл. 2 от Общите
условия на „*“ ООД, одобрени от ДКЕВР, с Решение № ОУ-118/09.06.2006г. Имотът бил водоснабден и имал открита
партида.С влизане в сила на Общите правила на дружеството /26.07.2006г./,
подчертава ответникът възникнало и задължението на потребителя да заплаща
потребената вода /макар и в отговора да са размерени качествата на страните – в
последния абзац на 1-ва страница/. През
2013 г., твърди ответното дружество, същото предприело действия срещу Н.К.,
като потребител на В и К услуги на горепосочения адрес, за неплатени В и К
услуги. С влязло в законна сила Решение на 04.12.2013г., по гр.д.№8387 от
2013г. по описа на ВРС - 26 състав, съдът, сочи ответното дружество приел за
установено по отношение на „*“ ООД и Н.К.К.,
че Н.К. дължи на Дружеството сумата от
966.56 лева, представляваща незаплатена сума за ползвана В и К услуги по
партида с абонатен № * за периода 18.06.2009г.
до 12.03.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.03.2013 г. до окончателното заплащане на
задължението, както и сумата от 156.00,
представляваща лихва за забава за периода 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г., както
и 125 лева сторени по делото разноски.
На основание издадения изпълнителен
лист в полза на „*“ ООД срещу Н.К.,било образувано изпълнително дело №* по описа на ЧСИ З.Д., рег. № *, район
на действие ВОС, преобразувано през 2018 г. в ИД. № 356/2018 по описа на ЧСИ Х.
Г.. Твърди се и от ответника, че Молба с вх.№ 005975 от 09.01.2019 г. била
депозирана от длъжника до ЧСИ Х. Г., с искане за спиране на
изпълнителното дело,но и за разсрочване на дълга на вноски.
В и К оператора , заявява от своя страна, че приел предложението на К. в становище от 21.01.2019 г. до ЧСИ Х. Г. и
към настоящия момент изпълнителното дело било спряно, въпреки, че плащания, освен първоначалните
20 % от дълга не били постъпили в Дружеството.
По отношение на използваните и незаплатени В и К услуги за периода 09.08.2015 г. до 08.11.2018 г., „*“ ООД
на 20.11.2018 г., твърди, че е подало
заявление по чл. 410 ГПК във ВРС, срещу Н.К.К.. На 12.12.2018 г. във ВРС
било подадено възражение с вх.№82265/12.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 17475/18 - 19
състав от длъжника К. и в указания срок от страна на Дружеството била
депозирана искова молба и образувано гр.д.
№ 842/19 по описа на ВРС – 26 –ти състав.
По отношение на „качените съдебни такси“ по партида с абонатен № *, заявява
ответното дружество, че същите били сторени от Дружеството във връзка с
образуваното изпълнително дело срещу Н.К., както и част от тях били присъдени
на В и К оператора по гр.д.№8387 от 2013 г. по описа на ВРС - 26 състав, за
които имало издаден изпълнителен лист. Поради гореизложените възражения и
мотиви, моли ответното дружество ВРС да постанови Решение, по силата на което
да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, и да присъди
разноските по делото. Обективирано е и искане по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал.
3 ГПК ВРС да присъди в полза на същото дружество разноските за процесуално
представителство – юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на възраженията си
ответната страна представя писмени доказателства и желае да бъдат приети по делото,
като не се противопоставя на искането на ищцата по делото да се приемат и
ангажираните от ищцата писмени доказателства със сезиращата и уточнителната
молби.
В проведеното по делото първо и единствено открито
съдебно заседание от 31.05.2019 г. ищцата не се е явила, като е депозирала
писмена молба в която е посочила,че желае делото да бъде гледано без нейно
участие и съдът да уважи иска .
В същото съдебно
заседание ответното дружество, представлявано от юрисконсулт В.Я.сочи, че в
настоящия случай не било спорно ,че „*”, в качеството си
на оператор, предоставяло * услуги за адрес: *, с абонатен № *, като с
присъединяване на имота към * системата и откриване на индивидуална партида
била възникнала валидна облигационна
връзка. Както самата ищца твърдяла в исковата си молба,подчертава процесуалният
представител на ответното дружество, ищцата придобила имота през 2001 г. и като
собственик на имота същата се явявала и потребител на * услуги по смисъла на
чл. 2 от Общите условия, според който потребители били физически лица -
собственици на имоти, за които се предоставя * услуги. Съгласно чл. 61 от
Общите условия, за ищцата, сочи юрисконсулт Я., било налице задължение при
промяна на собствеността да актуализира партидата, като подаде заявление в
30-дневен срок. В настоящия случай,твърди ответната страна, ищцата не била
направила това, поради което операторът сам актуализирал партидата. Като
собственик за ищцата, обобщава ответната страна, било възникнало от момента на
придобиване ( на имота ) като потребител задължението да
заплаща предоставените * услуги, същото не е било извършвано, предвид което
били образувани всички дела към ищцата.Относно твърдението, че същата е живяла
в гр. София и преди това не била имала възможност да се запознае със съдебното
Решение, счита юрисконсулт Я.същото за неоснователно, тъй като заповедното
производство било образувано още от март месец 2013 г., като Н.К. – Б. била
уведомена, лично подала възражения срещу него, което инициирало и исковото производство. Предвид
изложеното, В. В. ООД,чрез юрисконсулт Я.изразява становището за
неоснователност и недоказаност на иска, като претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
По делото са приобщени единствено и само писмени доказателства.
Ищцата по делото е представила и
по делото са приобщени следните писмени доказателства :незаверени копия на следните писмени доказателства, а именно: справка за
недобора на частен абонат с № * за периода от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г. (с
лихви); справка за недобора на частен абонат с № * за периода от 18.06.2009 г.
до 12.03.2013 г. (само съдебни дела, с лихви); справка за облога и плащанията
на частен абонат с № * за периода до 15.11.2016 г.; справка за облога и
плащанията на частен абонат с № * за периода от 01.01.2009 г. до 24.01.2019 г.
(с лихви); фактура № **********/18.06.2009 г.; фактура № **********/21.08.2009
г.; фактура № **********/18.09.2009 г.; фактура № **********/19.10.2009 г.;
фактура № **********/13.11.2009 г.; фактура № **********/11.12.2009 г.; фактура
№ **********/20.09.2012 г.; фактура № **********/18.10.2012 г.; фактура №
**********/21.11.2012 г.; фактура № **********/15.12.2012 г.; фактура №
**********/22.01.2013 г.; фактура № **********/19.02.2013 г.; фактура №
**********/22.08.2013 г.; искане за образуване на изпълнително производство до
ЧСИ З.Д., рег. № * от „*” ООД; съобщение до Н.К. – Б. по гражданско дело №
838/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав; съобщение изх. №
3399/09.02.2015 г. за образуване на изпълнително дело по изп.дело № * по описа
на ЧСИ З.Д., рег. № *; уведомление изх. № 04030/23.04.2018 г. за преобразувано
дело по изп.дело № *по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № *; съобщение до Н.К. по
частно гражданско дело № 17475/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 19
състав; Заповед № 8748 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 17475/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 19 състав; възражение по чл. 414 от ГПК, депозирано по частно гражданско
дело № 17475/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 19 състав ;представените
с уточнителна молба вх.рег.№ 18964/14.03.2019 г. незаверени копия на : справка
за облога и плащанията на частен абонат с № * за периода до 08.03.2019 г. (с
лихви); справка за недобора на частен абонат с № * за периода от 09.07.2015 г.
до 15.11.2018 г. (с лихви); справка от Национална база данни „Население” от
12.01.2015 г.; разписка от ЧСИ рег. № *М.Б.за залепено на 15.05.2016 г.
уведомление; съобщение изх. № 8687/30.03.2016 г. за образувано изпълнително
дело № * по описа на ЧСИ З.Д., рег. № *; запорно съобщение от ЧСИ З.Д., рег. № *;
заявление вх.рег.№ 21701/16.11.2016 г. до ЧСИ З.Д., рег. № *; уведомление изх.
№ 01534/22.01.2019 г. по изп.дело № *по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № *;
възражение вх.рег.№ 21702/16.11.2016 г. до ЧСИ З.Д., рег. № *; жалба от Н.К. – Б.
***, чрез ЧСИ Х. Г., рег. № *, срещу ЧСИ Х. Г., рег. № *, по изп.дело № *от
10.07.2018 г.; молба от Н.К. – Б. до ЧСИ Х. Г., рег. № * по изп.дело № *от
28.07.2018 г.; уведомление изх. № 11340/16.07.2018 г. за дължими такси по жалба
по изп.дело № *по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № *; жалба от Н.К. – Б. до ЧСИ Х. Г.,
рег. № *, по изп.дело № *от 01.10.2018 г.; жалба от Н.К. – Б. ***, чрез ЧСИ Х.
Г., рег. № *, срещу ЧСИ Х. Г., рег. № *, по изп.дело № *от 27.11.2018 г.;
уведомление изх. № 22106/03.12.2018 г. за дължими такси по жалба по изп.дело № *по
описа на ЧСИ Х. Г., рег. № *; молба от Н.К. – Б. до ЧСИ Х. Г., рег. № * по
изп.дело № *от 16.12.2018 г.
Ответната страна също е
представила само писмени доказателства, като по делото са
приобщени ангажираните с отговора на исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: възражение
вх.рег.№ 12790/09.08.2018 г. от „*” ООД до Окръжен съд – Варна, чрез ЧСИ Х. Г.,
рег. № * по изп.дело № *по описа на ЧСИ рег. № *; обезличен препис от Решение № 5497/04.12.2013 г. по
гражданско дело № 8987/2013 г. по описа на РС – Варна, 26 състав; изпълнителен лист, издаден по частно
гражданско дело № 4029/2013 г. по описа на РС – Варна, 34 състав; изпълнителен лист, издаден по
гражданско дело № 8387/2013 г. по описа на РС – Варна, 26 състав; становище вх.рег.№ 01574/21.01.2019 г.
от „*” ООД до ЧСИ рег. № * Х. Г.; писмо от електронна поща от 10.01.2019 г.; молба вх.рег.№ 595/09.01.2019 г. от Н.К.
– Б. до ЧСИ Х. Г. по изп.дело № 2018*0400356.
От всички описани писмени
доказателства по – горе, по същество на спора, съдът се спира на пряко
относимите към предмета на искова защита .
С Решение № 5497/ 04.12.2013год. постановено
от Районен съд гр.Варна, ХХVI – ти състав,постановено по
гражданско дело № 8387 по описа на ВРС за 2013 г. /приложено на л. 93 , 94 по делото / се установява, че Районен съд Варна
се е произнесъл с Решение при условията на чл.
238 ГПК , като е уважил предявения от дружество „*„ ООД специален
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 , вр. чл. 415 ГПК против Н.К.Б.,
приемайки за установено в отношенията между страните,че Н. К.Б. *** ООД СУМАТА от 966,56 лева представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 18.06.2009 г. до
12.03.2013 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
– 25.03.2013 г. до окончателното
изплащане и сумата от 156 лева представляваща
лихва за забава за периода от
18.06.2009 г. до 12.03.2013 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело № 4029/2013 г. по описа на
ВРС ХХХIV – ти състав. В самото Решение исковият съд в мотивите си е отчел, че по делото не е
постъпил отговор на искова молба,че ответницата не се явила в открито съдебно
заседание по цитираното дело и че са били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.Със същото Решение исковият съд е
присъдил и сумата от 175 лева
сторени по делото разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК като е постановил преписа
от Решението да се изпрати по частно
гр.дело № 4029/ 2013 г. по описа на ВРС ХХХIV – ти състав.
Спор няма по делото всъщност а и от приложените на листи 95 и 96 два
изпълнителни листа се установява, че РС Варна както по исковото дело от 2013
г., така и по заповедното дело от 2013 г., на база постановеното неприсъствено
решение, така и по заповедното дело,след
постановяване на неприсъственото
решение и влизане в сила на Заповедта по чл.410 ГПК са издали изпълнителни
листи.
От приложения по делото на лист 95
–ти в заверено за вярност с оригинала копие на изпълнителен лист се установява, че на дата 11.12.2013 г. РС Варна, ХХХIV – ти състав по частно гр.дело № 4029/2013г. по описа на ВРС, на осн.чл. 416,
вр. с чл.410 ГПК, след като е констатирал, че Заповед за изпълнение № 2235/26.03.2013 г. е влязла в сила е издал
изпълнителния лист по силата на който е била осъдена Н.К.К., ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „* „ ООД ЕИК * ,със седалище и адрес на управление ***
СУМАТА от 966,56 лева представляваща
незаплатена сума за ползвани * услуги по партида с абонатен номер * за периода 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г. за обект находящ се в * , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 25.03.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 156,00 лева представляваща обезщетение
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г.,
както и сумата от 125,00 лева-
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
От приобщения на следващия л. 96
–ти по делото, също в заверено за вярност с оригинала копие на изпълнителен
лист се установява
,че на дата 04.12.2013 г. РС Варна, ХХVI – ти състав по гр.дело № 8387/2013 год. по описа на
ВРС на основание чл.404 ,т.1 и чл. 405 ,
ал.1ГПК ,след като е констатирал,че
Решение № 5497/4.12.2013 г. е влязло в сила е осъдил Н.К.К. да заплати на *ООД сумата
от 175 лева ,представляваща сторените по делото разноски съгласно чл. 78,ал.1 ГПК. Изпълнителния лист е бил издаден в полза на В. В. ООД а от самото копие на
същия титул се вижда, че в горния десен ъгъл има отбелязване ИД 1771/14 и 19/24.
На база само на тези писмени доказателства се налага извода,че въз основа
на подадено от В. В. против Н.К. заявление по чл.410 ГПК на дата 25.03.2013 г. е било образувано заповедно
производство – ч.гр.дело № 4029/2013 г. , по което е издадена Заповед по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника .Към 2013 г.,преди последните
измененията в ГПК обн.в ДВ бр. 86/2017г.,настоящият състав отчита, че исковото
производство по чл.422 ГПК бе възможно да се инициира само при депозирано в
срок възражение по чл.414 ГПК .Фактът, че е било образувано, водено и
приключило исково производство за установяване със СПН на вземанията, за които
е била издадена Заповед по чл. 410 ГПК в полза на дружеството * оператор е
виден и от преписа на Решението, постановено в производство по чл.422 ГПК
,представен с отговора на искова молба. Нещо повече, в самото неприсъствено
решение исковият съд е отчел че производството по чл.422 ГПК е допустимо,т.к.
длъжникът е възразил против дължимостта на вземането от което следва извода,че
още след издаване на Заповедта по чл.410 ГПК Н.К. я е получила и упражнила
правото си на защита по чл.414 ГПК в резултат на което е било образувано и
гражданско дело №8387/2013 г. по описа на РС Варна . Установява се ,че по цитираното
гр.дело № 8387/2013 г. исковият съд е приел,че са налице предпоставките на
чл238 ГПК, респ. е постановил и съдебен акт, с който е уважен специалния
положителен установителен иск . С постановяване на Решение № 5497/4.12.2013
г. по гр.д. № 8387/2013 г. окончателно е
била стабилизирана Заповедта по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 4029/2013 г. по
описа на ВРС, респ. и спрямо ищцата по настоящото производство е прието със
сила на пресъдено нещо, че Н.К. *** „ ООД сума 966,56 лева представляваща незаплатена сума за ползвани * услуги по
партида с абонатен номер * за периода 18.06.2009
г. до 12.03.2013 г. за обект находящ
се в * , ведно със законната лихва , считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 25.03.2013
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 156,00 лева представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г., както и
разноските по исковото и по заповедното производство. При така зачетените
предели на СПН в полза на „В. В. „ ООД са били издадени два отделни
изпълнителни листи – единият по заповедното производство за главница от 966,56
лева, лихва за забава от 156 лева за периода от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г.
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на
заповедния съд – 25.3.2013 г. и за сумата от 125,00 лв. – разноски по
заповедното дело, а вторият - по исковото дело за сумата от 175 лева –
разноски сторени от „В. В.“ ООД по исковото производство.
Установява се по несъмнен начин от ангажираните от самата ищца писмени
доказателства, представени с исковата молба, че за образуване на изпълнителното
дело Н.К. е била уведомена по надлежния ред.Следва да бъде посочено още, че
както ищцата Н.К. – Б., така и ответното дружество твърдят едно и също ,че
първоначално изпълнителното дело е било образувано при ЧСИ З. Д.под номер * , след което преобразувано под нов
номер 356/2018 или по точно ИД *по описа на ЧСИ Хр.Г..
Основните възражения на ищцата ,макар и формулирани на няколко пъти в исковата
и уточнителни молби, са затова,че всъщност потребители на * услуги за имота
находящ се в * са били нейните родители ; в периода 2009 – 2013
ищцата не пребивавала на този адрес а в София; таксите към В. В. ООД се плащали
от баща й К.К. и нарушение на
собствените си Общи условия, дружеството * оператор,без знанието на ищцата и на
баща й сменило титуляра на партидата, така че „да се прикриел факта“,че били
образувани и водени дела не срещу бащата на ищцата а срещу самата нея и в тази
връзка били последните справки издавани от В. В. ООД,впрочем послужили и за
образуване на друго дело № 17 475/2018 по описа на ВРС / видно от л. 35 –
ти от делото, което обаче не е предмет на настоящия иск /.
Относимо към настоящия иск е
приобщеното по делото на лист 24 – ти заверено за вярност с оригинала копие на
искане за образуване на изпълнително дело ,представено с исковата молба. От цитираното писмено доказателство се установява, че дружество „В. В.“ ООД в качеството си на взискател е отправило
писмено искане до ЧСИ З. Д.– ЧСИ
№ *
и район на действие ОС Варна,съгласно чл.426 ГПК за образуване на изпълнително
дело против Н.К..В самото искане е вписано ,че е представен от взискателя изпълнителния лист издаден на 11.12.2013г.
по частното гр.дело № 4029/2013 по описа на ВРС, по силата на
който са претендирани за принудително събиране всички суми вписани в
изпълнителния лист. В същото искане е посочен
и способ за събиране на вземанията от длъжника –запор на трудово
възнаграждение а в условията на евентуалност възбрана / запор, опис и продажба./
л.29 ,30/ . Така цитираното искане е
било заведено при ЧСИ З. Д.на дата 21.10.2014 г., поради което и се налага
извода,че въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедното производство
на 21.10.2014 г. дружеството В. В. ООД е предприело действията за принудително
събиране на вземането си.
Фактът ,че изпълнителното дело по описа на ЧСИ З. Д.е образувано през 2014 г. е виден и от номера на самото
дело посочен в съобщението за образуване - №
* ,приложено на л.32 –ри от делото и също представено от ищцата. В
цитираното вече съобщение ЧСИ З. Д.на дата 09.02.2015
г. е предприел действия по писмено уведомяване на длъжника за образуваното
изпълнително дело.Видно е от същото писмено доказателство, че е посочен адресат на съобщението Н.К.К. и адрес * а в долния ляв ъгъл е вписано разпореждането на ЧСИ З. Д.от дата 31.03.2015 г. съобщението да се връчи
чрез ЧСИ М.Б..В самото съобщение до К. ЧСИ е вписал номера на частното дело по
което е бил издаден изпълнителния лист в полза на В. В. ; размера на дълга,
както и обстоятелството , че след като Заповедта по чл.410 ГПК вече е била
връчена на длъжника , нов срок съгл.
чл.428, ал.1 ГПК за доброволно изпълнение на длъжника не се предоставя.Установява
се още от същото съобщение ,че ЧСИ № * е наложил
запор на трудовото възнаграждение на Н.К. с работодател „* „ ЕИК * и присъединил Държавата като взискател на основание Удостоверение от 3.11.2014 г. на ТД на НАП
Варна.Доказателства по делото съобщението да е стигнало до Н.К. – няма, но
ищцата( за разлика от ответника ) е ангажирала и друго писмено доказателство
в подкрепа на собственото си и неоспорено от ответника твърдение,че образуваното през 2014 г. ИД при ЧСИ № *
е било преобразувано под нов номер и при друг ЧСИ .
Видно от приложеното по делото на лист 33 – ти заверено за вярност с
оригинала копие на Уведомление за
преобразувано дело на дата 23-ти април 2018 г. ЧСИ Х. Г. – ЧСИ с № * и район на
действие ОС Варна е отправил по ИД № *писмено уведомление адресирано до Н.К.К.
в качеството й не длъжник затова,че на осн.
§ 3 ПЗР на ЗЧСИ във вр. с чл. 437 ГПК, по нейна молба подадена по ИД №*,
изпълнителното дело е било предадено на ЧСИ * образуваното при ЧСИ № * за
продължаване на изпълнението по делото, като било преобразувано под номер *.
Установено от приобщеното на лист
99 – ти заверено за вярност с оригинала копие на писмена молба, че на дата
09.01.2019 г. по ИД *Н.К. – Б. е отправила писмено искане до ЧСИ № * да бъде направена справка за
задълженията й по изпълнително дело 35682018г., като е поискала да се приспаднат платените суми по
следните фактури ( общо 13 броя ) – 7 броя за 2009 г., 4
броя 2012 г. и 2 броя за 2013 / посочени по месеци и при твърдения, че за тези
периоди абонат е бил К. А. К.. Според изложеното пред ЧСИ от самата ищца,от
цитираните фактури се виждало, че били платени
от К. К., който до края на 2017 г. бил титуляр на партидата водена с
абонатен номер * и живеел от 30 –ет години в жилището находящо се на адреса в * . В същата молба длъжникът по
изпълнителното дело и ищец по настоящото е повторил твърденията си, че не били
уведомявани от В. В. ООД кога и как същата партида била прехвърлена на името на
Н.К. – Б. , но със сигурност това не се било случило преди 2018 г. , т.к- последните фактури били платени от К. А. К.като
титуляр на 28.11.2018 г., както се виждало от представените документи
.Посочено е още от Б.,че за същите
задължения било образувано срещу нея гражданско
дело от В. В. ООД а в последствие и изпълнително дело,като за тези дела не била уведомявана
надлежно, защото живяла в София и не била ползвала услугите на В. В. ООД . Обективирано е било искане от длъжника до
ЧСИ № * за СПИРАНЕ на изпълнителното
дело, след като й бъде дадена възможност да изплати останалата сума
разсрочено 20 % първоначална сума и след това 8 х 10 %, което както се виждало
от представените документи - било задължение на родителите на Б. които живели в този период в това жилище и
по-точно на бащата на Б. – К. А. К., който до преди 1 година бил титуляр на
този номер към В. В. ООД . И на последно
място , от заключителната част на същата молба Н.К. – Б. се установява ,
че Н.К. – Б. е вписала в молбата си от
27.12.2018 г. приложения в подкрепа на твърденията и искането си - платени
фактури 13 броя ,справка от В. В. ООД от 18.6. 2009 г. до 12.3.2013 г. и
справка от В. В. ООД от 13.6.2018 г.По
така цитираната молба на дата 09.1.2019
г. ЧСИ № * е разпоредил
връчване на преписа на взискателя за становище в 3 дневен срок. Становището на взискателя е приобщено на л.
97 – ми по делото , като видно от десния горен ъгъл е било заведено с входящ
номер 01574 от 21.1.2019 г. при ЧСИ № *.
По същество от така цитираното становище, представено от ответната страна
се съдържа признание на факта, че по изпълнителния лист от 11.12.2014 г. по частно гр.дело
№ 4029/2013 г. самият взискател твърди, че са останали незаплатени : 642,83 лева
- остатък от главница по партида с
абонатен номер *, дължима за
периода от 18.6.2009 г. до 12.03.2013 г. , 118,60 лева – остатък лихва за забава върху главницата за периода 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г. , ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от
датата на депозиране на заявлението в съда 25.03.2013
година до окончателното изплащане на сумата ;
125 лева – представляващи
присъдени разноски ; 479,65 лева представляващи такси и разноски по изпълнителното дело .
На следващо място взискателя, чрез юрисконсулт Ек.Р.е заявил, че длъжникът Н.К. е била извършила доброволно плащане на част от дължите суми по горепосоченото частно гражданско дело
като е уточнено ,че по изпълнителен лист
от 28.10.2014г., по гр.дело № 8387 /
2013 г. са присъдени / в полза на В. В. ООД /
175 лева съдебно деловодни
разноски. При така изложеното
по-горе , в писменото си становище от
21.1.2019 г. взискателят е изразил съгласие с искането за спиране на изпълнителните действия, след заплащане на първоначална сума
от 20-ет процента от дълга.
И на последно място следва да бъде отчетено признанието на факта
обективирано в писмената молба на ищцата на л. 111-ти по делото , че тя е задължено лице към В. В. ООД
считано от дата 29.11.2017 г. , ведно с уточнението,че партидата с абонатен
номер * е била открита когато тя е била
на 4 –тири години и ИМОТЪТ й е бил прехвърлен през 2001 г.,когато не била все
още пълнолетна и по тази причина баща й останал абонат.Така се твърди още в
същата молба,че през 2009 г. искали да депозират молба за смяна на партидата на
името на Н.К.,*** ООД й отговорили,че
трябвало да се изплатят старите задължения, след което ще може да се
смени партидата на нейно име .
Освен цитираните по-горе писмени доказателства, относимо към предмета на
спора е и приобщеното на лист 90 – ти заверено за вярност с оригинала копие на Възражение от В. В. ООД, адресирано до ОС Варна чрез ЧСИ № * с вх.
№ 12 790/ 09.08.2018 г. по описа на
ЧСИ № *.От прочитна на това
възражение се установява,че дружеството взискател по ИД №*е намерило ЖАЛБАТА на Н.К.К. – Б. срещу изпълнителните действия на
ЧСИ Хр.Г. за недопустима, евентуално
неоснователна.Става ясно от изложението в цитираното възражение , че Н. Б.
се е оплаквала от действията на ЧСИ З.
Д.и на ЧСИ Хр.Г. като извършени в нарушение на процесуалните правила и
ограничили правото й на защита при погасени по давност задължения ,респ. и
искания за прекратяване на изпълнителното дело / с номер356 /18 и преди това с номер 1771/14/ . Във
възражението си ответното дружество е цитирало нормата на чл. 435,ал.2 ГПК ,
подчертало е че е налице влязло в сила Решение № 5497/ 4.12.2013 г. по описа на
ВРС ХХVI – ти състав по гр.дело № 8387/2013
г., /вписано като приложение / и че именно след влизане в сила на това Решение В.
В. ООД са се снабдили с валиден изпълнителен титул изпълнителен лист въз основа
на който е образувано изпълнителното производство.На второ място * оператора не
е отрекъл, че съгласно чл.111, б.“в „ ЗЗД вземанията за ползвани от
абонати * услуги са периодични плащания, но в случая, подчертава взискателя
/ответник в настоящия процес / вземането на дружеството било установеното със
съдебно решение , поради което и съгласно чл.117, ал. 2 ЗЗД срокът на
новата давност винаги бил пет годишен и започвал да тече от датата на
влизане в сила на съдебното Решение -
04.12.2013 година .Ето защо според В. В. ООД, към месец август
2018г., вземанията на взискателя не били погасени по давност,респ. и не били
налице основанията по чл. 433, ал.1 т. 8
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело , т.к . били извършани множество
валидни изпълнителни действия .
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
По така предявеният иск ,квалифициран от ВРС по чл. 439 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като съобразно общото правило на
нормата на чл. 154 ГПК е указал и на двете страни, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които основава
своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе
си права.В тежест на ищцата по предявения отрицателен установителен иск
е било възложено да установи и докаже твърденията си ,че процесното парично
вземане е претендирано от нея по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ
З.Д., преобразувано в изпълнително дело по описа на ЧСИ Хр.Г. както и че същото
това изпълнително дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден в полза на дружеството * оператор. В тежест на ищцата е било и да
установи и докаже новонастъпилите факти
след приключване на съдебното дирене по което е бил издаден изпълнителния лист
а именно – погасяване на вземането (факта, датата и начина на погасяване на
вземането).В тежест на ответника – В. В. ООД съдът е възложил да установи
при условията на пълно и главно доказване, че по изпълнителното дело образувано
въз основа на годен изпълнителен титул
- изпълнителния лист против Н.Б., че е налице
ликвидно и изискуемо парично вземане, дължимо от Н. Б. в полза на
ответника, както и всички други евентуални възражения против правото на иск на
ищцата и неговото упражняване.
Приемайки иска за допустим съдът дължи произнасяне по
същество на спора. ВРС намира иска за допустим ,въпреки че по делото липсва
възражение на ответника за недопустимост на производството.
