Решение по дело №557/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 158
Дата: 1 юни 2023 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20231630200557
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Монтана, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.
в присъствието на прокурора Р. Й. П.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231630200557 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият М. П. М. - роден на ххххг. в град Б,
обл.Монтана, българин, български гражданин, с основно образование, работи
в цех за плодове във РГермания, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в
град Б, обл. Монтана, кв.„Р“, ул. „Ч“ № ХХ и адрес за призоваване: гр. Б, ул.
„С“ № ХХ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2022 г. в град
Монтана, в условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина в
писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както следва: на
16.08.2022г. в град Монтана, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на
закон се дава на пред орган на властта - пред ДВИ, на длъжност системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, за
1
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че СУ на МПС
му е откраднато от автомобила, когато същото му е било отнето от пътна
полиция в Република Румъния на 02.08.2022г; и за това, че на 16.08.2022г. в
град Монтана, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана,
потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация по чл.13 т.6 от
Наредба № I-157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон - чл.151 ал.5 от Закона за движение по
пътищата, се дава пред орган на властта — пред ДВИ, на длъжност системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното
му пребиваване съгласно §6, т.46 от ЗДвП - „Обичайно пребиваване в
Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее“
не е в друга държава - членка на Европейския съюз - престъпление по чл.313
ал.1, пр.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият М. П. М. - роден на ххххг. в град Б,
обл.Монтана, българин, български гражданин, с основно образование, работи
в цех за плодове във РГермания, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в
град Б, обл. Монтана, кв.„Р“, ул. „Ч“ № ХХ и адрес за призоваване: гр. Б, ул.
„С“ № ХХ, с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна
отговорност за така извършеното престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 във връзка
с чл.26 ал.1 от НК, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 1 000.00 лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият М. П. М. със снета по-горе самоличност и
ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на
МВР-Монтана направените по ДП разноски за експертизи в размер на 210.15,
както и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
2
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 158/31.05.2023г. по
АНД № 557/ 2023г. по описа на РС - Монтана

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
16.05.2023г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият М. П. М. от
град Б за престъпление по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемият М. П. М. в хода на досъдебното производство се е
признал за виновен по повдигнатото му обвинение, но се е възползвал от
правото да не дава обяснения. В хода на съдебното производство не се явява,
тъй като е извън пределите на страната. Защитникът му взема становище, че е
доказано по несъмнен начин обвинението и моли да се наложи наказание в
минимален размер, като развида доводи за това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
упълномощеният защитник и обвиняемия, както и становището на прокурора
изложено в мотивирано постановлението, намира за установено следното:
Обвиняемият М. П. М. е адресно регистриран в град Б, обл. Монтана, но
от дълго време живее и работи във Германия в цех за плодове.
На 23.10.2012 г. на обвиняемия М. М. било издадено СУ на МПС №
*********, валидно до 23.10.2022г, видно от приложеното по делото копие,
находящо се на л.15 от ДП.
На 16.08.2022г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Монтана се явил
обвиняемият и депозирал заявление с вх. № 3240/16.08.2022 год. за издаване
на свидетелство за управление на моторно превозно средство ( шофьорска
книжка, лично посочено от обвиняемия). Към заявлението приложил и
саморъчно подписани от него Декларация за обстоятелства по чл. 160 от
ЗДвП за изгубено/откраднато СУМПС, която декларация е по образец към чл.
17, ал.1 от ПИБДС и Декларация за обичайно пребиваване, с която декларира,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на Европейския
съюз, а е в България. Втората декларация е задължителна съобразно
разпоредбата на чл.151 ал. 5 и ал.7 от ЗДвП и чл. 13, т.6 от Наредба № 1-157
от 2002 год. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Въз основа на
представените от обв. М. документи, вкл. и цитираните две декларации, още
същия ден - на 16.08.2022г. е издадено ново СУ на МПС с № *********,
което е получено лично от обв. М. на 18.08.2022 год. (л.16 от ДП).
1
Декларацията по чл.160 от ЗДвП по образец към чл.17 ал.1 от ПИБДС е
задължителна и съпровожда подаването на заявлението за издаване на СУ на
МПС, какъвто е настоящият случай. В същата (л.20 от ДП) М. удостоверил
истинността на обстоятелството, че „българска шофьорска книжка“ (СУМПС)
е открадната от автомобила му, което всъщност не отговаряло на истината.
Видно от приложената справка от ГД „НП“ в МВР ( л.12 - л.13 от ДП),
СУ на МПС № ********* на името на М. П. М., издадено на 23.10.2012г. е
отнето от Румънската пътна полиция, поради неправомерно предприета
маневра „изпреварване“. На обвиняемия М. е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ на територията на Република Румъния за срок от
шестдесет дни, считано от 02.08.2022г. Информацията е постъпила в МВР и
заведена под № 328600-52237/10.10.2022г.
Изложеното навежда на извода, че на обв.М. не е било откраднато
предходното свидетелство ( както е декларирал в обследваната декларация ),
а същото е било отнето по надлежния ред от Румънската пътна полиция за
извършено от него нарушение на правила за движение по пътищата.
