Решение по дело №7597/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2556

 

гр. Бургас, 16.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7597 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Б” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, кв.””, Промишлена зона, срещу Д.И. К, ЕГН: **********, и М.Х.К., с ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5455/2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 304.30 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, нахо- дящ се на горния адрес, за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва от 19.07.2018г. до окончателното плащане, както и за сумата 39.74 лв. – обезще-тение за забавено плащане за периода от 01.07.2015г. до 18.07.2018г. Твърди също така, че след като са получили преписи от заповедта, ответниците са подали възражения – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на К, че дължат солидарно тези суми, тъй като са собственици на процесния имот в режим на СИО. Претендира направените раз-носки.

Ответниците оспорват исковете – излагат съображения, че не ползват топлинна енергия, тъй като през жилището им не преминават топлопроводни тръби и неправилно топлинният счетоводител е извършил разпределение на такава за него, а в условията на евентуалност възразяват, че задълженията за месеците май, юни и юли 2015г., са пога-сени по давност. Молят Съда да отхвърли претенциите. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Б, не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответниците като потребители – за обект, находящ се на адрес: гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ап. с, е извършил начисления по партидата им № 1802-802-034926, в размер на исковите суми.

По заявление на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за солидарното им заплащане от К, по ч. гр. дело № 5455/2018г. на РС Б, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците са подали възражения.

Това обуславя и наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.

Третото лице помагач, в качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства, безспорно се установява, че през процесния период К, са били собственици, в режим на СИО, на горния имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъеди-нена към абонатна станция на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, гр.Б.

Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на СТЕ.

От заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2018г. абонатната станция, обслужваща вх.3 и 4 на жилищен бл. в ЖК ””, гр.Б, е работила и е подавала ТЕ – за отопление и/или за БГВ, като за апартамента на К е разпределяна и начислявана такава – само за сградна инсталация.

Вещото лице е констатирало, че начинът на разпределението и начисляването на потребената топлинна енергия за сградна инсталация и изчисляването на таксите за от-чет и дялово разпределение съответстват на специалната методика в нормативните ак-тове, уреждащи тази материя.

Установява се, също така, че стойността на припадащата се за имота на К, през процесния период, топлинна енергия е общо 304.30 лв. – формирана, както следва: 272.11 лв. – за сградна инсталация, и 32.19 лв. – за отчет и дялово разпределение, а дъл-жимото обезщетение за забавено плащане върху главницата за времето от 01.07.2015г. до 18.07.2018г. е в размер на 39.74 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обективно и компе-тентно изготвено, и неоспорено от страните.

Възражението на ответниците, че през процесния период не са били в договорни отношения с ищцовото дружество, респективно – не са били потребители на топлинна енергия, се явява неоснователно.

Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енер-гия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществя-ва при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топло-снабдяване, като изричното им писмено приемане не е необходимо.

В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потре-бител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на або-натна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от К.

Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с ответниците е въз-никнало от неоспореното им качество на собственици в режим на СИО на апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че през процесния пе-риод ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.

Т. е. макар и да не са ползвали топлинна енергия за отопление и/или БГВ в своя имот, ответниците – като етажни собственици, включително и съсобственици на сград-ната инсталация, следва да поемат припадащата им се част от разходите за нея.

Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, потребителите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Или вземането за стойността на услугата за отчет на дяловото разпределение за месец май 2015г., 0.87 лв., което безспорно е перио-дично такова, е станало изискуемо на 01.07.2015г. и към 19.07.2018г., когато е било по-дадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца, същото вече е било погасено по давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, а също така и акцесорното вземане за обезщетението за забава в размер на 0.27 лв. Възражението на ответниците, досежно тези две суми, е основателно. По отношение на задълженията им за месеците юни и юли 2015г., чиято изискуемост е настъпила съответно на 31.07. и 31. 08.2015г., предвиденият в закона 3-годишен срок не е бил изтекъл към момента на сези-рането на съда и давността е била прекъсната /чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК/.

Ответниците са собственици на процесното жилище в режим на СИО и тъй като в случая се касае за разходи за задоволяване на нуждите на семейството, на основание чл.32, ал.2, вр. с ал.1 от СК, те – като съпрузи, отговарят за задълженията солидарно.

При това положение, Съдът намира, че в хода на настоящото производство ище-цът по несъмнен начин установи дължимостта на сумите: 303.43 лв. – главница, пред-ставляваща стойност на доставена топлинна енергия за времето от 01.06.2015г. до 31. 05.2018г., и 39.47 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2015г. до 18.07.2018г., за които се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5455 /2018г. на РС Бургас, солидарно от ответниците. В тези си размери предявените устано-вителни искове са основателни и следва да бъдат уважени. За разликите над тях, пък, следва да се отхвърлят, поради погасяване на вземанията по давност.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2018г., до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважена-та част от исковете – 49.83 лв. за ДТ и 79.73 лв. за съдебната експертиза.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 1.16 лв. плате-но адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.К., с ЕГН: **********, и М.Х.К., с ЕГН: **********,***, че същите дължат солидарно на “Топло-фикация – Б” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, кв.””, Промишлена зона, сумата 303.43 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.06.2015г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 39.47 лв. – обез-щетения за забавено плащане за времето от 01.08.2015г. до 18.07.2018г., за които е из-дадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5455/2018г. на РС Б, като за разликите над тези суми до пълните предявени размери – съответно от 304. 04 лв. за главницата /за 0.87 лв. – отчет на ДР за месец май 2015г./ и 39.74 лв. /за 0.27 лв. – обезщетение за забавеното плащане на главницата за месец май 2015г. за периода от 01.07.2015г. до 18.07.2018г./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Д.И.К. и М.Х.К. да заплатят на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производ-ства разноски – 49.83 лв. за ДТ и 79.73 лв. за съдебната експертиза.

ОСЪЖДА ”Топлофикация – Бургас” ЕАД да заплати на Д.И. К. и М.Х.К. сумата 1.16 лв. разноски по делото за адвокатско въз-награждение.

Решението е постановено при участието на ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Бургас като трето лице помагач на страната на “Топлофикация – Бургас” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

 

                                                                                           Съдия: /п/ Калин Кунчев

                                                                                           Вярно с оригинала: З.М.