Макар и ответното дружество да не е релевирало
възражения за недопустимост, допустимостта на иска е от категорията на
положителните абсолютни процесуални предпоставки за които съдът следи
служебно.Ето защо и в съответствие с твърденията на ищцата и съдебната практика
обективирана в Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016 на ВКС, ТК, I т.о. по ч.т.д.№ 1660/ 2016
г.по описа на ВКС по реда на чл. 274,ал.3 ГПК със съдия докаладчик Р.Божилова и
относимите към допустимостта на избраната форма на искова защита твърдения в
частта за погасяване на вземането по давност, ВРС приема,че искът е допустим.
По въпроса за допустимостта на иска по чл.439 ГПК са налице и други съдебни
актове , но именно цитираното Определение №513/24.11.2016 г. настоящият състав
намира за релевантен към извода ,че за ищцата е налице правен интерес от точно
търсената защита.Този извод ВРС прави
в съответствие с мотивите на ВКС , от които е ясно че е залегнала възприетата
от касационните състави (несанкционирани с обезсилване обжалваните
пред тях въззивни актове) допустимост
на така заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на
висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Според състава на Първо търговско
отделение на ВКС, ТК, постановил Определение №513/24.11.2016 г. , правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател /
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти,настъпили след приключване на
производството в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, включително и
спрямо трети лица. Според ВКС дори и такива да не били заявени, достатъчен за
ВКС се явява безспорния интерес на ищеца
от осуетяване на възможността за
иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на
същото би могъл да предяви иска си , доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да се предприеме и обезпечаване
на иска, съответно ищецът да поеме и риска на евентуален отказ от обезпечаване
.Ето защо,макар и твърденията на ищцата в исковата молба да са смесени с признания
на неизгодни за самата нея факти, при релевативните й твърдения за изтекла
давност след приключване на частното гражданско дело по което е била издадена и
влязла в сила Заповедта по чл.410 ГПК и издаден изпълнителен лист настоящият
състав разглежда спора по същество.И на последно място,макар и вече да е
изложено и по-горе ,за недопустимата част на иска съобразно указанията на ВРС
по реда на чл.101,ал. ГПК , създадената съдебна практика на ВКС, ищцата е
десезирала ВРС по чл.233 ГПК и производството частично е прекратено.
Спорът между страните е дали е изтекла
давността за която ответното дружество е било инициирало още през 2013 година
производство по реда на чл. 410 ГПК , прекъсвана ли е тази давност . Отговора
на този въпрос обуславя и извода дали искът на ищцата Н.К.К. – Б. *** ООД е
основателен или не .На първо място ВРС счита,че в случая спор не може има,че
вземанията за потребявани * услуги са периодични плащания ,респ. и за тях важи
разпоредбата на чл.111 буква „ в „ ЗЗД. Давността,
съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД
и разясненията, дадени в задължителното Тълкувателно Решение , в частност мотивите
по т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен
способ. В цитираното Тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
В случая по делото е несъмнено установено,
че с Решение №5497/04.12.2013 г. на ВРС ХХVI – ти състав, постановено
при условията на чл.238 ГПК, по гр.дело
№ 8387/ 2013 г. по описа на РС Варна, влязло в сила на същата дата –
04.12.2013 г. е признато за съществуващо в полза на В. В. ООД против Н.К. паричното вземане за главница от
966,56 лв. за периода от 18.06.2009 г. до
12.03.2013 г., за лихва
за забава в размер на 156 лв. начислена върху главницата за периода от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2013 г., ( за ползвани * услуги по партида водена на името
на Н.К. *** ).Датата 04.12.2013
г.е именно тази, на която е формирана
силата на пресъдено нещо по предявения от В. В. ООД против Н.К.К. специален
положителен установителен иск и на която е влязла в сила Заповедта по чл.410 ГПК издадена за същите суми в полза на дружеството * оператор по частно гр.дело № 4029/ 2013 г. по описа на
ВРС .
Установява се от материалите по делото, че след
влизане в сила на Заповедта по чл.410 ГПК дружеството В. В. ООД се е снабдило с
изпълнителен лист за сумите по Заповедта издадена по заповедното производство /
отделно от това и с друг изпълнителен лист
за разноските по исковото производство/, като въз основа на
изпълнителния лист от дата 11.12.2013 г. издаден от ВРС ХХХV –ти състав по ч.гр.д.№ 4029/2013 г. , на
дата 21.10.2014 г. дружество В. В. ООД, в качеството си на взискател е
отправило до ЧСИ № * З. Д.искането за образуване на изпълнително дело,вкл. и е посочен
и способ / способи за удовлетворяване на вземането / л. 29/ .Факт е а и не се и спори от страните,че първоначално
за принудителното събиране на посочените по-горе парични вземания, дружеството В. В. е отправило искането си по чл.426 ГПК към ЧСИ№ *, като е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ З.Д..
Видно от л. 83–ти от делото, същото това изпълнително дело е било преобразувано
под нов номер *по описа на ЧСИ Х. Г. – ЧСИ № * / л. 33 –ти по делото / , като
преобразуването е било извършено съгласно §3 ПЗР на ЗЧСИ и чл.427 ГПК .Установено
е по делото, че на дата 09.02.2015 г. е било изготвено съобщение до Н.К.
на адрес в гр.София за образуваното първо по ред изпълнително дело по описа на
ЧСИ № *, като в същото съобщение е вписано, че на основание е удостоверение от
03.11.2014 г.на ТД на НАП Варна е бил наложен ЗАПОР върху трудовото
възнаграждение на длъжника- ищцата по делото,получавано от работодателя“ *“
ООД , ЕИК * и отбелязана дата 31.03.2015 г. ,вкл. и
изп. 30.04.2016 г.
Тези установени по делото факти мотивиран ВРС да
изведе извода за неоснователност на иска.
Крайния си извод за неоснователност на иска,настоящият
съдебен първоинстанционен състав обосновава на основа ангажираните от страните
писмени доказателства,формираната практика по чл.290 ГПК и мотивите на
въззивния Окръжен съд Варна ,залегнали в Решение № 573 от 9.05.2019 г. на ОС – Варна, Първи състав по в. гр. д. №
571/2019 г.докладваното от съдия Пенева, които ВРС намира за пряко
относими към спора, подробни и ги споделя изцяло. В
цитираното Решение 573 от 9.05.2019 г.
съставът на ОС Варна на първо място е анализирал допустимостта на иска по чл.
439 ГПК, като е отчел, че при предявени иск, основан на факт, непреклудиран със
сила на пресъдено нещо, а именно – изтекла погасителна давност , искът е
допустим., т.е.хипотеза аналогична на настощия казус. На второ по ред място в
същите мотиви ОС Варна се позовава на нормата на член
117, алинея 2 от ЗЗД ( така както и в писмения си отговор по
чл.131 ГПК ответната страна вече е възразила ) съгласно която
правна норма ако вземането е установено със СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ,
срокът на новата давност е всякога ПЕТ ГОДИНИ.
Т.е.налага се извода, че след като Решение № 5497/
04.12.2013 г. по описа на ВРС ХХVI – ти състав, постановено по гражданско дело 8387/ 2013
г. е влязло в законна сила на 04.12.2013 година от тази дата е започнала
да тече давността член 114, алинея 1
от ЗЗД, или установен е началния период от който е започнала да тече
новата давност по делото 04.12.2013 година.
Според член 116, буква
„в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането в
рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на ЧСИ.
В конкретния случай давността е прекъсната с налагане на запор на трудовото възнаграждение
на Н.К. по ИД № *.Видно от разпореждането върху съобщението на ЧСИ № *
,приложено на л. 32 –ри по делото, запорът е наложен на 31.03.2015 г.
,макар и самото разпореждане за уведомяване на длъжника да е изпълнено на 30.03.2016
г. /както твърди и ищцата в исковата си молба /.Независимо от това коя от
двете дати ще бъде приета за меродавна за налагане на запор на трудовото
възнаграждение 31.03.2015 г. или 20.03.2016 г. или дори / макар в условията на
евентуалност датата на съставяне на съобщението – 09.02.2015 г./ се
установява,че давността е била прекъсната с извършване на валидно действие от
ЧСИ № * З. Д.по ИД № 1771 от 2014 г.
няколко месеца, след образуване на изпълнителното дело през 2014 г., като
според ВРС запорът на трудовото възнаграждение на Н.К. следва да
се приеме, че е бил наложен на 31.03.2015 г.
Ето защо петте години не са изтекли считано от
04.12.2013 г-г. и от 31.03. 2015 година , както до датата на подаване на
исковата молба в съда , така и до края на съдебното дирене по настоящото исково
производство.
Отделно от горното с преобразуване на изпълнителното
дело под нов номер ,при ЧСИ № Х. Г. – ИД № 356
през 2018 година давността се оказва отново прекъсната ,т.к. в самото
преобразувано производство ищцата е отправила искане за отсрочено изпълнение на
задълженията си, което само по себе си представлява признание на дължимостта на
вземанията.
Обжалването на действията на ЧСИ по никакъв начин не
може да изведе извод, противен на вече приетия, че петгодишния давностен срок
не е изтекъл нито че вземанията за които е издаден на 11.12.2013 година
изпълнителния лист по частно гр.дело № 4029/2013 г. по описа на РС Варна са
погасени чрез плащане .(видно от л. 97 взискателят по ИД и
ответник сочи непогасените части от вземанията в следните размери : 642,83 лева
за главница и 118,60 лева за лихви за периода от 18.6.2009 –12.3.2013 г., както
и сумата от 125 лв.разноски ).
При така изложеното по-горе, ВРС съобразява дадените
задължителни указания от ВКС, в точка 10 на
ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на ДВЕ ГОДИНИ и изпълнителното производство е прекратено поради
настъпила перемпция на основание член 433, алинея
1, точка 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тоест от
31.03.2015 година, когато е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на Н.К.
до дата 11.2.2019 г. / л.2 –ри от делото – датата на депозиране
на исковата молба във ВРС – новата петгодишна давност, започнала да тече на
31.03.2015 г. не е била изтекла съгласно нормата на чл.117, ал.1 от ЗЗД. Дори и
по друг начин да бъдат пресметнати двете години след изтичане на които ex lege се
приема ,че е настъпила перемпция, на който всъщност се позовава ищцата ,изводът
за неоснователност на иска отново остава същия, като в този ред на мисли ВРС
намира за удачно да цитира вече изложените мотиви на Окръжен съд Варна.Прекратяването на изпълнителното
производство, както сочи и ОС Варна в Решение № 573 от 9.05.2019 г.
на някое от основанията по член 433, алинея 1 от ГПК : цитат : „ ….не заличава действието на прекъсването.
Давността остава прекъсната и при прекратяване на изпълнителното производство
при непоискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия в
продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство не е
равнозначно на прекратяване на исков процес. В този смисъл е както теорията,
така и практиката на съдилищата.“
В заключение, въз основа на надлежно предприети от
взискателя по двете изпълнителни дела действия по принудително събиране на
парични вземания,установени за дължими със СПН, макар и за периодични плащания
дължими за период от 18.06.2009г. до 12.03.2013 г., спрямо лицето имащо
качество длъжник по изпълнителното производство, искът на ищцата Н.К.- Б. се
явява неоснователен и недоказан. Това е така, т.к. макар и вземанията за В и К
услуги да се погасяват с тригодишна давност съгл. чл. 111 б. „в“ ЗЗД ,в
конкретния спор е приложима нормата на чл.117,ал.2 ЗЗД – т.е.петгодишна
давност.Ето защо съдът приема ,че искът на ищцата е оставал недоказан и
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .Единствено и само за
пълнота на мотивите ВРС се спира и на друго дадено разяснение от касационната
инстанция ,обективирано в мотивите на Решение
№ 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Г.а.От протича на същото Решение се установява, че според
ВКС с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД
не се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и
след изтичането на давността, което обаче изключва противното разрешение /за
допустимост на принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи,
изведени от общия правен принцип на справедливостта.
При тези основни от правна страна мотиви,на база ангажираните по
делото писмени доказателства ВРС отхвърля предявения от ищцата против ответното
дружество отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан,като по възраженията на ищцата преклудирани със СПН
не се произнася .
Съдът следва макар и на база наличните писмени доказателства да
съобрази всички факти и обстоятелства по делото и да постанови обективен
съдебен акт.Ето защо ВРС следва да отчете твърденията и на двете страни
направени по изпълнителното дело което е висящо обективирани в молбата на
длъжника на л. 99 –ти и на взискателя на лист 97 , като съобрази предметните
предели на спора.Ясно е становището на
взискателя изготвено до ЧСИ Хр.Г.,на
дата 21.01.2019 г., че по изпълнителното дело образувано на база изпълнителния
лист издаден през 2013 г. по заповедното производство са останали непратени
следните суми - 642,83 лева – остатък от главница по партида с абонатен номер *,
дължима за периода от 18.06.2009 г. до 12.03.2013 г. ; 118,60 лева остатък от лихва за забава върху главницата за периода
18.06.2009 г. до 12.03.2013 г.ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 25.03.2013 г. Тези твърдения на
ответната страна представляват признание на недължимост на главници и лихви
погасени чрез плащане , така както твърди и длъжникът по делото в писмената си
молба , приложена на л. 99 – ти ,че са платени 13 фактури .Ето защо ВРС приема,
че по делото са налични твърдения на ответника за неизгоден факт – погасяване
на паричните вземания за главница и лихва ,но частично ,чрез плащане и поради
тази причина само за погасените чрез плащане суми съдът намира ,че искът макар
и на база признанията на двете страни следва да бъде уважен частично.
Пресметнато от ВРС при посочен размер на дълга от общо 1 023,76 лева –
сбора от главници и лихви, претендирани за плащане по изпълнителното дело ,
посочения размер от самия взискател на остатък
от непогасена чрез плащане главница 642,83 лева и от лихва от 118,60 лв., ВРС
пресмята,че дължима е останала сумата от 761,43 лева сбор от главници и лихви а
погасената чрез плащане сума възлиза на точно 262,33 лева . Или при приспадане
на цената от 1023,76 лева на платените 262,33 лева се
оказва ,че ищцата дължи сумата от 761,43 лева на В. В. ООД за главница и лихви,
които не са погасени чрез плащане, респ. искът от 1 023,76 лева следва да бъде уважен за
сумата от 262,33 – погасени чрез плащане главници и лихви а за разликата
от 262,33 лева до пълния размер от 1 023,76
лева отхвърлен, т.к. и до края на съдебното дирене плащане на дължимия остатък
от главници и лихви по изпълнителното дело ; не е налице твръдяната недъпжимост
на вземаното за остатъка от 761,43 лв. поради релевирана перемпция или изтичане
на давностния срок .
С оглед изхода на спора съдът се произнася и по отговорността за
разноски .
При отхвърляне на иска,както и за частичното прекратяване на
производството по делото разноските сторени от ответната страна следва да бъдат
присъдени в нейна полза съгласно нормите на чл. 78 ал.3 и ал.4 и ал. 8 ГПК.
Видно от материалите по делото ответното дружество е
представлявано от юрисконсулт и последният в списъка по чл. 80 ГПК е претендирал
само един разход - възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева – т.е. минимума възведен
в приложимата към определяне на размерите на възнагражденията за процесуално
представителство по Наредба №1/ 2004 г . / л.112/. Списъка по чл. 80 ГПК не е
оспорен от ищца а и дори и да бе оспорен, по- нисък размер от минималния от 300
лева за юрисконсултско възнаграждение, съдът не би могъл да определи.Ето защо
ВРС присъжда на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 и ал. 8 ГПК сумата от 300 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и в тежест на ищцата
. При определяне на разноските по делото съдът съобразява процесуалните
действия и на двете страни, отчита че и двете страни са поддържали
взаимоизклчащи твърдения относно дължимост на главниците и лихвите за забавено
изпълнение по непрекратеното и висящо изпълнително дело,като едновременно с
това са признавали неизгодни факти – извършено плащане .
Ето защо и ВРС присъжда минимума
на дължимото се юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
страна,макар и да приема,че частично искът е основателен и доказан .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в
отношенията между страните ищцата Н.К.К.-Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответното дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от В. В. Управител, че ищцата Н.К.К.-Б., ЕГН **********,НЕ
ДЪЛЖИ на ответника - „В. В.“ ООД ЕИК *- ВЗИСКАТЕЛ по изп.д. № *по описа на ЧСИ Х. Г., рег.№ *, район на действие - ВОС, преобразувано на 23.04.2018г. от изп.д. № *на ЧСИ З. Д.(образувано на 21.10.2014 г.)
СУМАТА ОТ ОБЩО 262,33 лева
( двеста
шестдесет и два лева и тринадесет и три стотинки ) – представляваща
сбор от погасена чрез плащане главница и лихви за забавено изпълнение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от установения размер от 262,33 лева до пълния предявен размер от 1023,76 лева ( хиляда двадесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки ) . – претендиран от взискателя остатък от неизплатена главница и съответно лихва,(за периода 2009г. до 2019г.) на основание
на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 11.12.2013 г. от ВРС на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№4029/2013 г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН , на основание чл.439 ГПК
.
ОСЪЖДА Н.К.К.-Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.и к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В. В. Управител, СУМАТА от общо 300,00 лева- (триста
и седемдесет лева и тридесет и две стотинки ) - сторените от ответната страна съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото пред настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3, ал.4 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с
Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: