№ 859
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20233100500998 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 37 от
21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа на Районен съд
Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД ЕИК *********, представлявано от Управителя
В.В. срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес
*****************************, иск да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани и
Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед №
871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС
Провадия, както следва :
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
1
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020
г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020
г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В.,
счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. В конкретика оспорва
извода на съда, че „ищцовото дружество не е положило необходимите усилия
за монтиране на метрологично годен водомер в процесния обект ...и
възползвайки се от неизпълнение на това си задължение е предпочело да
превърне изключението за служебно начисляване на вода в правило."
Настоява се, че ищцовото дружество няма нормативно разписано задължение
да монтира метрологично годен водомер в жилищата на своите потребители.
Такова задължение имат самите потребители и то е регламентирано в чл.12,
ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, според която доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Сочи се, че дружеството е изпълнило своите
задължения по чл.34а от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, докато това не е
сторил потребителят. На следващо място се твърди, че е неоснователен и в
противоречие с материалния закон е изводът на съда, че за част от процесния
период и от уведомлението от управителя на етажната собственост се
установява, че през периода от 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния
обект не е живял никой. В тази връзка се поддържа оспорване на
уведомлението от управителя на етажната собственост като се настоява, че не
са представени никакви доказателства по делото за избора на лицето, което е
изготвило ръкописния текст приложен по делото, като управител на етажна
собственост. В допълнение се сочи, че е налице е специална процедура,
уредена в чл.42 от Общите условия, която регламентира начина, по който
следва да действат страните по облигационното правоотношение в случай, в
който конкретен имот временно не се обитава. На следващо място се оспорва
извода на съда, че през периода 14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния
обект не е живял никой. Въззивникът се позовава на представените пет броя
фактури за платена цена на ползвана ел.енергия в процесния обект, което
намира за достатъчно, за да се обори тезата на ответника. Оспорва се извода
на съда, че дори и да е имало основание за начисляване на служебно
количество вода, В и К операторът я е начислил погрешно, като е определял
месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е следвало да бъде начислена по реда на
чл.39, ал.5. т.3 от Наредба № 4 от 2004г. на МРР, тъй като жилището е било
необитаемо през процесния период. Счита се, че съдът неправилно е
приложил материалния закон - чл.39, ал.5, т.1 във връзка с ал.6 от същата
наредба, която задължава В и К оператора да определя служебно
2
количеството ползвани В и К услуги от потребителите по нормативно
регламентирана методика. Твърди се, че същото задължение е вменено на
ищцовото дружество и с разпоредбата на чл.34а, ал.5 от посочената наредба-в
случай, когато водомерът с изтекла метрология не бъде подменен,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.б - като на
3
всяко тримесечие количеството вода се завишава с по 1м/месечно за всеки
обитател. На следващо място, горецитираният извод на съда е неправилен,
тъй като за да бъде приложена нормата на чл.39. ал.5. т.З от Наредба № 4 от
2004г. на МРРБ е необходимо В и К операторът да бъде уведомен, че имотът
е необитаем, което не е било сторено.
Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното
решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да
уважи предявените искове, както и да присъди съдебно-деловодни разноски
в полза на дружеството и за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в
първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал
предоставянето на Ви К услуги в размер на процесните суми, както и че са
налице предпоставките за служебно начисляване на суми за плащане. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските в производството.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
3
Гражданско дело № 1790/2021г. по описа на ВРС е образувано по
искова молба при допуснато в хода на производството изменение по
отношение размера на исковите претенции от „В и К – Варна“ ООД ЕИК
********* с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
за признаване за установено по отношение на Д. Й. Д. ЕГН ********** с
адрес *****************************, че съществува вземане, за което по
ч.гр.д. № 14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 871 от 25.10.2021г. за сумата в
размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно 8/12
ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020
г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020
г. до 03.02.2021 г. и за сумата в размер на 20.86 лв., представляваща
припадащото се обезщетение за забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч.
от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане
за периода от 10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021
г., до окончателното погасяване на задължението.
Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда
от изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум.
Претенцията на ищеца е за заплащане цената на служебно начислено
количество вода на основание чл.34а, ал.5 във вр. с чл.39, ал.5, т.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, като основния спорен въпрос, пренесен и в
настоящото производство е наличието на основание за служебно начисляване
на консумация.
Не е било спорно по делото, че ответникът Д. Й. Д. е абонат на ООД
„ВиК Варна” град Варна по карнет за абонатен № 1133997 за жилище,
находящо се в гр.Варна жк Възраждане ***********. Съгласно нот. Акт №
198 том първи рег. № 2753/13.03.2020г. и нот. Акт № 199 том първи рег. №
2756/13.03.2020г., и двата на Нотариус № 147 на НК, считано от 13.03.2020г.
ответникът е придобил 8/12 ид.части от посочения имот.
Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услуги-водоснабдяване и
4
канализация на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла на
Наредба №4 от 11.09.2004г. Възникналото между тях отношение е
облигационно, произтича от сключен договор за услуга при липса на данни за
началния момент на откриване на абонатния номер, но понастоящем и за
процесния период отношенията между страните се уреждат в съответствие
със Закона за водите, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите /одобрени от ДЕКВР с реш. от ОУ-09/11.08.2014г./ и Наредба
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Задължението на оператора е да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа. Потребителят е длъжен да заплати ВиК услугите.
Цените на услугите В и К се определят от оператора в зависимост от
изразходваното количество доставена и отведена вода при спазване на
изискванията на чл. 192 и 193 ЗВ и наредбата, като услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение /арг.чл.31 и чл.32, ал.1 от
Наредба №4/. Според чл. 5, т.6 от приетите по делото Общи условия, основно
задължение на потребителя на ВиК услуги е да заплаща ползваните услуги
съгласно чл. 33, ал. 2 – в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
който срок съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Относно сроковете за
плащане на стойността на услугите чл.40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи препраща към общите
условия и договорите. Това е моментът, в който длъжникът изпада в забава и
дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва.
Съгласно чл.32 от Наредба №4 услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение.
Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите
5
(чл.17, ал.4 от ОУ).
Периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средство за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършва
от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на
последната метрологична проверка (чл.6, ал.4 от ОУ, чл.34а, ал.1 от Наредба
№4).
Съгласно чл.34а, ал.5 от Наредба №4, когато длъжностното лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери след
изтичане на 10-годишния срок, срокът за извършване на проверката е три
месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична
проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по
реда на чл.39, ал.6 от същата наредба.
В съответствие чл.39, ал.6 от Наредба №4 до поставянето на
индивидуални водомери в сгради – етажни собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал.5 количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1.0 куб.м. за всеки обитател. Съгласно
ал.5, т.1 на чл. 39 от същата наредба по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомер, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател
(чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ).
Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при подадено мотивирано писмено
заявление от страна на потребителя, ВиК операторът преустановява временно
доставката на питейна вода чрез пломбиране на спирателния кран пред
водомера за периода, посочен в заявлението, като в този случай се изготвя
констативен протокол с отразени показания и реквизити на измервателния
уред.
В съответствие с чл.61, ал.1 от ОУ при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като
представят за справка документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на правото на ползване на
6
имота. В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и
потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено
споразумение с потребителите или пълномощника по чл.2, ал.2 от ОУ (чл.59,
ал.3 от ОУ).
В конкретния случай, за да обоснове основанието си да начислява
служебно количеството консумирана вода, ищецът се позовава на липсата на
метрологично годно средство за търговско измерване на изразходваната вода.
Въведени са твърдения, че считано от 14.11.2016г. на собственика на
имота към посочения момент е издадено предписание за извършване на
проверка, съотв. за подмяна на СТИ, поради изтекла метрологична годност.
Съдържанието на представеното в хода на исковото производство
уведомително писмо № ********** от 14.11.2016г. кореспондира с
изложените от св. М. В., инкасатор на обекта от 2015г., свидетелски
показания. Посочените доказателства удостоверяват, че факта относно
метрологичната негодност на СТИ е констатиран още през м.ноември на
2016г., за което собственикът на жилището, т.е. потребителя на ВиК услугите
към същия момент, е уведомен. Изложеното от св.В., че потребителят е бил
възрастен човек, което е затруднявало комуникацията и възприемането от
негова страна на ангажиментите, свързани с поддръжката на СТИ, за което в
уведомлението са налице вписвания, кореспондира с изложеното на
ответника, че преди закупуването на съответните идеални части от
жилището, то е било обитавано от възрастен човек, съотв. след смъртта му
имотът е придобит от неговите наследници.
По делото не се твърди наследниците на починалия собственик да са
заявили пред ищцовото дружеството искане за промяна в титулярството на
партидата.
Ответникът твърди, че е подал заявление по чл.61, ал.1 от ОУ за
промяна на партидата, по която се отчита консумацията на вода в обекта, но
извършването й било отказано от дружеството поради непредставяне на
споразумение с останалите съсобственици. Доказателства за предприети от
ответника действия, свързани със задължението му по чл.61, ал.1 от ОУ, не са
ангажирани.
Ответникът твърди, че през процесния период 12.03.2020г. -
7
01.02.2021г. имотът е бил необитаем, съотв. не е консумирана вода. Но по
делото са налице доказателства – фактури за ползване на ел.енергия, изд. от
Енерго-Про Варна ЕАД, видно от които в периода м.04, м.09, м.11,
м.12.2020г. е заплащана консумация на ел.енергия в обекта. Липсват данни, а
и ответникът не твърди да е подавал пред ищцовото дружество заявление за
временно преустановяване на водоподаването през исковия период, в
съгласие с възможността, предоставено с разпоредбата на чл.42, ал.1 от ОУ.
Представеното удостоверение, разписано от С. Т. не следва да бъде
кредитирано като недопустимо доказателствено средство, доколкото
обективира свидетелски показания в писмен вид, а посоченото освобождаване
от заплащане на месечни такси за управление и поддръжка не е обосновано с
която и да би хипотеза по ЗУЕС.
Съгласно заключението на вещото лице ответното дружеството е
начислявало служебна консумация, без стриктно да спазва принципа на чл.
39, ал.6 във вр.ал.5 от Наредба №4, като в случай на прилагането му, то
дължимата сума би надвишавала претендираното плащане.
Следователно по делото се установява основание за начисляване на
служебна консумация на вода в обекта, собственост на ответника.
Установи се, че Д. Д. е потребител на ВиК услуги през процесния
период, доколкото се легитимира като собственик на 8/12 ид.части от
водоснабдения имот.
Установи се, че в предхождащ процесния период момент след
констатиране на непроверено в 10-годишния срок СТИ, ищцовото дружество
е дало предписание по чл.34а, ал.5 от Наредба №4, но потребителят не е
изпълнил задължението си да провери, съотв.подмени СТИ.
Установи се, че в предвидения в ОУ срок ответникът не е изпълнил
задължението си да декларира промяната в собствеността върху обекта,
съотв. в партидата на имота, водена от В и К – Варна“ ООД гр.Варна, като в
случай, че го беше сторил, то би узнал за необходимостта от извършване на
метрологична проверка.
Не се установи предвид твърдението му за необитаване на жилището,
новият собственик в лицето на отв. Д. да се е възползвал от възможността по
чл.42 от ОУ като подаде заявление за временно преустановяване доставката
на вода.
8
По изложените съображения се налага извода за наличие на основание
за дължимост на главницата. Моментът, в който длъжникът изпада в забава и
дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва е определен
в чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор ВиК-Варна ООД.
Като е отхвърлил исковата претенция изцяло първоинстанционният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Искът
следва да бъде уважен, в размера, така както е предявен, предвид доказаното
основание за дължимост на сумите.
По разноските : При съобразяване с приетото в т.12 от ТР 4/2013г. по
т.д.№4 по описа 2013 на ОСГТК съдът в исковия процес следва да разпредели
отговорността за разноските, направени в заповедното производство, а така
също и на осн.чл.78 от ГПК да се произнесе по отношение на разноските в
самото исково производство, като постанови осъдителен диспозитив по
дължимостта им. В този смисъл като последица от изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в заповедното производство в размер на 44.61 лева, както и тези,
направени по водене на исковото производство пред първата инстанция в
размер на 371.77 лева, от които за ДТ, възнаграждение на вещото лице по
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и за тези, сторени пред
въззивната инстанция - в размер на 150 лева, от които за ДТ и
юрквъзнаграждание.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 37 от 21.02.2023г., постановено по гр.д. №
1790/2021г. по описа на Районен съд Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД ЕИК *********,
представлявано от Управителя В.В. срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес
*****************************, иск да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани и
Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед №
871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС
Провадия, както следва :
9
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020
г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020
г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението,
както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес
*****************************, дължи на „Водоснабдяване и канализация
Варна” ООД ЕИК *********, представлявано от Управителя В.В. част от
сумите, за които е издадена Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия, както следва :
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й. Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане ***********, за периода от 12.03.2020
г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от 10.04.2020
г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението,
ОСЪЖДА Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес
***************************** да заплати на „Водоснабдяване и
10
канализация Варна” ООД ЕИК *********, представлявано от Управителя
В.В. разноските в заповедното производство в размер на 44.61 лева,
разноските, направени по водене на исковото производство пред първата
инстанция в размер на 371.77 лева, от които за ДТ, възнаграждение на вещото
лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и раздноските,
сторени пред въззивната инстанция - в размер на 150 лева, от които за ДТ и
юрисконсултско възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11