Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр. Велико Търново, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.
разгледа докладваното от съдия Матева адм.
дело № 761/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).
Същото е образувано
по жалба на „Биофрукт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново,
ул. „Магистрална“ № 9, чрез управителя К.Б.К., против принудителни
административни мерки (ПАМ) „задължителни предписания“, обективирани в т. 1 –
т. 4 от Протокол за извършена проверка №
ПР2220731/24.11.2022 г. на длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр. Велико Търново (ДИТ).
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на дадените задължителни предписания.
На първо място, твърди се недопустимост на производството, приключило с
оспорения в настоящото производство протокол, поради наличието на абсолютна
процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, тъй като протокол
със същия номер и същото съдържание е предмет на висящ съдебен спор. Извън това
се поддържа, че не са налице нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ. Твърди се, че снимките, с които се цели да се
установи извършено нарушение на чл. 1, ал. 1 от Наредба №7 не са правени в помещенията,
където работниците полагат труд, доколкото такива обекти, видими от
фотографиите, в обекта няма. Излагат се доводи за неправилност на констатациите
на контролните органи и по отношение на останалите нарушения по издадените
задължителни предписания, като се посочва, че същите са основани единствено на
изявлението на лице, което няма отношение и не е в трудови правоотношения с
дружеството, без да се изяснят всички релевантни факти и обстоятелства. Това е
довело до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка и съответно - до
неправилни правни изводи относно допуснати от жалбоподателя, в качеството му на
работодател, на посочените в Протокол № ПР2220731 от 2022 г. нарушения на
трудовото законодателство като материалноправни основания за дадените
задължителни предписания. Сочи и че при наличието на прекратено вече трудово
правоотношение, ДИТ няма право да дава предписание на вече бившия работодател,
доколкото в константната си практика ВАС прима, че в тези случаи се касае за
имуществени спорове с гражданско-правен характер между работници и
работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред граждански съд.
На последно място, твърди се, че дружеството не може да бъде субект на
нарушението, тъй като неизпълненото предписание (дадено с Протокол № ПР2220731
от 2022 г.) за което дружеството е санкционирано, не е влязло в сила поради
факта на обжалването му съдебен ред. С тези аргументи моли оспорените
задължителни предписания да бъдат отменени.
В съдебно
заседание, жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата по изложените в нея
мотиви, които доразвива в представена по делото писмена защита. Претендира
разноски, за които представя списък.
Ответната
страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново, чрез пълномощника си
по делото, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Поддържа, че
задължителните предписания, обективирани в Протокол от 24.11.2022г., са
правилни и законосъобразни - постановени са от компетентни контролни органи, в
предвидената форма, след надлежно извършена проверка и въз основа на безспорно
установени и доказани в хода на проверката допуснати от жалбоподателя нарушения
на трудовото законодателство (т. 2, т. 3 и т. 4 от протокола) и нарушения,
свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работещите лица в инспектирания обект (т. 1 от протокола). Претендира за присъждане на разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания
административен акт и представените по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство по издаване на оспорения в настоящото производство акт е започнало
по повод подаден сигнал (жалба) от И.С.Д., бивш служител в „Биофрукт“ ЕООД, до Дирекция
„Инспекция по труда” – Велико Търново (л. 64 от делото), в който са изложени
твърдения, че след прекратяване на трудовия й договор на 29.09.2022 г.,
работодателят не й е изплатил заплатата за м. септември.
Въз основа
на този сигнал, на 14.11.2022 г. от служители на ответника е извършена проверка
в обект на работодателя – магазин за плодове и зеленчуци (очевидно всеобхватна,
независимо от формалния повод за нея), намиращ се в гр. Велико Търново, ул. Любен
Каравелов № 71. В хода на тази проверка, в магазина са установени две лица,
полагащи труд в проверявания обект, като от същите са попълнени съответните
декларации (л. 32 и л. 33 от делото). В рамките на тази проверка се твърди, че
са намерени висящи кабели на стените в тоалетната на обекта, както и ключ за
осветление с нарушена цялост в складовото помещение, които застрашават
персонала при движение в помещенията и създават риск от злополука. След приключване
на тази проверка, на жалбоподателя, чрез упълномощеното лице Д.К., е връчена
призовка, с която е поканен да се яви на 22.11.2022г. в 9:30 часа, за да
представи конкретно посочени в призовката документи и/или да даде сведения и
обяснения.
Във връзка с
тази призовка, от страна на упълномощеното от дружеството лице И.Д.Д. са
представени изисканите книжа: идентификационна карта, трудов договор и заповед
за прекратяване на трудовите правоотношения на И.С.Д., служебна бележка за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, молба и заповед за
разрешен отпуск на лицето, справки по чл. 62, ал. 5 от КТ, удостоверение обр.
УП № 3 и разписка за получаването му от Д., длъжностна характеристика, уведомление
на основание чл. 37а от НРВПО, присъствена форма за явяването/неявяването на
работа за м. август – м. ноември 2022 г., платежна ведомост за м. август и м. септември
2022 г., както и Правилник за вътрешния трудов ред в „Биофрукт“ ЕООД гр. Велико
Търново, в сила от 26.08.2022 г. От упълномощеното лице са депозирани и писмени
обяснения, в които е посочено, че не са представени документи, удостоверяващи
изплащането на И.Д. на заплата за м.09.2022 г., както и за обезщетение за неизползван
отпуск, тъй като такива документи не са му представени от управителя на
дружеството към този момент. Отбелязано е, че в кратък срок от време ще изиска
тези документи и ще ги представи.
На
23.11.2022 г. от жалбоподателя са представени платежни ведомости за месец август
и месец септември 2022 г., РКО от 01.10.2022 г. и писмени сведения от
пълномощник от 22.11.2022 г. От управителя на дружеството-жалбоподател са
депозирани и писмени сведения, в които е отбелязано, че начисленото на Д. възнаграждение
за получаване за м.08.2022 г., след приспадане на удръжки е в размер на 550.94
лв., а за м.09.2022 г. – в размер на 619.25 лв., които суми са й изплатени с
РКО от 01.10.2022 г. за сумата от 1 247.74 лв., в която сума е включено и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Изтъкнато е, че РКО е
попълнен и подписан от И.Д. лично, която е записала, че това е заплата за
м.08.2022 г., което не отговаря на истината.
Междувременно,
от И.Д. са депозирани писмени сведения, заведени с вх. № 22116987/22.11.2022 г.
(л. 65 от делото), в които е посочено, че все още не й е изплатена заплатата за
м.09.2022 г. и обезщетението за неизползван отпуск. Отбелязано е, че й е
изплатена единствено заплатата за м.08.2022 г., за което е попълнила сама РКО,
в който изрично е отбелязала това обстоятелство – че платеното отразява
дължимото за м. август, а не за септември. Тези сведения са допълнени от Д. на
24.11.2022г., като извън посочените вече обстоятелства, е отбелязано и че
действително получаваното от нея възнаграждение е 1 300 лв. с изключение
на м. август, когато й е заплатено 1 247,47 лв., както била посочила в
РКО.
В резултат
на констатираното при извършената проверка на място и след анализ на събраните
при проверката доказателства, вкл. писмените сигнали, обяснения и допълнения на
Д., контролните органи установили, че „Биофрукт“ ЕООД, в качеството му на
работодател, е извършило следните нарушения: т.1. не е изработил електрическата
инсталация така, че да не допуска риск от злополуки, причинени от директен допир,
с което е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7 (ДВ бр. 88/99 г.);
т.2. във ведомостта за заплати за м. август 2022 г. е начислил сума, по-малка от
сумата, която е изплатил реално на работника И.С.Д., с което е нарушил чл. 128,
т. 1 от КТ; 3. не е изплатил до последния ден на месеца, следващ месеца, през
който трудовото правоотношение е прекратено, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на лицето И.С.Д., с което е нарушил чл. 224, ал. 1 от КТ във вр.
с чл. 228, ал. 3 от КТ; 4. не е платил в установените срокове уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на лицето И.С.Д. за м. септември
2022 г., с което е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ.
За отстраняване на констатираните нарушения и предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т.
1 (ПАМ № 1), т.8 (ПАМ № 2), т. 12 (ПАМ № 3 и 4) от КТ контролните органи
са издали Протокол за извършена проверка с №
ПР 2220731/24.11.2022 г., с който спрямо „Биофрукт“ ЕООД, в качеството му на
работодател, са предписани ПАМ „задължителни предписания“ в четири точки, а
именно: т.1. да предприеме мерки за привеждане на електрическата инсталация във
вид, който не позволява да се допусне риск от злополуки, причинени от директен
допир, с което да изпълни разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване; 2. да
начислява във ведомостите за заплати сумите, които действително са изплатени на
работещите, в т.ч. на И.С.Д., ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“
за м.август 2022г., в съответствие с разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ; 3. с
оглед прекратяване на трудовото правоотношение на И.С.Д., ЕГН **********, на
длъжност „продавач-консултант“, считано от 30.09.2022 г., на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ да изплати на лицето обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск съобразно посочения размер във ведомост за заплати за м. септември 2022 г.,
а именно 106,50 лв. – брутна сума, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл.228, ал. 3 от КТ; 4. да изплати уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месец септември 2022 г. на И.С.Д., ЕГН **********,
на длъжност „продавач-консултант“, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. За изпълнението на тези предписания е определен срок до 01.12.2022 г.
Административният
акт е връчен на жалбоподателя, чрез упълномощеното лице И.Д., на същия ден – 24.11.2022
г., видно от отбелязването в същия (л.27 от делото). Жалбата срещу
обективираните в протокола ПАМ е подадена чрез ДИТ -
Велико Търново до съда чрез куриерска служба на 01.12.2022 г., като е постъпила
в ответната администрация на 02.12.2022 г. Въз основа на тази жалба е
образувано настоящото производство.
По делото са
приети като писмени доказателства, съдържащите се в административната преписка
документи, изпратени с писмо изх. № 22094700/05.12.2022 г. на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр. Велико Търново, както и приложените такива към
жалбата.
В хода на
съдебното дирене са събрани и гласни доказателства чрез обясненията на Й.П. И
Г.Б. – служители на ДИТ – Велико Търново, извършили проверката и приложили
процесните ПАМ и чрез разпит на свидетелите И.Д. – пълномощник на „Биофрукт“
ЕООД, И.Д. – бивш служител на „Биофрукт“ ЕООД и Д.К. – съпруга на управителя на
„Биофрукт“ ЕООД и касиер на дружеството.
Свидетелят П.потвърждава,
че във връзка с постъпил сигнал за нарушение на трудовото законодателство,
заедно с колегата П.са извършили проверка в стопанисвания от жалбоподателя
обект - магазин. Посочва, че във връзка и с други неща, относими и към други
работници, е решил да разшири обхвата на проверката, като провери и
здравословните и безопасни условия на труд. След обхода на работните места и
местата, където се полага труд, пълномощник на жалбоподателя ги завел в
помещението отзад, което е антре-преходно помещение. Опитвайки се да светне
лампата, защото е тъмно, при пипането в тъмното П.установил, че ключът е
счупен, което давало възможност на директен досег на ръката с електрическия
ток. Това той заснел с неговия личен мобилен телефон ключа, като показал
снимката на пълномощника на дружеството и на колегата си. Впоследствие влезли в
тоалетната, където видели висящи кабели по стената, които също според него създавали
възможност за досег, за нараняване от електрически ток, но не е проверявал дали
по тях тече ток, защото не били оголени, а и нямал такова образование. Тези
кабели също заснел с телефона си и показал отново снимките на присъстващите. След
приключване на тази проверка, връчили призовка на пълномощника за представяне
на документи във връзка със сигнала. Били представени писмени материали,
свързани с изплащането на трудови възнаграждения, като се твърдяло, че сумите
са изплатени в предходен период. Предвид тези твърдения, потърсил сам отново
лицето, подало сигнала, което от своя страна заявило, че е получавало реално много
по-висока заплата, от тази посочена в трудовия договор. След предявяване на РКО
с по-голяма сума, това лице потвърдило подписа си в него и потвърдило, че сумата
посочена в него касае възнаграждение за м. август, което е в по-малък размер от
действително получаваната от нея сума от 1 500 лв. Именно поради това П.издал
предписание да й се изплати по-високата сума. Посочва също, че му е представен
трудов договор, но той е бил за минимална заплата, каквато е показана
счетоводно и каквато е изплатена, но в действителност уговорката била за
по-голяма заплата, каквато е и изплатена за м. август. Установил е също, че няма
изплатено обезщетение за неползван отпуск и, че не е изплатена и заплатата за
м. септември. По отношение на подписите в протокола за проверка посочва, че е
станала грешка, като същите са разменени.
Свидетелят П.посочи,
че колегата му П.го е уведомил, че във връзка с постъпил сигнал трябва да
извършат проверка в магазин. Отрича някога да е виждал или да е запознаван с
този сигнал, но по данни на колегата му същият касаел неизплатени
възнаграждения и обезщетения. Проверката била извършена на два етапа – на място
и по документи. При проверката в обекта били двамата проверяващи, като след
предоставяне на документи от пълномощничката на дружеството, те притъпили към
оглед на работните помещения. Огледали щандовете, след което влезли в стаята, в
която се събличат работниците. Тази стая била отделно обособено помещение, в
което било тъмно, но се виждало, че ключът е без кутията, само в стената
вграден с монтажната си кутия. Не е светело, но не са и светвали, защото се е
виждало от светлината, която е навлизала през вратата. След това продължили и
отворили друга врата, където било санитарен възел. Там било светло и не са
светвали. Видял е висящи кабели, които били увити и които колегата му снимал,
но снимки не му е показвал и той такива не е виждал. В тази връзка, твърди, че
подобни снимки се правели и преди, но те били за лично употребление на
проверяващите, не са ги правили като доказателство, не са ги предявявали никому,
не са ги прилагали по преписки и т.н. Впоследствие, видял снимки на екрана на
работния компютър на колегата си П., който казал, че ги е свалил от телефона
си. Посочва, че протоколът за извършената проверка е съставен от водещия
проверката (П.), като той не го е подписал като извършил проверката и не е
давал предписания, а просто е присъствал при предявяването на този протокол на
пълномощник на дружеството. Не знае какво пише нито в сигнала, нито в протокола
от 24.11. Подписът, положен за извършил проверката срещу неготово име не е
негов, като същият е положен срещу името на Й.П.Г.. Смята, че подписът, положен
срещу негово име е на колегата П..
Свидетелят Д.
заяви, че е присъствал на проверката само в документалната й фаза, тъй като
като пълномощник на дружеството е представил документите, които са били изискани.
Посочва, че трудовото правоотношение на И.Д. било прекратено на основание чл.
71 КТ в изпитателния срок, като били изготвени документи, които били предадени
на дружество „Биофрукт“ и то ги е придвижило до лицето за подпис. Заплатите И.Д.
е получавала в брой – по ведомост или с РКО, като последното си трудово
възнаграждение е получила с РКО. С този РКО са й изплатени заплатите за два месеца, което е станало края на
септември или на 01.10. Тъй като лицето е напуснало на 30.09., ведомост за
септември все още е нямало, поради което на база заплатите от предходния месец
е изчислено какво й се дължи и трябва да получи. Няма информация, освен ордера,
по друг начин да е удостоверено плащането на заплатите. По ведомост се плащали
заплатите в брой, но ведомостите се правели до 25 число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи заплатата, след което ги пращали на дружеството, като
след плащане на заплатите, вкл. след подпис, се връщали в счетоводството. За м.
08 и м. 09 нямало подпис на ведомостта, който да удостоверява получена сума. Във
ведомостта за август било посочено, че е платено „с РКО“, а тази за септември
не е била готова към датата на освобождаване на Д., поради което няма как да
има такова отбелязване. Този РКО представил в деня, следващ датата, на която се
е явил и представил другите документи на ДИТ, като освен него представил и
обяснения от управителя на дружеството за кои месеци се отнася плащането.
Посочва, че счетоводно всичко, което е показано като дължимо е платено на И..
Свидетелката
Д. посочва, че е работила във фирма „Биофрукт“ на длъжност продавач-консултант
от 26.05. до края на м.09.2022г. Трудовият й договор бил прекратен на 30.09.2022
г. и тъй като на тази дата не й било изплатено възнаграждението за м. септември,
подала сигнал до Инспекция по труда. Сигнала подала ноември, тъй като заплатата
й за септември трябвало да се плати до края на октомври. По договор получавала
минималната заплата - към този момент 710 лв., а реално жената на управителя й
давала 1 300 лв. на ръка. След подаване на сигнала, говорила с Й.П., който я
викал няколко пъти да допълва обясненията си, като й казвал какво трябва да напише
в тях. Ходила два пъти, като на тези срещи били само тя и Й.П.. На първата
среща написала сведението, а на втората – допълвала разни неща, които П.сметнал,
че трябва да пише. След като напуснала я извикали да си вземе заплатата и да си
вземе заповедта, като денят, в който си взела заплатата за август бил деня, в
който й се прекратил договора. Казано й било, че заплатата за септември ще й
бъде пратена с пощенски запис, като за целта следвало да си открие банкова
сметка. ***ена, поради което се обърнала към ДИТ. Счита, че не й е плащано за
септември. За месец август й е платено с РКО, който тя сама е попълнила.
Свидетелката
К. посочва, че работи в „Биофрукт“ на длъжност „касиер“. Познава И.Д. дотолкова,
доколкото изплаща заплатите и тя е била продавачка в магазина. Трудовият й
договор бил прекратен в изпитателния срок, поради несправяне с работата. Заплатите
на работниците се изплащали в брой. Помни, че Д. е осигурявана на 710 лв., като
такава била минималната заплата и масовата заплата на продавачките. Не помни
точната сума за получаване след удръжки. Заплатите се изплащали в следващи
месец, за който се дължи заплатата. Ведомостите се изготвяли в счетоводна къща
„Престиж“, като тя изплащала сумите, посочени във ведомостта, там където пише „сума за получаване“. Никога на никого не
е плащала по-големи суми. При напускането си И. отишла с приятеля си при нея
лично, като тя й обяснила, че ще й плати за август, а за септември ще й плати
следващия месец. Последвало арогантно и агресивно отношение спрямо нея, поради
което решила да й даде заплатата и за следващия месец, освен по ведомостта,
която е излязла за август. Обадила се на счетоводителя и буквално на коляно
изчислили, че заплатата, която получава за август следва да е същата и за
септември, като имала и отпуска, която също включили. Помолила я да напише сама
ордера, макар да знае, че не е редно, и й изплатила сумата, защото не искала да
продължава свадата. Парите, отбелязани в РКО представляват заплатите за август
и септември и обезщетението за отпуск, както е изчислено от счетоводството на
база трудовия договор на лицето. След изплащането на тези суми, Д., заедно с
приятеля си и още момчета, ходили и отправяли заплахи към тях. К. сочи, че това
е третата проверка от ДИТ, като проверяващия инспектор П.имал фиксация върху
тях. По време на въпросната проверка били двама инспектори, като след
пристигането й, П.се ядосал и започнал да снима наред – кабели, контакти,
стени, хора и пр., но снимки не й е показвал. Другия инспектор нищо не е
правил. Посочва, че трудовият договор на И. е за 710 лв., който договор е
подписала именно тя и не е поемала ангажимент към нея за допълнителни плащания.
Има назначени продавачи на заплата от 1 200 лв., които обаче са
едновременно и управители на обектите. Заплатите на работниците се изплащали
въз основа на ведомости, където същите се подписвали, като нямало практика да
се съставят ордери. В случая с И. е процедирано по този начин предвид
възникналата ситуация. Именно поради това и предвид обстоятелството, че
ведомостта за септември не е била готова към момента на плащането, същата е
останала неподписана.
По искане на
жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която
след проверка на приложените по делото
документи и проверка в счетоводството на жалбоподателя, е установило, че за
целия период на заеманата от И.Д. длъжност не са извършвани промени в
договореното месечно възнаграждение, което е било размер на 710 лв. След
проверка на представените счетоводни извлечения – Хронологичен опис, вещото
лице е установило датите и осчетоводените плащания в брой на нетното трудово
възнаграждение на Д. за м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2022г., а именно: за
м.05.2022г. – 115.98 лв. с дата на плащане 24.06.2022 г., за м. 06.2022 г. – 550.94
лв. с дата на плащане 22.07.2022г., за м.07.2022 г. – 550.94 лв. с дата на
плащане 19.08.2022 г., за м. 08.2022 г. – 550.94 лв. с дата на плащане 01.10.2022
г. и за м.09.2022 г. – 696,80 лв. с дата на плащане 01.10.2022 г. Посочило е,
че във връзка с начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение са
съставени месечни първични счетоводни документи – Платежна ведомост /фиш/ за
работна заплата на И.Д. за м.05., м.06, м.07, м.08 и м.09.2022 г., които
отразяват брутния размер на РЗ, направените удръжки и нетната сума за
получаване, чиито стойности е посочило за всеки един месец. Тези ведомости
съдържат клетка за подпис на лицето, като наличието на такъв се установява
единствено за м.05, м.06 и м.07. За м.08 в клетката за подпис се съдържа текст
„с ордер“, а за м.09 липсват данни. Вещото лице посочва, че с представения РКО
от 01.10.2022г. на лицето е изплатена сума в брой в размер на 1 247.74 лв.
с текст „заплата за м.08“, като от данните на хронологичното счетоводно
извлечение за м.10 се установява, че с плащането на тази сума реално са
осчетоводени платени нетни суми на лицето за м. 08 – 550.94 лв. и за м. 09. –
696.80 лв. Отбелязва, че с изплатената за м.09.2022 г. нетна сума в размер на 696.80
лв. е изплатена в повече нетна сума в размер на 77.55 лв. спрямо дължимата
нетна сума в размер на 619.25 лв., която сума включва и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 106.50 лв. Заключението е
прието без оспорване то страните по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока за обжалване на административния акт пред съда, съгласно чл.
149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на оспорвания акт, при наличието на правен
интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При
извършената служебна проверка за валидността и законосъобразността на
оспорените предписания настоящият съдебен състав намира, че същите са издадени
от компетентен орган - инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, които по силата на чл. 404, ал. 1 от КТ имат правомощия да дават
задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица с цел
отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Видно от приложените по
делото заповеди и длъжностни характеристики (л. 68 – л. 75 от делото) е, че лицата,
дали оспорените предписания заемат длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Велико Търново и следователно, същите притежават
териториална и материална компетентност да издават индивидуални административни
актове „предписания" по чл. 404, ал. 1 от КТ, каквито са оспорените в
настоящото производство.
Актът, в
който са обективирани задължителните предписания, е издаден в изискуемата от
чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но не притежава всички изискуеми от чл. 59,
ал. 2 реквизити. Пред скоба, следва да се направи едно уточнение: в случая фактическите
основания за издаване на акта по т.1 са обективирани в две снимки, които целят
да установят наличието на висящи кабели и ключ с нарушена цялост в обекта на
жалбоподателя. Въпросните снимки не могат да се приемат за (графично) фактическо
основание за издаване на акта в тази му част, доколкото същите се твърди да са
направени от едни от двамата проверяващи, не са приобщени към съдържанието на
акта от двамата инспектори, нито е налице доказателство за едентичността на
заснетото на място с пренесеното върху акта, който не е изготвен на място при
проверката. На следващо място, същите не представляват и някакви (писмени или
веществени доказателства) които да установят факти, доколкото не са нито
създадени, нито приобщени надлежно, още по-малко са предявяване на който и да е
– вкл. на втория проверяващ и на проверяваното дружество. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал. 3 от АПК истината за фактите се установява по реда и със
средствата, предвидени в кодекса. Доказателства по производството по издаване
на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с
факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните
интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда,
предвиден в този кодекс (чл. 37, ал. 1 от АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 39,
ал. 1 от АПК, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения,
декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и
веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства,
които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
Алинея втора на посочения законов текст въвежда ограничението, съгласно което
не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвиден в този кодекс, или по реда, предвиден в
специалните закони. В конкретния случай не се установява
съдържащите се в оспорения протокол два броя снимки да са изготвени и събрани
по реда на АПК, което обстоятелство не само, че не се оспорва, но и се
потвърждава от показанията на св. П., който изрично посочи, че тези снимки са
правени за лично употребление на проверяващите, а не като доказателство. Предвид
това, същите не могат да послужат за установяване на релевантни факти в
спорното административно производство. Следва да се отбележи, че принципно снимките
могат да представляват информация относно факти и обстоятелства, релевантни за
делото. За да бъде ценена тази информация в административното производство, е
следвало въпросните снимки като веществени доказателства да бъдат надлежно
приобщени към преписката. Това е следвало да бъде извършено чрез уведомяване на
проверявания търговец, че ще се извърши заснемане, предявяване на направените
снимки от водещия проверката орган и преглеждането им в присъствието на търговеца,
на който се извършва проверката. В случая няма данни приобщаването на снимките
да е било извършено по посочения ред. Обратно – в показанията си св. К. изрично
заяви, че водещият проверката св. П.е започнал да прави снимки по своя
инициатива, без да уведоми никой и без впоследствие да покаже тези снимки. Тези
й твърдения се потвърждават и от показанията на св. П., който посочи, че снимки
не са му показвани, като същите е видял едва когато колегата му свалил снимките
на работния си компютър. Доколкото обаче същият не е присъствал на свалянето на
въпросните снимки на работния компютър на П., то не може да се приеме, че въпросните
снимки са именно тези, направени при извършената проверка на 14.11.2022 г. в
обекта на жалбоподателя, особено при положение, че последният в съдебното
производство отрича изобщо снимките да са на неговия обект. Всъщност правилата
за съставяне на доказателствата следва да се спазват именно за това – за да
може съдът да провери същите. В случая подобна проверка е изключена. Нещо
повече, видно от т. 1 от протокола, в който е обективирана ПАМ, е, че се твърди
наличието на множество висящи кабели в
тоалетната на проверявания обект. В същото време на снимката се вижда само един кабел. При това положение, не може
да се приеме, че снимките, вложени в т. 1 от оспорения протокол, са именно от
проверявания обект на жалбоподателя. С оглед на това и доколкото същите не
представляват „събрани редовно” доказателства от административния орган, спрямо
тях не може да се приложи чл. 171, ал. 1 от АПК. Предвид това същите не могат да
се приемат за фактическо основание и доказателство за издаване на акта в тази
му част. Липсата на посочени фактически
основания безспорно съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените
нарушения на административно-производствените правила, тъй като лишава съда от
възможността да прецени наличието на основание за налагане на въпросната принудителната
мярка. Това налага отмяна на ПАМ по т. 1 и само на това основание. За
прецизност, следва да се посочи, че всъщност от показанията на св. П.и П.се установява
абсолютно непротиворечиво и безспорно, че никой от тях не е проверил и не
твърди, че по т. нар. „висящи кабели“ има ток, и в този смисъл няма как да се
приеме, че кабелите или кабелът от снимките изобщо е част от ел. инсталация, намираща
се където и да е, за да се претендира, че последната трябва да отговаря на
някакви нормативни изисквания. Ето защо ПАМ по т. 1 е недоказана и на това
основание и е наложителна отмяната й.
Настоящият
състав намира за неоснователни възраженията на оспорващия за издаване на
оспорения протокол, в който са обективирани ПАМ „задължителни предписания“, в
нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Цитираната
разпоредба сочи, че административното производство е недопустимо при наличието
на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. В случая след справка в деловодната програма на АСВТ действително се
установява, че протокол със същия номер (Протокол № ПР2220731 от 2022 г.) е
обжалван от жалбоподателя, по повод на което е образувано адм.д. № 534/2022г.
на АСВТ, което е обявено за решаване. Видно е обаче, че въпросния протокол, е
издаден на 08.07.2022г. във връзка с констатирани при проверка на 23.06.2022 г.
нарушения, като с него спрямо „Биофрукт“ ЕООД са предписани принудителни
административни мерки (ПАМ) „задължителни предписания“ в тринадесет точки. Обжалваният
в настоящото производство протокол, макар и със същия номер (№ ПР2220731 от
2022 г.) е издаден на 24.11.2022г. във връзка с констатирани нарушения при извършена
проверка на място на 14.11.2022г. и по документи на 24.11.2022г., като с него
спрямо „Биофрукт“ ЕООД са предписани ПАМ „задължителни предписания“ в четири
точки. При това положение не е налице идентичност в предмета на настоящото
административно производство и това по висящото административно производство.
При издаване
на оспорените предписания обаче са допуснати и други нарушения на процесуалните
правила. Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че проверката на жалбоподателя е извършена във връзка с подаден
сигнал от И.Д. за неизплащане на заплата й за м. септември. Според протокола
тази проверка е извършена от лицата Й.П.Г. и Г.Р.П.. От показанията на св. П.обаче
се установи, че той изобщо не е запознат с въпросния сигнал, както и с
констатациите в протокола, с който всъщност са наложени принудителните мерки.
Нещо повече, той изрично заяви, че дори не е подписал протокола като извършил
проверката и не е давал предписания, а просто е присъствал при предявяването на
този протокол на пълномощник на дружеството. Предвид тези твърдения, които
всъщност се потвърждават и от показанията на св. К., която посочи, че при
проверката на място св. П.е излязъл навън, се налага изводът, че всъщност
проверката е извършена само и единствено от Й.П.. Макар принципно да няма
пречка такава проверка да бъде извършена от един инспектор, настоящият състав
намира, че след като в протокола е посочено, че в извършването й са участвали
двама инспектори от ДИТ – Велико Търново, то следва и двамата да са запознати с
причината за извършването й, както и с констатациите от същата, които са
обективирани впоследствие в оспорения в настоящото производство протокол. Още
повече, че в самия протокол се съдържат подписите и на двамата инспектори,
макар от показанията им (на св. П.и св. П.) да се установи, че същите са
разменени (друг и въпросът, че това е пореден пропуск и грешка в оформянето на
документа, в което е обективиран процесния акт и това действително поставя
въпроса доколкото лицата които са го изготвили са действали обективно и
адекватно).
Особено
съществено за обективността на воденото производство обаче е обстоятелството,
че според показанията на св. Д., след подаване на първия сигнал от нея, проверяващият
П.я е викал да допълва обясненията си, като й казвал какво да пише.
Свидетелката посочи, че при срещите били само двамата с П., като именно на тези
срещи под диктовка от негова страна написала сведението, което впоследствие
допълнила. Видно от оспорения в настоящото производство протокол е, че
преценката досежно наличието на нарушения на трудовото законодателство е
направена именно на база констатациите, съдържащи се в тези сведения. Доколкото
обаче тези сведения са писани от Д. под диктовката на контролния орган П., то
очевидно същите не обективират волята на посочената за подател на сигнала – И.Д.,
а тази на контролния орган Й.П.. Следва изводът, че въпросната проверка е реално
„сигнализирана“ именно от Й.П., който впоследствие е издал и приключващия тази
проверка акт, при това еднолично, доколкото както се каза по-горе Й.П.твърди,
че не е запознат с констатациите, обективирани в протокола. Това, от своя
страна, налага изводът, че ответникът е издал оспорените ПАМ „задължителни
предписания" без да изясни дали работодателят действително е допуснал
нарушения на трудовото законодателство, а се е позовал единствено на
констатациите в сведенията на Д., които сведения отразяват неговата воля и предопределят
изхода на проверката. Следователно, оспорените ПАМ по т. 2, т. 3 и т. 4 са
издадени при допуснато особено съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК -
нарушена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Така
допуснатото процесуално нарушение в крайна сметка е довело до постановяване на
акта в нарушение на материалния закон. Нещо повече, не е спорно по делото, че
т.нар. сигнали на Д. не са предявени на нито един етап от производството,
приключило с процесните ПАМ на дружеството – жалбоподател, което е адресат на
тези марки, въпреки че то е настоявало за това. В тази връзка следва да се
отбележи, че тези сигнали в процесното производство не са сигнали по смисъла на
Глава 8, раздел 1 и 3 от АПК, доколкото производството по издаване на ПАМ е такова
по издаване на ИАА, в което ответната администрация придава на сигналите
значение на доказателства, подкрепящи тезата им за административно нарушение. В
тази смисъл, тези доказателства не може да се „тайна“ за проверяваното
дружество в производството по издаване на ИАА – ПАМ срещу него, защото АПК
изисква като елемент от участието на страните осигуряване на възможност да
изразят становище по събраните доказателства както и да правят възражения и
искания по такива – вж. чл. 34, ал. 3 от АПК. В случая е процедирано в пълно
противоречие с цитираната норма, което е лишило жалбоподателя от възможност да
оспори тези сигнали своевременно и да ангажира доказателства, които евентуално
ги опровергават (както е станало в съдебното производство).
Както се
посочи и по-горе, ПАМ по т. 2 и т. 4 са приложени на жалбоподателя за допуснати
от него нарушения на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ, тъй като е прието, че във
ведомостта за заплати за м. август 2022 г. същият е начислил сума, по-малка от
сумата, която е изплатил на работника И.С.Д., както и че не е платил в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
на същото лице за м. септември 2022 г. ПАМ по т. 3 е наложена за нарушение на
чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, тъй като прието, че
жалбоподателят не е изплатил до последния ден на месеца, следващ месеца, през
който трудовото правоотношение е прекратено, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на лицето И.С.Д..
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1.
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа; 3. да издава при поискване от работника
или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Съгласно чл. 269, ал. 1 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща в пари, а чл. 270 от КТ регламентира
мястото и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. Според ал. 1 на
посочената разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието,
където се извършва работата. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго (ал. 2).
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя -
на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка (ал. 3).
В случая, не
се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че на
25.05.2022 г. между „Биофрукт“ ЕООД и И.С.Д. е сключен Трудов договор № 15 за
длъжността „продавач-консултант“, с месторабота – 2 магазин, гр. Велико
Търново, ул. Любен Каравелов № 71, с редовно работно време и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 710 лева, платимо до 30-то число на месеца след
текущия. Не е спорно и че със Заповед № 25/30.09.2022 г. на основание чл. 71,
ал. 1 от КТ трудовото правоотношение на И.С.Д. е прекратено, считано от 30.09.2022
г. Спорен е размерът на получаваното от Д. възнаграждение, като в този смисъл
се твърди, че същото е в по-голям размер от този, който й е начисляван във
ведомостите за заплати. По отношение на това възнаграждение обаче се твърдят
различни стойности. Според показанията на св. П., действителният размер на
получаваното от Д. трудовото възнаграждение е в размер на 1 500 лв. В
същото време, в показанията си св. Д. твърди да е получавала възнаграждение в
размер на 1 300 лв. Такъв размер на възнаграждението е посочен и в сведенията
(л. 65 от делото), в частта допълнена на 24.11.2022 г., дадени от И.Д. в хода
на проверката по документи, за които по-горе се каза, че обективират диктовката
на контролния орган св. П.. Според
показанията на св. К. обаче заплата от 1 200 лв. (размер - дори по-малък от
претендирания) получават единствено продавачи, които са назначени едновременно
и като управители на обектите, каквато не е била И.Д.. Сочи се, че трудовия
договор на И. е за 710 лв., като към нея не са поемани ангажименти за
допълнителни плащания. Съдът дава вяра на показанията на св. К., доколкото
същите се подкрепят и от приетото без оспорване от страните по делото
заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. В заключението вещото лице изрично посочва, че за целия период на заеманата от Д. длъжност не
са извършвани промени в договореното трудово възнаграждение (в размер на 710
лв.), като за всички месеци на положен труд от Д., на същата е начислено
и съответно изплатено договореното трудово възнаграждение, като за целта са
съставени месечни първични счетоводни
документи – Платежна ведомост (фиш) за работна заплата на И.Д. за м.05., м.06,
м.07, м. 08 и м.09.2022 г., в които са отразени брутния размер на РЗ,
направените удръжки и нетната сума за получаване. Освен това, следва да се
отчита, че самият трудов договор е писмен и същият сочи именно сумите, които са
и реално платени на лицето. Липсват каквито и да е доказателства за това, че
действително са плащани суми на ръка над уговорените, и то ежемесечно, като
работна заплата. От така изложеното следва изводът, че сумите, начислени във
ведомостите за заплати, вкл. тази за месец август 2022 г., са именно тези,
които действително е получавала Д.. С оглед на това не е налице допуснато от
жалбоподателя нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ, което да обоснове прилагане на
ПАМ по чл. 404, ал. 1 от КТ.
Извод в обратния смисъл не може да бъде направен и от приложения в хода
на проверката РКО от 01.10.2022 г. (л. 37 от делото), според който на Д. е
изплатена сума в размер на 1 247,74 лв. за м.август 2022 г. На първо
място, още с представянето на този РКО, от страна на жалбоподателя са
представени писмени сведения, в които е посочено, че изплатената с този РКО
сума в размер на 1 247,47 лв. включва трудовите възнаграждения за м. август
и м. септември 2022 г., както и обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, като изрично е отбелязано, че този РКО е попълнен от Д. и посочването,
че касае заплата за м.08.2022г. не отговаря на истината. Твърденията в тези
сведения изобщо не са обсъдени от контролните органи, а директно е прието, че
РКО касае заплатата за м.август 2022 г., с което впоследствие е обоснован и
извода за по-висок размер на получаваното от Д. трудово възнаграждение и за
неизплащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2022г. и за
обезщетението за неизползван от Д. платен годишен отпуск. Изложените твърдения в
тези обяснения на дружеството работодател обаче се подкрепят от всички събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които абсолютно неоснователно са
останали напълно игнорирани от ответника. Така, според показанията на св. Д.,
именно тя е написала собственоръчно целия текст в този РКО, което обстоятелство
всъщност се потвърждава и от показанията на св. К., която посочи, че е дала на Д. сама да попълни ордера. Това обстоятелство, безспорно известно на
контролните органи, е било достатъчно, за да не се кредитира този едностранно
съставен и подписан документ. От друга страна, от заключението на СИЕ безспорно
се установява, че изплатената на 01.10.2022 г. с този РКО сума в размер на
1 247,47 лв. включва платени нетни суми за м.август – в размер на 550,94
лв. и за м.септември 2022г. – в размер на 696,80 лв. Вещото лице изрично
посочва, че в изплатената сума в размер на 696,80 лв. за м. септември 2022 г. е
включено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
106,50 лв., като с изплащането на тази сума на лицето е изплатена нетна сума в повече в размер на 77,55 лв.,
доколкото нетната сума за плащане след приспадане на месечните удръжки е в
размер на 619,25 лв. (Защо е платено в повече е ясно от показанията на св. К.
относно суматохата и конфликтната ситуация при която се е случило плащането.) Предвид
изложеното, съдът намира, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, е изплатено дължимото на Д. трудово възнаграждение за м. септември
2022 г., което е договорено с трудовия й договор и обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, като дори й е изплатена по-голяма от дължимата й сума. С
оглед на това не е налице допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 128, т. 2
от КТ, както и такова по чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл.228, ал. 3 от КТ,
които са обосновали прилагането на ПАМ по т. 3 и т. 4.
По изложените съображения съдът намира, че приложените принудителни
административни мерки „задължителни мерки“, обективирани в т. 1 – т.4 от
Протокол за извършена проверка № ПР2220731/24.11.2022 г. на длъжностни лица на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Велико Търново, като процесуално и
материално незаконосъобразни, следва да бъдат отменени.
Единствено
за изчерпателност на изложението, следва да се отбележи, че съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че при наличието на прекратено вече трудово
правоотношение, ДИТ няма право да дава предписание на вече бившия работодател
за изплащане на суми на бивши служители във връзка с прекратеното вече трудово
правоотношение. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е в сила от 22.12.2017
г. (обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.), а Заповед № 25/30.09.2022г. за прекратяване
на трудовото правоотношение между „Биофрукт“ ЕООД и И.С.Д. (л. 41 от делото) е
от 30.09.2022 г., което е по време на действието на горната норма. Поради това
цитираната практика на ВАС преди влизане в сила на нормата на чл. 404, ал. 1,
т. 12 КТ е неотносима към разрешаване на спора. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията
по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да
прилагат принудителни административни мерки, включително по т. 12 - да дават
задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
В
заключение, съдът намира оспорваните ПАМ за приложени в нарушение на
процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата, при неизяснена
фактическа обстановка и при неправилно приложение на закона, поради което е
наложителна отмяната им на всяко от посочените основания заедно и поотделно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново следва да бъде осъдена
да заплати на „Биофрукт“ ЕООД сумата
от 1 300 лева, представляваща 50 лева внесена държавна такса; 450 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № 0077458/01.02.2023г.; 540 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0077461/25.04.2023г.;
250 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 10 лева депозит за
призоваване на свидетел.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – Велико Търново, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Биофрукт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. „Магистрална“ № 9, принудителни административни мерки
„задължителни предписания“, обективирани в т. 1 - т.4 от Протокол за извършена
проверка № ПР2220731/24.11.2022 г. на длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново да заплати на „Биофрукт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“
№ 9 направените по делото разноски в размер на 1 300 лева (хиляда и триста
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: