№ 31539
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110102259 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „****“ ЕООД срещу С. Г. В., с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1296,82 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без *** от 01.11.2011 г., сключен между „****“ АД и С. Г. В., вземанията по който са
прехвърлени от „****“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „****“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 250 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и
сумата от 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022
г., за които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 01.11.2011 г. е сключен Договор за потребителски кредит без
предоставяне на *** между „****“ АД и С. Г. В., по силата на който кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1320 лв. Посочва, че кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване – 20.10.2021 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 16,25
%. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 31.01.2018 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „****“ АД и „****”
ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 01.11.2011 г. е изкупено от „****” ЕООД. Сочи, че длъжникът е
бил уведомен на 22.12.2021 г., че считано от датата на получаване на уведомлението за
цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „****” ЕООД. Със същото
на ответника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
1
задължение по процесния договор за кредит. Твърди, че срокът за заплащане на
задълженията съгласно договора за потребителски кредит е изтекъл на 20.10.2021 г., поради
което всички задължения на длъжника по договор за кредит са изцяло изискуеми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Г. В.,
с която оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че срещу нея е образувано
изпълнително дело при ЧСИ ***, по което са наложени запори и й се удържат суми, като
ответницата посочва, че се съмнява, че предметът на изпълнителното дело и предметът на
настоящото съдебно производство е един и същ. Посочва, че предявените искове са
недопустими, тъй като цесията не й е съобщена. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „****“ АД и ответника по договор за потребителски
кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в
исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума;
размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане;
сключен договор за цесия, по силата на който „****“ ЕООД е придобило посочените по-
горе вземания на „****“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна
на цедента.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „****“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на
валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава,
както и размера на задължението.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, за което не сочи доказателства, както и да докаже
възраженията си.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се допусне събирането им. Съдът
констатира, че същите не са заверени „вярно с оригинала“, поради което на ищеца следва да
2
се дадат указания в тази връзка.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства, като УКАЗВА
на ищеца в срок до о. с. з. да завери „вярно с оригинала“ приложените към исковата молба
писмени доказателства, като в противен случай същите няма да бъдат приети като
доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от
15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
3
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4