№ 22638
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц Р Ц
при участието на секретаря Д Д Н
като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20231110169085 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД срещу Л.
С. В. и Ц. С. Т., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 376,05 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., и за сумата от 1,70 лева – главница за услугата дялово
разпределение през периода от 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
(19.09.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 128,26 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
16.12.2020 г. до 04.09.2023 г., от които сумата в размер на 73,81 лева за периода
16.12.2020 г. до 28.08.2023 г., начислена върху платената главница за периода м.10.2020
г. - м.04.2021 г. в размер на 362,87 лева, и 54,45 лева за периода 16.12.2020 г. -
04.09.2023 г. върху главницата за периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. в размер на 376,05
лева, както и за сумата от 2,40 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
услугата дялово разпределение, от които сумата в размер на 2,05 лева, начислена за
периода 16.10.2020 г. – 28.08.2023 г. върху платената главница за периода м.08.2020 г. -
м.08.2021 г. в размер на 10,20 лева, както и сумата в размер на 0,35 лева за периода
15.11.2021 г. - 04.09.2023 г. върху главницата за периода 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г.,
като от всяка от ответниците се претендират сумите, както следва: 1) Л. С. В. – общата
сума от 254,20 лева, от които 188,02 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на вземането, 64,13 лева - мораторна
лихва за забава от 16.12.2020 г. до 04.09.2023г., както и суми за дялово разпределение:
0,85 лева - главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 19.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,20 лева –
1
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г.
до 04.09.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение; 2) Ц. С. Т. - общата сума от 254,21 лева, от които
188,03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г.
до изплащане на вземането, 64,13 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2020 г. до
04.09.2023г., както и суми за дялово разпределение: 0,85 лева - главница за периода от
01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 1,20 лева - лихва за периода от 16.10.2020г.
до 04.09.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на топлоснабдения имот, са
клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на
потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 30, находящ се в ........., с абонатен №
......., през периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Н” АД. През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответниците Л. В. и Ц. Т.,
чрез процесуалния им представител – адв. Ц., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от същите, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. С отговора на ответниците на първо място се инвокира възражение за
недопустимостта на предявените искове, като се твърди, че в исковата молба е посочен
периодът от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., а в заповедното производство, респ. в
издадената по делото заповед по чл. 410 ГПК липсва този конкретен период. Твърди
се, че е налице разминаване и в претенцията за мораторна лихва относно периода й.
Налице е липса на идентичност и разминаване между основанието и обстоятелствата,
на които се позовава ищецът в исковата молба, и онези, които е посочил при подаване
на заявлението си по чл. 410 от ГПК. Доколкото рамките и предметът на исковото
производство са предопределени от заповедното производство, счита, че исковото
такова е недопустимо. Оспорват се валидността и законността на извършените
действия от фирмата за дялово разпределение поради липса на надлежни договорни
отношения. Оспорва се предствения протокол от общо събрание на етажната
собственост от 06.08.2002 г., както и представения списък на етажните собственици.
2
Оспорват законосъобразността на представените Общи условия, както и
разпределителите сметки за процесния период. Оспорват се представените към
исковата молба съобщения към фактури, справки за издадени кредитни известия за
прогнозно начислена топлинна енергия. На следващо място се оспорва и методиката
на отчитане на топлинните уреди и извършваните периодични проверки относно
изправността на топлоизмервателните уреди. Оспорват се данните от извършеното
дялово разпределение и количеството доставена топлинна енергия. Оспорва се
годността на измервателните уреди поради неизвършени периодични метрологични
проверки. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство. Претендират
разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Н“ АД твърди, че дяловото разпределение било
извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Възражението за недопустимост на производството поради несъвпадане на
обстоятелствата изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, липсата на посочен период в
заповедта за изпълнение и разминаване в периода на претендираните мораторни лихви
е неоснователно. В подаденото от ищеца „Т С“ ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение ясно е индивидуализирана претенцията за главница за топлинна
енергия, като е посочен размер и период на дължимост. Липсата на посочване на
периода в заповедта за изпълнение е пропуск на съда, който подлежи на отстраняване
по реда на чл. 247 ГПК, което може да бъде направено и служебно от съда и не е
ограничено със срок. Останалите възражения относно периода на заявените претенции
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за
дялово разпределение не отговарят на съдържанието на подаденото ищеца заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предвид което също се явяват
неоснователни.
Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за
3
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на
спорната сума.
Като доказателство по делото е представена заповед №РД-4158/12.04.1993 г. на
изпълнителния комитет на СНС, с която е определено С Т С и Е Н Т. да получат като
обезщетение за отчуждаване на техен имот за жилищно строителство, следния имот:
апартамент №30, находящ се в бл. 24, вх. В, на 3 етаж в кв. „Левски В“ в гр. София.
Представено е удостоверение за наследници за Е Н Т., починала на 30.10.1995 г.,
от което се установява, че нейни наследници са С Т – съпруг, Л. С. В. и Ц. С. –
дъщери.
Представено е и удостоверение за наследници на С Т, починал на 06.02.2008 г., от
което се установява, че негови единствени наследници са ответниците – Л. С. В. и Ц.
С. Т..
Представено е и заявление-декларация от 19.06.2015 г., подадена от Ц. С. Т. до
ищцовото дружество, с която изразява желание партидата за топлоснабден имот,
находящ се в ........, с абонатен № ....... да бъде променен на нейно име съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на
клиенти в гр. София.
Представена е и декларация от същата дата, саморъчно написана от ответницата
Л. С. В., с която същата изразява съгласие партидата с аб. № ....... да се води на сестра
й: Ц. С. Т..
Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за дарение на
недвижим имот №...., рег. №....., дело №115 от 2022 г., от 28.10.2022 г., с който
ответниците Ц. С. Т. и Л. С. В. даряват на С С К следният недвижим имот: апартамент
№30, находящ се в ... – процесният недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
4
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна
инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че през процесния период м.04.2021 г. - м.05.2022
г. ответниците са били собственици на процесния имот. Същият е придобит от
родителите им - С Т С и Е Н Т., като обезщетение за отчуждаването на техен имот за
жилищно строителство. След последователната смърт на майката (през 1995 г.) и
бащата (през 2008 г.), същите са придобили по наследство всяка по 1/ 2 идеална част
от процесния имот- апартамент №30, находящ се в ....
Въпреки гореизложеното, настоящият състав намира, че е налице облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия до процесния имот
единствено между ищцовото дружество и ответницата Ц. С. Т., а с ответницата Л. С.
В. такова не е налице.
В разпоредбата на чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т С" ЕАД в гр. София се съдържа уредба относно промените в
титулярите на партидите при смърт на физическо лице. Ал. 1 от същата разпоредба
регламентира задължение за наследниците на клиент-физическо лице да уведомят
топлофикационното дружество за настъпилата смърт, с оглед промяна титуляря на
партидата. В ал. 2 пък е регламентирано, че при посоченото събитие – смърт на
физическо лице, топлофикационното дружество открива партида на наследниците или
5
на един от тях, при условие, че е налице писмено споразумение между наследниците.
От представените от ищцовото дружество доказателства се установява, че на
19.06.2015 г. ответницата Ц. С. Т. е подала заявление-декларация за откриване на
индивидуална партида на нейно име за процесния имот, като е налице и декларация от
другата ответница -съсобственик, че е съгласна партидата да се води само на името на
сестра й. Посочената декларация настоящият състав намира за достатъчно ясно и
точно изразено съгласие, за да се приеме, че по силата на заявлението-декларация е
възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата
Ц. Т., което изключва ангажиране отговорността на ответницата Л. С. В. като
съсобственик на топлоснабдения имот на основание нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
По отношение на посоченото облигационно правоотношение несъмнено се
прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С"
ЕАД в гр. София от 2016 г., както е посочено в исковата молба. Съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая е несъмнено, че
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т
С" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение за процесната сграда в режим на етажна собственост,
се извършва от дружеството „Н“ АД. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Следва да се посочи, че съществуването или несъществуването на договорни
6
отношения между потребителя на ТЕ и топлинния счетоводител не се отразява на
наличието на облигационно правоотношение между потребителя и топлопреносното
предприятие, нито на дяловото разпределение, стига същото да е законосъобразното
извършено. Въпреки липсата на представен договор между процесната етажна
собственост и третото лице-помагач за осъществяване на услугата „дялово
разпределение“ за процесния период, то по делото се установява безспорно, че
дружеството „Н“ АД е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия
за процесната етажна собственост, поради което се дължи заплащането на извършената
услуга от страна на ответницата Ц. Т..
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, както и от представените от третото лице-
помагач „Н“ АД индивидуални справки за използвана топлинна енергия и констативни
протоколи за извършен отчет се установява, че за процесния период за процесния
недвижим имот е извършван ежемесечен дистанционен отчет и обработка на данни,
като към абонатната станция има централно топлоподаване само за отопление.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през
процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна за отопление
на имота по 2 броя отоплителни тела с отчет, разпределяна е и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на
вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база
пълната отопляема кубатура 153 куб. м. Установено е също така, че топломерите в
абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки през
м.05.2021 г., като съобразно посочената проверка действащият топломер е бил
технически изправен към момента на проверката. Размерът на сумите за потребена ТЕ
през периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 364,13 лв., като в
сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период са начислени суми по
фактури за консумирана топлинна енергия в размер на 364,13 лева, които не са
платени от ответниците, и суми, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение
в размер на 1,70 лева за м.09.2021 г. Законната лихва върху всяка месечна главница,
изчислена от 16.12.2021 г. до 04.09.2023 г. възлиза в общ размер на 73,81 лв., а лихвата
за забава върху сумите за услуга дялово разпределение в размер на 0,35 лева.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, извлечение от сметка, и на заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по
7
реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че делът на ответницата Ц. Т. за
отопление на имота, за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата
на действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните
разходи в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.
Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно
търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало
редовни периодични прегледи за годност. Ето защо съдът намира, че по делото е
установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия.
Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от
ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и месечните
отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по делото е
установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период.
Предвид гореизложеното относно констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза неоснователни се явяват възраженията на ответниците
относно годността на средството за търговско измерване, доколкото се установява, че
същото е преминало необходимата метрологична проверка, както и възражението, че
ищецът е начислявал подаваната топлоенергия на база отменена методика, доколкото
вещото лице е констатирало, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. По същата причина неоснователни са останалите възражения
относно дяловото разпределение и начина на начисляване на топлинната енергия за
процесния имот.
Оспорването на представеното към исковата молба съобщение към фактура също
е неоснователно. Нито съобщението към фактура, нито самите фактури не
представляват основание за дължимостта на процесната сума за топлинна енергия за
периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. Такова основание е реалното потребление на
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, каквото се установява от
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
Не се отразява върху дължимостта на сумите за потребена в имота топлинна
енергия и дялово разпределение обстоятелството, че е налице разминаване между
посочения в исковата молба начин на начисляване на дължимата ежемесечно топлинна
енергия, а именно – по прогнозни данни и впоследствие издаване на изравнителна
сметка, и констатираното от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и
данните от третото лице-помагач, че е извършван ежемесечен дистанционен отчет и
обработка на данни. Начинът на извършване на начисляването на потребената
топлинна енергия не се отразява на основанието за дължимостта на сумите за главница
топлинна енергия, каквото основание е именно потреблението на топлинна енергия в
8
процесния имот за процесния период, което се установява от доказателствата по
делото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор
спрямо ответницата за вземане в размер на ½ част от установеното съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза реално
потребление, съизмеряващо се на сумата от 364,13 лева, а именно – сумата в размер на
182,07 лева за доставена до топлоснабдения имот на ответницата топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено, че ответницата Ц. Т дължи сумата в размер на 188,03
лева за топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 182,07 лева, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 188,03 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
Установява се от представените от „Н“ АД индивидуални справки за месечно
дялово разпределение на топлинната енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. че
именно посоченото дружество е извършвало услугата „дялово разпределение“ за
сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен собственият на
ответницата топлоснабден имот, поради което ответницата дължи заплащането на
цената за извършената услуга. Размерът на вземането за дялово разпределение се
установява от приложената към исковата молба извлечение от сметка за задълженията
за процесния имот за процесния период, от който се установява, че същото е в размер
на 1,70 лева общо за м. 09.2021 г., поради което предявеният иск правно основание чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване
за установено, че ответницата Ц. Т дължи сумата в размер на 0,85 лева за услугата
дялово разпределение се явява основателен в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За задълженията за главници за исковия период, ответницата дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2021 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
9
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
В настоящото производство се претендира заплащането на суми за лихва за
забава както върху претендираната в настоящото производство главница в за периода
м.05.2021 г. – м.04.2022 г., която лихва се сочи в размер на 54,45 лева за периода
16.12.2021 г. – 04.09.2023 г., както и лихва за забава върху платена главница за периода
01.10.2020 г. 30.04.2021 г., която лихва се сочи в размер на 73,81 лева за периода
16.12.2020 г. – 28.08.2023 г.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда доказване
съществуването на главно задължение и настъпил падеж на изпълнението. Не са
представени доказателства за наличието на задълженията за топлинна енергия за
предходен период, върху които ищецът твърди да е начислил претендираната в
настоящото производство сума за мораторна лихва в размер на 73,81 лева за периода
16.12.2020 г. – 28.08.2023 г., поради което само на това основание искът се явява
неоснователен.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в размер на
сумата от 364,13 лева, то акцесорната претенция се явяват установени в своето
основание за периода от 16.12.2021 г. – 04.09.2023 г. и възлиза в общ размер на 42,23
лева съобразно изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от
която сума ответницата Ц. Т. дължи сумата в размер на 21,12 лева.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
10
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 2,40 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът претендира заплащането на направени в
исковото производство разноски, съобразно представения списък,както следва: 95 лева
– за държавна такса, 250 лева – депозит за СТЕ, 250 лева – депозит за ССчЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По делото има доказателства за
заплащане на държавна такса за исковото производство в размер на 75 лева, поради
което този размер ще бъде взет от съда при определяне дължимите се на ищеца
разноски съобразно уважената част от исковете. Предвид изложеното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
271 лева за исковото производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №51587/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 35 състав в размер на 30,11 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На ответниците следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Всяка от ответниците претендира присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лева. Ищецът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Делото не се
очертава с правна или фактическа сложност, същото се явява едно от масовите дела,
разглеждани в Софийски районен съд и като взема предвид, че осъществената от
адвоката защита в полза на двете ответници е идентична, съдът намира, че се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от по 400 лева за всяка от
ответниците.
Доколкото исковете срещу ответницата Л. С. В. са намерени изцяло за
неоснователни, на същата следва да бъде присъден пълния размер на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
На ответницата Ц. С. Т. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
11
възнаграждение в размер на 78,82 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: .........
срещу Ц. С. Т., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в
размер на 182,07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се
в ........., ап. 30, ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до изплащане на вземането,
2) сумата в размер на 21,12 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2021 г. до
04.09.2023г., както и 3) сумата в размер на 0,85 лева - главница за периода от
01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за разликата над 182,07 лева до пълния
предявен размер от 188,03 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., за разликата над 21,12
лева до пълния предявен размер от 64,13 лева – мораторна лихва върху главницата,
както и за периода 16.12.2020 г. – 16.12.2021 г., както и за сумата от 1,20 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г.
до 04.09.2023г
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... срещу Л. С. В., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 1) сумата в размер
на 188,02 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г.
до изплащане на вземането, 2) 64,13 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2020 г.
до 04.09.2023г., както и суми за дялово разпределение: 3) 0,85 лева - главница за
периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 4) 1,20 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово за периода от 16.10.2020г. до 04.09.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 35 състав.
12
ОСЪЖДА Ц. С. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... сумата в размер на 271 лева – разноски в исковото
производство, както и сумата в размер на 30,11 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 51587/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... да заплати на Л. С. В., ЕГН: **********
сумата в размер на 400 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... да заплати на Ц. С. Т., ЕГН: **********
сумата в размер на 78,82 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Н“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13