От доказателствата по досъдебното производство се установява още, че
обв. М. М. неживее постоянно в България. Видно от приложената справка от
БДС при ОДМВР - Монтана от 2017 год. обв.М. често напуска страната ни за
дълги периоди от време, като за последната една година, считано от
07.08.2021 г. до 16.08.2022г. е бил извън страната ни повече от 185 дни,
каквото е изискването на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП. Обвиняемият сам е заявил,
че живее и работи във Германия в цех за плодове и до настоящият момент.
Следователно по смисъла на §6, т. 46 от ДР на ЗДвП, обв. М. М. има и
статус „Обичайно пребиваване в Германия“, т.е. към момента на подаване на
декларацията за обичайно пребиваване, обв. М. не е живял в България и
обичайното му пребиваване не е било в РБ, а в Германия.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно - почеркова
експертиза, изпълнена от вещо лице И П., от заключението на която се
установява, че подписите за „декларатор“ в изследваните две декларации,
както и ръкописно изпълненият текст относно адреса в декларацията по чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи по силата на
чл.160 от ЗДвП и текстът „Българска“ в декларацията за обичайно
пребиваване по чл.151 ал.5 от ЗДвП са изпълнени от лицето М. М..
Съдът изцяло възприема заключението на назначената в хода на
досъдебното производство експертиза, като обективна и компетентно дадена,
а още повече и не оспорена от страните по делото.
В инкриминираните декларации ( л.20 и л.21 от ДП ) обв. М. въпреки,
че бил предупреден за отговорността, която носи по чл.313 от Наказателния
кодекс е декларирал неверни обстоятелства, а именно: че „българска
шофьорска книжка е открадната от автомобила“ и че обичайното му
пребиваване е в Република България, макар това да не отговаряло на
2
действителността.
От показанията на свидетелката ДВИ, служител в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Монтана се установява, че същата е приела посочените по - горе
документи лично от обв. М. М., като последния е подал набора от документи
за подновяване на СУ МПС и тя е приела документите. Това е станало на
16.08.2022г. на работното й място.
Възприетата фактическа обстановка се потвърждана и от събраните
гласни доказателства.
От изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че
обвиняемият М. П. М. е осъществил от обективна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като на
16.08.2022г. в град Монтана, в условията на продължавано престъпление - с
две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е
потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
както следва:
- на 16.08.2022г. в град Монтана, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на
закон се дава на пред орган на властта - пред ДВИ, на длъжност системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Монтана, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че СУ на МПС
му е откраднато от автомобила, когато същото му е било отнето от пътна
полиция в Република Румъния на 02.08.2022г;
- и за това, че на 16.08.2022 год. в гр. Монтана, в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена
декларация - Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157 от 2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл.151
ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта —
пред ДВИ, на длъжност системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Монтана, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че обичайното му пребиваване съгласно §6, т.46 от ЗДвП -
„Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее“ не е в друга държава - членка на Европейския
съюз.
Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални
3
престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмена декларация,
която по силата на закон се дава пред орган на властта- в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Монтана.
С такова престъпление се засяга правната сигурност на
документирането и документооборота и се затруднява дейността на
държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313
от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е
предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност
по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като
съставомерен признак, без наличието, на който престъплението не е
осъществен. В конкретните декларации – обект на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни
данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някакво обстоятелство. Инкриминираната декларация, депозирана от
обвиняемия пред служител на сектор „ПП” при ОД на МВР по съществото си
представлява удостоверителен документ, които може да бъдае предмет на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като представляват изрично и
конкретно писмено изявление от страна на обв.М. М., което е с правно
значение, тъй като съдържат твърдения, установяващи съществуването на
определени факти и обстоятелства. Тя е депозирана пред орган на власт за
удостоверяване истинността на съдържащите се в нея факти и обстоятелства.
По делото несъмнено е установено, че декларираните факти и обстоятелства
не са истинни - не отговарят на действителното фактическо положение къде е
обичайното пребиваване на обвиняемия и че СУ на МПС е противозаконно
отнето /изгубено/. Обследваните декларации се изискват по силата на „закон”,
каквато е регламентацията на чл.313 ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по
слисъла на чл.26 ал.1 от НК, а именно извършени са две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като е потвърдил
неистина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган
на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
От субективна страна обв.М. М. е действал при форма на вината пряк
4
умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че полага подпис под
невярно документирани обстоятелства, защото е знаел, че СУ на МПС е
отнето в Румъния, а също и че не пребивава обичайно в РБ; обвиняемият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия М. умишлено
деяние се предвижда наказание до три години лишаване от С или глоба от
100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост обвиняемия не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 НК. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като престъплението е
формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемия следва да се
наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв, която
следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия М. е извършил престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия М. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2
от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават
налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия М. М. да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана
направените по ДП разноски за експертиза в размер на 210.15 лева, както и по
сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на
всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни