Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../02.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1603/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84 от ЗЗД.
Производството e образуванo
по искова молба от С.Е.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК,
против "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* за заплащане на
сумата от 26000 лева (частичен иск от 40000 лева), претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 600 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 15.01.2019г.,
причинено от водача на МПС л.а. „Шевролет Авео“ с рег. №******, застраховано по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главниците от 19.07.2019г. до окончателното им
изплащане.
Ищцата твърди, че на
15.01.2019 г. около 17:00 ч., в гр. Варна, на ул. „Д-р Пискюлиев“, на пешеходна
пътека до колхозен пазар е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
участието на лек автомобил „Шевролет Авео“ с peг. № ******и
пешеходец С.Е.Ч. с ЕГН **********. ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на
л.а. „Шевролет Авео“, който не пропуснал и отнел предимството на преминаващата
в този момент по обозначена пешеходната пътека пешеходка С.Ч., в резултат на
което я ударил с предната част на управляваното от него моторно превозно
средство, поваляйки я на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП пострадалата
е получила следните травматични увреждания: контузия на главата; травма на
гръбначния стълб; контузия на гръдния кош; компресионна фрактура (счупване) на
втори лумбален (поясен) прешлен - L2. Непосредствено след настъпилото ПТП
ищцата е транспортирана до СО на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където и е
извършен цялостен преглед и е насочена за провеждане на рентгенографски
изследвания - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 335/15.01.2019 г. и
Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО. Предвид влошеното й
общо състояние ищцата е хоспитализирана в Ревматологичната клиника на УМБАЛ
„Св. Марина“- ЕАД-гр. Варна, с оплаквания от много силни режещи болки в
областта на кръста, като е изписана на 05.02.2019 г. с препоръки за
продължаване на медикаментозното лечение и провеждане на балнеосанаториално
лечение, физио- и кинезитерапия. Предвид продължаващите оплаквания от интензивен
болков синдром в травмираните области и основно в поясния отдел, ищцата е
постъпила за лечение в гр. София. Впоследствие ищцата е хоспитализирана на
28.05.2019 г. в Ревматологичната клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна, като
е изписана на 31.05.2019 г.
Вследствие на преживяното
ПТП С.Ч. е изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна
уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и
смущение. Направила е и разходи за лечението си в размер на 600 лева.
Ищцата предявила
претенцията си за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
пред застрахователя на виновния водач, но обезщетения не й били заплатени,
поради което предявява претенцията си пред съда.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, с който оспорва исковете като недопустими, поради неприключило
рекламационно производство, евентуално неоснователни. Признава наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/08/118000308854, сключен между „Дженерали Застраховане“ АД и собственика на
лек автомобил „Шевролет“ модел „Авео“ с per. № ******, валидна към 15.01.2019
година. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на пътно - транспортното
произшествие, причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и
процесното събитие. Твърди, че ищцата е имала силно развити дегенеративни
промени на костната структура на тялото, включително и на гръбначния стълб, а
оплакванията й от болки в костно-ставния апарат датират от период прехождащ ПТП
и имат хроничен и дегенеративен характер. Оспорва вината на водача на лек
автомобил „Шевролет“, модел „Авео" с per. № ******, като твърди, че ПТП е
възникнало по вина на пострадалата. Оспорва твърденията в исковата молба
досежно настъпило психическо и психологично разстройство, както и да е в
причинно-следствена връзка със събитието. В условията на евентуалност твърди,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, т.к. тя е можела да
предотврати настъпването на ПТП. С поведението си, поради неправомерното и
неправилно движение по пътното платно, пострадалата в значителна степен е
допринесла за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат.
Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и
съразмерно на претърпените от нея болки и страдания. Оспорва претендираните имуществени
вреди - тяхната основателност и размер. Същите не са сторени във връзка с
вреди, възникнали в резултат на процесното ПТП, респективно не попадат в
обхвата на покритието по застраховка "Гражданска отговорност".
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихви, техния размер, както и началния
момент, от който същите се претендират.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адв. Я.Д. от САК, който поддържа исковата молба. Моли за
уважаване на иска и присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В представените писмени бележки вх. №16249/22.06.2020г. по същество се
излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. И.Е. от САК, който поддържа доводите за
неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представения списък. В представените писмени бележки вх. №16962/26.06.2020г.
по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно,
че на 15.01.2019 г. в гр. Варна, на ул. „Д-р Пискюлиев“, на пешеходна пътека до
колхозен пазар е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил „Шевролет Авео“ с peг. № ******и пешеходец С.Е.Ч.. В протокола е
записано, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Шевролет Авео“, който
не пропуснал и отнел предимството на преминаващата пешеходка С.Ч., в резултат
на което я ударил. Съставен е акт за установяване на административно нарушение
срещу виновния водач и е издадено наказателно постановление, което не му е
връчено и не е влязло в сила.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че основна причина
за настъпилото ПТП е движението на автомобила със скорост непозволила му да
спре аварийно преди преминаване на пешеходна пътека при използването й в
непосредствена близост от пешеходец. Водачът е следвало да се съобрази с
наличието на пешеходци в близост или на пешеходната пътека, избирайки скоростта
си на движение спрямо премината предходно сигнализирана пешеходна пътека и
кръстовище в градска зона. Пътното платно е било в градска зона, съставено от
срещуположни пътни ленти, мястото на ПТП е непосредствено след напускане на
кръстовище, ограничено по ул.„Д-р.Пискюлиев" с две сигнализирани пешеходни
пътеки, дясна пътна лента от към Колхозен пазар Варна. ПТП-то е настъпило в
прехода между ден и нощ - сумрак към нощна видимост. Вещото лице уточнява, че
по делото няма конкретни данни на база които да се определи точната скорост на
автомобила към началото на опасната ситуация, а към момента на удара с
пешеходката, скоростта му на движение е била в диапазона до 25 км/ч. Опасната
зона за спиране на автомобила при движение с 50 км/ч е била 33.1 метра, а при
движение с до 30 км/ч е била 16.93 метра. По делото няма изходни данни за разглеждане
на поведението на пешеходката-възможността да установи намеренията и скоростта
на движение на автомобила.
С определение №770/06.03.2020г. настоящият състав прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 15.01.2019г. МПС л.а.
„Шевролет Авео“ с рег. №****** е бил
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество.
Непосредствено след ПТП ищцата е прегледана от лекар за което е съставен
лист за преглед на пациент в консултатвивно-диагностичния блок/спешно отделение
от 15.01.2019г.
От епикриза ИЗ 4972 е видно, че на 31.01.2019г. ищцата е постъпила в
Ревматологична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна за диагностика и
лечение на възпалителни ставни заболявания, като е изписана на 05.02.2019г.
От епикриза ИЗ 22822 е видно, че на
28.05.2019г. ищцата е постъпила в Ревматологична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД – гр. Варна за диагностика и лечение на възпалителни ставни заболявания,
като е изписана на 31.05.2019г.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП С.Ч.
е получила контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия в лява
лумбална област, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на
здравето неопасно за живота. След ПТП на 15.01.2019 пострадалата е
транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където е
прегледана от дежурния лекар и е насочена за рентгенографии на черепа, шийните
прешлени, гръдния кош и лумбалните прешлени. На направените графии не са
установени травматични костни изменения, включително такива на лумбалните
прешлени. Пациентката е консултирана със специалист неврохирург, който не
намира сериозни травматични увреждания касаещи главния мозък и
опорно-двигателния апарат, а от там основания за хоспитализация и я освобождава
за домашно лечение. В издадения от него „Допълнителен лист към лист за преглед
на пациент в КДБ/СО“, който е приложен в делото е записал следното: „Не е
губила съзнание, не е повръщала“. В разчитането на графиите от ренгенолог е
записано, че не се установяват трвматични увреждания на изследваните кости, а
само спондилозни изменения. Получените в следствие на ПТП контузии и
натъртвания са повърхностни и се възстановяват напълно след няколко дни без
последствия. Вещите лица са категорични, че след преглеждане на всички образни
изледвания направени непосредствено след ПТП (рентгенографии), петнадесет дни
по-късно (КТ на лумбални прешлени) и пет месеца по-късно (МРТ) на лумбални
прешлени не се установява компресионна фрактура на тялото на Л2, още повече
биконкавна, каквато е описана при едно от разчитанията, защото такава фрактура
в класификацията на фрактурите на прешлените не съществува. Вещите лица
установяват нормална за възрастта дегенеративна спондилоартроза с многоетажна
стеноза на гръбначномозъчния канал. Освен това
установяват типични остеопоротични промени на всички лумбални прешлени,
които погрешно са възприети при едно от разчитанията като травматични. На
направената МРТ на лумбалния отдел се установяват остеопоротични изменения на
всички лумбални прешлени, както и не нарушен сагитален баланс на лумбалния
отдел на гръбначния стълб, какъвто би трябвало да има ако действително имаше
компресионна фрактура на тялото на Л2. В резултат на ПТП ищцата е получила
контузионни увреждания на меките тъкани в различни области на тялото, които
сами по себе си са болезнени за известен период от време. Освен това са се
обострили съществуващите преди преживяното ПТП коренчеви болки от
спондилоартрозните дегенеративни възрастови промени. По тези причини е било
необходимо приемането на обезболяващи медикаменти. Според вещите лица ищцата
няма травматично увреждане на втория лумбален прешлен и поради тази причина
движенията в кръста не могат да се затруднят или да се ограничат. Сковаността и
стрелкащите болки към двата долни крайника се дължат на съществуващата и
доказана с МРТ дегенеративна лумбална спондилоартроза и многоетажна лумбална
стеноза. Описаните в мед. преглед ограничени движения се дължат на
дегенеративните промени по гр. стълб. Пълният възстановителен период за
получените от ПТП травматични увреждания е няколко седмици до един месец. Не се
установяват трайни травматични последици от преживяното ПТП. Направените от
ищцата разходи нямат директна връзка с процесното ПТП. Направените й масажи
могат да облекчат до някаква степен оплакванията й свързани с дегенеративните й
възрастови промени по гръбначния стълб, които тя би имала и без да е била
участничка в ПТП от 15.01.2019 г. Съдът изцяло кредитира заключението на вещите
лица, т.к. същото е обективно и компетентно изготвено. Оспорването на
заключението от ищцата досежно констатацията, че не се установява компресионна
фрактура на тялото на Л2, съдът намира за необосновано. Вещите лица подробно
обясниха в с.з., че ищцата не е претърпяла фракура на прешлен, а е налице
остеопороза, както и ревматологично заболяване.
За
установяване болките и страданията на ищцата по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. Х. и И.Ч. (съпруг на ищцата),
чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК за свид. Исмаил Ч..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение,
като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата
на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава,
когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице
право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към
процесната дата между собственика на лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с
рег. №****** и ответното дружество е беззспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност”
на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е
необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира,
са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
вещото лице по САТЕ, се установява, че ПТП е причинено по непредпазливост от водача
на лек автомобил, марка „Шевролет Авео“ с рег. №******, който е управлявал
автомобила със скорост непозволила му да спре аварийно преди преминаване на
пешеходна пътека при използването й в непосредствена близост от пешеходец.
Необосновани са доводите на застрахователя, че вина за настъпване на ПТП има
ищцата. Установи се, че същата правомерно е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека. Водачът е следвало да се съобрази с наличието на пешеходци в
близост или на пешеходната пътека, избирайки скорост на движение, която би му
позволила да спре аварийно.
В заключението си вещите лица по комплексната СМЕ установяват наличието на причинна връзка на част от твърдените
от ищцата физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: контузия
на главата, контузия на гръдния кош, контузия в лява лумбална област,
обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
С оглед на изложеното съдът
намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за
обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото
при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди
събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл.52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените
от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това. Съгласно
заключението на вещите лица по комплексната СМЕ, пълният възстановителен период за получените от
ПТП травматични увреждания е няколко седмици до един месец.
С оглед характера на причинените на ищеца увреждания и невъзможността
да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът
намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ
размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а
именно, че на ищцата са били причинени физически увреждания – травми, довели до болки и страдания през относително непродължителен период от време. С оглед на изложеното
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
5000 лева. За да определи този размер съдът взе предвид и обстоятелството, че получените
в следствие на ПТП контузии и натъртвания са повърхностни и се възстановяват
напълно за непродължителен период от време.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя е можела да
предотврати настъпването на ПТП, неправомерното и неправилно се е движила по
пътното платно, с което в значителна степен е допринесла за настъпилия по
отношение на нея вредоносен резултат.
Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По отношение твърдението за съпричиняване от страна на пострадалата съдът
намира същото за изцяло неоснователно, доколкото в разглеждания случай не се
установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Ищцата правомерно е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, когато е била
блъсната от застрахованото МПС.
Поради това, искът е основателен до размера от 5000 лева и следва да се
отхвърли за горницата над 5000 лева до 26000 лева.
На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. В
случая ищцата претендира заплащане на обезщетение за забава от 19.07.2019г., поради
което и съдът го присъжда от този момент.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло
неонователен, т.к. направените от ищцата разходи нямат директна връзка с
процесното ПТП.
Предвид изхода от спора
разноски се дължат на страните, съобразно основателната част от предявения иск на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В полза на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 344.49 лева (общо направени разноски 1832.70 лева). В полза на адв. Я.Д. се дължи адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определено към датата на постановяване на решението на 249.62
лева. Ответникът е направил разноски в размер на 2472.70 лева, от които в негова полза следва да бъдат присъдени 2007.91 лева, съобразно отхвърлената част от предявения иск. Възражението на ищеца за недължимост на заплатеното
от ответника адв. възнаграждение е неонователно. Видно от фактурата от
12.11.2019г. е, че за процесната щета е уговорено адв. възнаграждение 1730 лева,
а общо за всички щети 12495.52 лева. Действително във фактура 4/12.11.2019г. не
е вписан получател, но това е без съществено значение в случая, т.к. сумата е
заплатена с преводно нареждане от 13.12.2019г., в което като основание е
записано ф. 4/12.11.2019г. – адв. хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на С.Е.Ч.,
ЕГН **********,*** сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), при условията на
частичен иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически и
психологически болки и страдания), претърпени от ищцата в резултат на ПТП,
настъпило на 15.01.2019г., причинено от водача на МПС л.а. „Шевролет Авео“ с
рег. №******, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата
от 19.07.2019г. до окончателното й изплащане, основание чл.432 от КЗ вр. чл.45
и чл.84 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5000 лева до претендирания
размер от 26000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 19.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Е.Ч.,
ЕГН **********,*** против "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, иск за заплащане на сумата от 600 лева (от която 300
лева за 8 броя нощувки в периода 18.03.2019г. – 21.03.2019г. с придружител и
300 лева за 5 броя процедури лечебен масаж по фактура от 22.03.2019г.),
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП на 15.01.2019г., причинено от водача на МПС л.а. „Шевролет Авео“ с рег. №******,
застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на С.Е.Ч.,
ЕГН **********,*** сумата от 344.49 лева (триста четиридесет и четири лева и 49
стотинки), представляващи разноски в производството, съобразно уважената част
от предявените искове на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на
адв. Я.Д.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 249.62 лева (двеста
четиридесет и девет лева и 62 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА С.Е.Ч., ЕГН **********,***
да заплати на "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата от 2007.91 лева (две хиляди и седем лева и 91
стотинки), представляващи разноски в производството, съобразно отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: