РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Търговище , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101031 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.239 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Мелон България“ ЕАД, ЕИК: ********* против Д. К.
И. от гр.Търговище, с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост на
сумата от 500 лв., главница; сумата от 673.60лв. просрочени лихви и, сумата от 78.00 лв.,
такси за обслужване на кредит ( договор за револвираща международна кредитна карта
сключен на 11.05.2012 година с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.04.2018г.), ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2020год. до окончателното плащане на главницата, за които вземания в
полза на ищеца е издадена Заповед № 263/11.06.2020г. по ч.гр.д.№ 583 по описа за 2020г. на
РС Търговище.
Обстоятелствата въз основа на които се предявяват исковете са следните: Сключен
на 02.04.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „Мелон България”
ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия). ,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД е прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 206CC-R-000269/11.05.2012г., в полза на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М. Л.” ***, ет. *, представлявано от изпълнителните директори Н.
К. П. и П. В., представляващи дружеството заедно и поотделно.
1
Прехвърленото вземане, обект на настоящото дело, фигурира в Приложение 1,
неразделна част от Договора за цесия. Посоченият размер на вземането в тази извадка е към
05.04.2018г. - датата на прехвърлителния ефект на Договора за цесия.
Между“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, в качеството си
на кредитор (наричано по-долу за краткост „Банката”) и Д. К. Т. /с предишна фамилия Н./, в
качеството си на Кредитополучател (наричан по-долу за краткост „Длъжника”), е сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овьрдрафт по разплащателна сметка № 206CC-R-000269/11.05.2012r., (наричан по-долу за
краткост , Договора за кредит”), по силата на който Банката е предоставила и
Кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит тип овьрдрафт в размер на
500.00 лева (петстотин лева).
Съгласно т. 5 от Договора за кредит Длъжникът се е задължил да погасява
предоставения овьрдрафт в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента
на сключване на Договора за кредит Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и
VISA, приети с Решение на УС на „ПИБ“, изменени и допълнени с решение от 01.03.2012г.
(наричани за краткост „Общите условия”).
Съгласно т. 10.1 от Общите условия Титулярът (Длъжникът) се задължава всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по
Сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка.
Съгласно т. 8 от Договора за кредит при иепогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, Титулярят
(Длъжникът) заплаща на Банката, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал -18.64%; б) за всички останали
транзакции - 20.44%.
На основание т. 9 от Договора за кредит при неплащане на месечната погасителна
вноска или надвишение на разрешение кредитен лимит Банката начислява наказателна
лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10.2%.
Съгласно т. 14 от Договора и Декларацията на титуляра, която е част от искането за
кредит, същият се сключва на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като с подписването му,
кредитополучателя декларира, че са му предоставени Общите условия на продукта и
Тарифата за такси и комисионни на „ПИБ“ АД, запознат е с тях и приема прилагането им
при уреждане на отношенията с банката по договора.
Съгласно чл.19.1.1 от Общите услови на „ПИБ“ АД, срокът на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е
уведомил Банката с писмено предизвестие за отказ за удължаване срока на договора най-
малко 30 дни преди изтичане на срока на договора. Такова уведомление от длъжника към
2
Банката не е представено по сключения договор за цесия.
Въпреки поетите с Договора задължения, Длъжникът не е погасил задълженията си
по договора за кредит.
След осъществен контакт и проведени разговори с ответницата, по нейна инициатива,
на 17.05.2018г. е сключено извънсъдебно споразумение, с което съгласно чл. 1 (1), страните
приемат за безспорно установено, че към момента съществува непогасено, валидно и
изискуемо задължение на ДЛЪЖНИКА към КРЕДИТОРА, произтичащо от сключения
Договор за издаване на кредитна карта, във връзка с Договор за цесия, което към
04.04.2018г. е в общ размер на размер 1251.60 лева, от които: просрочена главница - 500.00
лева просрочени лихви - 673.60 лева и такси за обслужване на кредита в размер на 78.00лв.а
Съгласно чл.1(2), с подписване на споразумението ДЛЪЖНИКЪТ декларира валидно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземане (цесия) от страна на КРЕДИТОРА
(цесионер).
Съгласно чл. 2 (1) от споразумението, ДЛЪЖНИКЪТ се задължи да плати сума в
размер на 876.12 лева, представляваща 70 % от целия размер на неговите задължени
КРЕДИТОРА по следния начин и в следните срокове:
- считано от юни 2018 г. до юли 2018 г. включително, 2 (две) вноски, всяка от в
размер на 438.06 лева.
Съгласно чл.3 (2) от споразумението, страните се съгласяват, че при неизпьлнение от
страна на ДЛЪЖНИКА на което и да било задължение, поето по сила споразумението,
както и при забава за плащане (изцяло или частично) н последователни месечни
погасителни вноски, договореното между СТРАНИТЕ настоящото споразумение разсрочено
плащане се прекратява, КРЕДИТОРЪТ начислява цялата дължима лихва върху главницата
от датата на подписване на споразумението до пълното й погасяване, при което цялата
непогасена част от остатъчния дълг в размер на 1251.60 лева (хиляда двеста петдесет и един
лева и 60 стотинки) описан в чл.1 става изцяло изискуем.
Съгласно чл.3 (3), в случая на ал. 2 по-горе КРЕДИТОРЪТ възобновява
принудителните изпълнителни действия срещу ДЛЪЖНИКА или 3 предприемането на
такива, ако това не е било извършено до момента, като и в двата не е необходимо каквото и
да е изрично волеизявление или допълнително уведомил ДЛЪЖНИКА.
По сключеното споразумение ответницата не е извършвала никакви плащания до
настоящия момент.
Молят съда да постанови решение с което да признае съществуване на вземане на
ищеца към ответницата за сумата от 500 лв., главница; сумата от 673.60лв. просрочени
лихви и, сумата от 78.00 лв., такси за обслужване на кредит ( договор за револвираща
международна кредитна карта сключен на 11.05.2012 година с „Първа инвестиционна
3
банка“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 02.04.2018г.),
ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020год. до окончателното плащане на
главницата, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 263/11.06.2020г. по
ч.гр.д.№ 583 по описа за 2020г. на РС Търговище. Депозирали са молба, с която молят съда
да се произнесе с неприсъствено решение. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата Д. К. Т.. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Няма искане делото да се гледа в
нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата са изпратени преписи от исковата молба и
приложените доказателства, като й е даден месечен срок да вземе становище по иска и да
сочи доказателства. Указани са й и последиците от неизпълнение на тези задължения
съгласно чл.133 от ГПК.
С оглед на това съдът намира искането за постановяване на решение по чл.239 от
ГПК за основателно. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният установителен иск е
вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото делото разноски, в размер на 324.97лв., включващи внесена
държавна такса от 174.97лв. и 150лв., юрисконсултско възнаграждение, както и пълния
размер на разноските по заповедното производство – 75.03лв. (внесена държавна такса от
25.03лв. и 50лв., юрисконсултско възнаграждение), на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , съществуване на вземане на кредитора „Мелон
България“ ЕАД, ЕИК: ********* гр.С., със седалище и адрес на управление бул.“М. Л.“
№**, ет.*, представлявано от Изп.Директори Н. К. П. и П. В. представляващи дружеството
заедно и поотделно, чрез пълномощник С. Д., към Д. К. Т. с ЕГН-********** с постоянен и
настоящ адрес гр.Търговище, ул.“Г. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** за следните суми: сумата от
500 лв., главница; сумата от 673.60лв. просрочени лихви и, сумата от 78.00 лв., такси за
обслужване на кредит ( договор за револвираща международна кредитна карта сключен на
11.05.2012 година с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземането по който е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 02.04.2018г.), ведно със законната лихва, считано от
10.06.2020год. до окончателното плащане на главницата, за които вземания в полза на
4
ищеца е издадена Заповед № 263/11.06.2020г. по ч.гр.д.№ 583 по описа за 2020г. на РС
Търговище, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. К. Т. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес гр.Търговище,
ул.“Г. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК: *********
гр.С., със седалище и адрес на управление бул.“М. Л.“ № **, ет.*, представлявано от
Изп.Директори Н. К. П. и П. В., представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез
пълномощник С. Д., сумата от 324.97лв., представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 75.03лв., направени разноски в заповедното производство
на осн. чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5