№ 76
гр. София, 06.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско
дело № 20231001000073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Й. С., чрез адв.Р. И. против
определение №13069/19.12.2022 година, постановено по ч.гр.д.7031 по описа
за 2022 година на СГС, ГО, I-27 ми състав, с което е прекратено
производството, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди в
частната жалба, че на 12.01.2023 година, в качеството на представител по
пълномощие на Й. С. е подал молба с правно основание чл.405, ал.4 вр. с
чл.404, т.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя по
влязлото в сила на 14.03.2022 година и подлежащо на незабавно изпълнение
на 29.03.2022 година решение №16/19 година от 16.07.2021 година,
постановено от Основния първоинстанционен съд гр.Сурдулица, Съдебна
единица гр.Владичин хан, Република Сърбия срещу „Евро Алианс тунели“
ЕАД със седалище и адрес на управление:област София, община Столична,
гр.София, п.к.1138, район Младост, бул.“Цариградско шосе“, 170, база
Горубляне, ЕИК-********* за посочените в същото решение суми, за които е
осъден „Евро алианс тунели“ АД-клон Белград. Съдът е указал на страната, че
следва да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на още
1
45 лева, преписи от молбата за връчване на ответника, както и да посочи
името и адреса на ответника да уточни на коя дата е влязло в сила решението,
да уточни провеждано ли е изпълнение въз основа на решението на
територията на някоя от двете държави, да обоснове твърденията си, че
българският съд е компетентен да се произнесе по искането за признаване и
за допускането изпълнението на чуждестранното решение. В изпълнение на
това разпореждане е подадена молба, в която изрично е уточнено, че е налице
удостоверяване, на коя дата е влязло в сила решението, но независимо от това
обстоятелство е представил препис от съдебното решение и отделно
удостоверение от съда, от което е видно, че не е образувано изпълнително
дело. Относно изпълнението на чуждестранното решение е посочено, че
молбата е за издаване на изпълнителен лист по чл.404, ал.2 ГПК, като е
посочено, че по своята правна същност молбата не е иск по чл.119, ал.1
КМЧП. В нарушение на закона с ново разпореждане, съдът е дал повторни
указания, идентични с предходното, по което страната отново е подържала
становището, че Й. С. не предявява иск по реда и при условията на Част
четвърта „Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни
решения и други актове“ на КМЧП, а е сезирал съда с искане за издаване на
изпълнителен лист по чл.405, ал.4 вр. с чл.404, ал.2 ГПК. При произнасянето,
съдът следва да извърши проверка относно правото на принудително
изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения
длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително
основание. С оглед формалната доказателствена сила на подлежащите на
принудително изпълнение актове по чл.404, т.2 ГПК тази проверка е
ограничена, поради което не се касае до исково производство. Съдът е
следвало да извърши проверката и да се произнесе с разпореждане по
същество, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по ч.гр.д.7031 по описа за 2022 година на СГС, ГО, I-27
ми състав е образувано по предявена молба от Й. С. е подал молба с правно
основание чл.405, ал.4 вр. с чл.404, т.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист
в полза на молителя по влязлото в сила на 14.03.2022 година и подлежащо на
2
незабавно изпълнение на 29.03.2022 година решение №16/19 година от
16.07.2021 година, постановено от Основния първоинстанционен съд
гр.Сурдулица, Съдебна единица гр.Владичин хан, Република Сърбия срещу
„Евро Алианс тунели“ ЕАД със седалище и адрес на управление:област
София, община Столична, гр.София, п.к.1138, район Младост,
бул.“Цариградско шосе“, 170, база Горубляне, ЕИК-********* за посочените
в същото решение суми за посочените в решението суми, за които е осъден
„Евро алианс тунели“ АД-клон Белград.
Един от основните принципи, закрепен изрично в ГПК е принципът на
диспозитивното начало, проявлението на който се състои в това, че страните
по производството, неговият предмет и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от търсещия защита /чл.6, ал.2 ГПК/, като само
търсещият защита може да измени основанието и предмета на делото, но не и
защитният орган. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от
ищеца, респективно молителя, очертани с молбата, с която същия сезира
съда.
При правото на иск това представлява правомощие на определени лица
/надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на
конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо. Правото на иск е
средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския
спор със сила на пресъдено нещо. Спорното право определя надлежните
страни, а с това и процесуалната легитимация, като правото на иск
принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор.
Ето защо легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират,
че са носители на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на
процеса. Процесуалната легитимация макар и обусловена от материалното
право, засегнато от правния спор се обуславя от правното твърдение на
ищеца, заявено с иска. Заявеното от ищеца спорно право обуславя
процесуалната легитимация на ищеца и на ответника, като, с оглед
диспозитивното начало ищецът е този, който въвежда правният спор като
предмет на делото. Предметът на делото се предопределя от обективна и
субективна страна от твърденията в исковата молба като при определяне
надлежните страни, съдът изхожда при даване на правната квалификация на
иска от посоченото от ищеца основание и петитум на иска.
3
При молбата за издаване на изпълнителен лист, какъвто е процесният
случай молителят отправя искане до съда за издаване на изпълнителен лист,
като посочва изпълнителното основание. Проверката, която съдът извършва е
дали е налице предвидено от закона изпълнително основание и дали то
удостоверява изпълняемото право за което се иска изпълнителният лист, като
проверката, която се извършва се определя от очертаните в молбата
обстоятелства и петитум. Страната е твърдяла, че в нейна полза съществува
право на принудително изпълнение срещу лицето, което сочи като длъжник,
въз основа на представеното от нея изпълнително основание и е формулирала
надлежно отправено искане до съда за издаване на изпълнителен лист, като е
твърдяла, че соченото изпълнително основание е от кръга на лимитативно
изброените в чл.404, ал.2 ГПК актове. Съдът , с оглед уреденото в чл.6 ГПК
диспозитивно начало дължи защита, съобразно очертаните от страната
предели, поради което следва да се произнесе с разпореждане по същество, а
именно след извършване на проверката да достигне до формиран правен
извод налице ли са предпоставките за издаване на изпълнителен лист или не
са налице като съдът не разполага с правомощията да изменя искането, което
е отправено до него, чрез даване на указания какъв е пътят на защита, който
страната следва да предприеме. Като е приел, че дадените указания не са
изпълнени в срок и се е десезирал от предмета на делото, съдът е постановил
акт, в нарушение на закрепеното в чл.6 ГПК диспозитивно начало, който е
довел до отказ на страната да се предостави търсената от нея защита и е
заменил спорния предмет с друг, незаявен от молителя.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №13069/19.12.2022 година, постановено по
ч.гр.д.7031 по описа за 2022 година на СГС, ГО, I-27 ми състав, с което е
прекратено производството, на осн. чл.129, ал.3 ГПК и ВРЪЩА на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
4
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5