№ 1223
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20221000500461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.0102021г по гр.дело №
13 194/2012г.
на Софийски градски съд, I – 19 състав е отхвърлен главния иск на Д. С. З. /заместила
в процеса Ц. Т. Б. на основание чл. 227 от ГПК/ против М. М. Б. иск с правно
основание чл. 42 б.“б“ от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на
М. С. Д., съставено на 03.10.2014г в гр.Русе в полза на М. М. Б., обявено на
23.02.2025г и вписано под рег. № **** на нотариус С. В. с рег. № *** и район на
действие РС Русе.
Със същото решение е унижощено по иск на Д. С. З. /конституирана на
основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството Ц. Т. Б./
с правно основание чл. 43 ал.1 б“а“ от ЗН срещу М. М. Б. саморъчно завещание на М.
С. Д., съставено на 03.10.2014 г. в гр. Русе, в полза на М. М. Б., ЕГН **********,
обявено на 23.02.2015 г. и вписано под per. № 2314 на нотариус С. В. с per. № ***,
район на действие - PC- Русе, признато е за установено в отношенията между Д. С.
З. и М. М. Р., че Д. С. З. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
12, находящ се на трети етаж в жилищната сграда на ул. *** № ** в гр. ***, състоящ
се от дневна, спалня, кухня и санитарно помещение, със застроена площ, включително
балкони от 65,48 кв.м., при съседи на апартамента: ап.11, коридор, улица и ап.9, заедно
с мазе 16, с полезна площ от 9,76 кв.м., при съседи на мазето: сервизно помещение,
коридор, абонатна станция, улица, мазе 14, и мазе 15, заедно със съответните идеални
части от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата на основание наследствено правоприемство, и на основание чл. 108
1
от ЗС М. М. Б. е осъдена да й предаде владението върху описания имот.
Против решението в уважителните му части /по отношение унищожаването на
завещателното разпореждане и уважаване иска за собственост по чл.108 ЗС/ е
подадена въззивна жалба от ответницата М. М. Б. чрез пълномощник, с която се
твърди неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди
се, че за да формира извод за основателност съдът кредитирал изводите на първите
пет експертизи /макар и цитирани избирателно/, като заключенията на повторната и
допълнителната психиатрична експертизи не са ценени, тъй като обоснованите изводи
били направени въз основа на изолирани медицински документи. Изтъква се, че
повторната психиатрична експертиза в най-голяма степен отразявала обективното
състояние на завещателя, тъй като вече преобладаващо бил събран доказателствения
материал и затова било с най-голяма степен на обоснованост. Твърди се също, че
видно от становището на вещите лица след постъпване на цялата информация от
лечебното заведение, съдебните експерти отричат той да е бил в състояние, което да го
лишава от възможността да действа разумно и да се разпорежда с имуществото си
след смъртта си. Вместо да вземе предвид, че посочената допълнителна експертиза
обосновава изводите си на цялостната медицинска документация, съдържаща се в
история на заболяването, съдът е игнорирал същата с доводи, че почива на изолирани
медицински документи. Твърди се неправилност на решението, което не обсъдило в
мотивите си компетентността на вещите лица, доколкото завещателната дееспособност
може да се определи от вещи лица психиатри, а не от други специалисти, които
анатомизират физиологичните проблеми на завещателя и правят диагностични и
експертни анализи. Изтъква се, че по този въпрос позоваването на съда на
медицинската, а не на психиатричната експертиза е не само правно, но и житейски
нелогично, каквото е и заключението на в.л. М., противоречащо на другите
експертизи, но взето предвид при формиране на решаващите изводи на съда. Твърди
се още, че съществен порок на решението е и липсата на анализ на свидетелските
показания, доколкото никъде в решението не са обсъдени показанията на свидетеля д-
р К. Г., който е лекувал завещателя през годините и според информацията на който
последният не е имал никакви затруднения в комуникацията, нито нарушения в
съзнанието. Други игнорирани показания били тези на св. В., който имал лични
впечатления за завещателя по време на лечението му. Показанията на двамата
свидетели следвало да се преценят с оглед на личните им възприятия от позицията на
професията, която заемат- първият началник на специализирано отделение в болница,
а вторият нотариус- лице, чиято професионална правоспособност изисква да преценя
състоянието на лицето и неговата възможност да разбира и ръководи постъпките си.
Тези показания и заключенията на повторната и допълнителна психиатрични
експертизи установявали със степен на категоричност, че завещателят е могъл да
действа разумно към датата на съставяне на завещанието. В тази връзка се изтъква, че
неправилно били дискредитирани показанията на д-р Г., само защото не бил на работа
в деня на постъпване на завещателя в болничното заведение, въпреки заключението за
адекватното му състояние на следващия ден, когато бил с по-лоши показатели.
Изтъква се още, че наличието на отпадналост, слабост, загуба на тегло и други
нарушения, включително на крайниците обуславят тежко физическо състояние, но не и
извод за неправилна ориентация и въобще възможност да действа разумно, който се
подкрепял от цитираните доказателства.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата ищца Д. С. З. чрез пълномощник, с
който се оспорват по основание всички изложени възражения в жалбата. Акцентира
2
се, че по същество въззивната жалба представлява опит да се ревизира свободното
убеждение на съдията при формиране на вътрешното си убеждение, което е направено
след съвкупна преценка на всички относими доказателства.
Настоящият състав, при служебната си проверка по чл. 269, изр. първо ГПК
констатира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане предявените от Д. С. З.
/заместила в процеса Ц. Т. Б. на основание чл. 227 от ГПК/ против М. М. Б. искове : 1.)
главен по чл. 42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожност на завещателно
разпореждане, поради неспазване изискванията за форма 2.) иск по чл.43, ал.1, б.4”а”
вр. чл.15 ЗН за унищожаване на завещанието, поради липса на завещателна
дееспособност и 4.) иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че завещаният имот
е част от наследството на праводателя и осъждане на ответницата да предаде
владението му.
От фактическа страна не е било спорно, че след смъртта си М. С. Д. на
21.02.2015г е оставил за единствена законна наследница своята майка Ц. Т. Б., който
факт обосновава материалната й легитимация да оспорва съставеното от наследодателя
приживе саморъчно завещателно разпореждане, както и че последният е притежавал в
собственост спорния двустаен апартамент в гр.София, който е бил предмет на
завещанието от 03.10.2014г., обявено на 23.02.2015 г. и вписано под per. № 2314 на
нотариус С. В. с per. № ***, район на действие - PC- Русе. От представеното завещание
е видно, че с него М. С. Д. завеща в полза на М. М. Б. посочения по –горе недвижим
имот.
Ищцата е предявила главен иск за нищожност на саморъчното завещание, поради
неспазване на предвидената в закона форма по чл.25, ал.1 ЗН, като е оспорила
валидността на завещанието и истинността му като документ, които възражения
покриват фактическия състав на материално правно възражение за нищожност на
завещанието като едностранна сделка. Пред първата инстанция са били изслушани
няколко съдебно почеркови експертизи, включително и в разширен състав, заради
противоречивите изводи на експертите въз основа на които първоинстанционнят съд е
достигнал до извод, че ръкописният текст, така и подписа под „завещател” са
изпълнени от завещателя М. С. Д.. От този факт първоинстанционният съд е обосновал
извод за истинност на завещанието като писмен документ и съответно за валидността
му като едностранна правна сделка, с което отрекъл наличието на основание за
прогласяване нищожността на саморъчното завещателно разпореждане, поради
неспазване изискванията за форма по чл. 42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН, по който въпрос
предвид, че решението в отхвърлителната част не е обжалвано, се е формирала сила на
пресъдено нещо.
Фактически и правно спорът пред въззивната инстанция се свежда до наличието
на завещателна дееспособност на завещателя с оглед възможността му да разбира
свойството и значението на постъпките си към момента на извършване на
завещателното разпореждане.
По делото е изслушана медицинска екпертиза на вещото лице д-р Б. С.,
специалист нервни болести, от която се изяснява, че завещателят – мъж на 49г към
процесния период е бил в общо увредено здраве, обусловено от обостреното
хронично, бързо прогресиращо животозастрашаващо състояние – декомпресирана
чернодробна цироза, с разширени варици /разширени вени/ на хранопровода III степен,
мелена/ с пореден рецидив, довел до прогресираща анемия и хемодинамичен срив /т.е.
3
спад на артериалното налягане/ и нарушена сърдечна функция с оглед данните от ЕКГ.
Чернодробната цироза е била с давност от 2013г, с втори епизод през 04.09.2014г с
клинични изяви от кръвохрак и мелена, месец по-късно на 03.10.2014г отново е бил
приет от екип на спешна помощ с оплаквания от сърцебиене, спадане на кръвното
налягане, черни изпражнения. Два дни „след спиране на кървенето” пострадалият е
бил изписан от Русенската болница и транспортиран за оперативно лечение във ВМА-
лигатура на кървящите варици. Честите кръвоизливи и скорошният летален изход на
21.02.2015г. са критерии, които говорят за напреднал стадий на чернодробна цироза
Вещото лице С. е пояснила, че чернодробната цироза в стадий на декомпенсация
при М. Д., клинично е изявена с животозастрашаващи усложнения, визуализирани от
проведените високоспециализирани изследвания- кървящи варици на хранопровода в
шийния и гръдния отдел и на стомаха, с терапевтично неповлияващ се и протрахиран
и прогресиращ анемичен синдром; портална хиперТ.я /повишено налягане в системата
на порталната вена/, посредством която кръвта от червата преминава през черния
дроб, където се очиства от вредни съставки. Обяснено е, че повишеното налягане
пречи на нормалния кръвоток в черния дроб и води до разширение на кръвоносни
съдове разположени най-често в долната част на хранопровода и предната коремна
стена /образуват се разширени вени – варици и асцит – т.е. нарушен чернодробен
кръвоток/, който води до застой на течности, които се натрупват в най-голямо
количество в свободната коремна кухина. При цирозата се нарушава нормалния
строеж на черния дроб, появява се некроза на чернодробни клетки и разрастване на
съединителна тъкан/ , нарушава се кръвоснабдяването на черния дроб, което влошава
всички негови жизнено важни функции.
При това обстойно изследване на здравословното му състояние в.л. д-р С. е
обобщила, че на 03.10.2014г М. С. Д. е бил в увредено здраве, обусловено от
обостреното хронично, бързо прогресиращо животозастрашаващо състояние, с
пореден рецидив на кървящи варици на храноповода и стомаха, довели до
прогресираща анемия и хемодинамичен срив / спад на артериалното налягане/ и
нарушена сърдечна функция. Уточнено към спорния въпрос е, че тези усложнения
водят до редукция на мозъчния кръвоток с дифузна мозъчна хипоксия и исхемия с
клинични изяви от отпадналост, сънливост, разсеяност и трудна концентрация,
промени в поведението с апатия. В този критичен за живота период, в който М. С. Д. е
бил изключително ангажиран с лечебно-диагностични процедури, което изключва
функционалната му възможност сам да изготви и участва в подписването на
документи и по –конкретно не би могъл да ръководи сам и да разбира смисъла на
действията си. При разпита си в с.з. в.л. д-р С. е категорична, че завещателят М. Д.
няма регистрирано друго заболяване /психическо/ и че неговото страдание се дължи на
декомпенсираната чернодробна цироза, в послецен „Ц“ стадий. Независимо, че няма
психично заболяване, от прогресиращото спадане на кръвното налягане и
задълбочаващият се анемичен синдром от тези кръвоизливи и варици на хранопровода
и стомаха, състоянието на лицето не може да се определи като адекватно и контактно.
Всички тези животозастрашаващи усложнения се отразяват на мозъчните функции, с
което вещото лице обосновава категоричния си извод, че не може лице в тежко общо
състояние с постоянно кървене да вземе адекватно решение за разпореждане с
имуществото си.
Изводите на вещото лице невролог намират пълна подкрепа в показанията на
св. В., която е била негов лекуващ лекар – познава го като колега и неин пациент.
Определя състоянието му към релевантния момент като изключително тежко – с пълен
4
с кръв стомах, в шоково състояние, налагащо незабавна хоспитализация. Описва
състоянието му като едно от най- животозастрашаващите, защото води до остра
кръвоизливна анемия, следвана от хипотомичен и хиповолемичен шок, спад на
хемоглобина, което се отразява в липса на кръв. В това състояние са чувствителни
всички вътрешни органи - черен дроб, стомах, крайниците и най-вече мозъка.
Пациентите в шоково състояние са с нестабилна хемодинамика, тоест с ниско кръвно,
те са бледи, изпотени, със сърцебиене, сънливи, унесени и това са признаци на
мозъчна хипоксия. През повечето време те са сънливи, отговарят много бавно на
зададени въпроси, след един период от време, тоест необходимо им е време, за да се
осмисли въпроса. Като цяло през октомври месец 2014г е бил в тежко състояние, в
интензивна стая, 72 часа под активно наблюдение с включване на специфични
медикаменти, които овладяват кръвоизлива - прелИ.е на кръв, на плазма, поддържащ
медикамент „Сомотостатин“, който намалява налягането и степента на кръвоизлива,
също със странични ефекти и с проява на друго състояние – хронична портосистемна
енцефалопатия. Обяснено на обикновен език – черният дроб не преработва токсините
и те по кръвоносната система достигат мозъка. Свидетелката на база личните си
впечатления и медицински познания пояснява, че посоченото адекватно състояние в
медицинската документация, означава, че лицето отговаря на обикновени въпроси,
отнасящи се до болкови усещания, но не и че степента на съзнанието му позволява да
взема важни решения.
До същия извод е достигнал и друг изслушан по делото експерт д-р В. М., която
категорично отрича способността на М. Д. да ръководи действията си към
релевантния момент 3.10.2014г. Пациентът е бил транспортиран от гр.Две могили с
линейка в 13.12ч. на 03.10.2014г. в Спешния център на МБАЛ гр.Русе и приет в
отделението на болницата в 14,10ч. в увредено общо състояние с оплаквания от
сърцебиене, обща отпадналост, ниски стойности на артериалното налягане и
изхождане на черни изпражнения. При прегледа е бил в увредено общо състояние,
контактен, но ненапълно адекватен, с кожа и лигавици бледи, везикуларно дишане без
хрипове, ритмична сърдечна дейност, корем мек , неболезнен, черен дроб на 3 см. под
ребрената дъга, АН - 110/60 и учестен пулс - 100 уд./мин. Видно от представената
медицинска документация на 3.10.2014г. М. Д. е постъпил по спешност в тежко общо
соматично състояние породено от мелена -усложнение на декомпенсираната му
чернодробна цироза и довела до развитие на разширени вени на хранопровода, асцит и
портална хиперТ.я. Поради кръвозагубата е бил с ниско КН-105/70 и сърцебиене-105
уд./мин.,анемичен синдром - Хб.77. Ниското ниво на хемоглобин обуславя хипоксия на
мозъка - т.е не добро снабдяване на мозъка с кислород и се получава т.нар. хипоксична
енцефалопатия, която се отразява на поведението и нивото на съзнание на такъв
болен- става сънлив или психомоторно възбуден, некритичен към действията си. Въз
основа на тази медицинската документация и депозираните показания на св.Кръстева
като лекуващ лекар поредното вещо лице медик д-р М. изключва възможността на
3.10.2014г. М. С. Д. да е бил в състояние да ръководи действията си и да изготви
процесното завещание, защото от една страна е бил в тежко соматично състояние, а от
друга горните крайници са били фиксирани от провеждани непрекъснато кръвни и
инвазивни изследвания и съществуващото увреждане на централната нервна система -
преживян менингоенцефалит с долна парапареза.
Допълнително при разпита си в съдебно заседание в.л. М. пояснява, че от самия
факт, че кръвоизливът е продължил, независимо от кръвопрелИ.ето, може да се съди,
че състоянието на лицето е било критично Под хипоксична енцефалопатия е
5
уточнила, че се има предвид спад на хемоглобина, когато настъпва хипоксия на
мозъка, тоест няма достатъчно кислород, и в случая е било точно така заради ниските
нива с оглед на възрастта и пола. Мозъчната тъкан е изключително чувствителна на
недостиг на кислород и това бил безспорен факт. От сведенията на медицинските лица
и в частност на лекуващият лекар, вещото лице М. съди, че той е имал хипоксична
енцефалопатия, въпреки че не било изрично посочено в документацията, тъй като
ставало въпрос за спешно вътрешно заболяване с остър кръвоизлив от червата и
стомаха, което е едно изключително критично и животозастрашаващо състояние.
С горните изводи на лекарите- невролози кореспондира заключението на вещото
лице –психиатър д-р С. - Т., която въпреки, че не е констатирала лицето приживе да е
страдало от психично заболяване, е категорична, че усложненията от тежкото
хронично заболяване към този момент – кръвоизлив от вариците на хранопровода и от
стомаха, тежко увреденото състояние с мелена, сочеща кръвоизлив в горните отдели
на храносмилателния тракт и анемичния синдром, обосновават на 3.10.2017г той да е
бил в шоково състояние. Признаци на шоковото състояние са силната отпадналост,
замаяност до сомолентност, дължащо се на ниското снабдяване на мозъка с кислород,
усложнено допълнително от приема на медикамента „соматостатин“, използван като
кръвоспиращ препарат, който води до хипогликемия /понижаване на кръвната захар/,
което също води до замаяност, а дори и до хипогликемична кома. Всички тези фактори
се отразяват на цялостната психична дейност на лицето, при което от наличните данни
се обосновава с категоричност извода, че цялостната психична дейност на лицето е
била нарушена още при постъпването му в болница и в последните няколко дни, той
не е могъл да възприема и осъзнава реално случващото се, за това свидетелства и
факта, че декларацията за кръвопрелИ.е е подписана от друго лице /арг. от почерковата
експертиза/. Тези данни подкрепят обосновката на вещото лице- психиатър, че лицето
се е намирало в качествено разстройство на съзнанието, поради тежкото си
здравословно състояние и към процесната дата не е могъл да разбира смисъла и
значението на актовете, които извършва и би могъл да бъде лесно манипулируем и
дори физически да не помни нещо, което е бил накаран да направи /арг. от разпита на
вещото лице в с.з./.
Преценени в съвкупност обсъдените доказателства обосновават идентичен с
първоинстанционния съд извод, че при съставяне на завещанието завещателят не е бил
със запазена годност да действа разумно, да разбира и ръководи постъпките си и да се
грижи за работите си, от което следва, че е налице твърдения порок –завещателна
недееспособност като основание по чл. 43, ал.1, б.”а” вр. чл.13 ЗН за унищожаване на
завещанието.
Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията в жалбата за липсата
на мотиви и оценка на показанията на свидетелите С., Г. и В.. От показанията на св.С.
става ясно, че не е виждала лицето по време на конкретната хоспитализация, а по
делото е безспорно установено, че д-р Г. не е бил на работа между 02.10.2014г и
06.10.2014г, за което свидетелства издаденото удостоверение от МБАЛ Русе.
Посоченият факт изключва показанията на този свидетел да се приемат за относими и
установяващи действителни факти за конкретното му състояние към релевантния за
целта момент. Както правилно се твърди в отговора на въззиваемата, разминаването с
четири дни от съставянето на завещанието до момента, в който д-р Г. вече е имал
лични впечатления е съществено и изключва възможността с тези показания да се
приемат различни факти от удостоверените с множеството обсъдени вече
доказателства. Идентични са изводите и относно показанията на св. В., които се
6
компрометират от факта, че към този момент е изпълнявал служебните си функции на
нотариус и би се дискредитирал в нарушение, ако удостоверените от него правни
действия биха били признати за невалидни, поради ограничение в способността на
лицето да действа разумно.
Първоинстанционният съд не е допуснал сочените процесуални нарушения,
напротив обсъдил е всички доказателства в пълнота, включително показанията на
свидетели с призната лекарска компетентност, които имат преки впечатления за
състоянието на лицето именно към процесния момент – датата на съставяне на
завещанието. Правилно е придадена по-голяма тежест на изслушаната психиатрична
експертиза на в.л.Т., обективирала извод за качествено изменение на съзнанието на
база на показанията на лекуващите лекари св. В. и идентичните с тях показания на св.
Д. /лекар невролог/, която е дала сведения за проведен разговор със завещателя на
06.10.2014г, в който последният е заявил, че му се губят моменти от инфузиите със
препарата „соматостатин“ и не може да прецени какво точно му се е случило, кога се е
подобрил. Експертизата на в.л. Т. е съобразила и данните от изследваното завещание,
отнасящи се до начина, по който е изписано и свидетелстващи, че той е бил в
изключително влошено психично състояние От текста му съди за, че е написано с
почерк, който се различава от този по приложените към графологическите експертизи
сравнителни материали. Начинът на изписване на буквите и думите, според в.л. Т.,
говорят за значителни координационни смущения, каквито се наблюдават при тежко
състояние, в каквото той се е намирал и говорят за нарушен синхрон между писмена и
мисловна дейност, което би могло да се цени като временно мозъчно увреждане.
Освен това текстът на завещанието в юридическа форма е неприемлив за написване и
въобще за възприемане от лице, което към този момент се е намира в соматопсихично
състояние, в което е лесно да бъде напълно манипулируемо и да му се внушат неща,
които не осъзнава.
Първоинстанционният съд е обсъдил и защо не придава по-голяма
доказателствена стойност на разширената психиатрична експертиза, които се споделят
от настоящия състав, защото изводите за „съхранени психични годности“ се базират
на доказателства, предхождащи или следващи релевантния момент на съставяне на
завещанието, който е правно значим за преценката на завещателната дееспособност.
Медицинският документ, посочен от вещите лица като установяващ „налична годност“
е епикриза от МБАЛ Русе, който по преценка на самите вещи лица е оскъден откъм
информация.
Същите изводи се отнасят и до допълнителното заключение на разширената
психиатрична експертиза, която освен на документа от МБАЛ Русе, се позовава и на
история на заболяването и рапортната тетрадка на медицинските сестри, в която не
било отбелязано степенно помрачение на съзнанието. Както обаче подробно се разясни
от медицинските експертизи, изводът за адекватност в смисъл на ориентираност за
време и моментно състояние, далеч не означава такава степен на осъзнатост, че лице в
доказано тежко психосоматично състояние да взема важни решения, свързани с
имуществото си. Тези изводи освен, че не почиват на убедителни доказателства,
влизат в противоречие с обсъдените вече експертизи и показанията на лица с лични
непосредствени впечатления и медицински познания.
Обсъдените в съвкупност доказателства подкрепят решаващия извод, че лицето е
било във временно разстройство на умственото състояние, което го е лишавало от
възможност да разбира действията си, да се грижи за работите си и да следи за
интересите си, което представлява порок по смисъла по чл. 43, ал.1, б.”а” вр. чл.13 ЗН
7
за унищожаване на завещанието.
Предвид всичко казано по-горе сделката се явява унищожаема на посоченото
правно основание и постановеното в този смисъл решене следва да се потвърди. По
иска с правно основание чл. 108 ЗС ГПК и настоящият състав приема, че ищецът
доказва своят активна материално правна легитимация, тъй като няма спор, че по
силата на наследствено правоприемство той е получил в патримониума си спорния
имот. Последният не е изведен от правната му сфера посредством завещателното
разпореждане от 2014 г., тъй като по изложените по-горе аргументи тази сделка е
унищожена от съда и не поражда правни последици. Пред първата инстанция са били
представени писмени доказателства, че ответницата се намира във владение на
спорния имот, които не се опровергават пред настоящата, затова и в тази си
осъдителна част по иска с пр. осн. чл.108 ЗС решението ще подлежи на
потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на материалноправния спор, няма основание за изменение на
присъдените от първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на
разноски има само въззиваемата –ответница, която е претендирала и доказала такива в
размер на 10 000лв, възнаграждение за процесуално представителство. Своевременно
от насрещната страна е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е основателно. Претендираното адвокатско
възнаграждение действително се явява прекомерно с оглед предвидените размери в
Наредба №1/2004г, които и да нямат задължителен за съдилищата характер, служат
като ориентир за присъжданите от съдилищата възнаграждения. Съдът ще следва да
отчете от една страна правната и фактическа сложност на делото, но също и че
множеството усложнения в процеса, свързани със събирането и оспорването на
доказателства, включително и по главния иск за нищожност, са се развили пред
първата инстанция. По изложените съображения претендираният адвокатски хонорар
ще следва да се намали до размер от 4000лв, което представлява справедливо
възнаграждение предвид сложността на делото и реално извършените пред въззивната
инстанция действия по правна защита.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.0102021г по гр.дело
№
13 194/2012г. на Софийски градски
съд, I – 19 състав в обжалваните му части, в които е унижощено по иск на Д. С. З.
/конституирана на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
производството Ц. Т. Б./ с правно основание чл. 43 ал.1 б“а“ от ЗН срещу М. М. Б.
саморъчно завещание на М. С. Д., съставено на 03.10.2014 г. в гр. Русе, в полза на М.
М. Б., обявено на 23.02.2015 г. и вписано под per. № 2314 на нотариус С. В. с per. №
***, район на действие - PC- Русе, и в частта, в която е признато е за установено в
отношенията между Д. С. З. и М. М. Р., че Д. С. З. е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент 12, находящ се на трети етаж в жилищната сграда на ул.
*** № ** в гр. ***, и на основание чл. 108 от ЗС М. М. Б. е осъдена да й предаде
8
владението върху описания имот.
ОСЪЖДА М. М. Б. да заплати на Д. С. З. сумата от 4000лв, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9