Определение по дело №1803/2017 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 98
Дата: 5 януари 2018 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20171620101803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

05. 01. 2018 год.,  гр. Лом

 

            Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на пети януари,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1803 по описа за 2017 год., след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните и на основание чл.140 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е отрицателен установителен иск от Л.Т. ИЛИЕВ, ЕГН **********,***, чрез адв. А.Л.,  МАК, срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 5, за признаване установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.л. от 01.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 175/2017 год. на ЧСИ при МОС А. Василева,  рег. № 747 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

            Правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

            Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 01.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ Ани Василева при МОС, с рег. № 747 в КЧСИ.

Претендират се и направените по делото разноски.

 

            Искът е допустим – налице е интерес от търсената с него защита;

Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна;

            Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.     Извлечение от електронния търговски регистър за фирмата на ответника,

2.     Покана за доброволно изпълнение от 06.07.2017 год., по изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС  Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ.

            Доказателствени искания, направени от ищците:

1.     Да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 1575/2011 год.  на ЛРС;

2.     Да бъде изискано и приложено заверено копие от изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ.

 

            Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.

            Ответникът, чрез пълномощника си, адв. В. Гигова, САК, оспорва иска.

Счита, че в конкретния случай в полза на ищеца не е изтекла твърдяната погасителна давност, тъй като по издаденият Изп.лист от 01.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, на 13.06.2012 год. е образувано първоначално изп.д. № 711/2012 год. на ЧСИ А. Василева. По това изпълнително производство не са извършвани действия по изпълнението, не е връчвана ПДИ и то е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 23.10.2015 год.

Процесното изпълнително дело № 155/2017 год. на ЧСИ А. Василева е образувано на 17.07.2017 год.

Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че за първи път ПДИ и препис от Заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ищеца в хода на изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ А. Василева.

Настоящата искова молба е подадена именно в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и по този начин Заповедта е влязла в сила и се е стабилизирала.

Отделно от това, излага съображения, че давността по чл. 110 ЗЗД като правопогасяващ факт, релевиран от ищеца е настъпила преди 31.07.2017 год., на която дата е влязла в сила Заповедта по чл. 417 ГПК. Следователно тя не е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 439 ГПК, вр. чл. 424 ГПК, поради което искът се явява и неоснователен.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Писмени доказателства, представени с отговора на ответника:

1.     Изпълнителен лист от 01.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1575/2011 год на ЛРС,

2.     Договор за издаване на кредитна карта от 07.12.2007 год., сключен между страните,

3.     ОУ на ОББ АД за дебитни и кредитни карти,

4.     Молба за образуване на изп.д. № 155/2017 на ЧСИ А. Василева.

 

Доказателствени искания, направени с отговора на ответника: няма.

 

            Съдът намира, че писмените доказателства, представени от страните са относими, допустими и  необходими и следва да бъдат приети.

            Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА исковата молба от от Л.Т. ИЛИЕВ, ЕГН **********,***, чрез адв. А.Л.,  МАК, срещу ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 5

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени отисковата молба:

 

1.     Извлечение от електронния търговски регистър за фирмата на ответника,

2.     Покана за доброволно изпълнение от 06.07.2017 год., по изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС  Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ.

 

ДА СЕ ПРИЛОЖИ  .гр.д. № 1575/2011 год.  на ЛРС

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ заверено копие от изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ, като УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че следва да заплати съответните административни такси по ТЧСИ

 

ПРИЕМА  писмен отговор на ответника.

 

ПРИЕМА писмените доказателства, представени сотговора на ответника:

 

1.     Изпълнителен лист от 01.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1575/2011 год на ЛРС,

2.     Договор за издаване на кредитна карта от 07.12.2007 год., сключен между страните,

3.     ОУ на ОББ АД за дебитни и кредитни карти,

4.     Молба за образуване на изп.д. № 155/2017 на ЧСИ А. Василева.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 06.02.2018 г. от 10,00  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД си по делото:

 

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните недължимост на вземането на ответника срещу ищеца, което е предмет на изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ.

            Правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

            В исковата молба се твърди, че на 01.12.2011 год., по ч. .гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС срещу ищеца, като длъжник  е издаден изп.л. в полза на ответника, за сумата от 1425,38 лв.

По така издаденият изп.л., през 2016год. е образувано изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ при МОС Ани Василева,  рег. № 747 в КЧСИ.

ПДИ му е връчена на 17.07.2017 год.

Ищецът счита, че в негова полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

            Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 01.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ Ани Василева при МОС, с рег. № 747 в КЧСИ.

Претендират се и направените по делото разноски.

            Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.

            Ответникът, чрез пълномощника си, адв. В. Гигова, САК, оспорва иска.

Счита, че в конкретния случай в полза на ищеца не е изтекла твърдяната погасителна давност, тъй като по издаденият Изп.лист от 01.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1575/2011 год. на ЛРС, на 13.06.2012 год. е образувано първоначално изп.д. № 711/2012 год. на ЧСИ А. Василева. По това изпълнително производство не са извършвани действия по изпълнението, не е връчвана ПДИ и то е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 23.10.2015 год.

Процесното изпълнително дело № 155/2017 год. на ЧСИ А. Василева е образувано на 17.07.2017 год.

Ответникът, чрез процесуалния си представител твърди, че за първи път ПДИ и препис от Заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ищеца в хода на изп.д. № 155/2017 год. на ЧСИ А. Василева.

Настоящата искова молба е подадена именно в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК.

Ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и по този начин Заповедта е влязла в сила и се е стабилизирала.

Отделно от това, излага съображения, че давността по чл. 110 ЗЗД като правопогасяващ факт, релевиран от ищеца е настъпила преди 31.07.2017 год., на която дата е влязла в сила Заповедта по чл. 417 ГПК. Следователно тя не е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 439 ГПК, вр. чл. 424 ГПК, поради което искът се явява и неоснователен.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

 

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).

По принцип, в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи, при условията на пълно и главно доказване, настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

 

В случая, с оглед заявеното от ответника оспорване на иска, съдът указва на ответника, че в негова тежест е да докаже оспорването си.

 

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

 

               На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

 

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.

 

 

Р. СЪДИЯ: